Цветан Цветанов, председател на политическа партия "Републиканци за България“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“   

Скандалите в политиката и властта наложиха своя отпечатък от началото на годината и както винаги изместиха от съществените проблеми на държавата фокуса към клюката и интригата. Какво се опитват да замаскират с тях създателите им? Гост в студиото е председателят на политическа партия "Републиканци за България“ Цветан Цветанов, с който ще разчепкаме оплетените калчища на политиката и властта. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Цветанов.

Здравейте.

Очаквахте ли, че ще дойде ден, в който Бойко Борисов ще се извини публично: "Грешно тогава освободих Цветанов“?

За всички беше ясно още в самото действие, което се осъществи към тогавашния момент, че това е грешка, но пък аз смятам, че предприех действие, което малко политици го правят – да напуснеш парламента, да напуснеш ръководните позиции в партията и същевременно да дадеш пълната свобода на всички контролни органи да извършват проверка и да може да има прозрачност във всичко това, за което имаше някакви съмнения, те да отпаднат и да се върви напред. Аз искам все пак да му благодаря за това негово откровение, въпреки че дойде малко късно. Но животът продължава и за голямо съжаление днешната ситуация е доста по-сложна, доста по-непредсказуема, ситуация, в която няма хоризонт за страната. А  политици и политически събития са свързани само със скандали и нищо съществено относно управлението и хоризонтите на държавата.

Борисов съжалява заради случая по-известен като "Апартаментгейт“ при вас. Изказването му е по повод разследването на "Бърд", което замеси имената на съпредседателя на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ Асен Василев и колегата му Даниел Лорер в корупционна сделка, свързана с покупко-продажба на имот намиращ се на ул. "Чаталджа", придобит от бизнес дамата Станислава Арнаудова, известна като Кралицата на винетките, а изплатената от нея непомерно висока сума прилича на такса "Спокойствие“ към властта. Ако човек се разрови, със сигурност ще установи, че изгодното придобиване на имоти е широко разпространено и в политиката, и във властта у нас. Вашият случай не беше от най-фрапиращите, защо ви удариха?

Той въобще не беше фрапиращ. Моето беше замяна за два апартамента, които бяха общо 200 квадрата, за 239 квадрата с доплащане 100 000 лева. Тоест замяна на обзаведен апартамент за 230 квадрата с доплащане 100 000 лева. Така че при мен беше замяна. И между другото апартаментът беше взет от компания, която, забележете!, никога през 20-годишното съществуване към тогавашния момент не бе участвала в обществени поръчки и не участвала в търгове, които са организирани от държавата. Докато сегашният случай предизвика сериозно внимание в обществото, но не чак толкова в националните медии и това всъщност показва, че действително има нещо, което е скрито, покрито. И се надявам, че контролните органи ще си свършат своята работа, и нека тогава вече да излезе самата истина, защото пък не можем да обвиняваме когато и да било, докато не се произнесат контролните органи и тези, които са призвани да разследват и да виждат дали има някакви злоупотреби и дали има някакво несъответствие на това, което се коментира.

Дали е случайно или не, но след отстраняването ви от партията, ГЕРБ не може да отлепи от 20 и няколко процента одобрение. И в най-скорошното изследване на "Тренд“ запазва място с 24,8% подкрепа сред гласуващите. Защо каквото и да прави Борисов, подкрепата на партията му не расте? Вашата партия също няма завидно място в политиката. Да не би тук някъде да е заровено кучето?

Първо, искам да направя едно уточнение, защото за съжаление не знам защо толкова години се говори, че съм изгонен или отстранен – просто аз напуснах.

Така казва г-н Борисов.

