Интервюто е взето на 19.05.2025 година

След шест дни на напрежение и замразен градски транспорт, правителството обяви, че е намерило решение да предостави 15 милиона лева на общината. Естествено, те ще бъдат и за сметка на други разходи в бюджета. На извънреден брифинг в централата на ГЕРБ премиерът Росен Желязков, финансовият министър Теменужка Петкова и партийният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов съобщиха, че ще помогнат, за да се удовлетворят исканията на столичните транспортни служители. Средствата ще покрият увеличението на възнагражденията в сектора до края на тази година, а надеждите са, че още от утре автобуси и трамваи отново ще се движат нормално. А защо не от днес, след като вече пари има? Наш гост е дългогодишният преподавател по публична администрация, бивш заместник-ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски" и бивши общински съветник проф. Милена Стефанова. Добър ден, проф. Стефанова.

Добър ден и благодаря за поканата.

Какви са изводите от транспортния протест в София?

Много са и са в различни посоки, но нека да започнем от най-актуалните, тези, които буквално засягат всеки ден всеки един от нас, жителите на Столична община. Първо, добре е, че се намира някакво решение. Дали то е добро, перспективно или не е въпрос на последващ анализ, защото наистина не е нормално в ХХІ век да има толкова дълги дни блокаж на транспортната комуникация в двумилионен град. Разбира се, веднага трябва да си зададем няколко въпроса. Първият от тях е трябваше ли държавата или централната изпълнителна власт да се намесва, още повече с посредничеството на един партиен лидер. Става дума за столичния град и аз мисля, че е много назрял проблемът, в който да се разработят специфични правила, а защо пък не и да се приемат в отделен закон. Много години наред е имало такива дискусии в политическото пространство, че трябва да има специален закон за столицата, но такъв до ден днешен ние нямаме. Защото наистина отговорността за функционирането на столицата на държавата трябва да бъде споделена между местната и централната власт, но по правила, а не според ситуацията. Защото такава ситуация, в която се намираме в днешния ден буквално, може да бъде изтълкувана по различен начин. И това вече е факт. Всяка една от политическите сили се опитва да изведе някакви дивиденти от разрешаването на ситуацията. Разбира се, Бойко Борисов пръв демонстрира своята позиция, като казва, че той се е намесил и че е разрешил проблема, и че кметът на Столична община нищо не прави и нищо не може. Другите политически сили, които в момента са в коалиция на национално равнище, също извеждат някакви свои позиции. Само да отбележим за слушателите, че председателят на Комисията по транспорт в Столичния общински съвет (СОС) е от Българска социалистическа партия – г-н Иван Таков, а ГЕРБ и БСП са в коалиция на национално равнище, макар че може би и в СОС са в някаква негласна коалиция, защото понякога доста често взимат общи решения. Това е първият проблем, който трябва да бъде много ясно артикулиран и след това да бъдат анализирани последиците. Втория проблем обаче, който е много по-важен и стратегически важен, е, че ние в последните дни ставаме свидетели на няколко разнопосочни и разнозначими факта. Първият е основан на това, че кметът на Столична община г-н Терзиев така и не успя да си сформира мнозинство в СОС. Дали това е добро или е лошо, отново подлежи на оценка, която за съжаление също е партийно оцветена. "Продължаваме промяната" и "Демократична България", доскоро заедно със "Спаси София" – "Спаси София" вече не е част от тази коалиция, аргументираха, че е създадено икономическо мнозинство в СОС между ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, "Има такъв народ", една част от групата на "Възраждане", която се отцепи, подкрепена от Контрера, който е представител на ВМРО в СОС, г-н Карлос Контрера. Добре де, факт е, че някои от решенията са вземани с това мнозинство, но трябва да си обясним защо се е появило такова мнозинство. Това никой не го прави. Включително "Продължаваме промяната" и "Демократична България" не обясняват на гражданите на София защо се е наложило да се случи такова мнозинство. То е малко като това, което наблюдавахме 4 години в Народното събрание – дано да не го наблюдаваме и 4 мандата в столицата, защото това би било много трагична ситуация и много жалко за столичани. И третият фактор, който искам да изтъкна, е, че липсата на такова мнозинство може би – не съм сигурна на 100%, но може би е причината кметът на Столична община г-н Васил Терзиев на практика да не прави нищо през тази година и повече вече, и половина, почти 2 години от своя мандат, което да го предлага като стратегически решения на СОС. От това последното най-пряко са застрашени гражданите на общината, защото ще ви кажа, че ако до втората година на мандата си не си направил големите реформи, значи нищо няма да постигнеш до края на мандата си. Всеки един властимащ човек, който влиза в управлението, естествено му трябва някакво време да се ориентира в нещата, но ако в първата година не направи реформите, за които е дошъл, това повече нищо няма да може да направи, защото създава шанса на всички останали да се окопитят и да намерят защитните си механизми. И сега резултатът към днешния ден е точно продукт на тези три фактора: някакво икономическо мнозинство, което е различно от това, което кметът си представя, че трябва да го подкрепя; той не е създал, никакви усилия не е положил да си създаде мнозинство, което да го подкрепя, дори с цената на някакви компромиси, и като резултат нямаме реформи. Това нещо се отразява много зле на столичани.

