Интервю с Дора Чаушева, директор на Национален музей "Васил Левски" за различните събития в Карлово по повод гибелта на Апостола. И още - какво искат да знаят децата за Левски и правдоподобен ли е образът за героя, който изграждаме. 

Г-жо Чаушева, как тази година ще бъде почетена 151-тата годишнина от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски?

Цялата седмица от 12 февруари до 19 февруари в Карлово с различни събития  отбелязваме 151 години от гибелта на Васил Левски. На 12 февруари с художествена изложба учениците от средно училище “Васил Левски" започнаха своята седмица посветена на Васил Левски. Традиционно те организират много прояви, на 14 имаше спортно състезание, междуучилищно, “Лъвски скок". На 14 имаше литературен салон, на който бяха представени творбите, които са участвали в конкурса за есета. Спектакъл имаха и началният етап на образование в училището на 15 февруари в зала “Васил Караиванов" от 15,30 ч. “Словата на Апостола". И така на 18 февруари те ще приключат своята седмица с тържествения спектакъл “Моят Васил Левски", възпоменателен спектакъл, с който те ще зарадват отново карловската публика и гостите на Карлово.

Двата музея в Карлово - нашият Национален музей "Васил Левски" и Историческият музей в Карлово също участваме в тази седмица. В нашия музей на 17 февруари ще организираме една среща-разговор с Христина Богданова, потомка на сестрата на Васил Левски Яна. А на 19 февруари ще представим една изложба графики на карловския художник Дечко Тодоров, която сме озаглавили “В студ и в мраз", по темата на една от неговите произведения. В Историческия музей на 16 февруари бе представена изложба с документи на Васил Караиванов, един от най-близките помощници на Васил Левски в Карлово, първи братовчед на Васил Левски и активен деец не само в революционното дело преди Освобождението, но в историята и следосвобожденско Карлово, предоставени от неговия потомък Стефан Караиванов. За всички гости, за всички карловци на 18 февруари вечерта ще бъде традиционната възпоменателна церемония на площада с паметника на Васил Левски. И на 19 февруари от 11 часа отново възпоменателен митинг-поклонение с поднасяне на цветя ще има пред паметника на Васил Левски.

Това са разбира се, част от събитията, които трудно ще обобщим . Надяваме се, че тези две събития, които и нашият музей предлага ще бъдат интересни. Винаги Христина Богданова е радвала публиката с един интересен разказ, който съдържа обичайно спомените, които са съхранени за Васил Левски в рода. А изложбата, която ще представим на Дечко Тодоров, също вярвам ще заинтригува посетителите, която ще бъде съчетана и с представянето на мултимедия на един интересен проект, който беше осъществен основно от неговата дъщеря Невена Тодорова в едно от софийските училища, където тя работи. Те са използвали интересни материали, които са от неговия архив, свързани с разработването на стенописа му “Епопея на забравените".

Когато млади хора идват при вас в музея и семейства с децата си, какво е нещото, за което те най-често питат, което искат да знаят за Левски?

Това зависи много от възрастта на децата. Обикновено малките питат за Левски, откъде идва неговото име, неговият псевдоним Левски, питат за лъвския скок. Интересуват се от залавянето на Васил Левски, виждайки в залата едни от най-емблематичните картини за Васил Левски “Залавянето на Апостола", “Левски пред съда", “Обесването на Васил Левски".

Достатъчно ли говорим ние възрастните за Левски и достатъчно ли правдоподобен образ изграждаме у децата за този наш национален герой?

Според мен е трудно да правим обобщения, защото много различно стоят нещата в едно семейство, в едно училище. Ние специално в Карлово, мисля че като се започне от семейната среда, и особено в детските градини, в училищата се прави много-много за това децата още от малки да знаят за Васил Левски. Но не бих казала, че това важи навсякъде, това зависи много от родителите, от учителите. Ние можем да правим при нас конкретни изводи от това, което наблюдаваме при ежедневните посещения доколко едно дете, според възрастта му има знания за Васил Левски. Но генерални заключения е много трудно да се правят нито в едната посока, че всички знаят за Левски, нито пък можем да се упрекваме всички, че не даваме необходимото на децата, така, че те от най-малка възраст да започват да трупат знания за Васил Левски. Това, което музеят се опитва да прави е вече от почти 7-8 години да осъществяваме такива програми, не само за децата в Карлово, но и от страната, където са пожелали учители, които са заявили желание. Образователни програми осъществяваме, които с подходящи материали, с подходящи беседи, с подходящи видеоматериали да правим така, че децата не само в Карлово, но и на други места да научават рано за Васил Левски. Тъй като преценяваме, че в задължителната програма, особено в начален етап, е твърде малко това, което се дава за Васил Левски, ние като Музей правим възможното и необходимото, според нас.

А дали, ние възрастните, не сме внушили някакви митове, които са преувеличени, за този герой? Как мислите?

Тук също стоят различно нещата. Не можем да направим един генерален извод, че сме внушили един митичен образ на Васил Левски. Там, където учителите имат подходящия подход, така че да разкажат в тази посока за един нормален образ, който разбира се е надскочил своето време, своите връстници със своите качества. И от една страна смелост, и от друга страна изключително качества морални, които всеки човек трябва да притежава като честност, като това да казваш на другия грешките, да не прикриваш нещата. Тогава се изгражда един образ, но разбира се има и хора, и родители, и учители, които предпочитат да представят този идеализиран почти митологизиран образ на Васил Левски.

Има ли нещо, което е излязло като исторически факти от последната година? Нещо, което още не е казвано, не е говорено за него? 

 

Чак такива сензации няма в случая. Ние си продължаваме нашата издателска дейност. Излезе сборник от поредицата ни “Нови документи и изследвания" том 3, в който застъпихме не само Васил Левски, но и другите възрожденци вече. Но някакви супер открития в случая не виждам. Всъщност, не знам точно кога, в един сборник имаше нещо интересно за една чета, която тук по османски документи много добре беше представена с целия процес. Път на преминаване на четата, тя преминава през 1867 г. заедно с тази на Панайот Хитов, но за нея твърде малко се знаеше. Но постепенно се преведоха и се анализираха документите, свързани със съдбата на тази чета.

Това е от материралите от турския архив, които дойдоха?

Да, да, но те поетапно се превеждат и се публикуват, не всичко на куп и наведнъж. Така че това е засега.