Детелин Баялцалиев, бивш асистент рефер и дългогодишен инструктор на футболните съдии в България, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус



 

Как оценявате българското съдийство от началото на втория дял на първенството? Какво ви прави впечатление?

Аз гледам почти всички мачове, сега в последния месец бях малко зает, ходих и в чужбина, в Турция и в Испания на едни турнири като съдийски наблюдател, но неофициален, нека да спомена. Не бях изпратен от Футболния съюз. Не може да ми направи някакво много по-различно впечатление съдийството. Винаги в началото на сезона то е по-спокойно, самият футбол от по-спокоен. Има малко решаващи мачове, тепърва ще става трудно за съдиите, ще бъде трудно и за футболистите, и за отборите въобще. Така че няма нищо по-различно от началото на тази година. А впечатленията, които имам за съдийството и неговото развитие в България са от много години. Особено през последните 5-10 години, моето мнение е, че то не върви в добра посока.

ФИФА и УЕФА въведоха ВАР и би трябвало тази система да подпомага съдиите, да ги улеснява във вземането на решения. Така ли е ?

По принцип е така. Но сякаш много бързо беше въведена в България тази система. Аз имам приятели на високо ниво в други държави, където този процес беше изпипан и интегриран малко по-бавно, Тук, някак си на пожар се въведе. Може би на някой му беше изгодно бързо да въведе ВАР, за да може да пренесе част от натиска върху съдиите на терена. И по този начин чрез ВАР да оправдае някои техни действия. Но това изигра лоша шега, защото ние в момента виждаме, че намесите на ВАР в България са толкова чести, колкото никъде другаде в Европа. И другото, което е много важно, ВАР беше въведен в България с един минимален брой камери, които не могат да дадат добра представа на хората във ВАР буса, какво се случва на терена, за да могат да се намесят. Отделно, че те се намесват много често, без да има нужда за това, тоест, още нямат опита, не са добре обучени. Въпреки, че трябва да ви кажа, че обучението върви много добре, има обучение, не може да се каже, че не ги учат. Но явно в бързината нещо се спуква, счупва се, тъй като с 6 камери, нашите ВАР съдии се намесват много по-често, отколкото техните колеги в други държави с по 28 камери, които гледат от различни ъгли.

Въпрос на финанси ли е поставянето на още камери?

Да, в много голяма степен, въпрос на желание, също. И наистина като говорим за желание, някой в българския футбол иска отсъжданията на съдиите и решението на ситуациите, спорните ситуации на терена да бъдат по-честни и по-коректни. Той трябва да отдели средства и възможно най-бързо да купи още камери, да направи работата на видео асистент реферите още по-задълбочена и по-коректна.

Кой плаща сметката за ВАР?  Футболният съюз, ФИФА или УЕФА? Каква е стойността на тези ВАР бусове и камерите? Кой поема хонорарите на съдиите?

Хонорарите на съдиите  се плащат от футболния съюз, не само на съдиите, а и на тези, които ги ръководят. Защото ръководителят на ВАР е служител на Футболния съюз и също получава заплата. А по отношение на техника, бусове и т.н., има програми, аз не мога да ви кажа точно, защото всички знаят, че аз от 9 години съм изхвърлен от Футболния съюз, аз съм персона нон грата и това, което научавам е много, но не всичко. Във Футболния съюз пристигат по най-различен повод пари от УЕФА, които се използват в някаква степен за различни неща. Това, което знам е, без да намесвам ВАР, че всяка година идват по 100 000 евро за обучение и развитие на съдийството по програмата, в която аз бях най-деен навремето. Преди да ме изгонят всъщност ние направихме всички мероприятия по приемането на България в Конвенцията на УЕФА за развитие и обучение на съдийството. И тогава спечелихме доверието на УЕФА, резултатът беше 200 000 евро, в момента, в който ни дадоха сертификата и следващите години по 100 000 евро на година.

Как се разбира кой съдия отива към ВАР?

Трябва да обясним на всички радиослушатели, че функцията на ВАР не е отделна от функцията на съдията. Тоест, поне в България, а и не само, все още видео асистент рефери стават действащите съдии. И всички, които са видео асистент рефери са действащи съдии в България. Сега в Англия има друга идея, мисля, че започна да се прилага, съдии, които спират със съдийството да стават видео асистент рефери, но това е още в експериментален стадий, мисля. В България реферите и асистент реферите се обучават едновременно да бъдат и видео асистент рефери. И вие виждате, че в назначенията едни и същи съдии някога свирят на терена, друг път са четвърти съдии, трети пъти са видео  асистент рефери или асистент видео асистент рефери.