Проф. Стефанова, удовлетворяването на исканията на шофьорите не създава ли опасен прецедент за синдикален рекет? И тук ще ви попитам и така: каква е оценката ви, как се проявиха в кризата и кметът, и протестиращите? За кмета това е, че почти чухме, но протестиращите?

Протестиращите много добре знаят, че разполагат с много мощно оръжие. Контролът върху транспортната система, върху комуникационната система на града е много силно оръжие и те точно на това основаваха очакванията за успех, които разбира се са постигнати с развитието през днешния ден, макар и частично, както се казва, защото вероятно и протестиращите, и управляващите града си дават сметка, че тези 15 милиона са запушване на една временна дупка, и то не изцяло. Ако вярваме на приказките, които чуваме от страна на общината за това какви средства са необходими, за да се решат транспортните проблеми. Само че в днешния ден, освен срещите между министър-председателя и финансовия министър с кмета на Столичната община, с представители на синдикалните организации и с група общински съветници от ресорни комисии, което по принцип е положително и което трябваше да се случи още преди един месец, още когато транспортните синдикати заявиха готовността си за протест на 14 април, но тези срещи закъсняха страшно много във времето, затова сега се създава впечатлението в последния момент, че едните се явяват като спасители, а другите едва ли не трябва да бъдат унижени. Не, значи в диалога всички можеха да излязат с достойнство – и синдикати, и протестиращи, и централна, и изпълнителна власт, и властта в общината. Само че протестиращите прекалиха. Създадоха допълнително напрежение, защото никой не отнема правото им на синдикален протест, само че когато той се изпълнява по правилата. А ние сме 6 дни заложници на транспортна блокада та в София срещу гражданско неподчинение, в рамките на което протестиращите получават своите трудови възнаграждения, но всъщност не работят. И това много страшно подейства. Разделиха съмненията в обществото – едните, които ги подкрепят, и на които не им пука дали всъщност това е справедливо или не е справедливо, и другите, които търсят отговорността. Освен това, ние не видяхме никъде до този момент ролята на работодателя. Всъщност, там има изпълнителни директори на тези четири транспортни дружества, има управителни съвети, които са избрани от Общинския съвет. Сами Общински съвет като принципал едва в днешния ден се опитва нещо да обсъжда. Аз преди малко си бях пуснала да гледам онлайн заседанието на трите комисии във Общинския съвет, само че то прекъсна преди да са тръгнали реалните дебати, защото се оказва, че там пак някаква административна некомпетентност има и съветниците не са запознати с това, което се обсъжда. Отидоха да се информират, да се запознават, и всъщност тепърва ще видим какво ще се случва. Всичките тези дефицити на управленски опит, на умение да се води диалог, да се водят преговори, само задълбочават проблема. Защото противопоставянето и в момента е в Общинския съвет, и той е само на политическа основа. Няма как да се решат позитивно и дългосрочно нещата, ако не се постигне съгласие в СОС. Добре би било и кмета да е там, а не да се противопоставя на някакво икономическо мнозинство. И да постигнат съгласие за реформата в транспортните дружества, защото там е разколничество. За никого не е тайна, че столичната икономика, включително и тези общински дружества, много отдавна е парцелирана и разпределена сфера на влияние на различни политически партии, които обикновено трайно имат присъствие в СОС. И затова аз си мисля, че имаме в момента временно затишие. Надявам се утре градският транспорт да тръгне, макар че аз още до момента не съм видяла някъде, вие ще ме поправите, ако това е факт, стачните им комитети да са казали: "Утре тръгваме на работа".

Не, не са казали. И това е въпросът.

Не са казали, да.

