Два дни, на 29 и 30 май, унгарската столица Будапеща бе домакин на втората Консервативна конференция за политическо действие, известна като CPAC в Европа, която бе под егидата на премиера на Унгария Виктор Орбан. Освен консервативни политици от САЩ, които идват специално за събитието, в сбирката участваха и политически лидери от Източна Европа, а от България председател на Комисията по европейските фондове и контрол на еврофондовете и международен секретар на политическа партия "Има такъв народ" (ИТН), представител бе Димитър Гърдев. Димитър Гърдев е наш гост. Добър ден, г-н Гърдев.

Добър ден, благодаря ви за поканата.

Какво бе характерно за този форум? В каква атмосфера се проведе?

Този форум е най-големият консервативен форум в Европа, който се провежда, като неговите измерения не са само европейски, тъй като присъстваха изключително много представители и на САЩ, както вие отбелязахте. Там присъстваха също бившите премиери на Австралия - Абад, на Великобритания министър също беше като спикър на конференцията, от Мексико, от различни консервативни движения. ИТН за втора година участва на този форум. След като получихме и евродепутат Ивайло Вълчев, ние сме и членове в Европейския парламент на Семейството на европейските консерватори и реформисти. Наистина тази среща беше изключително сериозно събитие в цялата консервативна общност не само в Европа, но смея да твърдя и в целия света.

А какви послания излязоха от заседанията, от изказванията, г-н Гърдев?

Това беше такава среща, която се провежда след проведени редица избори. И се вижда, че в света има определено една консервативна вълна, която се повтори с изборите от Полша днес. И тази консервативна вълна и след много по-важното събитие, което предопределяше и срещата – спечелването на президентската превара от Доналд Тръмп. Но наистина това, което и преди съм казвал - идеологиите, разликата между различните социални идеи, либерални, от друга страна - консервативни, десни, център, вече не е толкова съществена, тъй като там имаше представители на различни партии и движения. Това го наблюдаваме в лявото пространство също, те по-скоро се консолидират към консервативни идеи, към леви и либерални идеи. Искам да отбележа, че консерватизмът е нещо като реакция на идеологиите. Тъй като левите и либералните идеи всъщност са доктрини, те са идеологии. Там са експерименти, там са нови подходи към собствеността, като започна премахването на частната собственост, изравняването – това са чисто социалистически такива идеи, комунистически също, ултра леви, анархистски. Това е свързано с, нали, да няма разлика между хора, да няма полове, да няма това, което е една уравновиловка, да няма държави, да няма националистки движения, които са свързани с национален суверенитет, история. Наистина, те са експериментатори. В исторически план, като погледнете, включително и Зеления преход, който беше формиран под чисто идеологеми – 75% е зелена енергия, 25% конвенционална, като няма технологически пробив, който да реши този въпрос. Не всички експерименти са успешни и затова консерватизма в този му вид смея да твърдя, че той идва като реакция на едни подобни опити - и социални, и икономически, и в енергетиката, и в политиката, и мигрантската вълна, която наистина беше много сериозно обсъждана на този форум, имам предвид нелегалната миграция, тази, която беше поощрявана даже, спомняме си, само преди няколко години.

Форумът е бил поздравен и от американския президент Доналд Тръмп. Какви бяха акцентите от неговото обръщение?

Там беше неговият съветник Алекс Брузевич. Той доста подробно също разгледа новата политика на американска администрация, която се базира на доказали се ценности, свързани със семейството, с обществото, което е валидно и за България, които са показали, че това ни прави единни като народ във вековете, независимо от препятствията. Днес сме 2 юни и честваме един невероятен празник, който е свързан с почит към борците за национална независимост и самосъзнание на българския народ.

Консерваторът Карол Навроцки спечели президентските избори в Полша. Той е известен като голям критик на ръководството на Европейския съюз, голям почитател на президента на САЩ Доналд Тръмп, противопоставя се на членството на Украйна в НАТО и осъжда помощта, предоставяна на украинските бежанци в Полша. Какво означава това за Полша и какво ще означава това за Европейския съюз? Това е третият лидер в Европейския съвет, който е консерватор, даже национал консерватор.

