Психологът Денис Никифоров в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“. 

След като отминат празничните емоции от откриването на новата учебна година, идва истинското предизвикателство – да се върнем към ранното ставане, домашните, работните задачи и строгия график, който след ваканцията ни се струва непосилен.  

Как да направим този преход по-лек и приятен, г-н Никифоров? 

Първият учебен ден е начало на една нова глава.  

В този ден родителите имат възможност да бъдат не просто свидетели, а активни създатели на историята на техните деца. Особено вълнуващ е този ден за първолаците. Разбира се, понякога нещата не се случват така, както ги предвиждаме и децата сутрин не искат да отидат на училище, разстройват се, защото не са свикнали да се отделят от родителите. Каквото и да се случи, то е вълнуващо и запомнящо се, това е ново начало за всеки един етап. От първолаците до по-големите ученици, които са 4. - 5. клас или пък 12-класниците, които за последна година прекрачват прага на учебното заведение.   

Училището е институция, която ни подготвя за живота. Там като че ли е малко по-балансирано и по нехаотично това, което се случва в истинския живот след 12. клас, след като завършим училище. 

 Има ли деца, които болезнено преживяват тръгването на училище? 

 Да, има такива деца, независимо дали са ходили от ранна възраст на ясла и детска градина или пък са започнали с предучилищно обучение, при някои деца първият учебен ден е шок, за тях е стрес. Всички около тях се вълнуват и те очакват, че нещо голямо трябва да се случи на този ден.  

Вълнението може да бъде свързано от цялата подготовка за празника- от това да изберем тоалета на детето, до това всички роднини да се съберат. За малкото човече това наистина може да бъде огромен стрес.  

Важно е да подготвим детето за училище  с нагласата, че  ще срещне нови приятели, може да види някой от приятелите от предучилищна. Така то се вълнува,2 нож разбира, че  не се случва нещо кой знае колко голямо. Да, нещо запомнящо се е, прекрачва прага на училището, но да не му придаваме толкова голяма важност, защото това може да накара детето да не иска да отиде на училище или пък да се съпротивлява. Например: да не иска да влезе в класната стая, да не иска да присъстват на тържеството и т.н.  

В практиката си работя с деца, които ги подготвям за първия учебен ден, както и да бъдат личности. Това е много важно. Родителите винаги да оценяват личността на тяхното дете, независимо, че е на 6-7-годишна възраст. Нека то да има мнение и по този начин му даваме отговорност, по-силна самооценка и съответно по-голямо желание за прекрачване на прага. 

 Напрежението на родителите често се предава и върху самите деца, особено на първокласниците? 

Абсолютно. Във всяка семейна динамика децата са симптом на родителите. И когато в семейството има конфликти, когато има неовладени емоции, когато всичко е на всяка цена, детето чувства това и точно то се съпротивлява. По този начин то се изгражда като личност. Нека погледам нашето дете и ще си отговорим на въпроса къде сме ние в нашето развитие спрямо детето и спрямо динамиката вкъщи с партньора, с по-възрастните членове от семейството. Децата реагират огледално на нас възрастните. 

 Защо е трудно да се върнем към задачите след дългата ваканция, която сме имали?  

Много е важно да се научим да бъдем адаптивни. Неслучайно се казва, че най-успешни са тези, които се адаптират най-бързо. В позитивната психология се работи върху ресурси - адаптивност, мотивация и добродетели. Когато не следим времето, свикнали сме да бъдем по-пасивни и да се наспиваме повече, т.е. активното внимание ни е занижено, изведнъж е доста стресово за организма да станем в 06.00 сутринта, да се подготвим, да отидем на работа, да заведем детето на училище. Всичко това създава доста голям стрес, ако до преди седмица не сме гледали кой ден е например.  

Всичко около нас е разделено на 24 часа, от които 8 часа би трябвало да имаме за сън, а останалите 16 часа да ги разпределим за активности, занимания, отговорности и време, свързано с  хоби и интереси. Много често този ритъм не е такъв и стресът ни кара да бъдем по-изнервени, което си го изкарваме на най-близките в семейството и това са децата най-често. Пред тях най- често не се овладяваме, когато сутрин не искат да станат навреме, например. 

