12:11 / 14.07.2025
8619
При 553-ма гласували от 720 евродепутати, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, с 360 гласа, запази поста си. Въпреки че искането бе на крайната десница, вотът разкри нарастваща политическа опозиция срещу председателя на Европарламента. Защо срещу Фон дер Лайен започва да се формира такава политическа опозиция? Наш гост е бившият вицепремиер по европейските фондове, народен представител в три състава на парламента и зам.-министър на земеделието и горите, дългогодишен посланик в Германия, Швейцария и Лихтенщайн и Черна гора Меглена Плугчиева. Добър ден и добре дошли!
Добър ден. Благодаря за поканата.
Отвори ли "Кутията на Пандора" вотът срещу председателя на Европейската комисия?
Има коментари и интерпретации в двете посоки, защото, от една страна - бързата реакция и бързата новина беше г-жа Фон дер Лайен няма никакъв проблем, тя оцеля и все едно, че нищо не се е случило. Един по-дълбок поглед и анализ на ситуацията показва, че дават сериозни сигнали към Фон дер Лайен. Претенциите или обвиненията към нея са, че тя неглижира Европейския парламент, че взема решенията все по-авторитарно. Тя получава тези обвинения при вземане на определени решения за дадени политики, както е по темата
"Миграция", "Климат", "Отбрана". Тя търси и подкрепата повече на десни формации, което не се харесва на основните парламентарни групи, които я подкрепиха. Вече има гласно заявени упрежци към нея. Но да припомни, че още през май има решение на Съда на Европейска съюз, който отсъди, че крайно неправилно Фон дер Лайен е заличила СМС-ите, които като кореспонденция водила с фармацевтичния концерн Pfizer по време на COVID пандемията, без да уведоми парламента и след това, прескачайки го и не го информирайки за това, което тя е разменила като кореспонденция, като там имаше едни много сериозни подозрения, че става дума за колосални суми за над 1 млрд. дози ваксини и съответно за големи суми от над 35 милиарда евро. Всичко това доведе и до този вот на недоверие, като по-сериозните анализатори смятат, че това е едно сериозно предупреждение към Фон дер Лайен.
В същото време се подчертава, че и подкрепата, която е получила, не е така без нищо. И съвсем официално социалдемократите са получили обещание преди вота, че в следваща многогодишна финансова рамка ще бъдат отделени повече средства за Социалния фонд. В същото време Зелените пък признават, че тя им е обещала, че Зелената сделка ще продължи, защото в момента тече една ревизия под формата на намаляване на бюрокрацията в Европейския съюз, и тази подкрепа де факто не се дава срещу нищо. Това не звучи убедително за принципите на Европейския съюз. Трябва да припомня, че в дългата история на Европейската комисия 1999 година излязоха доклади за корупция. Тогава Еврокомисията трябваше да се саморазпадне, начело с президента на Еврокомисията Жак Сантер, и след това имаше още един вот на недоверие през 2014 година, който също беше неуспешен. Това време беше под председателството на Жан-Клод Юнкер. И това е сега трети.
Ще последват ли още вотове?
Опасенията са, че ще последват, защото има и още един много сериозен въпрос, а именно той опира до темата за доклада на Марио Драги, който де факто беше един анализ на дефицитите, слабостите от последните 5 години на управлението на Фон дер Лайен.
И който, извинете, че ви прекъсвам, не беше взет под внимание.
Не беше достатъчно взет под внимание, като основната препоръка там беше, че всяка година в Европейския съюз трябва да се правят инвестиции от минимум 800 милиарда евро. А това, както виждаме вече, фокусът се премести върху военизирана икономика и се работи с едни наистина невероятно високи кредити, които се вземат и са предвидени за отбрана и сигурност. Така че това е също и една от дълбоките причини, които стоят зад този вот на недоверие и не се изключва да бъдат последвани, ако не настъпи промяна, реална промяна в политиката на Евросъюза. Решаващи за икономическото стабилизиране на Европейския съюз са 2025 и 2026 година. И ако това не се случи, след това вече ще бъде късно.
