Иван Сотиров – бивш народен представител, сега председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“ (ДОМ), в интервю за аудиокаста на Фокус "Това е България“

В аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ наш гост е Иван Сотиров, бивш народен представител, сега – председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“.

Поводът е откритото писмо, с което инициативна група от граждани и граждански организации се обръщат към президента Румен Радев, министър-председателя Гълъб Донев, кмета на София Йорданка Фандъкова и председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Обръщат се с призив за достойно отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Те настояват в официалната програма за честването да бъде включено оказването на почит пред мемориалните плочи на спасителите, поставени в тяхна памет до столичната църква "Св. София“. Г-н Сотиров, предизвикани сте от факта, че през последните години от ежегодните поклонения на 10 март, които се организират пред тези паметни плочи от граждани и граждански организации в памет на спасителите на българските евреи, отсъстват официални представители на Президентството, Народното събрание, Министерския съвет и Столичната община. Какво е обяснението ви за това отсъствие, което ви предизвика с открито писмо да отправите призив към ръководителите на самите институции.

Ние в самото писмо сме казали, какви са нашите притеснения. Очевидно поради кампанията, която се води, клеветническата кампания срещу България, клеветническа кампания, която виждаме в нашата съседна държава Република Северна Македония, че България е управлявана от монархофашистки режим, че сме фашистки окупатори и т.н., виждаме, че същата такава кампания се води и в България, и не само в България, а се води клеветническа кампания като се използват всички международни канали, за да бъде оклеветявана страната ни и пред нашите партньори в Европа, в САЩ, и в целия свят  като държава, която носи отговорността за депортацията на евреите от Беломорието и Македония, които са били под българско администриране. Но това е безспорен исторически факт, че тези територии са окупирани от Германия и българските власти там са имали ограничени правомощия, те не са имали право да предотвратят депортирането. А и в цяла Европа никъде, където териториите са контролирани от нацистка Германия, не е имало възможност да бъде преустановена депортацията. Още повече, самата депортация, която е извършвана, ние трябва да правим разлика между депортация и ликвидацията на евреите, защото в Европа, не само в Европа, и навсякъде, не е имало пълната информация, поне няма данни да е имало информация, защото решението и неговото изпълнение за ликвидирани в концентрационните лагери в Германия, Полша и т.н. в окупираните територии на евреите се е пазело в строга секретност. Фактът, че включително и държави, които са воювали с нацистка Германия до последно – Великобритания, САЩ и т.н., там няма публичност, не е коментирано изобщо, че се постъпва по този начин. Това във всички случаи би мотивирало, би спечелило обществено мнение, знаем, че САЩ доста късно влизат във войната точно защото Рузвелт е трябвало да получи обществена подкрепа САЩ да влезе във войната. Ние виждаме сега и документални филми, които излизат в тази посока. Реално размерите и степента на това чудовищно престъпление – геноцидът, който е извършен срещу евреите, се разбира чак след като Съюзническите сили след погрома на Германия, когато се виждат действително мащабите и същността на това чудовищно престъпление.

А каква е историята на самите плочи?

Историята на самите плочи е следната: тези плочи са вдигнати, са поставени до църквата "Св. София“, след като пак по една такава клеветническа акция срещу страната ни са  премахнати плочите, които са издигнати в Българската гора до Йерусалим в Израел. Те са издигнати с финансовата подкрепа на благодарни евреи за спасяването им от депортация, защото реално в България това, което правим, е, че ние не допускаме нито един евреин от територията на България да бъде депортиран в концентрационните лагери. Практически нашият пример е, че ги спасяваме от депортация. Никой не е знаел, какво се случва, след като те бъдат депортирани. И пак искам да повторя, независимо, че има някакви сведения, че хора, които са избягали от Германия в САЩ и т.н., са съобщавали, че има такъв проблем, не са възприемани като сериозни източници на информация, и се е смятало, че това са преувеличени и такова нещо няма. Така че на  много по-късен етап се разбира за това, че след депортация има геноцид. Официалната позиция на Германия е била, че тези хора се използват за трудови лагери с оглед на това поради ангажираността на цялото мъжко население на Германия във войната, знаем, че там цялото трудоспособно мъжко население е било ангажирано, тези хора се използват да компенсират отсъствието на работна сила в Германия.