Какво могат да направят семействата през първите седмици, за да намалят този стрес и да се чувстват по-спокойни, по-уверени? 

 Да комуникират, да се подкрепят и възрастните в семейството наистина да бъдат възрастни. Много често възрастните стават деца и се очаква децата да бъдат големите, което абсолютно е смяна на динамиката и на енергията в една фамилна система. Всеки стрес изисква адаптация.  

Когато сме стресирани, не сме продуктивни - нашето тяло се свива и вместо да извадим ресурси, изваждаме напрежения, конфликти, започваме да се сърдим и да изискваме неща, които са непосилни за другия.  

Когато поставим нещата на масата чрез истина, чрез правила, когато семейството играе настолни игри – много са полезни от психологическа гледна точка настолните игри, това сближава членове на семейството. По този начин се разпределят и ангажиментите, и отговорностите.  

Правилата е много важно да се поставят в началото. Ако не ги поставим първата седмица от учебния година, да разчитаме октомври, ноември да ги поставим, няма как да стане. За това е много важно в началото детето да знае своите отговорности. Ако ходи на занималня, да знае, че в занималнята трябва да си подготвя домашната работа, а не после вкъщи да продължава да учи, което е много изтощително за децата.  

Ако са разпределени задълженията, един от родителите да го води в определени дни на училище, през другите дни друг го води или взима, всичко това е много важно да бъде поставено в началото.  Разбира се, няма как да предвидим всичко, но пък и не е нужно да бъдем тревожни, защото винаги има непредвидими ситуации, които ни карат да растем взаимно и да достигаме до по-добри резултати, както в общуването между нас самите, така и с другите. 

 Какъв трябва да бъде подходът, така че от една страна родителите да учат детето, че образованието е ценно, а от друга да не се стига до свръхпретоварване, което да отблъсне детето? 

 Необходимо е всеки родител, който има амбиции да си отговори защо има тези амбиции, дали те са посилни за детето и дали детето иска точно това, което желае родителят. Много често ние несъзнателно прехвърляме нашите нереализирани желания върху нашите деца, и съответно искаме да ги превърнем в успешни лекари, лидери и т.н. В крайна сметка детето също е личност, нищо, че е малко и не може да поема цялата отговорност на възрастния. Важно е да чуваме децата.  

Една от огромните грешки, които правим, е, ако детето има проблем примерно по математика, ние го записваме на уроци по математика.  

Нека  видим къде са неговите ресурси, таланти, там, където то гори и има желание да се развива. Разбира се, то трябва да учи и математиката, но е редно да заложим на неговите желания и неговия копнеж, където са силните му страни. Ние правим точно обратното, залагаме там, където са пропуските, а за да има пропуски, значи няма желание и копнеж.  

Амбицията не трябва да бъде на всяка цена, защото прекалената амбиция може да доведе до напрежение, тревожност в детето, нежелание да учи, потисната агресия, гняв, а на по-късен етап дори до депресивност. 

 Как ние възрастните да се справим с ангажиментите, които се увеличават, когато децата тръгнат на училище? 

 Истината е, че колкото повече се напрягаме, толкова по-тревожни ще ставаме и съответно няма да бъдем по-продуктивни. Затова е важно да се върнем с копнеж и желание, да открием ресурс в нашето занимание.  

Да оценим нашата работа, да си дадем сметка, че освен финанси, тя ни носи и удовлетворение и най-вероятно някакъв цвят, което е много важно. Да бъдем благодарни, че сме на това работно място, на което сме в момента.  

Всеки един ученик, независимо от кой клас е, има своята самостоятелност, и ако бъдем тревожни, за детето това отново ще натежи цялата атмосфера.  

По-скоро да видим доколко самостоятелно може да се справя детето, дали може само да ходи на училище, как да си разпределим ангажиментите.  

Това, което аз бих съветвал, като начало една практика от позитивната психология, да си водим Дневник на благодарността. Т.е. през деня да си записваме нещата, за които сме благодарни и добрите неща, които са ни се случили, а пак вечер, преди да заспим, може мислено да проследим как ни е минал денят, да си дадем сметка къде имаме пропуски, къде е имало напрежение, кое е нещото, което ни е афектирало по някакъв начин, да се опитаме на следващия ден да редуцираме тези пропуски, за да може всеки следващ ден да бъде по-позитивен и изпълнен с повече ресурси от предишния. 

