Каква е равносметката на политическия сезон? Наш гост е бившият заместник ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", политологът проф. Милена Стефанова. Добър ден, проф. Стефанова.

Добър ден, на вас и на слушателите.

Редовно правителство, четири неуспешни вота на недоверие, нова парламентарна група, гласувани закони по План за възстановяване, референдум за еврото, оставки, арести и протести. На фона на приемането ни в еврозоната това сякаш се откроява от изминалите политически месеци. Каква обаче е равносметката?

Много динамичен сезон. Слава Богу, имаме много положителни неща, които можем да изтъкнем. България ще стане член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Правителството успява да балансира измежду тази сложна ситуация, в която политическият спектър се представя, и това се дължи не само на компромисите, които правят участниците в правителството ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, с подкрепата на "ДПС - Ново начало" – това не бива да се пропуска, защото то е от голямо значение, колкото и да не ни се иска да е така. Но пък защо да не ни се иска? Зад тази формация стоят хиляди гласоподаватели. Това, което на мен никак не ми се нрави, е, че доста парламентарно време се прахосва, буквално се пропилява и това не води до много по-високо качество на законодателния процес, но такава е ситуацията. Българският парламент представя достатъчно легитимно според мен и след корекциите, които бяха направени след решението на Конституционния съд (бел. от ред. - преизчисляването на резултатите от изборите), се представят достатъчно добре различните групи на интереси, които съществуват в българското общество. Доста силно влияние на хибридните атаки от Кремъл, което трябва много внимателно да бъде анализирано и да бъде разбирано от хората. Сега, ние се намираме в един период, който след 30-те години вече, в който България гради демокрация, се появяват на повърхността вече съвсем видимо дефектите, които имаше този преход, най-вече чалгаризацията, най-вече намаляването на дела на българското население, което може да чете с разбиране и да разбира това, което чува от различни медии. Защото свободата на словото и печата в никакъв случай не трябва да бъдат загърбвани, защото водят до това, че имаме много източници на информация, но не можем да отсеем вярното от невярното.

А какви бяха по-важните моменти в пленарната зала, проф. Стефанова?

Това, че все пак се постигат мнозинства за важни неща по тези закони, които бяха необходими, за да може Планът за възстановяване и устойчивост да функционира и България да получава плащания, бяха приети. Специално искам да отбележа дейността, която извършва Министерство на правосъдието и съответно министърът Георги Георгиев, който си е поставил цели и започва да ги постига, които касаят обикновените хора в тяхното ежедневие. Имат достатъчно успехи, сега да видим на есен какво ще се получи с лобисткия закон, който също никак не е маловажно. Има още много неща, които трябва да се свършат. Бих искала да отбележа също така и упоритостта и активността на министъра на транспорта Караджов, защото там проблемите са просто с лопата да ги ринеш, не можеш да ги изринеш. Дано едно по едно започнат да се решават нещата. Прави впечатление, че може би пиар активността на отделните пиари на министерства е много по-добра сега, защото научаваме ежедневно за дребни, на пръв поглед, неща – тук килограм наркотици, там не знам какво се е случило, но едновременно с това и виждаме едно добро отразяване на случващото се сега. Всяка новина е новина за 2-3 дни най-много, но в никакъв случай не трябва да се забравят тези моменти. Това, което на мен не ми харесва е, че Народното събрание не успява да попълни все още съставите от т.нар. "регулатори", които не всички имат регулаторни функции, но пък са много важни органи, без които и системата на правосъдието не може да работи. Там трябва много внимателно да се работи - не толкова с избирането на хората, колкото с анализа и оценката на това какво се случва всъщност в правосъдната система. Защото едно е да излезеш на протеста и да кажеш: "Благо е невинен", или да кажеш Сарафов да си ходи, или да кажеш сега шеф на Комисията за противодействие на корупцията няма да бъде Антон Славчев. Ама защо го казваш? Тези хора, ако се заменят с други хора, означава ли, че другите хора ще могат да работят така, както ни се иска? Не, има системни проблеми, които вече са очертани и които трябва да се преодолеят. За съжаление - това, което беше правосъдната реформа на предишното мнозинство, в което също участваше "ДПС - Ново начало", не постигна желания ефект не само защото Конституционният съд се намеси, тя просто беше некадърно направена промяната в Конституцията. Трябва други неща да се свършат. Според мен могат законите, без да се налага промяна в Конституцията, да бъдат променени, но тук юристите са по-компетентни, аз да не се правя на такъв специалист, какъвто не съм.

