Александър Александров, помощник треньор на мъжкия ни национален отбор по бокс, в специално интервю за "Фокус" с равносметка за 2023 г. и очаквания за 2024 г.

Носител на Купа “Странджа" за 2013 г., четирикратен победител в турнира, многократен шампион на България, пето място на Олимпийските игри в Лондон 2012 г., златен медалист от международни турнири по целия свят, треньор в БК ЦСКА и помощник-национален селекционер на мъжкия ни отбор. Пропускам ли нещо?

Не, мисля, че това  е всичко.

Тогава не ми остава нищо друго, освен да представя един от най-качествените хора в родния бокс Александър Александров. За мен е чест, че приехте нашата покана да дойдете тук. Разкажете ни за вашето начало в бокса?

Моето начало в бокса, аз и друг път съм го разказвал, бях на 12 години в 6-ти клас, когато за пръв път влязох в боксовата зала. Първият ми треньор Ивайло Недков обикаляше по училищата и така беше дошъл и в моето училище. Беше събрал група, от моя клас се бяхме записали 3-4 момчета. От първия път като влязох в залата много ми хареса този спорт, просто влюбих се в него и разбрах, че това ще е нещото, с което ще се занимавам.

Аз съм имал късмета и щастието да проведа няколко тренировки под ръководството на многоуважавания г-н Ивайло Недков. Изключително педантичен, методичен, изключително спокойно разяснява какво правиш и къде са ти грешките. Какви са вашите спомени от първите срещи с г-н Недков?

Да, много си прав. Много съм му благодарен, защото той успя да ме запали и да се влюбя в този спорт. Той ми даде основите и всички мои успехи ги дължа на него и винаги съм му много благодарен. До ден-днешен поддържаме контакти, когато се видим, чуваме се по телефона. Това, което ми е дал той, никога няма да го забравя.

Как се решихте да извървите пътя от боксьор до треньор?

Към края на моята спортна кариера дойде един момент, в който в моя роден клуб ЦСКА двама треньори точно в този момент се махнаха. Михаил Таков, главният треньор, беше селекционер по това време на националния отбор, той ме ориентира. Аз, разбира се, исках да се занимавам с това, завърших НСА с треньорски профил. Той ме помоли да започна да му помагам един вид и така започнах. Но това е нещо, с което исках да се занимавам и съм щастлив, че поех по този път.

Вие сте треньор в ЦСКА вече близо 9 години. Най-ценните уроци, които научихте за този период?

Трябва да си много отговорен. Когато си състезател мислиш само и единствено за теб, за твоите грешки. Докато като си треньор ти отговаряш за много боксьори, всеки един е различен, всеки един е различен характер, всеки един има различен стил на игра. Към всеки един трябва да подходиш индивидуално, за да се получат нещата.

Колко по-различно е да си в центъра на ринга? Хората, когато наблюдават боксов мач и си казват: “Това е индивидуален спорт", но истината е, че зад него има страшно много хора , които остават в сянка, но които работят също толкова здраво?

Да, точно така е. Няма боксьор, който да прави всичко сам. Един треньор може да те вдигне до небето, както се казва, в най-трудните ти моменти. Това е човекът, който е работил с теб, който те познава, който знае точно какво да ти каже, за да те извади от трудността в която си и да направи така, че да победиш.

Без да ви правя излишни четки, но винаги, когато има държавни първенства, в 90% от случаите ЦСКА е с отборната титла?

При мъжете сме № 1. Тази година станахме отборен шампион за шеста поредна година. В последните 10 години сме 8 или 9 пъти отборен шампион. Най-успешният клуб сме в мъжкия бокс, в това няма спор. При подрастващите също така имаме успехи, винаги сме в челната тройка.

Какво толкова, без да издавате тайни, правите вие в ЦСКА, та сте с две глави над другите?

