Деяна Данаилова, приятел на Стефан Данаилов и дългогодишен негов сътрудник в Министерството на културата в интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус"

Заедно с вас ще се потопим в спомените за големия български актьор Стефан Данаилов. В градинката на площад "Велчова завера“ при Духовната семинария в София ще носи името на големия актьор. Градинката се намира в квартал "Лозенец“, на кръстовището между булевардите "Джеймс Баучер“, "Христо Смирненски“ и "Св. Наум“. Там се намира и т.нар. Блок на артистите, където Стефан Данаилов живя от 1972 г. до смъртта си на 27 ноември 2019 г. За човека, обречен да бъде обичан в ролите, които животът му бе отредил, и в трудностите му по пътя на министър на културата разговаряме с Деяна Данаилова – негов приятел и дългогодишен сътрудник в Министерството на културата. Добър ден, г-жо Данаилова.  


 

Добър ден, здравейте. Радвам се, че имам тази възможност да поговорим малко за големия Стефан Данаилов

Всички сме чували колко прекрасен човек и учител е бил Стефан Данаилов. Какъв човек бе той във вашите очи? 

Ами знаете ли, да – наистина един прекрасен човек! Не само прекрасен артист, преподавател, той беше наистина голям човек. Винаги по човешки откликваше на всичко, никога не пропускаше нещо, което тормози хората, и той да може да помогне и да го направи. Но разбира се, трудно е с една дума или с едно изречение да се опише какъв човек беше, защото на мен лично ми е трудно и в минало време да говоря за него. За мен той продължава да ме учи на много неща, които съм научила през живота от него самия, и които до ден днешен никога не забравям. 

 

Разбирам, че е бил прекрасен човек. А освен като артист и човек, го познавате и в друга светлина – тази на депутат, на министър. Тази роля на политическата сцена подхождаше ли му? Тежеше ли му? 

 

Ами знаете ли, много се говори предимно като преподавател за него. Разбира се, неговата памет я пазят много добре неговите ученици, студенти. Но той беше наистина много широко скроен човек. Да, той разбираше от политика, вникваше в наболелите въпроси на хората, на обикновените граждани, обикновените човешки истории, но много умело можеше да борави и със способите на политиката. Да, той беше министър, с когото аз съм работила през целия мандат, но и преди това имах много често разговори и срещи с него и участия в заседания като гост в Министерство на културата, но и в Комисията по култура в Народното събрание. Все пак той беше депутат в пет-шест Народни събрания, ако мога да кажа български парламента, и беше много активен. Разбира се, вече накрая на житейския си път тази активност спадна, защото се разболя, но не преставаше да следи какво се случва в парламента и да откликва. Има много истории. Това, което мога да кажа, е, че в парламента, когато съм била на заседания на парламентарната Комисия по култура, която той оглавяваше, ми правеше впечатление, че независимо каква тема се обсъжда, той винаги е много добре подготвен. Имаше много стабилен екип зад гърба си. В Министерството няма човек, който да не работеше с удоволствие с него, който да го обича. Аз отговарях за международната дейност, много пътувания имам с него зад граница и съм свидетел на много истории, които съпреживяхме заедно. Но първо като министър той много добре разчиташе бюджета на Министерството. Успя да се пребори с тогавашния министър на финансите в тогавашното правителство и значително повиши бюджета за култура, което беше голям успех за времето си. За съжаление, след това пак процентът на бюджета за култура беше намален. Но умееше много бързо да вниква във въпросите. Нямаше нужда от предварителна подготовка, да кажем от дни или часове за някаква важна среща. Той имаше тази артистична памет, с която едно прочитане на някакъв текст го запаметяваше. И винаги съм се чудела как успява и той казваше: "Ами аз съм актьор по професия. Научаваш една роля, когато спреш да я играеш, я изтриваш от съзнанието си и освобождаваш място в ума си за друго“. Много истории имам с него. Нали ви казвам, много ми е трудно да говоря в минало време. За мен той продължава и днес да ме изненадва с много неща, които и аз за него не съм знаела. 

Вие сте пътували много заедно извън граница. Да си спомним хубавите неща за него, с усмивка на лице. Първо да уточним – еднаквите ви фамилии са напълно случайни.  

Да, да. 

Имате ли забавна история, свързана с тях, извън граница? 