 Един от най-частите проблеми, с които се сблъскват родителите, по време на учебната година, е събуждането на децата сутрин. Има ли техника, която може да помогне и детето да се събужда с лекота?  

 Ранното заспиване е една от техниките. Много е важно детето да си ляга навреме, да има контрол. 

А не ние да си мислим, че си е легнал в 22.00 вечерта, а то да заспи в 01.00 часа. Многото аларми както за възрастните, така и за децата, не помагат. Т.е. ние трябва да имаме настроена една аларма, но да знаем, че когато я чуем, ставаме, а не отлагаме с още 5 минути.  

Друго, което е важно като техника, е сънят между 22.00 часа и 02.00. Това е сън, който не може да се компенсира по никакъв начин. Да се стараем да имаме качествен сън, т.е. без енергийни напитки следобедните часове, без кофеин и т.н., това би ни помогнало да се събуждаме с желание и енергия. Разбира се, когато отиваме с желание в даденото училище или пък на работата, за да видим там нашите приятели, това ни помага да имаме позитивна нагласа и приповдигнато настроение, което ни кара сутрин да се събудим дори без аларма.  

Всичко идва от това да бъдем дисциплинирани и да бъдем отговорни възрастни, независимо дали сме ученици или пък вече сме поели живота си в свои ръце. 

 Министерството на образованието неотдавна анонсира идеята за започване на учебните занятия по-късно сутрин. Как смятате, че това би се отразило на децата? 

 Всичко има своите плюсове и минуси - и в живота е така – всеки избор ни води към нещо, което печелим или губим. Ако децата започват в 08.30 и трябва родителят да ги води на училище, това означава, че родителят ще стигне на работа след 09.00 часа, а не навсякъде това е възможно. Така че всичко е до това всеки за себе си да намери най-оптималното решение - да има гъвкавост и разбиране. Защото когато сме възрастни, ние трябва да комуникираме с истината и с разбиране, с това да си влизаме в положение. Дори понякога, ако се налага по-късно отиване на работа, но пък човек да си тръгне малко по-късно или да компенсира по някакъв начин.  

Какъв е вашият съвет към родителите? 

 Моят съвет към родителите е да учат децата да бъдат самостоятелни, колкото се може по-рано. Още преди да бъдат първолаци, децата трябва да бъдат самостоятелни и да знаят, че имат отговорности -примерно сутрин и вечер да си мият зъбите.  

Детето трябва да знае, че е необходимо вечер да си подготви раницата и да си постави необходимите неща за училище в нея. Разбира се, ако пропусне някои неща, следващия път ще бъде доста по-внимателно. Ще има случаи, когато детето ще иска да отложи да си събере раницата. В такъв случай нека да се събужда 15 минути по-рано, за да разбере, че това е негова отговорност. Нито едно дете няма да се научи да бъде отговорно и последователно, ако ние правим нещата вместо него. А колкото по-отрано го научим да си събира играчките, да бъде отговорно за неговите вещи, за това колко е подредена стаята, толкова по-добре. 

Какво е вашето финално послание към всички, които тръгват на училище, независимо дали са малки или големи? 

 Моето послание е наистина да общуваме, да чуваме децата си. Когато вечер се приберат от училище не просто да ги попитаме: Как мина днес?-  те да отговорят -  "Добре“ и с това да приключи темата.  

Искам да се обърна специално и към бащите, защото те макар и налични, много често отсъстват в едно семейство и майката поема щафетата. Истината е, че всяко дете след 2-годишна възраст има нужда от бащата.  

Бащата е този, който трябва да постави правилата, този, който трябва да изиска да се подреди раницата, този, който да постави авторитета и условията. Ако бащата отсъства, майката наистина е безсилна, макар и да живеят заедно.  

Нека всеки, който ни слуша, да се замисли кои са трите хубави неща, които има и които иска да предаде на своето дете като ценности. Те със сигурност са свързани с благодарност, истина, честност и всички дребни на пръв поглед неща, които  ни правят човеци. 

Пожелавам успешна учебна година на всички ученици,  учители и родители!