Е да де, но хронологията и събитията винаги са с доказателства, които могат да бъдат извадени, защото заявлението за излизането от парламента е мое собствено решение, заявлението за излизане от ръководната позиция на партията и от Националния й форум, който беше организиран, за да се гласува това мое заявление, показва, че всъщност аз съм този, който съм направил тези волеизявления. Отсреща трябва да се направят всичките останали събития и факти, които могат да документират това излизане от партията и излизането от парламента. Що се касае до резултатите, на мен ми е малко болно, че един проект, който го създавахме с много любов и аз дадох много от времето си както от личното, така също и от всичко, което беше и като служебни ангажименти, но тогава все пак нека да припомним, че в началния етап ГЕРБ имаше 1.6 милиона гласоподаватели през 2009 година на първите парламентарни избори, и след това на всеки парламентарен избор до 2017 година когато аз съм участвал активно в организацията и провеждането на всяка една кампания и изборите, които са правени, имаше над 1.14 милиона последно 2017 година март месец. Сега в момента вече този резултат е около 500 000. На въпроса ви и това, което му направихте като допълнение, защо все още няма такова преливане на гласове към "Републиканци за България“, мога да кажа, че в първите избори, в които участвахме през април месец 2021 година, все пак тогава за първи път ГЕРБ проведе парламентарните избори без моето участие и използваше целия инструментариум на държавата, за да бъде затиснато всякакво действие, което да е свързано с "Републиканци за България“. Независимо от резултатите, независимо от всичко това, което беше към тогавашния момент като репресия, аз искам да благодаря сърдечно на тези, които са бивши членове на ГЕРБ, които посмяха, не се съобразиха със страха, който беше всяван навсякъде и в момента са с "Републиканци за България“. Също така искам да благодаря на всички тези качествени, стойности хора, които привлякохме, защото знаете, че в "Републиканци за България“ зам.-председателят на партията, един от заместниците е Тамер Хасан. Тамер Хасан е човек от силистренския район, той е от Дулово. И винаги съм казвал, че в една национално отговорна партия, която иска да прави национална политика и да има хоризонтално покритие в цялата страна, трябва да има представителност и на този етнос, който е най-големият след християните. И затова мюсюлманите смятам, че трябва да имат своята представителност с подобна позиция. И това, което правя в момента, е да можем действително след местните избори, които бяха проведени – тук мога да кажа, че имаме някъде около над 40 000 гласа, които гласуваха за общински съветници, имаме над 70 общински съветника. В момента някои от колегите вече са зам.-кметове в общини, кметове на общини, кметове на населени места. Така че стъпка по стъпка, важното е да бъдат чисти хората, да бъдат с този заряд за това, което трябва да се промени в страната, и не на всяка цена трябва да си в управлението, не на всяка цена трябва да си в парламента, защото тогава всъщност губиш своята идентичност като личност и няма как да отстояваш принципната си позиция, която си я декларирал години наред, така наречения "евроатлантизъм“.

И за това ще стане дума по-нататък, но да поясня – зададох ви този въпрос, защото дълги години се опитваха по различен начин: чрез публикации, интриги и т.н. да ви разделят с Борисов, накрая успяха. С какво си го обяснявате? А вие бяхте много добър тандем, който изглеждаше почти непобедим.

Ами за мен Борисов попадна в една среда на едно отражение, в което много от тези "доверени лица“ консумираха повече от властта и на база възможности, които им се даваше от Борисов, и оттам нататък аз бях не този, който можеше да бъде част от този хубав тандем, който иначе беше изграден в самото начало. И започнаха вече да се случват и много повече корупционни скандали. Но вече тогава аз не бях в управлението, не бях в най-близкото му обкръжение на Борисов. И оттам нататък всеки си носи последствията, защото всичките скандали, които бяха свързани с някакъв корупционен елемент около него, те бяха точно функция на всичко това, което се е случило след или в края на съвместната ни работа. И аз също съм го споделял и пред него, че той се огради с хора, които му казваха това, което иска да чуе, а останалите се възползваха от това, което можеха да получат като възможности с дейности, от които се облагодетелстват определени хора. Но пак казвам, времето минава, животът продължава и трябва да сме градивни. И аз не бих искал да се фокусираме в подобни интервюта за нещо, което е чак толкова минало, защото проблемите днес са много по-съществени. Има апатия в обществото и нежелание за някаква активна гражданска позиция, дойде и поредното разочарование, което хората преживяха от "Промяната“ и "Демократична България“, защото те бяха продукт на президента Радев, те получиха обществена подкрепа на база заявените им принципни позиции за промяна на статуквото, и вие виждате, че след няколко парламентарни избори за кратък период от време сега вече имаме правителство, което е на ротация, ротационно правителство.

Как оценявате работата и на правителството, и на парламента?