О, имаме много истории забавни извън граница, и с фамилията също. Аз, както ви казах, се познавам с него много преди да стане министър и още с идването си в Министерството той каза: "Абе, защо не си смениш фамилията?“. Аз не крия, че ние се говорехме на "ти“, защото от дълги години се познавахме. И аз казвам: Ами, аз с тази фамилия съм постъпила в това министерство и вече работя 25 години. Викам: защо не си я смениш ти? Всички те знаят като Ламбо, пък си министър – един мандат, дай боже и два, и три мандата да е. Той се засмя и вика: "От днеска се казваш Петрова“. Така веднъж на една годишна среща с българските посланици в чужбина – Министерство на външните работи, министърът свикваше годишно съвещание, няколкодневно, всички посланици, и те срещнаха с различни български министри. Тогава отидохме, когато трябваше да има среща с министъра на културата, аз го придружих – все пак въпросите, които му задават, са свързани с международната дейност, която аз оглавявах в Министерство на културата. И си спомням, в началото той направи едно въведение. Всички много го обичаха, много го ценяха, той имаше лични контакти почти с всички, много бързо се сприятеляваше. И той каза "А сега на въпросите ще ви отговарям аз, ще ми помага и Дияна Данаилова – тя от днес се казва Дияна Петрова, защото както знаете, ние не сме роднини“. И те се засмяха и казват "Добре, и ние ще си я знаем така, ще я приемаме както искате“. Не, има много забавни истории наистина, но да не хвърляме цялото внимание върху фамилията. Тя наистина е случайно съвпадение.  

 

Така е. А как го приемаха всъщност министрите? Те всъщност са знаели кой е като актьор. 

 

Ами разпознаваха го, да, имаше много министри. Сега излишно е да казвам италианският министър как го приемаше, когато сме били в Брюксел на Съвет на министрите, защото той беше и много популярен актьор в Италия – там го спират по улиците, когато сме се движили, искат му автографи. Но като че ли най-близки до себе си го чувстваха министрите от Югоизточна Европа или т.нар. балкански държави, може би защото ние сме си близки, имаме един манталитет, делим доста общи ценности, национални, които си приличат с техните. Но имаше сред тях и актьори, които също са били. Така че той си остана с приятелски отношения много след като беше министър. На мен са ми се обаждали да ме питат за него. А в деня, в който обявиха неговата кончина, мога да ви кажа, че ми се обадиха поне четирима-петима чужди министри. Аз вече не работех в Министерство на културата и те вече не бяха министри – въпреки това, пазим контактите, които казаха много, много хубави думи за него и не можеха да повярват, че един такъв човек си е отишъл. 

 

За съжаление ни напусна твърде рано. 

Да. 

 

Г-жо Данаилова, какво постигна той по време на поста си на министър на културата? 

 

Ами, както ви казвам, успя, освен да повиши бюджета… Много е странно: когато министър на културата е човек от дадена сфера на изкуството, както той например – актьор, всички смятат, че той ще държи само за развитието на театрите, на филмовата индустрия в България, т.е. свързани с неговата персонална кариера. Със Стефан Данаилов не беше така. Той не правеше разлика между едно изкуство и друго, например между кино и театър, или да кажем издаване на книги, музика, танци. За него всички бяха еднакви, той обичаше всичко в българската култура и наистина се стараеше да направи възможното, за да е по-добре финансирана, да има свобода за българските артисти, музиканти. И направи наистина много. Но сега няма и време да изброявам отделни постижения. Но и другото, което аз лично пък наблюдавах отблизо, беше това, че той сближи българската култура с много други култури, т.е. изнесе я много успешно и на международната сцена. 

В края на нашия разговор искам да ви попитам: какво могат да научат сегашните депутати от Стефан Данаилов? Има ли завети, които е оставил, свързани с политиката? 

О, разбира се, че има. Не знам, може би по-младите депутати не помнят негови ключови изказвания от парламентарната трибуна. Той вземаше отношение по доста въпроси, не само свързани с култура, а със здравеопазване, социална политика. Той имаше чувство за справедливост, самият той беше много справедлив човек. Може да се кара с някой, може, най-вероятно и със студентите си така е работил. Аз лично съм спорила с него по много въпроси, но когато вижда, че съм права, усмихнато ми казва "ОК, съгласен съм, но си уволнена“ – това беше една шега. Аз няма да забравя едно негово изказване в парламента, което наскоро също ни припомни един депутат, цитирайки го него. Той казва – цитирам по памет, не точно: "Седя тук, отпред пред вас, и ви виждам – той се обръща към всички народни представители. – Виждам колко сте красиви. От всеки лъха доброта. Какво ви става, бе хора, като се изправите на тая трибуна? Какво ви става бе?!“. В такъв дух говореше.  Нищо не можа да го промени, нито ролята му на министър. Той остана истинският човек, който винаги е бил. Никога не се е блазнил от това политиката да допринесе с нещо за неговото развитие. Напротив, той спря да играе в театъра, имаше една единствена роля, която пазеше. Това му тежеше безкрайно много. Ако нещо му тежеше, когато беше министър, това беше липсата на участията му в театъра. Но той съзнаваше, че все пак има друга важна обществена функция, която трябва да е №1 за момента. Наистина депутатите ни трябва да се научат на това, че трябва помежду си да имат добро разбирателство, да разговарят помежду си, да разговарят с добър тон. Не е необходимо пред цялата българска нация да се карат, да се обиждат, от време на време и да посягат на един друг. Той винаги е служел за пример, мисля, че днес може да ни служи за пример като едно поведение на политик, на човек, който е улегнал, и на човек, който наистина более за тази нация. 

Много ми беше приятно, че проведохме този разговор. Благодаря, че споделихте вашите спомени с нас. 

Благодаря и аз.