Всъщност, най-много набеждаван е Царят. И оттам идва конфликтът.

Голямото притеснение е, че една от плочите е издигната в памет на Царя и Царицата за техните безспорни заслуги, защото освен, че са спасени евреите от територията на България, са спасени и много евреи, за които българското правителство, българските власти са осигурили визи, за да могат над 11 000 евреи да избягат от геноцида, на който са щели да бъдат подложени точно благодарение на българското правителство, което е осигурило визи, за да могат да напуснат Европа. Отделно България е правила постъпки да се даде възможност и за много, да им се дадат визи за Палестина и т.н., но Великобритания не оказва съдействие в тази посока. Така че България е направила това, което е възможно. Да, действително ужасно е обстоятелството, че българските администрации там са били принудени да участват в процеса на депортацията, но пак искам да кажа, трябва да се прави много сериозна разлика, защото тук тенденциозно се смесват събитията депортация и геноцид. Депортацията по време на Втората световна война е извършена и от САЩ, и от Великобритания със същите аргументи, с които Третият райх е извършвал депортация на враждебното население на държави, с които са воювали и народи, които са обявени за вражески. Японците са депортирани от американците, Великобритания депортира германци поради това, че воюва с Германия и смята априори, че всички германци са враждебно настроени. Така че тази ужасна практика не е била първо инкриминирана, не се е водило военно престъпление, колкото и да е отвратително и ужасно депортирането на хора, и то просто по признак, че принадлежат на една нация, на един народ, това е нещо, което дори по тогава действащите международни регламенти не се третира като военно престъпление. А тук умишлено се смесва това, че нашите администрации са били принудени да оказват съдействие при депортацията, но това всичко е ставало под контрол и по нареждане на Германия, която е със статут на окупатор на тези територии. Гърция и Югославия капитулират пред Третия райх, те не капитулират пред България. Ние нямаме статут на окупатор, няма никаква международно-правна аргументация, за да бъдем приемани за окупатор, който контролира тези територии и има право да определя съдбата на живеещите на тези територии.

А кой смесва историческите истини?

Ами вижте, това не само за мен, а основно, то е и очевидно, че това са предимно потомци на комунистически сатрапи, които са упражнили геноцид срещу целия български национален елит след 9 септември. И на тях им трябва алиби, на тях им трябва оправдание, че те са ликвидирали хора, които са принадлежали към един фашистки режим, защото тяхното оправдание, дори легитимацията им пред нашите партньори сега, пред Европейския съюз, пред САЩ, е това, че те са антифашисти, тъй като на тях не им остана нищо друго, с което да се легитимират международно. А това е първо те да се пишат антифашисти, а за да се пишат антифашисти на тях им трябва някакъв чудовищен монархофашистки режим, срещу който те са се борили, който е извършвал депортации, който е извършвал чудовищни престъпления. Те само така могат да оправдаят това, което извършваха след 9 септември, техните чудовищни престъпления. Да не говорим, че те са избили и голяма част от хората, които активно са участвали в спасяването на българските евреи.

Да, народни представили, те са ги разстреляли още на 1-ви срещу 2-ри, февруари.

И те никъде не коментират, че тези народни представители, които са участвали в подписката, не че и народни представители от опозицията не са били също срещу дискриминационното законодателство в защита на българските евреи, но подписката, която е внесена, и чийто инициатор е Димитър Пешев, в нея участват само депутати от т.нар. от нашите комунисти "фашистко мнозинство“. Защото тези 42-ма народни представители, които са я подписали, са били всички принадлежащи от мнозинството, включително от тези 42 народни представители са двама откровени германофили, като Александър Цанков и Тодор Кожухаров, но това не им пречи, тук е много важно да не се смесват тези неща – те са били германофили, но същевременно категорично и остро и в публични заявления, не само с участието си в подписката, са се заявили като категорично против депортирането на българските евреи. Голяма част от депутатите, които участват в тази подписка, след това са убити по най-брутален начин с решение на т.нар. Народен съд или без съд и присъда. Знаем, как е постъпено с българския парламент, със съветниците на царя, с министрите – избити са на Централни софийски гробища по най-брутален начин, и след това дори са зарити със строителна механизация. И разбира се, за да се оправдаят всичките тези неща нашите комунисти непрекъснато, сега да не говорим, че един от най-активните инициатори на подписки за вменяване на вина за геноцида, защото те не говорят дори за вина за депортацията, директно смятат, че българските администрации, които са били принудени да оказват съдействие, защото цялата депортация от Беломорието е била извършвана под немско командване, че тези хора са отговорни за геноцид. Те стигат до такава степен в това говорене срещу България, че човек ако чете техните писания, ще остане с впечатление, че тези територии са окупирани от България, че не са окупирани от Германия.