Нашата работа е да не изхабяваме толкова рано децата. Защото забелязвам в някои други клубове, няма да споменавам, но много от рано ги натискат и търсят много ранният резултат, което за нас е грешка. При нас най-важен е мъжкият бокс. Всички медали се помнят при мъжете. Това че на деца или юноши младша възраст си взел някакъв медал, бързо се забравя, това не остава в историята. Важно е мъжкият бокс. Гледаме да работим с децата етапно, за всяка възраст да подхождаме най-правилно. Това, което се изисква от тази възраст да надграждаме, за да може вече, когато влезе в мъжкия бокс той да е един изграден боксьор, да не е изцеден, да не му е писнало от бокса. Защото имаме много таланти, които при юноши, при младежи, при деца, печелят много медали от международни първенства и после връзката юношески и мъжки бокс се губи. И много таланти след 1-2 години никой не си спомня за тях.

Освен ЦСКА, трябва да отбележим, че БК Локомотив София са също един от най-успешните ни клубове.

Да, точно така.

Липсата на конкуренция в национален план добре ли е за българския спорт като цяло?

Не, не, разбира се. Конкуренцията ражда шампионите. Колкото повече конкурентни състезатели имаме във всяка една категория, те се дърпат взаимно. За мен тайната на успеха е в конкуренцията.

От ЦСКА да преминем и към националния отбор. 2023 г. си отива, тя беше изпълнена с доста успехи. Имаме 3 олимпийски квоти, една от Хавиер Ибанес при мъжете и две при жените. Каква е цялостната ви оценка за годината? Къде се надскочихме и къде можеше да дадем повече?

Смятам, че тази година ни е много успешна. Спечелихме много медали, много международни турнири, европейски първенства до 22 години, Европейско първенство за мъже също спечелихме два медала. За съжаление, на Световното имахме 4 мача за медал на четвъртфинал. И в 4-те мача, как да кажа, не искам да се оправдавам със съдиите, но 2 сигурни медала трябваше да спечелим, просто не ни ги дадоха. И аз оценявам тази година като много успешна, но най-важно е догодина. Предстоят ни олимпийски квалификации, в същото време има и Европейско. Ще е много натоварена година, с много състезания, нашите боксьори трябва да са концентрирани, мотивирани и много подготвени, за да успеем да спечелим максимален брой квоти.

Първият турнир е в Италия от 29 февруари до 12 март, а вторият е в Тайланд от 23 май до 5 юни. Къде са големите ни шансове? И реалистично на колко квоти още можем да се надяваме?

Реално в момента са 7 мъжки категории на Игрите, като за съжаление, в две категории просто нямаме състезатели.  Ще отбележа, едната категория е 92 кг, за съжаление там нашият представител Радослав Панталеев, който е много качествен състезател и бронзов медалист от световно първенство, постоянно го спохождат някакви контузии. Дори сега в момента е със счупен крак и въобще не знаем дали ще успее да се възстанови до тогава, камо ли да се подготви за такъв форум. Там ще е много трудно въобще да излъчим състезател. Другата категория е 51 кг, там имаме качествени състезатели, но в долната и в горната категория, демек единия или трябва да свали, или другия трябва да качи. И това е нож с две остриета, защото, ако единия качи му трябва време, за да направи качествена подготовка. Трябва физически да е конкурентен на състезателя от тази категория. Другият пък трябва да свали. Говоря за Ясен Радев и за Ергюнал Себахтин, и двамата са много качествени боксьори, и двамата тази година спечелиха вицеевропейски титли до 22 г. Единият стана първи на Европейската купа за мъже, другият стана втори. Дано някой от тях успее, и не само да успее, а да успее да се подготви и да влезе. В другите категории имаме състезатели конкурентни на световния бокс, но вече зависи много и от късмет, жребий и всичко. Но аз мисля, че поне още две мъжки квоти можем да спечелим, реални са ни възможностите. Дай Боже, да са повече.

Какъв човек е Жоел Арате? Той много-много не обича да говори, въпреки че от доста години вече е начело на националния ни отбор. Но повече от очевидно е, че под негово и под ваше ръководство нещата се развиват в правилната посока?

Аз мога да кажа за Жоел Арате, че е един професионалист, който си разбира от работата. Той между другото, не че не говори много, а просто се притеснява, когато говори на български. Иначе пред нас се отпуска. Говорим си много, даже сме имали 4-5 часови разговори, в които обсъждаме бокс, противници. По цели нощи не сме спали на големи първенства. Пак казвам, той е един професионалист, за него боксът е религия.