Правителството не е изпълнило нито един от основните си ангажименти, за което беше създадено, защото знаете, че в управленската програма е записано на сайта на Министерски съвет: успех е влизането в "Шенген“ на последния съвет през октомври месец. Това не беше възможно да се случи. В момента имаме частичен "Шенген“, който по всяка вероятност ще стане факт от март месец, но той е въздушен и морски, което означава, че за бизнеса и за обикновения гражданин няма да има абсолютно никаква промяна. Бизнесът отново ще трупа загуби с престоите, които ще има на българо-гръцката и на българо-румънската граница.  Ще има отново километрични опашки, които ще бъдат за туристическия сезон, към Гърция или към България, което означава, че тази основна функция, за да се създаде правителството и залегнала в основните му приоритети, не може да се реализира. Другото, което наблюдавам, това, което е с Еврозоната – всички експерти, които споделят обективното мнение, знаят, че от 2025 година няма как да се присъединим към Еврозоната. И другото, което е най-същественият проблем, и точно тук според мен трябваше да се фокусира повече внимание и енергия на правителството, а не междуличностните им престрелки, това може да бъде, само и единствено когато се обединят около Плана за възстановяване и устойчивост…

Той дори вече не се споменава.

Той вече не се споменава, а ние знаем, че през 2023 година страната ни не получи нищо, 2022 година към края трябваше да получим второто плащане от 1.4 милиарда – не ги получихме. Знаете, че вече отпускането на тези средства са за реални политики, които са свързани с декарбонизацията, с трансформацията в енергийния сектор, влизането на новите технологии, и другото, което е, със закриване на определени губещи предприятия, за да може да създадеш по-голяма конкурентост и ефективност. И това също не се случва. Само да кажа, че ние в момента очакваме тази година евентуално да дадат второто плащане, и някои експерти казват, че няма да е цялото, а ще бъде частично от тези 1.4 милиарда. Само да припомня, че всички държави от Европейския съюз вече са с домашните, за да получат четвърто и пето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). И като добавим, че те получиха в голямата си част и авансови плащания, защото една Румъния, една Гърция, аз съм го казвал многократно, получиха по 8.9  милиарда авансово плащане, тези държави ще изпреварват страната ни и ние няма да можем да бъдем конкурентоспособни. И ще затискаме неуспехите, които имаме, но те ще бъдат затискани не с обективна оценка, която се дава, а със скандали и това ще бъде всъщност зрелища и сеир, който има за публиката, но реално няма нищо, което да се случва за страната ни като коефициент на полезно действие. Тук може би трябва да споделя също, че за първи път страната ни внася електроенергия от Румъния и от Гърция, от Северна Македония. И това е на база цената и пазара, който определя тези правила, това е пазарният принцип. Една Румъния мисля, че много ясно възприеха трансформацията, която трябваше да направят в енергийния сектор и оборудваха много от техните въглищни централи с газови турбини, и в момента знаете, че газът е доста по-евтин - те имат и собствено производство, като по този начин вече имат сериозен марж, за да продават на добра печалба електроенергията, която произвеждат, а България да бъде консуматор. И това всъщност не ни носи нищо добро за бъдещето и за перспективата на страната. Това е, което искаме от политиците и тези, които са вътре в парламента. И пак казвам, не на всяка цена трябва да си в управление, което компрометира общественото одобрение и разпилява гласовете, защото тази омраза, това институционално противопоставяне, тези личности нападки, които гледаме сега: президент, парламент, политици, които ежедневно говорят за злоупотреби, за корупция – ами ето това е всъщност, което се получи, вместо да има оценка от обществото за справяне с тези пороци, които има в предишни управления. Аз мога да кажа, че по данни на Центъра за изследване демокрацията за 10-годишен период на корупционни практики най-ниските нива на корупция бяха през 2010-2011 година – под 10 като усещане и като действие върху администрация, хора и т.н. Сега в момента мисля, че вече говорим за някакви двуцифрени числа, които са доста сериозни и доста тревожни. Това, което наблюдавахме като интензитет на корупционни схеми и усещане в обществото в Кабинета "Орешарски“ и около 2000 година, когато всъщност са давани тези показатели като най-драстични в корупционно естество.

От това ли се отклонява вниманието, след като тръгна такава без безпрецедентна атака срещу президента? Как се стигна до "Мистър Кеш срещу господин Магнитски“? Изобщо от началото на годината скандал се покрива със скандал. От тези проблеми ли се бяга?