Защото вече като има пари, дори и сега би трябвало да тръгна. Те искаха добронамереност, получиха я.

Да, от информацията, която ние получихме от министър-председателя, финансовия министър и най-вече от г-н Бойко Борисов, излиза, че са постигнали някакво съгласие. Но факт е, че ние още не сме чули заявлението. Аз почетох само, че КНСБ е уведомил, че ще има увеличаване с 300 лева. Но какво се случва? Тръгва ли градският транспорт? Кога тръгва? За колко време тръгва? И към това нещо трябва да добавим, че СОС не знам защо и поради чия вина, това са опитвах да го проследя, се бави толкова много с приемането на бюджета на Общината за тази година. Законовите срокове още не са прекрачени към този момент, но общественото обсъждане на проекта за бюджет мина преди 2-3 седмици. Беше в алуата на Софийския университет. Толкова дълго време ли им трябва на комисиите в Общината да разгледат след това, внесен ли я въобще проектът за бюджет от кмета не разбрах. Не засякох такава информация, защото кметът на Общината по закон е задължен да внесе проекта за бюджет заедно с резултатите от общественото осъждане.

Не е внесен нито проект, нито резултат.

Не знам дали е внесен, аз не знам. Признавам си, ако е внесен, приемам, че е внесен. Вината е в Общинския съвет, ако още не го е внесъл.

Не е внесен.

Не е внесен, да. Значи, тепърва предстои търкаляне по комисии в Общинския съвет. При липсата на мнозинство, което ад хок да приеме бюджета, предложен от кмета, това е много лошо. Защото дори планираното за 29 май, доколкото разбрах, разглеждане на бюджета на сесия на Общинския съвет може да бъде едно фиаско. Това са управленските дефицити. Значи, просто не се прави така. Не се работи така. Вижте, аз ще дам един пример, който  и част от слушателите вероятно помнят – София на два-три пъти беше заривана от боклук, защото не можеше да се извозват отпадъците на града до сметището в Суходол беше затворено. След това не знам още колко пъти се възпроизвеждаше ситуацията под много сходен сценарий, включително и в 2009 година имаше подобен сценарий, когато предстояха парламентарни избори. Тогава ГЕРБ печели в парламентарните избори. Но аз говоря за малко преди това, още в мандат 2003-2007, в който аз самата съм участвала в тези дейности като общински съветник. Извинете, тогава София се намираше в следната ситуация: имахме временно изпълняващ длъжността кмет на Общината, защото г-н Софиянки беше отстранен от прокуратурата за нещо си, за разследване. Г-н Минко Герджиков изпълняваше длъжността временен кмет и София беше зарината от боклуци. Тогава председател на Общинския съвет беше г-н Владимир Кисьов, да ни е жив и здрав,  но ние, общинските съветници, стояхме денонощно в Общината. Имаше насрочено заседание, открито заседание, изпратени представители на Столична община на заседание на Министерския съвет. На нашето извънредно заседание, беше сряда – точно тогава, когато заседаваше Министерски съвет, се провеждаха разговори в Министерски съвет как държавата да помогне на Столична община да се разблокира сметището, за да може да бъде извозен отпадъка на града. И сега истината изиска да кажа, че точно тогава г-н Бойко Борисов, като главен секретар на МВР, разпореди "Жандармерията" да отиде да разблокира сметището на града. Нито министър-председател Симеон Сакскобургготски, нито вицепремиер, нито целият Министерски съвет като цяло бяха склонни да взимат такова решение. Но са намери решение и градът беше изчистен. А ние седяхме там денонощно, защото ако трябваше СОС да се произнесе с решение, можехме да вземем това решение веднага. Къде е сега тази отговорност в Общинския съвет? Къде е тази отговорност в кмета на общината? Няма събота, няма неделя. От 14 април е предупреждението. И аз много подкрепям справедливите искания на г-н Терзиев, той има много човешко отношение, ама като не му достига административния капацитет и управленския опит, пък да пита. Защото с преговори, с разговори, включително с Министерски съвет, нещата можеха да се случват така, че да бъдат предотвратени блокадите. И съответно всички от заинтересованите страни можеха да направят някакви разумни отстъпки. Днешната ситуация обаче по никакъв начин не решава стратегически проблема с тези дружества. СОС е на ход, ама като го знам колко е разнолик и как всеки дърпа към своята част от тавата с баницата, не съм убедена, че нещата могат да се случват.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Аз благодаря за поканата и дано да имаме транспорт утре.