Това всъщност е водещата теза на македонистите.

Именно. И фактически ние нямаме основание да критикуваме нашите съседи от Република Северна Македония, след като тук има такова говорене. Дори БСП е в шизофренно положение, защото част от актива на БСП развива тезата за монархофашизма, да не говорим за БСП като цяло, от друга страна те гласуват рамкови позиции, с които осъждат езика на омразата и клейменото на България като фашистки окупатор.

Обречени ли сме всички ключови исторически събития да имат такъв двустранен, често противоречащ си прочит? Например, 3 март. Там е като че ли обратна пирамидата в сравнение пък със спасяването на евреите.

За 3 март не са толкова драматични нещата. Аз не съм против самата дата. Проблемът е, че тя се използва за една много вредна интерпретация – да се внушава чувство на вечна признателност и чуждопоклонство към Русия. Не може един национален празник да бъде подчинен единствено и само на това ти да изказваш признателност, вярност. Това е като дата, която се интерпретира като дата за национално самоунижение. Нали, национален празник, първо трябва да се говори, аз затова съм привърженик на примерно на 6 септември да бъде този ден. 3 март е бил честван официално и преди Втората световна война, но не по този начин. Докато примерно 6 септември – Денят на Съединението е дата, където дори в манифеста, който е основополагащият документ, се говори за царя, народа и Господ. Това е. Защото дори и Манифеста за независимостта от 22 септември, там също пак благодарим на руския император, надяваме се, че това ще подобри отношенията с Турция обявяването на независимостта, така пак с тези политкоректни терминологии.  Докато много важно е, че и самият акт, защото 6 септември е най-самостоятелният българки акт, това е най-голямата крачка в реализирането на българския национален идеал за обединението на Княжество България и Източна Румелия, път към сбъдването на националния идеал за обединението на България. И пак забележете, непрекъсваното се лансира, тук се подменя и националният идеал – националният идеал е било да бъде обединена България в границите, които са отбелязани още с приемането на Българската екзархия 1870 година, знаете, че с ферман е провъзгласена Българската екзархия. И там по най-демократичен начин, освен териториите, които безспорно са били населени с българи православни, в Македония, в Беломорието и т.н., на други територии, където е имало смесено население, е дадено правото по най-демократичен начин чрез плебисцит с 2/3, ако 2/3 от християнското население се определи към Българската екзархия, тези територии също да бъдат включени в границите на екзархията. И по този начин по пътя на самоопределението – самите хора са се самоопределели като такива, и забележете, този процес е наблюдаван и от турската администрация, и от Вселенската патриаршия, така че те самите, които са организирали и контролирали този процес, не могат да бъдат обвинени, че са водили някаква политика пробългарска, защото след това македонистите, след това сърбите се опитаха да изкарат във времето, че това е някаква българска пропагандна кампания, че тези територии са населени предимно от хора, които са с българско самоопределение, българско етническо съзнание, а фактически не се говори за България както в нейните граници според пътя на самоопределението с  границите на Българската екзархия, а за Санстефанска България, в която липсват Северна Добруджа – там изобщо отсъства, защото Русия не благоволява да даде Бесарабия, губим Северна Добруджа, защото като компенсация за Бесарабия Руската империя зорлем набутва на румънците Северна Добруджа. Те дори първоначално са казали: "Ние не желаем Северна Добруджа, там живеят само българи, ние си искаме Бесарабия“. Руската империя си взима Бесарабия, дава им Северна Добруджа, Пиротско, Царибродско, всички тези територии също ги няма в Санстефанска България, и много други територии. Но ето, трябва пропагандно да се сложи картата на Санстефанска България, за да се каже, че националният идеал на България ни е даден от Русия. Всичко трябва да е благословено от Русия. Българският национален идеал е това, което ни е дала Русия. Да не говорим, че самият Санстефански договор ако се прочете внимателно, той е публикуван, всеки може да го види, включително и в интернет, там не ни се дава статут на независима държава. България е трибутарно княжество – това не е автономна единица, с руска окупация, предвидено е да плаща данъци на Османската империя, да не говорим, че този договор, той и затова е предварителен, той няма никаква правна стойност и международно правна, защото преди това Русия подписва две споразумения: и Райхщатско споразумение с  Австро-Унгария, и след това участва и Цариградската посланическа конференция, която е 1876-1877 година, и на двете категорично е решено, че няма да има, според Райхщатско споразумение няма да има, Австро-Унгария и Русия се разбират, че няма да се допусне да има голяма държава на Балканите, демек не може да има България в тези граници, които са заложени в Санстефанския договор. Второто, което се залага вече на Цариградската посланическа конференция, е, че ще има две Българии, че няма да има пак една България, само че там разделението минава вертикално, а не по хоризонтала, не Балкана разделя, че ще има една Източна и една Западна България  с ограничени автономии. Чак Берлинският конгрес, колкото и драматично да разделя страната, дава международно правен статут на България като Княжество България като автономна единица, и на Източна Румелия, която е под сюзеренитета на Турция.

