Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност, в интервю за предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус"

Зимната офанзива на Русия в Украйна – темата коментираме в следващите минути с Йордан Божилов от Софийски форум за сигурност. Русия смени тактиката с ударите по критичната инфраструктура, оставяйки жителите на Киев на тъмно и на студено. Ще успее ли по този начин да принуди Украйна да седне на масата на преговорите и да се предаде или напротив – ще се постигне обратния ефект? И за кого ще бъде тежка тази зима всъщност?  

Аз мисля, че се целят две основни цели с тези удари: преди всичко, наистина да се принуди украинското ръководство, виждайки страданията на украинския народ, да приеме условията на Русия, въпреки че и тези условия не са много ясно формулирани. И второто нещо, което ми се струва, че цели, това е разединяване на Европа чрез това да се покаже какви са възможностите на Русия да въздейства върху цивилното население, да покаже студа, страданието и по този начин да принуди и самите европейски граждани да бъдат по-страхливи така да се каже срещу руските действия.  

Ще успее ли това обаче, т.е. ще се случи ли това по-скоро? Наемате ли се да прогнозирате? И колко още може да продължи така, тъй като наистина зимните месеци са изключително тежки? 

О, да, зимите в Украйна са изключително студени, което естествено ще постави на голямо изпитание украинските хора. Дали ще успее – това вече е въпрос, на който трудно може да дадем отговор. Аз слушах вчера изказвания на украинското ръководство, на президента Зеленски, който каза, че няма да се сломи Украйна, украинския народ. Слушах изказвания и на украински граждани, които бяха интервюирани от ваши колеги от западни медии по улиците на Киев и на други украински градове – те също казват, че свободата за тях няма цена, което означава, че нямат желание да се поддадат на този натиск.  

Ще се засили ли обаче бежанската вълна от Украйна, защото много хора са с малки деца? Най-малкото жените и възрастните хора ще търсят някакво спасение от тази ситуация, защото не е опция да измръзнеш от студ, нали така? 

Разбира се. Аз мисля, че изпитанията, които предстоят, ще принудят много хора първо да напуснат големите градове и да потърсят спасение в по-малките градове и в по-малките села. Впрочем това беше и призивът на украинското ръководство, включително и на кмета на Киев от вчера – тъй като няма възможност да се възстанови изцяло снабдяването с ток и вода, хората да потърсят спасение в селата и малките градове, където има алтернативи за снабдяване с енергоносители. Но това, което ми прави впечатление, е тактиката на Русия. Първо, че нападенията срещу критичната цивилна инфраструктура се засилват. Второ, ние имаме вече сигнали, които са доказани със снимки от космически апарати, че Русия дислоцира стратегически бомбардировачи по-близо до Украйна, по всяка вероятност с идеята да се засилят ударите от далечно разстояние срещу електроцентрали, срещу обекти на критичната инфраструктура. Така че наистина може да очакваме първо влошаване на ситуацията, второ, повече хора да търсят спасение или в самата Украйна, или навън, т.е. в други страни. 

Да, разбирам. Г-н Божилов, предстои на 8 декември да се проведе международна конференция, организирана от Софийския форум за сигурност, за същността на хибридната война. Кога всъщност започна тази офанзива, не от бойното поле предполагам, с анексията на Крим или още преди това?

Има още 2013 година публикувана от началника на руския генерален щаб доктрина, която включва освен водене на войни с конвенционални военни средства, но също така война с пропаганда, дезинформация, заплаха. Всичко това ние го виждаме и сега. Т.е. искам да кажа, че хибридните войни, те са вплетени в общата стратегия на Русия за водене на война, за постигане на военни цели. Така че това не е от сега. Проблемът е, че много от нашите общества са повлияни от тази хибридна война, много хора се влияят от пропагандата, и най-лошото е, че ние нямаме механизми да се справим с това. Нито на държавно ниво, да кажем, че ние нямаме механизми за т.нар. "стратегическа комуникация“. Ние виждаме, че много от политическите, и въобще лидерите в България дават много разнопосочни сигнали към обществеността. Това поражда едно разединение, това поражда и съмнение в оценките на хората. И аз мисля, че хибридната война не трябва да се подценява, тя не е по-малко опасно отколкото конвенционалната война.  

Как ще се промени световният ред след тази война? И как ще се отради на единството на Европейския съюз, дори на военнополитическия съюз НАТО?  

Този въпрос много се дискутира на различни форуми, включително и на Софийския форум за сигурност, защото ние виждаме, че вече има промяна в архитектурата за сигурност. Тази архитектура със сигурност, която гарантираше мира в Европа, която беше изградена от 60-те години насам, вече не функционира. Първо, че са нарушени принципите, второ, нарушено е доверието. Оттам нататък трудно мога отсега да кажа точно как ще изглежда новата архитектура за сигурност – дали същите институции, дали същите правни норми, дали същите договори ще продължат да действат. Другият ключов въпрос е наистина за единството в Европа. Виждаме, че различните страни заемат различни позиции както по отношение на оценката за ставащото в Украйна, така и по отношение на мерките, които се приемат срещу Русия. Значи, ние по никакъв начин не трябва да създаваме условия Европа да се раздели. И другият проблем е разединението между така да кажем населението, обществата и съответно управленията на тези общества, управленията в съответните държави. Ние виждаме, че налагането на санкции води и до обратна реакция – повишаването на цените преди всичко на енергоносители, повишаване цени на стоки, и оттам нататък хората започват да се колебаят. Това ми се струва също един много сериозен проблем за Европа – разединението между управлението и обществата.  

Да, това безспорно е така. А България каква позиция ще заеме, тъй като виждаме, че през цялото време от началото на войната страната ни сякаш има една колеблива, балансирана хайде да го наречем, позиция?  

Аз бих казал, че позицията наистина е колеблива, и тя има няколко измерения. Първото измерение: общите нагласи, които така или иначе съществуват в обществото, свързани с отношението към Русия, след това имаме едни нагласи, които се наслагват от това, че преходът към Европейския съюз, преходът към НАТО, преходът въобще към западния тип демокрации за много хора не беше оценен като положителен. Много хора очакваха повече от този преход. Всичко това прави едни наслагвания, които разединяват обществото. Много ми се иска българската позиция да бъде по-единна, българското общество все пак да се обедини около ясната оценка за това във войната в Украйна кой е агресорът, кой е потърпевшият. Категорично тук е нужно лидерство, категорично политическите лица, политическите лидери да поведат. Аз разбирам, че не е лесно, особено имайки предвид, че предстоят по всяка вероятност избори, да се заеме една по-категорична позиция, но ми се струва, че ако нямаме тази яснота в оценката, в действията, България ще продължи да стои много колебливо в Европейския съюз и в НАТО.  

Евелина БРАНИМИРОВА