И понеже говорим за икономическото стабилизиране, няма как в момента да пропуснем ситуацията в мотора на Европейския съюз – Германия. Вие там сте били дългогодишен посланик, познавате картината. Излезе тези дни информация, че Германия в момента инкасира най-високата инфлация и най-лошите икономически резултати от последните години.
За съжаление, сте права и наистина икономическата прогноза беше редуцирана за тази година. Очаква се тази година да бъде отново година на рецесия за германската икономика. Несигурността, която идва и от митата, които американският президент предвижда за Европейския съюз, ще засегнат най-силно Германия, като се има предвид, че вече 50-процентови мита на стомана и алуминий от негова страна бяха въведени. Всички тези действия са наистина удар срещу и германската икономика. Освен това, там се очакват намаление на данъците, очаква се намаление на цените на енергоизточниците. И за това следващите месеци до края на годината германският бизнес очаква реални действия. Те не могат да станат чудеса, но ако не настъпят първи симптоми на подобрение наистина не са добри прогнозите, които очакват Германия.
И правителството на Мерц.
Това е новото правителство на Мерц, а той от старта си се позиционира повече като външнополитически канцлер, а не като канцлер на тежките проблеми или за решаване на тежките икономически, имиграционни процеси в страната. И това е един от упреците, които звучат в момента. Очакват се реални, независимо от лятото, особено в икономическата сфера, и реален курс за корекции в имиграционната политика и социалната политика. Но това, което звучи от Германия, е отново единствено фокус върху Украйна, по-нататъшна подкрепа във всяко едно отношение за Украйна, а това са сериозни разходи, които трябва да бъдат икономически изработени и получени, а и обществото е много дестабилизирано, много наплашено, много несигурно. Даже наскоро чета се прави едно такова наистина много силно сравнение в Манифеста на Карл Маркс от 1848 година, ако си спомните, пише "един призрак броди из Европа".
Призрак броди из Европа. Тогава беше призракът на комунизма.
А сега това е перифразирано: един призрак броди из Европа и това е призракът на страха от загуба на благосъстоянието и сигурността. И това никак не е добре, защото и германското общество има нужда от повече оптимизъм, от повече обединение, тъй като знаем каква е ситуацията и с "Алтернатива за Германия", опозиционната. И има нужда от добри новини при този конвейер от лоши, които наблюдаваме.
Посланик Плугчиева, какво отражението от крехката стабилност на Европейската комисия и на най-влиятелната фигура в европейските институции, както и на Германия, върху страната ни?
Ние сме свързани много тясно с Европейския съюз и точно с германската икономика. Това е най-големият ни партньор - търговски, инвестиционен. Вярно е, че до 2024 година достигнахме едни много високи нива, над 12 милиарда евро стокообмен с Германия, като даже имаме положително салдо, което значи, че ние изнасяме повече за Германия отколкото внасяме. Разбира се, това от една страна беше много добър резултат, но в същото време е и тревогата, че след като германската икономика е в рецесия вече трета година, това се отразява естествено и на България, защото това води след себе си много по-малко заявки, много по-малко търговски стокообмен и нашите доставки ще бъдат свити. Още повече знаем, че в Германия знакови концерни редуцират своето производство и уволняват работна ръка. И това касае един много дълъг списък от концерни. По информация на Института по икономика в Кил и този в Мюнхен тук са Continental, тук е BMW, Audi, за съжаление Volkswagen, които са марка, Miele, Bosch и така нататък.
Затова това ще има и вече има съответно негативно отражение върху нашата икономика, защото и за тази година икономическият растеж на нашата икономика беше редуциран като прогноза на 2%, а знаем, че миналата година винаги сме били на 2%. Така че това е тревожно и прогнозата предвижда също увеличение на държавния ни дълг. Ние сме отличник, който на тази база влезе в еврозоната, но тревогата е, че клубът, в който влизаме - не изпълнява същите тези критерии, по които ни оценяват. Разбира се, това е не само причина за тревога, тук не бива да се създава паника, а би трябвало правителството, бизнесът заедно да потърсят алтернативни решения – диверсификация на пазарите, подпомагане на нашата икономика когато и където има нужда. Така че просто трябва реални действия.
Това свързано ли е повече или по-малко с вотовете, които напоследък сякаш се превърнаха в мода?