Преди няколко години имах честта да взема първото си интервю от вас. Тогава ми казахте, че ваша мечта е да изградите олимпийски шампион. Това едва ли се е променило до ден-днешен. Има ли състезатели, които да отличите? Които имат нужните качества и след време преспокойно могат да се състезават за злато?

Има. Има състезатели, но просто няма как сега да обявим някой, защото първо, че това ще му тежи много. Второ, това един път, който трябва да се извърви. Ако всеки можеше да каже: “Е, аз ще стана, или ако направя това, ще стана"... Не, това е един много дълъг път, който трябва да го извървиш, в който трябва да минеш всички трудности, в който трябва да имаш и огромна доза късмет. Всичко да е наред, да си здрав.

Със сигурност помага, че има човек като вас, който е извървял този път и знае много добре какви са лишенията, за да стигнеш до Пантеона на бокса, така да се каже?

Да. Аз не съм стигнал най-големият връх, но имах честта да се класирам и да участвам на Олимпийски игри. Вече става много трудно и самото класиране, във всяка следваща олимпиада мъжките категориите се намаляват. По мое време бяха 10, на следващите станаха 8, сега са 7. Така че самото класиране вече става голям успех, но пътя е много труден.

Няма как да не ви попитам, споменахте за нашата категория +92 кг. Петър Белберов, един от най-добрите ни състезатели през последните години, той се оплака, че Йордан Морехон не се бие на държавни първенства, но въпреки това е един вид покровителстван от Жоел Арате в националния отбор. Къде е истината за доброто на българския бокс?

Първо, искам да кажа, че не съм много запознат детайлно с цялата ситуация. Видях какво беше написано в социалните мрежи и разни коментари, но детайлно не съм запознат. Ще кажа моята гледна точка, като ще започна от това, че Петър Белберов веднъж се отказа от аматьорския и тръгна към професионалния бокс. Вече има такъв правилник, че може да се върне. МОК разрешава участието на Олимпийски игри. Според мен, първото нещо, което трябваше да направи след като е решил да се завърне, е да потърси контакт с федерация или с треньори. Пак казвам, не съм запознат детайлно, така че може и той да го е направил. Но аз за такова нещо не знам. Лично към нас треньорите не се е обърнал. Другото, което искам да кажа е, че ако се върнем във времето назад Йордан, който е натурализиран кубинец с български паспорт и преди е бил в националния отбор по времето, когато и Петър Белберов беше. И ако върнем времето назад, могат да се извадят протоколи от големи първенства, от състезания, на всички титуляр е бил Петър. Като започнем от Световното през 2021 г., мисля, че беше и последното първенство, на което Петър Белберов игра. Преди това и на двете олимпийски квалификации Белберов игра. Не се сещам на някое голямо първенство да сме пускали Йордан. Мисля, че тези неща, ние като треньори, за нас е най-добре да участва най-добрия. Ако дойдат Кубрат и Тервел, ако решат да се върнат, защо не?! Ние като треньори, нашата работа се оценява с успехите на боксьорите. Аз смятам, че щом е предприел тази крачка да се върне към аматьорския бокс, да участва на две републикански, стана шампион безспорен... Не знам каква е причината Йордан на едното състезание да не участва. На първото състезание знам, че го болеше ръката и затова не се качи, но не съм сигурен. Мисля, че ако се разберат, Петър знае, че сме правили спаринги за определяне кой е по-добрият.

Освен, че вие сте голям шампион, вашето наследство, вашият син Иван също се справя много добре с бойните спортове. Не само с класическата борба, но доколкото знам, той доста добре се справя и в бокса. Каква е вашата заслуга да го бутнете към тепиха и ринга? И колко трудно е да даваш съвет на едно дете, което тренира при теб, и колко трудно е да даваш съвет на едно дете, което е твоя кръв?

За бокса не съм съгласен, защото може би това, че аз съм треньор там и не знам... не се запали по бокса, от малък го водих в залата. Но пък така се запали по класическата борба, че до ден-днешен... даже в момента пак е на състезание, миналата седмица беше на състезание. Просто, той се влюби в този спорт, както аз се влюбих в бокса. Виждам го колко е запален и с какво желание ходи. В бокса не можа така да се запали, но аз не съм и целял. Аз искам той да си избере пътя, той да си тръгне да прави нещо с любов, с желание, тогава ще се получи. Ако го карам насила, аз съм го казвал и друг път, за мен насила хубост не става. Коклото до подходът. Трудно е когато ти е дете и когато е състезател. На мен лично ми беше много трудно, когато е идвал при мен в залата, и вкъщи като сме си, и на игра, по-трудно е. Детето те приема като твой баща. Даже имаше един път, той ми каза следните думи, още беше малък 4-5 годишен: “Тате, аз не искам да си ми треньор, аз искам да си ми баща".