Вижте, винаги се търси прякора или думата, която всъщност да провокира коментар в обществото. "Мистър Кеш“ казват, но никой не знае за какво става въпрос, какви са действията, какви са схемите. И ако действително имаме такава гласност, все пак институцията са тези, които трябва максимално бързо да проверят и да затворят тази тема, ако има някой, който е виновен, да си понесе съответната наказателна отговорност. Но по този начин да се вадят такива сензации в периоди, когато имаме конфликти, проблеми в държавното управление, това не решава проблемите на обществото, а това задълбочава институционалните кризи, което на едни следващи избори ще доведе до още по-ниска избирателна активност, ще разчитат само твърдите си ядра и то определени партии. Примерно дори да прием, че ГЕРБ от 500-600 хиляди паднат на 300 000, те пак ще бъдат с 24% подкрепа, защото в другите парти и формации гласовете ще паднат също с такъв процент и толкова драстично надолу, защото хората няма да излязат да гласуват. И тук може би призивът е: все пак трябва да упражним гражданската си активност. Но ние не знаем, когато упражняваме тази гражданска активност в изборния процес, дали гласовете ни се зачитат и дали не отиват като недействителни бюлетини или опорочаване на изборния процес, както го видяхме на последните местни избори.

В София вече има доказателства за това, то тепърва ще се разнищва.

Ами в София има доказателства. Виждаме, че атаките са много сериозни срещу сега избрания кмет Васил Терзиев. Аз смятам, че поне политиката, която те демонстрират в момента, заедно с това мнозинство, което е в Общинския съвет, но недостатъчно да избере председател на Общинския съвет, те искат все пак да извадят всичко това, което е като лоши практики. И аз смятам, че дори и да си управлявал, и ако е имало такива лоши практики, по-добре е да си признаеш, че е имало действително проблеми, които са оставени, но дайте сега да видим, какви са мерките и действията, които трябва да предприемем, за да излезем от тази конфликтна ситуация. Защото в момента вие виждате, че от администрацията на Терзиев казват, че има проблем, който предстои след две-три години, с боклука – нека да се върнем във времето когато Борисов пое кметския пост и какво беше наследството, което беше оставено от Софиянски, с балите боклук, които бяха по улиците на София. В момента от ГЕРБ излизат и казват, че това не е сериозно и че проблем би могло да възникне чак през 2031 година, но това са 5-6 години, за 5-6 години има толкова процедури, които трябва да извършват съответните институции, обществени обсъждания, съвети. И това е тема, която в момента ние неглижираме, защото тя предстои след 2-3-4-5 години.

Ами като не ни е до главата?

Но това е най-големият проблем в днешното управление, защото няма никакъв план за действие с хоризонт 5-10-15 години. Ти трябва да създадеш този инвестиционен климат, чрез който да могат да се очертават определени компании да инвестират в страната ни, да не променяш данъчното законодателство, което засяга  този инвеститорски интерес, който трябва да бъде защитен и да има някаква привлекателност. Ние в момента просто гоним и потенциални инвеститори, които може би са възнамерявали, са искали да инвестират в страната, защото те ще предпочитат една Гърция, ще предпочетат  една Румъния, дори ще предпочитат една Турция, която е извън Европейския съюз, но има добра работна ръка.  Вие виждате в Северна Македония всичко това, което се случва, дори и при тези предсрочни парламентарни избори, които са провокирани да бъдат проведени там, виждате пак какъв политически консенсус се постига с избора на така наречения "служебен кабинет“. За първи път албанец ще управлява страната, това е председателят на парламента и също така министърът на вътрешните работи, който е назначен в този преходен или служебен кабинет е от опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, което означава, че те са изградили и са направили такъв конституционен режим, за да може действително да има прозрачност в изборния процес и да няма залитане в една или в друга посока. И една Северна Македония да изглежда по-добре политически на фона на България, която е член на Европейския съюз! Смятам, че това е несериозно и ние трябва много да наваксваме от това изоставане, което получаваме днес. И тези бюджетни прогнози, които са дадени с приходната част, аз съм убеден, че при това политическо състояние и тази липса на перспектива бюджетът няма да бъде изпълнен в този си обем, който е предвиден, и може би част от тези капиталови разходи, които са предвидени, също няма да могат да бъдат изхарчени, защото първо няма да ги има, и другото, което е, че има поредица от процедури, които надали ще могат да бъдат извървени.

Виждаме обаче, че и политици, и управленци ни занимават с дребнотемни сюжети. С какво всъщност пропускат да се захванат конкретно? Какво трябва да направят? Вие какво бихте им предложили?

За всички беше ясно, че 2021-2022 година бяха годините, в които ние трябваше да направим законодателни, административни мерки и да може действително да започне усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Това са милиарди, които щяха да бъдат добавена стойност, да подпомогнат бизнеса, да направят тази трансформация, тази декарбонизация, която щеше да ги направи конкурентноспособни на международния пазар. И за съжаление вие виждате, че през 2023 година почти нищо не се случи по тази тема. А това всъщност беше основата и това донякъде хората го възприемаха, че трябваше да се направи това правителство. Конституционните промени не бяха на дневен ред на база предизвикателствата и перспективите, които очертаваха за страната ни, както за Плана за възстановяване и устойчивост, така също и за оперативните програми, по които трябва да се работи.