Г-н Сотиров, не са ли едни и същи кръговете, които интерпретират тенденциозно и целенасочено както 3 март като празник на задължението към Русия, така и спасяването на българските евреи като монархофашистка фалшификация?

Ами да, това са всички тези кремълски проксита, които прокарват подобни мантри. Защото фактически този комунизъм, който идва тук, разделението виждаме и между България и Република Северна Македония, това също ни е завещано от съветската окупация на България и на политиките на комунистическа Титова Югославия. Те вкарват тези мантри. И както за македонския елит, който също е с генезис от старата комунистическа номенклатура, зависима от югославските служби, проекция на Титова Югославия, така и нашите кремълски проксита, които все още доминират на много места, и в институциите и т.н., създават тези разделителни линии. Защото за тях те са жизнено важни да съществуват, това е тяхното основание да бъдат на политическия терен и едно алиби за престъпленията, които извършиха след това.

Има ли паралел и със сегашната ни действителност, с червените линии от сегашната ни действителност, като алиби за съществуване на определени партии?

За съжаление сега червените линии са по някакви технически въпроси, те не са по такива ценностни.

Ценностните са по-опасни.

По принцип не би трябвало в една държава ценностните да са обект на разделение. Ние виждаме и в други, съседни държави има много тежки разделения по един и друг въпрос, но по тези въпроси, които са свързани с националния интерес, с националната идентичност, по тези въпроси имат пълен консенсус. Ние виждаме една Гърция – там няма левица, няма десница когато става въпрос за защита на националните интереси и защитата на истината. Аз виждам сега тук е излязъл един пасквил, подписан от някакви хора, в който се правят такива грозни манипулации. Дават за пример, че Румъния се е извинила за геноцида към евреите, а България не се била извинила. Как могат да правят сравнение между Румъния и България, след като да, Румъния не извършва депортация, диктаторът Йон Антонеску отказва да се депортират румънските евреи, но Румъния вътре, в собствената си страна е ликвидирала над 400 000 евреи, те са провели самите геноцид. Те правят геноцид, не депортация, а геноцид. Трябва да се правят разлика между тези две неща – отказват да се депортират, но извършват геноцид. И то е извършен по толкова жесток начин, че дори германците, които са присъствали, са били ужасени – закачвали са ги на куки, по изключително варварски начин са ги ликвидирали. Защото немските администрации, които са били в Румъния, дори и в Унгария, са били свидетели, как по много жесток начин се е постъпвало с евреите - Унгария също отказва депортацията, но не и геноцида. Така че България е направила всичко, което е било по силите й да спаси българските евреи. Не може да се искат неща, които не са били под наша юрисдикция. Освен да ходатайства за определени лица да бъдат спасени от депортация, но това са единични случаи,  за съжаление. И се премълчава все пак, че България освен, че е спасила всички евреи на своя територия, тя е съдействала за спасяването, пак повтарям, на над 11 000 евреи, които с български кораби през наша територия, със съдействието на българските власти и администрации, с тяхното застъпничеството са успели да се спасят – за това всичко има документи.

А вие имате ли отговор на вашето писмо-призив от тези, към които сте го отправили?