Как минава един работен ден на Александър Александров?

Зависи, когато имаме лагери, когато съм само в клуба. Но общо взето, като имаме лагер и сме в София започвам в 09:00 часа сутринта, първа тренировка с националния отбор. Веднага след нея, когато свършим около 11:00 часа, се прехвърлям в другата зала, в боксов клуб ЦСКА и започвам с първата тренировка. Там са състезателите от спортното училище, с тях тренирам. След това отивам в 14:00 часа пак на “Дианабат", още една тренировка до 16:00 и пак отивам за четвърта тренировка на ЦСКА. Това е моят график.

Звучи малко нереалистично, но не се съмнявам, че е така.

Когато го правиш с желание, не ти тежи.

Със сигурност. Защо в България транзицията от аматьорския към професионалния бокс почти липсва. Всичко ли опира до финанси или е по-комплексен проблемът?

Проблемът не е само във финансите, със сигурност. Много са нещата, но това е една много дълга тема. Ние сме малка държава и като се замислим, много трудно наш боксьор ще се продаде навън. Общо взето имаме един Кубрат, който ...

А най-лошото е, че той е към края на кариерата си.

Да. В момента между другото се направиха няколко интересни мача, ще спомена за Рой и Григор Саруханян, които наистина предизвикаха голям интерес. Дори мои приятели и познати, които нямат нищо общо с бокса, бяха чули за този мач и ме разпитваха този кой е, а този кой е. Това е пътят, трябва да има интерес, да има интрига.

Да има и комерсиализация най-малкото.

Точно, самите боксьори да могат да се продават. За мен, ние сме една малка държава, един малък пазар и това ни е основният проблем. Нямаме и някой мениджър, който... Не че нямаме, примерно Ивайло Гоцев в Щатите, тук в България имаме Васко Алексеев, Веселин Киров. Те се опитват по някакъв начин нещо да правят. И дано да им се получат нещата, защото професионалният бокс е ...

Съвсем друга книга е. Кога започвате подготовка за следващата година? Изготвен ли е вече календарът?

Да, всичко е изготвено, планът е изготвен. Започваме на 3 януари. Качваме се на Белмекен, там ще стоим до 25 януари. Първата седмица на февруари е “Странджа", след това ще останем тук на “Дианабат" заедно с няколко държави, три-четири държави...

Общо взето, както всяка година остават.

Да. Остават и продължаваме подготовката съвместно със спаринги за първата олимпийска квалификация в Италия.

И за финал, искам да ми дадете един съвет. През годините съм се опитвал десетократно да накарам мои приятели, мои познати да дойдат да тренират с мен бокс. Аз разбира се, съм тренирал на изключително аматьорско ниво, но в 90% от случаите получавам отговор “Не искам да ми строшат носа, не искам да ме нокаутират, това не е за мен". Вие казахте насила хубост не става, но ми се струва, че българските боксови зали са пълни, но може да са още по-пълни. Как да ги накараме тези хора да повярват, че нищо няма да им стане?

Не знам, трябва да дойдат и да видят. Не знам как да ги накараш, но и аз това искам да ти кажа, че любителските групи гледам, че стават все повече и по-пълни. Хората виждат, че не е това, което е. И аз си спомням като малък, като влязох за пръв път в залата и се шегуваха по-големите: “Хайде, идвайте сега да ви чупим носовете...", което няма нищо такова. Забелязвам в момента в залите, че все повече хора идват да тренират любителски.

Много ви благодаря за отделеното време, г-н Александров. Пожелавам ви весело посрещане на Коледно-Новогодишните празници, ако имате нещо да пожелаете на нашите слушатели.

И аз ви благодаря. И на вас искам да пожелая весели празници. И дано догодина да е по-успешна за нас, и за вас, и за всички българи.

Дано.