Защо тогава ги предприеха – конституционните промени?

Защото това даде по-голяма сигурност на статуквото, което днес ни управлява, защото всичко вече е размито. Вече реално няма истинска реална градивна опозиция, всичко е само цирк, всичко е само скандали и всъщност обществото или политолозите казват: "Няма алтернатива“. Това още повече убива всякаква и малка надежда и енергия, която би могла да има в хората. И затова това, което ние правим в момента от "Републиканци за България“ заедно с нашите партньори от Коалиция "Заедно за силна община“, ние искаме да комуникираме с нашите структури по места и да търсим тези авторитети, които действително са с доверие в обществото. Защото само да ви кажа, че когато бях преди няколко дни в Стара Загора ми казаха, че в Раднево нагласите са да бият депутатите, а не да си говорят с тях. Това е доста тревожно от гледна точка на нагласи в обществото…

Тревожно е, но е логично, след като политиците ги излъгаха за централите.

И то е на база на това, което те получават като усещане от тези политически спекулации и публични изяви, и този популизъм, който се вихри в публичното пространство. Защото обществото, колкото и тежко да преглътне една истина, по-добре трябва да я кажеш истината и перспективата каквато е за тях, а не да правиш това, което се случваше в последните няколко месеца – знаете какви престрелки имаше, когато се заговори за въглищните централи, когато се заговори за Мариците. Започнаха веднага политиците взаимно да се обвиняват. Ама никой не направи задълбочен анализ, за да види, че това са поети ангажименти от 2017-та, 2018-та, 2019-та, 2021-ва вече, когато трябваше да се подпише и да се внесе ПВУ в Брюксел. Вие знаете, че април месец 2021 година беше последният срок, имаше три обсъждания преди това, където ръководител на тези обсъждания беше Томислав Дончев – защо не внесоха ПВУ април месец 21-ва – те освободиха своите министерски кресла от май месец 2021 година. Защото това, което е най-важно, дадена тема, гореща тема, недей да я казваш и да я споделяш пред обществото – остави я на следващия, за да може той да се потопи.

Прехвърляне на горещия картоф?

И всъщност тогава служебния кабинет внесе ПВУ. Знаете, че първо беше внесен, след това имаше едно предоговаряне, след това имаше ангажимент – парламентът възложи на служебния кабинет да предоговаря – нещо, което в годините е коментирано, обсъждано, договаряно. Разбира се, че това е без абсолютно никакъв коефициент на полезно действие, но чисто популистки успя да заблуди, защото всеки гледа определени работещи или които биха могли да изпаднат в някакви затруднения, или някакви невъзможности да има тази професионална реализация към нещо, което просто си заминава, всеки се стреми само да го ухажва и да го облъчва, защото предстоят избори, и всеки ги разглежда като избиратели, а не като хора, на които държавата трябва да им помогне, а не просто да ги ползваш само като гласоподаватели. И то затова сме в това състояние, и с тази омраза, и с това противопоставяне. Трябва да ви кажа, че единственото хубаво нещо е, че в момента не съм в тази среда, която е в българския парламент. Всички винаги се казвали: нека следващият парламент да бъде по-добър, нека да бъде по-работещ. Повярвайте, аз такива нецензурни думи във времето когато бях народен представител, не съм чувал от българската парламентарна трибуна. И това, което е най-тревожното, е, че по този начин пада нивото, и същевременно обществото вече…

Се отвращава и се оттегля?