Да, аз също смятам, че това е една девалвация на парламентарния инструмент "вот на недоверие". Той се приравни на парламентарният контрол, който традиционно се провежда в петък. И всеки петък да сме свидетели на вотове на недоверие от всякакво естество теми, без да има даже и алтернативни предложения. Това не буди никакво уважение, никаква убедителност и не печелят тези партии според мене подкрепа, нито пък разширяване на своята електорална подкрепа. Затова сега чувам, че се готви още, току-що се затваря.
Още три вота се готвят.
Това е просто несериозно според мен и неуважение не само към управляващите, това е неуважение на първо място към българското общество, което чака реални законови инициативи и действия от нашия парламент, а това губи страшно много време, защото има процедури тежки, дебати, безсмислени. И трябва да кажа, че навсякъде - и при всичките ми разговори в чужбина и тук - всички се молят единствено за стабилност. И във всички сектори това безвремие, което преживяхме четири години с непрекъснати нови избори, с еднодневки правителства, се е отразило катастрофално във всички сектори на обществено-икономическия ни живот. И това не бива в никакъв случай да се допуска. И онзи ден имах среща и с новоизбрания президент на Българо-германската индустриално-търговска палата, и той казва: "Моля ви се, предайте на вашите управляващи, че трябва стабилност, трябва устойчивост на правителството, на политическата ситуация в България, за да имате шанс да се развивате и се отворете за повече реклама навън, за да представите тази прекрасна страна".
Казахте за реклама на страната, Хисаря кандидатства за членство в Асоциацията на градовете с културно-историческо наследство и термални води – Асоциация, в която странните членки на Европейския съюз България само не членува. Какви са шансовете и на Хисаря и на страната ни? Вие помагате много, лобирате за тази кауза.
Вие сте много добре информирани, както винаги. Аз трябва да кажа, че тази прекрасна инициатива Хисаря да се включи в мрежата на Асоциацията на градовете с културно-историческо наследство и термални води подехме от Съюза по здравен туризъм, балнеология и спа с президент д-р Сийка Кацарова, и тя извърши първо една огромна лобистка работа в продължение на месеци и на Туристическото изложение в Берлин, и сега вече се стига до реални действия. В момента има мисия за оценка на града за изпълнението на критериите за членство и аз искам да приветствам и кмета г-жа Вълчева и целия екип, защото те се справят наистина много добре, много професионално и с истинска гордост. Човек не може да не ги подкрепи като българин, защото това ще даде шанс именно Хисаря като първи град с цялото голямо културно-историческо наследство от траките насам до наши дни да бъде призната и да влезе в тази мрежа.
И на финала съвсем накратко, не мога да не ви попитам за съдбата на "Врана", на този голям красив наш парк с историческа стойност, тя продължава да бъде неизвестна. Защо?
Това е много болезнена тема за София и за цяла България, бих се позволила да кажа. Това е именно културно-историческо наследство и е поставено под много сериозен риск, затова че областният управител и Общината са в развалени отношения и камо ли не си разделят играчките като в детската градина. Това е абсурдно. И този парк, който се стопанисваше от Общината и имаше голямото съдействие на Лесотехническия университет, за съжаление, сега като собственост не само, но и като стопанисване, явно остава при областния управител, а той не разполага с нито екип, нито структура, нито техника, за да поддържа това природно живо наследство, което има за мен голям риск да бъде унищожено или да бъде засегнато. А знаем, че това е една част от забележителностите на София, заради която не само софиянци, но и чужденци идват в София. И затова моят апел е за много повече разум и истинско държавническо мислене. Имаме нужда от едно сериозно и истинско добро бъдеще във всички направления: и икономика, и политика, и природно, и културно-историческо наследство. И ми позволете на финала точно да цитирам думите на един велик германски канцлер Вили Бранд, който казва: "Най-добрият начин да предскажете бъдещето е да участвате в неговото създаване". И аз си мисля, че трябва да имаме тази амбиция като държава, като народ, да направим най-доброто и да участваме активно в създаването на добро бъдеще на България.
Меглена Плугчиева. Благодаря ви, че приехте да бъдете наш гост и до нови срещи!
Аз благодаря.