Аз няма да коментирам конкретно Република Полша, защото позицията, в която съм като народна представител и председател на Комисията по европейски въпроси – ние имаме естествено много голяма сътрудничество със страната. Но тук мога да отбележа, че както споменах, тази консервативна вълна наистина е видима в Европа. Тези дебати не са от сега, постоянно ги виждаме в Европейския парламент, виждаме ги в нашето общество също абсолютно всички. Защо бяха важни изборите в Полша? Защото Полша и Румъния общо са около 56 милиона, това са около 2/3 от населението на Централна и Източна Европа – много важни държави, които бележат такава тенденция също. Естествено, че има много голямо значение тази победа на консервативния кандидат в Полша и във връзка с това, че Доналд Туск искаше да има подкрепа в лицето на градския кандидат, но всъщност не успя да я получи. Оттам в самата външнополитическа позиция на Полша ще виждаме различни мнения, но това е демокрацията.

Освен Полша, наред ли е Чехия след Полша?

Аз казвах, че тази вълна консервативната е наблюдаема навсякъде. Защо да пропускаме и Западна Европа, и включително Великобритания, какво стана във Франция, по какъв начин е до такава степен ожесточена борбата между различните кандидати, че се преминават и някои линии, които досега бяха такива стожери на демократичното общество, на западната демокрация. Така че в това отношение тенденцията е абсолютно видна и явна.

Г-н Гърдев, а това какво означава за самия Европейски съюз? Как ще работят институциите?

Че той се променя и няма нищо страшно. В края на краища точно това е и замисълът на Европейски съюз – когато се види, че една политика не води до ръста на икономиката, растеж на БВП, до засилване позициите на Европейски съюз на международната сцена, може да ги изброя. В момента, когато вие споменахте за войната в Украйна, именно поради някои такива политики и поради някои конкретни лидери Европейският съюз изостана от решаването на и водещата роля, която имаше в решаването на този конфликт първо от 2014-та, прерасна в най-голямата война на европейския континент. Искам да отбележа, че хората, които бяха и гарантираха "Майдана“ и новото правителство на Украйна, бяха европейските лидери на Франция и на Германия. Те подписваха споразуменията в Минск 1 и Минск 2. Те бяха водещите. Къде сега? Никъде. Абсолютно изтласкани от САЩ, даже Великобритания. Ето го категорично ясната тенденция за това, че Европейският съюз с тези хора, които бяха тогава начело, не успя да бъде водещ в най-голямата война, както споменах, на територията на континента. В момента чакат САЩ и проговорващите екипи на Доналд Тръмп да ги осведомят за това как се водени преговорите. Когато говорим за икономиката и за новата зелена политика – нямам абсолютно нищо против, светът и енергетиката трябва да преминават към екологични стандарти. Планетата ни трябва да бъде зелена. Естествено, че трябва да има чистота и на въздуха, но по това, което беше заложено, първоначално, както споменах, 25% бяха заложени от 2030 година зелени политики, зелена енергетика. Идва Тимерманс, първата комисия на Урсула фон дер Лайен, налага го – може да прочетете статиите в "Политико“, където комисарите директно заявяват, как са били държани до 01.30 часа през нощта, как са били натискани да приемат абсолютната идеология, 75% – ще приемахме на коли с двигатели с вътрешно горене, ще се затваряме, България наистина потърпеше от това, срещу едно производство, което се оказва, че в момента абсолютно е необходимо, защото случите, които станаха във Франция, Испания и Португалия просто са категорични и абсолютно ясно, че това води до страшен дисбаланс в енергийната система. Едва ли не затваряха и зачеркваха ядването енергетика. И това е изключително видимо в политиките, които до сега бяха водени. Няма смисъл да споменавам за мигрантите и за приемането на пълчища от незаконно пребиваващи и нелегални мигранти, не говоря за легалната миграция, и какво случи с европейските общества. Така че тази вълна е следствие на тези политики. Какво ще се случи? Промяна.