През седемте си месеца работа кабинетът оцелява при четири вота на недоверие. През септември се очертава да бъде внесен нов, пети. "Възраждане" ще сваля правителството с протести през есента. Горе-долу с подобни настроения са и в "Продължаваме промяната - Демократична България". Въпросът е докъде ще стигне този ажиотаж и предопределя ли гореща политическа есен или е повече демонстрация на мускули?

Аз бих разделила нещата на няколко отделни сектора. Първо, вотовете на недоверие. Всеки вот на недоверие има за цел да покаже някаква сила от страна на опозицията. За съжаление или за щастие, кой както иска може да го тълкува тук, в момента в българския парламент опозицията няма тази сила. Няма и единност. И затова много отдавна вече всички анализатори казахме, че правителството може да бъде свалено само ако самото то реши, че вече е изпълнило функциите си и съответно се премине към ново правителство в рамките на същия парламент или към нови избори по-скоро. Така че вотовете на недоверие, нещата са: "Дай, тук да си приказваме и да прахосваме парламентарното време, защото иначе никой няма да чуе, че ние сме в Народното събрание". Това е лайтмотивът на опозицията. ПП и ДБ са със специфична гледна точка от моя страна, по моя мнение, защото първо, помежду им има противоречия, които те всячески се стремят да представят като нормален дискусионен процес вътре в една коалиция, но тази коалиция освен че има идеологически противоречия, тя вече се крепи на магия. Защото ПП тази част от коалицията, която иска да се разхожда по площадите, да вика и да крещи без да предлага никаква алтернатива, докато ДБ има по-голям потенциал да предлага именно алтернативи, за съжаление те биват заглушени от крясъците по площадите. Самата ДБ няма начин да не отиде и тя на площада, защото са в коалиция, дори се чуват възгласи: "Хайде сега всички, които са против, пак да отиват". Не, няма да стане с площадна демокрация. Аз и друг път съм имала възможност, включително и в разговори с вас, да казвам, че за мен реформите могат да се случат само когато участваш във властта. И тъй като гласоподавателите не ти дават шанса ти еднолично да управляваш, разумът на гласоподавателите трябва да бъде възприет като нормален и да се участва в нормални коалиции. За съжаление, не можахме да видим такива по време на "сглобката“ коалиционни споразумения и действия. И до ден-днешен в спомените ни отекват двата разказа: единият на ГЕРБ-СДС, и другият на ПП-ДБ. Така че в различни плоскости трябва да се гледат нещата. "Възраждане", не знам защо, може би продължават да получават още поръчките от Кремъл, не знам защо си мислят, че с манифестации по площадите ще постигнат нещо. Т.е. еврозоната, трябва правителството да падне, чак тогава вече има някакъв, както се казва, смисъл да си мислим дали пък няма да се реализират решенията. Трябва да се провалим самите ние, може би това е целта. Аз силно се надявам, че няма да се провалим, защото разумът на хората е много повече, отколкото крясъците по площадите.

Малко преди ваканцията изскочи темата за бъдещите кандидат-президенти. В средата на юни я започнаха от ПП-ДБ с намерението за обща демократична кандидатура – заради арестите и протестите разговорът им се замрази. През тези дни от БСП упорито лансират името на сегашния вицепрезидент Илияна Йотова, а от средите на ГЕРБ говорят за Желязков или Борисов. Как ще се развият тенденциите и кои ще имат най-сериозните шансове ако не на първи тур, то поне да стигна до балотаж?