Какви са разликите между съдийството по ваше време и сегашното?

Всяко време си има неговите трудности. На нас ни беше по-лесно, защото много от нашите грешки не се виждаха, особено от широката маса футболни фенове. Има някои тънкости, които не се забелязват, докато сега с ВАР е друго, всички мачове се дават по телевизията. По мое време не беше така. Ако ти се падне мач, който не го дават по телевизията, никой нищо не знае. При загуба на домакините е възможно местният журналист да напише някои лоши думи срещу теб, но никой не може да го докаже. Докато сега на съдиите им е доста по-трудно, защото всичко се вижда и те трябва да бъдат много по-точни. Но има друго нещо. Това, което прави тяхната работа още по-трудна е наличието на натиск върху съдиите. Днес той е много голям. И по наше време имаше натиск, но само за няколко мача през сезона, които са много важни. Имаше няколко клуба, които по едни или други начини натискаха. Сега в момента натискът върху съдиите е огромен, той идва и от съдийската комисия, която в някаква степен не се държи еднакво коректно с всички съдии. Тоест, ако ти не си в добрата половина на съдийската комисия, ако не споделяш мненията вътре в нея, тогава за теб става още по-трудно. Голям проблем е начинът на подбор на кадрите, той не е коректен, няма система. По мое време имаше конкурси, за да се качиш към всяка следваща група в съдийството. Сега те са за параван.

Уважаваният ваш колега, проф. д-р Йордан Иванов каза, че не достигат съдии . Как да запалим младите хора така, че да станат арбитри?

В последните години нямам възможност да се появявам официално на по-високи нива и затова говоря много с млади съдии. С такива, които завършват курсовете. Защото всяка година между 40 и 60 човека в София завършват курса за футболни съдии. Почти 99% от тях се отказват само след една година, защото виждат, че без връзки в съдийството не може да се върви и просто се отказват. И това е проблем. И съдийската комисия не трябва да се оплаква, че няма рефери, а да види грешката в себе си. Трябва да напишат една система за израстване на съдийството, това е част от Конвенцията на съдиите, само че те "Конвенцията“ я цитират само, когато им е угодно. Когато един съдия завърши дадено ниво, да знае какво трябва да направи, колко време трябва да мине, за да се изкачи на следващото стъпало. Давам пример, Англия има 10 нива. Всеки един съдия знае колко семинара всяка година трябва да посети, колко изпити да вземе, колко мача всяка година трябва да ръководи.Тук няма никакъв регламент - кой ще свири мачове, кой няма да свири, говоря за най-ниското ниво. Да не говорим пък за А група,  където назначенията, които се правят се превръщат в другия голям бич на отрицателното отношение към съдийството от страна на феновете и на отборите. Защото назначенията не се правят методично и честно.

Имаше едно време теглене на жребий за определяне на съдиите. От някакви топчета излизаха имената на реферите, сега как става?

Тези топчета и аз ги помня, те определяха съдиите на най-завързаните мачове, където  е най-добре никой да не спечели, ама няма начин. Аз съм бил на два такива жребия и моето топче два пъти го изтеглиха. Жребият не е добър вариант. И не е приложим в такава степен, която да подобри съдийството.

Добре, г-н Баялцалиев, в последните няколко години в българската Съдийска комисия на Футболния съюз имаше френско влияние с Марк Бата, унгарско влияние с Виктор Кашай, сега има испанско влияние с новия шеф на съдиите Фернандес Борбалан. Как помагат те?