Г-н Гърдев, в нашата първа част на разговора стана дума за войната между Русия и Украйна. И от неделя насам наблюдаваме масирани удари и в двете държави на фона на опита за преговори. Тези преговори продължават и към този час в Истанбул. Какви са обаче перспективите?

Да, наистина говорихме за точно тази много важна тема в контекста на опитите да бъдат прекратени активните бойни действия. Аз лично смятам, че сме доста далеч от пълномащабен план за регулиране на тази война. Но наистина, след последните нападения, които бяха извършени вчера, този въпрос за прекратяване, дори за постигане на спиране на активната фаза на бойните действия, реално е компрометиран и е доста далеч във времето. Защо го казвам? Защото тези удари бяха много по-различни от досегашните, които бяха нанасяни. В момента пораженията, които са в стратегическата авиация на Русия, са наистина изключително значителни, което поставя под въпрос една от, в международната сигурност ние ги наричаме "ядрена триада“ – това са наземните ракети стратегически с шахтово базиране, стратегическата авиация, които са тези бомбардировачи и ядрените подводни крайцери. Те вървят в пакет. И реално намаляване на способността на една от тези компоненти и тя веднага рефлектира върху общата структура за сигурност на държавата. И затова казваме, че за първи път една локална война, един локален конфликт показа, че новите бойни системи, дроновете, имат много по-големи възможности, които досега се предвиждаше и имат възможност да нанесат стратегически удар. Защото, както споменах, унищожаване на част от тази триада, това е стратегическо поражение. Светът наистина изтръпна. И затова, доколкото виждам, преговорите са приключили в Истанбул без съществено постигане на споразумение за прекратяване на бойните действия. Общо взето са се споразумели за това да продължат самите преговори и обмен на военнопленници. Но наистина това поражение от вчера беше от много голямо значение. Изключително сериозни часове преживява светът, поне тази експертна общност, която наблюдаваме тези въпроси, защото наистина такова нещо досега никъде не се е случвало.

И тук искам да ви обърна внимание на едно твърде любопитно изявление. Специалният пратеник на президента на САЩ Кийт Келог заяви, че е съгласен с руския държавен глава Владимир Путин, че "НАТО е в прокси война, т.е. война с посредници с Русия". Цитирам абсолютно точно. Какво означава това?

Това беше ясно на всички. След като участва едната страна с въоръжение, бойна техника, с финансиране, с политическа подкрепа, с обща група, групата Файнщайн беше за Украйна създавана, с най-важното, което е, сателитната групировка, радиолокационните системи, бойните дронове, които са свързани с наблюдаване на театъра на военните действия, с телеоказване, с разузнаване, с активни действия, с насочване и изработване на полетни задания на въоръженията и на ракетите. Така че това признание беше свързано по-скоро като елемент от разговорите. Но това беше абсолютно видимо в самата досега водена война. Както между другото, другата страна, Русия също ползваше съюзници, Беларус, Иран, бойните дронове "Шахид" бяха техни.  И естествено директното участие на редовни въоръжени сили на Корейската народно-демократична република в бойните действия в Курск. Този конфликт има такава изключително опасна тенденция към ескалация. Това е най-важното, това трябва да се осъзнае. Затова трябва да се подхожда към това не милитаристично. Ясно е, че тук не може да се говори за пълна победа и капитулация, нито едните ще влязат в Киев, нито другите в Кремъл, но наистина за задържането на тази война в едни управляеми граници, много е важно за България да не ескалира конфликта, да не се превърне в една паневропейска война. И затова българският парламент много внимателно и балансирано прие една декларация, в която ясно посочва къде са пределите, в които България ще участва. В смисъл там беше ясно казано, че България няма да участва с войски и военнослужещи във войната в Украйна без мандат на ООН, на Съвета за сигурност, на Европейския съюз, на НАТО, на съюзите, в които ние участваме. Което означава, че това е свързано с едно пълномащабно споразумение, прието от двете страни, което реално води до деескалация на конфликта, а не към неговото разпростиране, разширяване и как споменах, с огромната опасност до разрастването му и в региона на Черно море. 