Ние, наблюдавайки вече дълги години политическия процес в България, знаем, че обикновено първите имена, които започнат да се спрягат в публичното пространство, не са те действителните кандидати. В смисъл, има много дълго време. Трябва да отбележа обаче с положителна нотка, че всъщност инициативата на ДСБ, "Демократи за силна България", които са част от малката коалиция "Демократична България", част от по-голямата коалиция, заговориха за този общ кандидат за президент на десницата. Не би било лошо никак да има такъв, защото, макар че има малко повече от една година до президентските избори, не е лошо по от рано да започнат да мислят и да разработват своите стратегии. Само че и за най-повърхностния наблюдател е ясно, при сегашното разположение на партийните сили, са ясни няколко неща: първо, инициативните комитети този път нямат да работят. В миналите президентски избори имахме състезание между Румен Радев и Анастас Герджиков, и двамата бяха издигнати от инициативни комитети. Хората, макар че са скрити зад инициативни комитети, всичко е прозрачно, ясно е кой чий кандидат е. Мисля си, че този път по-отговорната позиция на политическите партии и коалиции е да застанат с имената си, с партиите си зад кандидатурите. Ако броим, както се казва, елементарно съотношението на силите, очевидно е, че кандидат на ГЕРБ-СДС, евентуално подкрепен от "ДПС - Ново начало", би имал един много добър старт. Така че за мен това би бил един от участниците на евентуалния балотаж. Във втората позиция ще се борят по-скоро тези псевдопатриотично-популистки партии, които ако успеят някак си да се консолидират, биха имали много сериозна подкрепа. В такава ситуация се питам аз какво би правила останалата част от десницата в България на втори тур, но няма да дам отговор на този въпрос, защото те трябва да имат разработени вариантите и стратегии към всеки вариант. Най-добре за мен би било да се постигне общ кандидат на десницата, който да включва и ГЕРБ-СДС. Това обаче става все по-малко вероятно, макар и Иван Костов да им каза на няколко пъти публично, и на тази среща, която проведоха, и в интервюта по други медии, той им каза, че това трябва много внимателно да се прецени и да се обмисли, защото според него е в зависимост от личността, която би била издигната. И какво пък толкова, и в края на краищата излиза единственият лидер на ПП към днешна дата и казва: "А не, не. Това в никакъв случай няма да се случи, няма да го допуснем". Ами вижте, имаме много силно неразбиране на реалната ситуация от страна на ПП. И Николай Денков ходи по студията, и Асен Василиев ходи по студията и говорят небивалици понякога, които нямат нищо общо с реалната ситуация, а имат нещо общо с нещо мечтано състояние от тях, да речем, или така, по този начин поддържат духа на своите симпатизанти. Могат да продължат да го правят, но симпатизантите им ще продължат да намаляват, ако така продължават да го правят.

Проф. Стефанова, какви размествания на пластовете наблюдавахме и наблюдаваме в партиите през този сезон?

С "Движението за права и свободи"  нещата започнаха да се изясняват след съдебните решения и след като разбира се г-н Джевдет Чакъров напусна или го изгониха, там нещата вече не са много ясни за публиката какво се случва, кой го притисна и как го притисна, въобще беше ли притиснат. Отново говорим за едно ДПС и имахме заявление на г-н Доган, че ще се създава нова партия, само че от моя гледна точка тази партия не може да има същият успех, който имаше навремето създаването на "Движението за права и свободи". Няма нищо против ценностите, които се споменаха в това писмо, просто ситуацията е коренно различна. 30 години и повече ние имаме достатъчна гаранция в развитието на демократичните процеси в България, че всъщност това, което беше обявявано като основна цел – защитата на правата на малцинствата, религиозната свобода и носенето на имена и т.н. днес не е заплаха за никого. Така че тук достатъчно трудно би се постигнало създаването на нова партия, която да има успех, така че да бъде представена и в Народното събрание. Другото, което заслужава да бъде отбелязано, е всъщност това, което се случва в ПП, не само защото отвътре сигнали, от техни членове сигнали за корупционни практики, за нещо, което не търпи никаква различна оценка, не може да бъде въобще част от живота на ПП, която от самото начало се обявявала против корупцията и затова, че това е основен приоритет и основна цел да се освободят институциите от такива зависимости, като използването на постове и позиции за оказване на неправомерно влияние и т.н. А всъщност станахме свидетели точно на такива, колкото и минимални на пръв поглед древни идеи да излизат пред очите на някои хора тези неща, те са симптоматични. Хвърлянето на оставката на Кирил Петков не може да умие срама, както се казва, пък и за мнозина остана недостатъчно ясно всъщност Кирил Петков защо точно пък си хвърли оставката по повод на софийската история със заместник-кметовете. Но виждаме, че още един заместник-кмет на Столична община, който отново е бил кандидат на ПП, също по собствено желание излиза от функциите си, т.е. напуска кораба. Виждаме какво се случва на другия ден след като оповести Иван Василев, че ще сдаде поста на заместник-кмет по финанси и здравеопазване на Столична община, той се появи до президента Радев на един водосвет. Това са сигнали, които трябва да изострят вниманието ни. Тези процеси през есента ще продължат да се развиват, но аз ще очаквам с доста голяма доза интерес и нетърпение тези частични местни избори за Общински съвет в Пазарджик, които предстоят на 12 октомври. След като Административният съд касира изборите от 2023-та, сега ще трябва гражданите на Община Пазарджик отново да идат на урните и да си изберат Общински съвет. Това е също един прецедент в историята на по-големите областни центрове. Резултатите от изборите ще бъдат доста симптоматични за състоянието на ПП именно.