Начинът им на мислене е друг, защото наблюдават от дистанция. Те идват у нас за малко и за това кратко време дори не могат да влязат в психологията на съдийството в България и на всички взаимоотношения, които имаме ние във футбола. Въпреки това, особено бившия френски топсъдия Марк Бата беше полезен с това, че той гледаше всички мачове, след това пращаше оценка и анализ на всеки един съдия, след всеки мач, даваше един въпросник по отношение на срещата за дадени ситуации, как арбитъра ги е видял. Впоследствие, като получи отговорите от съдията, му даваше напътствия, коригираше някъде, ако е сгрешил или му даваше съвети. И това беше много полезно за съдиите, от гледна точка на тяхното обучение. Когато обаче трябваше Марк Бата да присъства в края на сезона, когато се определят съдийските ранглисти, нашите приятели от Футболния съюз и от Съдийската комисия направиха заседанието вместо на 2 юни, три дни по-рано. За да не присъства Марк Бата. И той тогава беше много обиден, дори след това напусна, дали за това, дали за други неща, не знам. Но те го направиха три дни по-рано и той бе поставен пред свършен факт. И наистина, решенията, които бяха взети по отношение на това кои съдии да отпаднат и кои да отидат нагоре, бяха коренно противоположни или различни от тези, които имаше като виждане Марк Бата.

Виктор Кашай?

Унгарецът беше за малко, и то по време на Ковид, аз слушах негови лекции и да ви кажа откровено, не ми харесаха като начин на презентиране. В смисъл, присъствах инкогнито посредством онлайн връзка през компютъра, както почти всичко правя в съдийството напоследък. Но Кашай не беше на висотата на други лектори на УЕФА като Кирос Васарас, Дейв Тейлър, Стив Бенет. Той беше на малко по-ниско ниво, а и не можа да направи връзката с българските специалисти, даже много често влизаше в конфликти. Например Костадин Гергинов беше в конфликт с него по отношение на определени ситуации. Унгарецът не признаваше, че българските специалисти също може да разбират от футбол. Мислеше и смяташе,че каквото каже той, трябва да се възприема като чиста монета.

Сега, при Фернандес Борбалан от Испания, как стоят нещата?

Не познавам Борбалан, но имам голямо желание да се видя с него. Нямам канал по който да го направя, ако някой му каже, че аз имам желание и той наистина сметне за необходимо да се видим, може да си направим един разговор, бих се радвал много. Чувам от съдиите, че той работи доста по-добре. Особено напоследък, доста се интересува и иска да навлезе в работата, ходи по провинцията. Много добро впечатление ми направи срещата в Софийския университет сас завеждащия катедра “Спорт" Георги Игнатов. И още няколко мероприятия. В Пловдив мисля, че имаше. И чувам от съдиите, че той работи много добре.

Вие постоянно казвате, че Съдийската комисия има своите недостатъци. Очаквате ли нещо да се промени при новия шеф на БФС Георги Иванов като състав и като начин на работа на комисията?

Това е един много труден въпрос, поради следната причина. Ние всички възприехме Георги Иванов като човек на статуквото. Той беше противовес на Бербатов, Градев, Захариев и останалите кандидати. И всички очакват, че той ще продължи линията или стратегията на предишното ръководство.

Обаче?

Обаче, изведнъж той започна да прави едни неща, които навеждат на мисълта, че наистина някои промени предстоят. Защото аз неведнъж съм казвал, че Горбачов също беше избран от КПСС, обаче, ако не беше Горбачов, ние щяхме още да сме зад Желязната завеса. Никой не очакваше, че ще се случи всичко това. Дай Боже, Георги Иванов по някакъв начин да ни изненада и наистина да има промени. Ако се направят, това за мен е един показател, защото съм наясно какво се случва в Съдийската комисия и въобще в съдийството . Ако се направят някакви драстични промени в съдийството, в Съдийската комисия, в назначенията, в състава на Комисията, това ще бъде един голям индикатор, че идва нещо ново.

Идва ред и на Европа, г-н Баялцалиев, директно преминаваме към казусите. Много грешки напоследък и в европейските първенства. Сега се сещам веднага за най-пресния пример “Ливърпул" - “Манчестър сити" и посягането на Жереми Доку от “Манчестър сити" срещу Алексис МакАлистър от “Ливърпул", когато едва ли не се създаде впечатление, че той го "убива", а не беше показан картон. Защо?

Аз първо трябва да кажа, че едва ли аз съм точно човекът, който трябва да анализира съдийството в най-големите първенства на континента - там,където се играе много голям футбол.

И все пак.