Още няма официален отговор, но се надявам институциите да се съобразят. Защото няма как да реагираш срещу това, че са извършени вандалски действия срещу българския клуб в Охрид, който е кръстен на цар Борис III, и същевременно тук институциите да подминават плочите, които са в памет на хората, които са съдействали за спасяването на българските евреи, просто защото на едната плоча са написани имената на Царя и Царицата. Нека да отчетем, че и сестрата на царица Йоанна – Мафалда е ликвидирана от нацистите.

Какво очаквате като реакция? Дали на 10 март ще дойдат официалните представители?

Сега, те се хващат и за това, че в България е имало лагери, но ако се четат всички данни, защото има достатъчно данни, включително делата, които са водени срещу Айхман и т.н., има становище на прокурор, който е участвал от страна на Израел и т.н., и които по недвусмислен начин показват, че България и лично цар Борис е направил максималното, което може да се направи за спасяването на българските евреи. Първо, тяхната теза за някакъв монархофашизъм не се връзва с другата им теза: как няколко инициативи на Светия Синод и на будни граждани са обърнали политиката на фашисткия режим и евреите са били спасени. Ами то излиза, че монархофашисткият режим е нещо изключително демократично, след като 2 подписки, дори не е имало протести, които гледаме сега масово по улиците, просто няколко писма и изведнъж се стига до спасяването.

Пропуска се, че е имало дори речи в Народното събрание в защита на евреите.

Няма как. Значи, когато трябва да бъде вменена някаква вина, се казва: "Това е едноличен режим и Царят взимаше решенията еднолично“, а когато трябва да не ползва, да не бъде казана добра дума за него за това, което той има като личен пример за спасяването на евреите, се казва: "Ама той го е направил по принуда, защото е имало граждански подписки“ и т.н. Това е не гражданска подписка, а на поданици, щото тогава са били поданици. Няма как при един авторитарен режим пряко волята на Царя, на правителството, защото очевидно режимът не е бил демократичен, 1934 година са разпуснати партиите и т.н., очевидно е била водещата роля на Царя и че всичко е зависило от него. Ако той не е имал волята, нямало е да стане. Обратните твърдения са несериозни неща. А и за комунистическата партия има също една драма – да, в България е имало хора, които са били антифашистки ориентирани срещу Третия райх и т.н., но измежду тях не са българските комунисти, защото те до 1941 година, до нахлуването на Германия в Съветския съюз, докато Третия райх и Съветския съюз са били съюзници според Пакта Рибентроп-Молотов са имали споразумение за подялба на Европа, нашите комунисти нямат антифашистка борба. Антифашистката борба започва чак когато Хитлер напада Сталин, те иначе щяха още да си другаруват нашите комунисти с нацистите.

Има Соболева акция в София в подкрепа.

Ами те през цялото време, те дори като погледнете техните енциклопедии, те започват антифашистката борба, движението започва след 1941 година. А къде е антифашисткото движение отпреди това на българските комунисти? Тях ги няма никъде. Така че те са абсолютно безродници, и правят само това, което им се спусне от Москва. Днес може да са с Хитлер, утре срещу Хитлер, съобразно това какви са директивите от Кремъл. И ако има системен антисемитизъм, той е воден от Съветския съюз, и то по времето на Сталин. Да не говори, че Руската империя има държавна политика на гонения и преследване на евреите. Но ако говорим за тежък антисемитизъм, отглас от които има включително и в България, това е по времето на Сталин. И дори и Искра Баева по време на Перестройката, щото нашите комунисти, водейки се винаги от това какъв е курсът в Москва, те също водят тази линия: тя тогава беше написала доста сериозен анализ за системния антисемитизъм в Русия, като почва още от Руската империя и минава през режима на Сталин. Но понеже тогава беше Перестройка и трябваше да се разграничат от режима на Сталин, те го правиха. Сега вече пеят вече друга песен.

Попитах ви, на 10 март очаквате ли, че ще дойдат представители на официалните институции на поклонение?