Пред какви рискове са изправени в управляващото мнозинство и пред какви трудни компромиси опозицията?

А, опозицията, че е по-лесно да започнем с нея, тя компромиси няма какво толкова да прави. Аз не разбирам, като компромис това да проявяваш съпричастност към постигането на една от най-големите цели пред България като държава и пред българите като граждани на Европейския съюз, влизането в еврозоната. Това за мен не може да бъде компромис. А пак и тази, кресливата част от опозицията, тя не си мисли за компромис. Тя и без това от нея нищо не зависи. По-интересно е дали и какви компромиси ще се наложи да прави правителството или мнозинството в Народното събрание, защото, какво да ви кажа, те омбудсман избраха, ама Висш съдебен съвет, там едни и други органи, ето сега на есен Комисия за противодействие на корупцията ще излезе отново с голяма сила на дневен ред, както се казва, защото те назначиха номинационна комисия, от ще дойде време и да се избира и самата комисия. Освен това, ще дойда време да се правят промени в закона, защото предаването на разследващи функции, това според мен си беше голяма грешка. Въобще Следствието трябва да бъде осмислено като самостоятелен стълб в рамките на правосъдната система. Тук съм абсолютно съгласна с тази част от колегите юристи, които казват, че грешката, която е направена през 2005-2006 година, някъде там, когато на практика следствието или разследващите функции и се поделят между Прокуратурата и МВР, нещо трябва да се случи. Тук трябва да има. А за да се случи, може би ще трябва да се направят някакви компромиси. По какъв начин, от кого – ще видим. Дано да станем свидетели на положителни резултати за всички нас. Правителството не трябва да прави обаче никакъв компромис с подготвянето на всички механизми, процедури и прилагането им за преминаване към еврото без големи сътресения. Сега, аз не съм привърженик на държавната намеса. Вие знаете, че си мисля, че трябва другите органи да се справят с тези процеси. Държавната намеса, намесата на централната изпълнителна власт трябва да бъде сведена до минимум. За съжаление, очевидно тук се правят компромиси между лявата част на коалицията и дясната част на коалицията, и се правят едни не съвсем редни според мен неща. Дано не им се наложи да ги прилагат в практиката. По никакъв начин не си представям колко големи ще бъдат политическите щети за партиите, които биха ги приложили.

Кои неща имате предвид?

Ами всичкото това с регулацията на цените, което аз...

Двата законопроекта, единият е вече приет закон, другият законопроект все още.

Да, точно това, което те се мъчат да успокоят. Те си мислят, че по този начин успокояват българските граждани, че нещо ненормално няма да се случи, но това може да доведе до изкривяване на пазара. Тук слушам само икономисти, на които им имам доверие, аз самата не мога да преценя. Дано да не се налага да се прилагат, за да не се случи. Но това зависи от всички нас, включително от търговците по пазарите, навсякъде, във всички сектори, във всички стоки, включително от нас, като хора, които пазаруваме различни видове стоки и потребяваме услуги, да не го допуснем, ми е мисълта, да се случи.

Благодаря ви, че бяхте наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря за поканата.