В Европа има много добри съдии на високо ниво. Но въпреки това, имам мнение по всички въпроси, които ми задаваш, съответно ситуациите съм ги гледал. Лично аз смятам, че най-важната причина е, че в Англия има една тенденция видео асистент реферите да се намесват колкото се може по-малко и то само тогава, когато е направена очевидна грешка от съдията. Какво значи очевидна грешка? Не е това, че видео асистент рефера да има мнение малко по-различно от това на съдията. Той трябва да види, че съдията нещо не е видял. В случая, смята ли някой, че съдията не е видял, че има вдигнат високо крак на защитник? Аз мисля, че всички са видели. Ние виждаме ли, че той вдигайки крака си, играе с топката. Всички виждат. Там наистина има докосване, след като той се опитва, дори така се анализира по-добре ситуацията. Защитникът се опитва да предпази съперника след като играе с топката, знаейки, че високо вдигнатият му крак създава опасност за противника.

Той си прибира крака.

Той прибира крака, дори се завърта и си приземява крака чак от другата страна на 180 градуса, което означава, че той се старае да предпази противника. Когато си прибира крака, има докосване до гърдите на нападателя, обаче то е съвсем леко, и то се вижда по лекото потрепване на фланелката. Защото, ако заоре с бутоните там, наистина  ще има червен картон и няма спасение. И последно, защото има много съображения, дали е играл с топката. Тук първо е играл с топката, второ не е играл с топката. Това е критерий, но не е единствен. Един много важен критерий е подходът на двамата футболисти към топката. Защитникът очевидно подхожда , въпреки високо вдигнатият крак, да играе с топката, докато нападателя не.Някой може ли да ми каже с коя част на тялото атакуващия играч искаше да  отиграе топката. Не може да се каже.

Много често казваме, той не го докосна, а получи картон. А това е опасната игра, когато ти правиш шпагат, не играеш с топката, но движението на крака продължава и нараняваш съперника.

Това зависи от интензитета, с който защитника влиза в единоборството. Ако ти влизаш с голям интензитет в едно единоборство, който не е позволен, ти поставяш в различни условия нападателя. Той вече може да се уплаши наистина. Това все пак е футбол, нали.

Контактен спорт.

Контактен спорт, но ако ти си се засилил като торпедо към него, той е най-нормално да се предпази и да не влезе в единоборство така, както би трябвало да влезе, ако ти не си тръгнал с този интензитет.

Спомням си думите на най-добрият испански рефер Матео Лаос, преди да се откаже миналото лято. по време на един мач той обясни на Карло Анчелоти от Реал Мадрид, че иска и предпочита да види, прецени и реши ситуацията веднага, в реално време и се стреми да я отсъди веднага, след като я е видял, защото тогава впечатлението му е най-прясно. Без да се влияе от  повторенията, защото повторенията, знаете, понякога са избирателни, по-бавни, по-бързи, от различни гледни точки. Виждайки ситуацията там, ти решаваш веднага и след това ВАР я потвърждава или не.

Аз заставам зад думите на Матео Лаос, защото това е вярно, първото впечатление е най-вярно. Аз като бивш асистент съдия знам, че това, което видя в първия момент, ми стига да реша дали има засада или не. Същото важи и за нарушенията при главния съдия. Най-често е вярно това, което съм отсъдил в първия момент.

Още един важен детайл при асистент-реферите. Преди много години ми казахте,че засадата се слуша, а не се гледа. Защо?

Е, това го знаят всички съдии, още като хванат флагчето за първи път им обясняваме, че не трябва да гледат топката, а трябва да си гледат последния защитник и да слушат кога е контакта на топката с крака, тоест, момента на удара. Защото след това вече всичко е различно.

Преминаваме към ситуацията в мача между “Валенсия" и “Реал Мадрид", когато Хил Мансано при последното центриране се обърна на другата страна и свири край, а Джуд Белингам вкара гола секунда по-късно. Кой е прав тук?

При всички положения съдията не може да бъде прав и да свири край на двубоя в един такъв момент, в който топката лети към вратата. Аз си спомням много отдавна, на едно световно първенство бяха отменени два гола на Бразилия по същия начин, в последната секунда на първото полувреме и в последната секунда на мача. Два гола не бяха зачетени. Тогава обаче го нямаше това дълго доиграване,  нямаше добавено време и така нататък. Така че съдиите гледаха да свирят по-стриктно и въпреки това, никой не възприе това като добро решение . Тук в нашия случай при “Реал Мадрид" е същото. Един съдия може да го направи по три причини - или е гузен, или няма нужните качества, или има нещо друго и някъде, някой иска нещо да се случи.