Надявам се да дойдат. Нямам засега някаква информация, но се надявам да дойдат, защото няма логика ти да реагираш срещу това, което се извършва в Република Северна Македония като говорене и като действие и същевременно ти по един по-перфиден начин да подминаваш тези плочи. Искам да кажа, че тези плочи са издигнати със съдействието – и това е отразено, на Столична община, тя финансира възстановяването на плочите, които са премахнати. Благовест Сендов тогава и група някакви там като Джеки Вагенщайн и други комунисти правят този донос до Израел, настояват да се премахнат плочите и те, покрай премахването на плочата на цар Борис и на царица Йоана, премахват плочите и на Пешев, всичките, защото тези плочи са и за всички спасители. Премахнати са тези плочи и тяхно точно копие е издигнато след 2000 г. пред Столична община, от патриотично настроени български граждани е инициативата, но Столична община финансира проекта, тя участва и няма обяснение защо общината е поставила тези плочи и същевременно кметът и председателят на Общинския съвет ги подминават и ходят, с "Шалом“ организират, вдигнаха една друга плоча, която… тя няма, нищо не казва тази плоча – благодарим на всички и на никой. Защото в крайна сметка всеки носи персонална отговорност. Не може един цял народ да бъде виновен или невинен за нещо. Има си конкретни лица, конкретни личности, които носят отговорността за добро или за лошо. Защото в България не е имало нито монархо-фашистко управление, нито е имало системен фашизъм или антисемитизъм, но в България е имало и хора, които са си били с антисемитски нагласи, колкото и да са малко, имало е хора, които са били профашистки ориентирани, колкото и маргинални групи да са ги има. Така че не може да говорим за народа като цяло. Има всякакви хора в един народ, но има конкретни лица в конкретен момент, които носят определена отговорност за добрите или за лошите дела, които са извършили, и затова тези плочи са важни, защото там се посочва кои са хората, които лично са били инициатори за това, а действително похвалното е, че в България – и това всички отчитат, че в България никога не е имало антисемитизъм, в никакъв период. Аз дори съм се интересувал, по друг повод съм гледал, но бях много приятно изненадан, когато видях във вестници още от след Освобождението на България, още в края на ХVІІІ век има много остри критики за политиката на гонения на евреите и дискриминиране в царска Русия. И българските медии изключително остро критикуват и казват, че това е варварство, че това е недопустимо и т.н. Естествено, Царят се съобразява, то е било важно за него, общественото мнение, независимо от авторитарния режим, който е бил, но в крайна сметка този акт е и неговите действия ясно показват неговото отношение. В крайна сметка трябва да отчитаме – сега много лесно се говори от позицията на времето – първо идеята, че България е можела по някакъв друг начин да постъпи. Ние сме имали два варианта: или когато 600-хилядната немска армия е била на Дунава, защото трябва да окаже съдействие на Мусолини, който се проваля в Гърция... Гърците осуетяват опитите на Италия да окупира Гърция и затова немската армия е била на Дунава. И България е имала два варианта: или както Югославия, да бъдем прегазени, при това положение всички тези 50 000 евреи в българската територия щяха да бъдат ликвидирани, щяха да бъдат депортирани и след това ликвидирани, а другият вариант е бил България да влезе в Тристранния пакт и да спаси каквото може. Така че колкото и да звучи парадоксално, благодарение на това, че сме били в Тристранния пакт, сме се запазили като държава, но сме запазили и нашите евреи.

България влиза на 1 март в Тристранния пакт, между другото.