Не мога да не ви попитам и като председател на Комисията по европейските въпроси и най-вече контрола на еврофондовете, каква е степента на усвояване на тези средства от Европейския съюз?

Ще дам малко пауза, защото искам нещо друго да кажа, което е важно, което беше приятен буквално преди няколко дни. Европейският съюз в програмата на Европейската комисия, която беше транспонирана през Комисията, която ръководя и представена в Народното събрание, там беше заявено и от миналата седмица имаме Стратегия за Черноморска сигурност, за сигурност в Черно море, което е продължение на това, за което споменах. Европейският съюз изключително сериозно гледа на този регион. Казвам го и го подчертавам, защото до сега имаше едно залитане към Балтика, към Северната зона, към Полша, прибалтийските републики, докато наистина този подход дава един балансиран поглед върху сигурността изцяло на Европейския съюз в Източната зона. И там специално се обръща внимание за това, че ще бъдат подкрепени програми, ще бъдат усилени летищата на България и Румъния говорим – това са европейските държави в Черно море, инфраструктурата – железопътната, транспортната инфраструктура, която е наистина важно. А що се отнася до европейските фондове, предполагам, че ме питате за Плана за възстановяване и устойчивост – там успяхме да започнем една такава ускорена програма за наваксване на това, което беше пропуснато като време от последните три години, защото бяха допуснати грешки още от самото структуриране на плана. Тук бяха заложени при първите няколко етапа бяха заложени по-скоро политически реформи, които трябва да имате естествено парламентарно мнозинство, за да ги изпълните, отколкото чисто и просто икономически проекти и други мерки, което беше при другите наши партньори в региона. В Гърция и Румъния е обърнато. Те по-скоро бяха се насочили към първите траншове, които са и най-големите, свързани с икономически програмни проекти, отколкото са чисто политически реформи. Както споменах, за такова нещо трябва да има стабилно парламентарно мнозинство. Тези години показаха безброй избори. Това първото беше сгрешено. В момента се опитва по някакъв начин българското правителство, поставили сме този въпрос, да се пренасочат средствата, които не са усвоени от Плана за възстановяване и устойчивост към новия план  "Готовност 2030", който беше обявен от Урсула фон дер Лайен, свързан с рязко ускоряване на военната индустрия, икономиката, инфраструктурата, което естествено, ако успеем това да получим, ще бъде един вид и защита от загубата на тези средства, които иначе биха отишли преразпределени към общия бюджет. Та, започва тази година във връзка с дейността и на Комисията, и на Европейския парламент, на Европейската комисия, обсъждане на много важната многогодишна финансова рамка, където ще бъдат заложени тези нови направления. Както знаете добре, обявен е един план от над 800 милиарда, от които първата част, 150 милиарда, вече виждаме изключително засилен интерес. С Великобритания подписахме преди 2 седмици споразумение, те искат да участват, Турция иска да участва, САЩ иска да участва, Канада, Израел, Япония, Южна Корея, включително да дават средства, за да получат по-големи естествено. Така че тук България още води някакви неясни спорове, докато всички останали държави, дори държави извън Европейския съюз, се стремят активно да влязат още в първо раздаване, ако може така да се каже. В контекста на новата многогодишна финансова рамка, това е бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период, това са парите, на които България разчита много, от изключителна важност и аз с моите срещи във всички международни форуми, и други мои колеги, подчертаваме, че България естествено подкрепя новите усилия за реиндустриализация на Европа. Не милитаризация, а реиндустриализация. Но същевременно ние държим и настояваме тези фондове, които са много важни за нас, Кохезионният фонд, също така за селскостопанската политика, регионите, транспорт, тези неща, които България е един от най-големите бенефициенти, получатели на тези програми, да не бъдат орязани, да не бъдат жертвени за сметка на новите програми, които спомнях, които в момента се обсъждат. Ще устояваме тази позиция. Много е важно, защото този период реално формира бъдещите финансовите постъпления в България, в бюджета в следващите 6-7 години.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря за поканата.