А може би се стреми да компенсира и да връща.

Нещо, което иска да върне на единия тим. Усетил е, че не е отсъдил правилно в предишна ситуация, не казвам дори и нарочно. И се опитва да компенсира, което е много вредно, нищо не трябва да се компенсира. Всяка една грешка трябва да си остане там. Защото е много глупаво да направиш втора грешка, за да компенсираш първата. Или е имал желание да не се отбележи този гол, това е малко криминално и не искам да се спирам на този вариант. Или третото е, че не си е дал сметка, не се е осъзнал в кой момент дава край. Но при всички положения такъв край на мача не препоръчвам на нито един съдия.

И още на финала на европейската ни одисея - рамо или ръка “Реал Мадрид" срещу “Алмерия", при онзи гол на Винисиус? Къде е разликата между това игра с ръка или с рамо? Бицепсът ли е разликата или подмишницата?

Не. Разликата е в това кой гледа ситуацията, дали е фен на единия отбор или на другия.

И трябва да свали съответните очила?

Да, да свали очилата. Защото е много йезуитски казано - до подмишницата. Сега аз чух един ваш колега по телевизията да казва, че вече е разрешено до края на ръкава". Няма нищо общо с ръкава, ръкавът може да бъде по-къс, по-дълъг, някой може да си го е навил навътре, нали.

А края на подмишнцата, ама къде е този край? Всичко е въпрос на решение на съдията.

Завършваме разговора в студиото с дългогодишния инструктор на съдиите в България  г-н  Детелин Баялцалиев. Много се говори за назначенията на реферите. Вече влизаме в решителната фаза на нашето първенство, когато назначенията ще бъдат изключително важни за отборите, които се целят в челото и при изпадащите също. Как стават назначенията, г-н Баялцалиев? Има ли там нещо скрито-покрито?

Аз не мога да кажа как стават назначенията, защото не ги правя аз, и не участвам в този процес много отдавна. Но истината е, че там има едни принципи, които трябва да се спазват. Три поредни кръга един и същ съдия да не ръководи мачовена един и същ тим. Най-вероятно те се спазват. Това, обаче, което прави впечатление на всички, е че някак си едни и същи съдии свирят на едни и същи отбори. Като че ли създава се впечатлението, че всеки по-влиятелен отбор, с по-влиятелно ръководство, си имат едни рефери, които най-често им свирят мачовете. Това прави впечатление на всички. И Съдийската комисия, ако иска да не предизвиква такива мисли в цялата футболна общественост, трябва да намери начин да обясни какви са принципите около избора на арбитри. Защото според мен, един съдия, който не е  свирил добре и прави грешки на даден мач, всички вече са наясно с това. Не може в следващия кръг  веднага да му се дава назначение отново. Това е абсурдно, а в България се случва точно това. Този, който най-много е сгрешил, в другия кръг пак има мач, което означава, че за някои фактори, грешките, които е правил, са правилни. А това вече не е добре.

Правилни грешки?

Правилни грешки за някой, за този, който ги назначава например. Ами той направи правилните грешки миналия път, значи пак ще му дадем мач.

Не звучи много оптимистично това?

Това въобще не звучи оптимистично, аз затова казах, сега надеждата за промяна е свързана с новия президент, ако той има намерение за това. Засега сякаш го показва такова и иска да промени нещо, защото трябва да се направят драстични промени в съдийството.Нека всички се надяваме, че най-после ще станат такива промени, които да започнат все по-малко да карат хората, не само специалистите, но и тези, които гледат, да се замислят дали е честно, дали е правилно, защо така, защо иначе. А да мислят повече за това, каква е играта, какъв е резултатът, какви шансове ще има националният отбор или неговия тим в следващите мачове. Аз критикувам тотално всичките тези години на предишното управление. Всички говорим отрицателно, но е факт, че не можем да бием и най-слабите отбори. Станахме футболно джудже. Ето това нещо трябва се промени. Дай Боже да се случи , защото надеждата умира последна. Всички да променим начина си на мислене и да започнем да гледаме по-оптимистично. За това обаче, трябва да видим някои факти, които да ни накарат да мислим в такава посока.

Благодаря Ви.



БОЙКО Серафимов