Да. Да не говорим, че има още нещо. Ако се търсят формални аргументи, защото защитниците на тезата, че ние сме виновни, едва ли не че България там е колила, бесила в Беломорието и че немците просто са окупирали територии и така са ни ги дали да си правим каквото искаме, защитниците на тази теза правят една фалшификация, за която Георги Боздуганов има книга с много добри изследвания. Хубаво е тази книга да се прочете, защото там всичко е с документи, не са общи приказки. Те говорят, измислят някаква спогодба Клодиус-Попов, която едва ли не цялото администриране, всичко ни е предоставено от немците в тези територии. Първо, няма такава спогодба и по самите доклади на Карл Клодиус. Той първо е някакъв петоразряден чиновник в Немското външно министерство, а Попов е български външен министър. Първо на такова ниво не се правят споразумения. И самият Клодиус в докладите си пред своите началници казва, че това е една паметна записка. Просто ние сядаме, уточняваме някакви неща и водим паметна записка, но тя няма никаква правна стойност. Но те това го провъзгласяват за някаква спогодба и т.н. Ако търсим формално правни аргументи в наша полза, трябва да се каже, че – да, правителството решава на 1 март България да се присъедини към Тристранния пакт, но все пак, за да бъде валиден този акт, трябва да бъде ратифициран от парламента. Германия влиза на наша територия без да изчака ратификацията от парламента. Вярно, че това е въпрос за един ден, но няма значение. Те влизат, което показва, че Германия при всички ситуации, 600-хилядна немска армия, те са прегазили цяла Европа, те са прегазили Франция и в крайна сметка всички държави от Източна Европа е трябвало да правят един или друг тежък избор – болшевишка Русия, чиито престъпления са били публична тайна, още след революцията, и всички са знаели, докато за някои от германските престъпления се разбира по-късно и все пак се смята, че Германия е една по-цивилизована държава от болшевишка Русия. При тези драматични ситуации, при този избор ти нямаш полезен ход, избираш по-малкото зло. Сега е по-лесно някои да се правят на храбри, но сигурно много от предците на тези днешни храбреци нямаше да бъдат измежду живите, ако немската армия беше минала. Така че няма друга алтернатива, направено е каквото може. На всеки му се иска да не се е случвало това. Да, срамна, неприятна е тази сцена, че българските администрации е трябвало да участват в една гнусна операция, каквато е да вадиш хора от домовете им, от къщите им и т.н., но не е могла да бъде предотвратена. Има още нещо, което е много важно да се каже, защото непрекъснато се казва, че Законът за защита на нацията, който действително е дискриминационен и т.н., едва ли не е бил някаква инициатива, спонтанна, на нашите власти, че това не е било под германски натиск. Първо той се приема малко преди окупацията на България, когато вече е било ясно накъде отиват нещата, много по-меки от всички други варианти в Европа като дискриминационни разпоредби. Но има един елемент, който се избягва. Първо, всички доклади, които са правени от немските служби, с които тук е било пълно, в България, първо те непрекъснато са докладвали и са протестирали, че това е едно очевидно отбиване на номера, защото самият режим в тези лагери е щадящ. А това явно е държавна политика – там няма издевателства, бил е доста лек режимът, влизали са, излизали са и т.н. Очевидно, че това е бил един повод да се отбие номера и да не се депортират тези хора, да се каже, че те ни трябват в България, да се ползва техният труд. Ако имаше някакъв системен антисемитизъм в България, някаква политика, щеше да има някакви репресии, малтретиране на хората в тези лагери, а такива данни няма. И за 45 години комунистите не можаха да измислят нещо такова, а те са специалисти да измислят дори неща там, където ги няма. Ами че в казармата след 9 септември, войниците – имаше много повече малтретиране и тормоз, отколкото е упражняван, ако изобщо е упражняван върху евреите в тези лагери. Така че начинът, по който се изпълнява неприлагането на всички разпоредби на закона с тази строгост показва и политиката на правителството, и общите нагласи в страната ни. И има още нещо, което показва, че този закон е направен под натиск, то никога не се коментира. Освен антисемитски разпоредби, Закона за защита на нацията инкриминира и масонството, забранява масонството и т.н. Нека да е ясно, че голяма част от министрите, правителството, говори се дори и за Царя, но там не е потвърдено, няма данни, но самият Богдан Филов е бил масон, ген. Луков, който непрекъснато се опитват да го изкарат фашист, е бил масон. Значи излиза, че една власт приема закон срещу себе си. Излиза, че те приемат закон, с който си забраняват да участват в Масонски ложи, което означава, че всичко това е направено за едно отбиване на номера пред германците, за да е в нас инициативата, а не да дойдат те да ни наложат действия по техен маниер, което щеше да бъде много по-тежко и драматично. Просто от позиция на времето е извадено от контекста на нещата. Да не говорим, че дори включително разполагането на български администрации – това е едно от оправданията на Царя да не праща войски на Източния фронт. Той казва: "По-добре ще ви окажем съдействие в администрирането на тези територии, отколкото да се изпращат войски на Източния фронт“. И ние сме нямали никаква гаранция, че след войната тези земи ще бъдат наши. Въпреки че е имало голяма еуфория и тя е обяснима. Ние сме водили три войни за тези територии, които са населени с българско население, което е малтретирано и към което е упражнявана дискриминация и геноцид. 