Европейската вицешампионка по ускорен шахмат Антоанета Стефанова говори за амбициите, препятствията и целите пред нея през тази година. Гросмайсторът ни разкри и какво обича да прави, за да се подготви психически преди важна партия. Стефанова за пореден път показа какво шампионско сърце има и с усмивка на лице отдели от времето си, за да отговори на въпросите на "Фокус".

На няколко пъти става дума, че сте царицата на шахмата, харесва ли ви този прякор? Как ви звучи? Тежи ли ви?

- Не съм се замисляла толкова дали ми харесва или не. Поради аналогията с шахматните фигури, може би е логична. За мен разбира се, няма значение дали ми харесва или не, нося отговорност, за мен това е важното, че трябва и се опитвам да го правя, да давам всичко от себе си не само като състезател, ами и като пример за по-младите състезатели. И не само като пример, когато мога абсолютно конкретно да им бъда от помощ за нещо. Смятам, че това е ролята на водещите спортисти, особено, когато достигнат една такава възраст, която и аз съм достигнала, след толкова години в шаха. Опитвам се да предавам своя опит и знания на следващите поколения.

Имате ли си турнир, в който преди началото си казвате: “Този турнир задължително трябва да го спечеля"?

- Този в Гибралтар, в който съм участвала 17 или 18 пъти, който беше най-големият микс турнир. Най-големите шахматисти мъже и жени играехме в един и същи турнир, което не се случва толкова често. И се показа, че този формат е наистина успешен. Много от жените играеха много успешно там, аз също. Почти всяка година покривах отново и отново норматива за мъжки гросмайстор там. И наистина за мен това беше най-най-позитивният турнир през годината, в който имахме възможност всеки януари, всъщност беше краят на януари да започнем годината мерейки силите си с най-добрите шахматисти мъже.

Да разбирам, че това ви е любимият турнир?

- Да, определено.

От всичко това, което се случи миналата година, усещате ли някакво напрежение? Тъй като сега автоматично към вас очакванията стават по-високи, към целия Национален отбор. Миналата година толкова много успехи, сега всички очакват най-вероятно още повече триумфи.

- На мен лично не ми тежи, тъй като аз съм свикнала да има очаквания. Надявам се да не натежи на момичетата, а да ги амбицира да работят все повече, и да дават все повече от себе си. Досега това, което виждам, мисля, че вървим всички в правилната посока. Сега ще имаме този лагер-сбор, естествено всеки продължава работата си и самостоятелно, и със своите лични треньори. Но много е важно да имаме подкрепата от Федерацията, и да имаме естествено Петър Арнаудов, човекът, който ни помогна много за успеха на отборното. Аз много се надявам, че ще успее да дойде с нас и на самото Европейско, и да ни помага и там.

Споменахте лагера. Много хора нямат представа какво представлява един тренировъчен процес при вас? Да речем сутрин, знаете, че ще ходите на тренировка. Какво се случва през деня?

- В шахмата тренировките са много дълги, и работата никога не свършва. Да кажем, че по времето на един лагер-сбор чисто шахматните тренировки са около 6 часа на ден плюс се набляга и на физическа подготовка, фитнес, басейн, неща, които подпомагат добрата форма на шахматистите.

Тоест, физическата подготовка също е важна за шахмата?

- Разбира се, за да може един шахматист да бъде концентриран на 1000 процента в продължение на две седмици всеки ден в продължение на 6-8 часа, естествено е, че трябва и физическа подготовка.

Имате ли си нещо специално, което да ви вдъхновява, да ви нахъсва преди среща, да речем любим филм или любима песен, или някакъв талисман?

- В шахмата е много особена настройката, поне при мен. Всеки работи различно, разбира се. Но при мен е по-скоро не толкова нахъсване, защото при мен проблемите идват от пренахъсване. Затова аз по-скоро се успокоявам, медитирам с дихателни техники или с любими песни, а не такива, които да са надъхващи.

Релакс песни.

- Да, в шахмата трябва да се взимат най-правилните решения без емоции. Едно прекалено желание за победа, обикновено води по-скоро до проблеми, отколкото до успех.

Какво бихте приели като провал тази година, нещото, което не искате по никакъв начин да се случва тази година?

- Да продължим да бъдем в тази безтегловност, без националния лиценз.

Преди малко се спомена за липсата на средства. Освен малкото лагери, какво друго липсва, заради тази липса на средства. Какво още може да се направи с повече пари?

- Много неща. Първо, треньорите при нас са много скъпи. За да може един състезател да работи целогодишно с треньори, това е най-скъпото нещо при нас. Компютри, които да са на нивото на това, което имат нашите конкуренти, те също струват хиляди, хиляди евро. Това че в България последните години не се организират силни международни състезания нито за мъже, нито за жени. Има много-много неща, които да се направят. Ние искаме да направим шахматни академии, които да бъдат безплатни за децата, а да се плаща на треньорите, които преподават там. Но децата да имат възможност, дори да нямат самите те тази финансова възможност да си осигурят личен треньор, да имат възможност целогодишно да имат систематичен тренировъчен процес поне 1-2 пъти седмично с добри треньори, доказали се треньори, съобразно най-добрите световни практики. В шахмата може би изглежда отстрани, че просто двама човека сядат и местят едни фигури, но има толкова много неща. И аз винаги казвам, че да “Аз играя шах от 5-годишна, но все още нищо не знам". Така че наистина в шахмата работата никога не свършва, винаги има още какво да се учи, още какво да се тренира, още какво да се подобрява. И ако искаме да имаме отново световни шампиони при жени и при мъже, трябва да се работи по коренно различен начин.