200 000 български войници са загинали по фронтовете за Беломорието и за Македония и тези територии остават в чужда юрисдикция. Естествено е да има някаква еуфория, че тези територии се администрират, но като цяло ние нямаме никакви гаранции, че те ще останат след войната за нас. За Македония изобщо не се коментира да останат в България. За Беломорието има едно потупване по рамото, че тези територии могат да останат, и то ако войната мине в полза на Германия, което изобщо не се е виждало как ще стане, между Марица и Струма Беломорието да остане българско, но това пак е едно потупване по рамото, да мине войната, пък евентуално това ще остане. И всички аргументи, които се вадят, че България там е вкарала тези територии в статистиката, че е прилагано българското законодателство – това са действия по целесъобразност, с оглед на това, че ти е дадено право да администрираш. И понеже са извършени огромни инвестиции, ти трябва все пак и бюджетно да оправдаеш, че ти разходваш милиарди – там са направени страшно много устройства, училища, църкви, пътища и т.н., хвърлени са много пари и средства. И все пак ти, за да го направиш това, трябва формално да вкараш в статистиката тези територии. Но всичко това е било малко сметка без кръчмар. По същество това е едно самоуправно действие, по целесъобразност, което и немците са го търпели по целесъобразност, защото те това в общи линии не ги е интересувало, те са имали по-важни задачи. Това са си нашите мечти и идеи, но те не променят фактите, не променят същността на нещата. Но пак казвам, няма никъде в Европа случай, при който в контролирани от Германия, от Третия райх територии да не бъде извършена депортация. Включително и идеята за това дали са български поданици или не, защото се говорят някакви глупости, че едва ли не българската държава не е отказала поданство на евреите от тези територии, за да могат те да бъдат депортирани и ликвидирани в немските лагери. Но това се случва, този отказ, той е по съвсем други причини, защото тогава е имало натиск от Германия. Те и без друго непрекъснато са ни атакували и са ни обвинявали, че на наша територия много хора, които идват са от еврейски произход, там са били съвсем други съображенията. Но истината е, че самият Трети райх към онзи момент, към 1940, към 1941 г., той изобщо не е имал идея да се извършва депортация и ликвидация на евреите. Дотогава политиката на Третия райх е била обратна, те са имали политика по прогонване на евреите и от Германия, и отвсякъде – те гонят евреите. Гонят ги във Франция. Затова режимът на Виши се опитва да ги връща, защото има огромен поток. Първо Германия е решила да прогони евреите. Чак след като вече обявяват война на Съветския съюз и там десетки милиони евреи има в Съветския съюз, те вече променят решението и решават за създаване на концентрационни лагери за тяхното ликвидиране. Чак тогава. Официалното решение, то също са тайни протоколи, които сега вече са ясни, официалното решение за т.нар. окончателно решение за геноцида се взима чак в края на 1941, началото на 1942 г. Няма как преди това някой да тръгне да ликвидира евреи. Защото самият Трети райх не е имал идея да извършва това в началния период. Първият период е бил с дискриминационно законодателство, вторият етап – с прогонването, и чак на третия етап вече депортация в Германия и тяхното ликвидиране. Но тези игри във времето фактически са благоприятна среда за всички тези манипулатори, които искат да фалшифицират българската история, да оклеветят България незаслужено за нещо, за което всички имаме основания да се гордеем, че в едни тежки времена България са държа уникално и никъде – дълга е темата, но никъде, в никоя друга държава на политическо ниво не е оказан толкова интелигентен отпор. Нещо в заключение да кажа – цар Борис е играл по ръба на бръснача. Той много добре си е давал сметка за методите на Германия. Ние виждаме Миклош Хорти, който отказва депортацията. Какво се случва? Идва Ференц  Салаши, сменят го нацистите, Хитлер го сменя. Царят винаги е имал едно наум, че при определена ситуация, ако се мине определена граница, Хитлер разполага с достатъчно ресурс тук да сложи някоя марионетка, прогерманска, и тогава щеше да стане страшно. Така че тия неща трябва да се отчитат. Тогава са били времена, когато Германия е прегазила и е диктувала нещата в цяла Европа. А все пак ние не сме нито Франция, нито Белгия, и въпреки това сме се държали по-достойно от много по-големи държави и много по-твърдо сме отстоявали ценностите си.

Цоня Събчева