Сетивата стават много по-търпими, защото виждат, че всичко е безнадеждно. И тези народни представители, които в момента са в парламента, аз съм убеден, че повечето от половината не ги познават в страната, защото те не са се сблъсквали с реалните проблеми на хората. Те възприемат депутатството си като даденост. А работата с обществото е отговорност, не е привилегия. Само да кажа, че през миналата седмица, понеже обиколих и Стара Загора, и  Ямболско, и Сливенско, и в Руен бях в Бургаско, във Варненско, в Добрич, в Силистренско, в Разградско, имах възможност да разговарям и с хора, които поставиха някакви проблеми, за които успях да помогна да бъдат задвижени, даже единият проблем ще бъде решен тази седмица. И това съм го направил не за да ползвам някакъв дивидент от тази цялата работа, а просто да покажа, че действително политиците трябва да помагат и да се натоварват с отговорности. Аз знам какво съм правил преди като председател на парламентарна група и знам каква беше отговорността, която аз поемах пред другите колеги, народни представители, това могат да го заявят и те. Аз бях един вид като кошче за душени отпадъци, защото получаваш всички тези проблеми, които са, но аз не ги получавам за да ги изхвърля в кошчето респективно, а ги поемам и разговаряме, дискутираме с министрите и съответните ресорни дирекции, за да може действително да се търси решение. Защото хората това очакват. Когато ти казват 10 проблема, ти два да решиш, пак е плюс. Ако няма възможност да бъде решен даден проблем, трябва да го обясниш. Аз си спомням на една среща когато бях в Добрич, срещахме с работодателите, те имаха необходимост от внасянето на работна ръка, не знаеха какви са процедурите, аз отговорих по всички останали теми, които бяха дискутирани, но по тази тема казах, че след седмица ще се върна с експерт. И взех съответните експертни мнения, становища, и човекът успя да се включи също в този разговор, за да дадем отговор на тези работодатели и да знаят какви са процедурите и каква е тяхната перспектива да ползват тази възможност за внасянето на работници по дадени специалности, които всъщност вече са проблем в страната.

Наскоро Петър Москов каза в интервю, че ни управлява "договор между враждуващи олигархични групи“. Вие бяхте по едно време коалиционен партньор с неговата партия КОД, споделяте ли това виждане и може ли с него до някаква степен да се обясни това, което се случва?

С всички тези, които мислят разумно, с  всички тези, които действително слагат на преден план обществените, националните интереси, въпреки че това изглежда малко като клише за слушателите, аз смятам, че може да се говори и може да се приказва с всеки един. Въпросът е тези разговори когато се водят, те да бъдат публични и да се знае, че няма нищо задкулисно и няма нищо, което да е скрито за публиката. Защото вие видяхте, как беше заченато това правителство – с посредничеството на покойния Алексей Петров в един манастир, и всъщност това за мене обезсмисля другото, което ни се лансираше в публичното пространство за т.нар. "парламентарен диалог“, който се води и всичко се взима в парламента като решения. Не, някъде другаде се взимат тези решения и аз смятам, че точно това трябва да бъде възстановено. И мога да кажа, че във времето, когато все пак сме имали коалиционна формати на управление, защото аз имах период, когато имах отношение по разговорите, които се водиха и с Реформаторския блок и с "Патриотичния фронт“, трябва да ви кажа, че винаги се водеха сериозните разговори или в Министерския съвет, или в парламента и се обсъждаше с депутатите. И в общи линии въпреки напреженията, които възникваха помежду ни на моменти, все пак се вършеше нещо добро за страната. Сега в момента интересът е, че всеки един от тези, които управляват, има нещо за другия, и всеки в общи линии се придържа към това времето да мине…

Надцакват се с компромати?

… и всеки се надцаква. Аз не знам, каква ще бъде и европейската кампания, защото евровотът ще бъде също много тежък като политически дебат, защото няма да бъде смислен, няма да бъде с някакъв хоризонт как нашите евродепутати, независимо кой от кое политическо семейство, да сложат поне няколко основни приоритета, които да знаят, че независимо от това, че принадлежат към определени европейски политически семейства, те ще защищават на първо място националните интереси. И ето тук смятам, че по темата "Шенген“ можеше действително не да наблюдаваме конфронтацията между парламент, президент или отделни личности, а да търсим обединение на всички евродепутати, народни представители.  Всеки един от тях има някаква международна дейност, изпълнителна власт, президентска институция, и всички да работим в една посока. Не може във времето Австрия, която е част, примерно да речем аз говоря по тема "Сигурност“  от Залцбургския форум, ние винаги заедно с Австрия сме имали пълната подкрепа за пълноправното членство на България в "Шенген“, защото сме покрили тези изисквания от 2011 година. И това е казано, дори го каза и говорителят на Европейската комисия, когато обявиха това частично влизане сега в "Шенген“, не може Австрия да бъде променена по този начин с тази позиция. Само да кажа, че в Австрийското председателство, след като премина Българското, аз бях предложен, номиниран от австрийския парламент за член в Управителния съвет на Европол. Това беше процедура, която беше вече законово решена с Българското председателство. Постигна се пълен консенсус, знаем, че естонците не успяха да постигна този консенсус, но ние успяхме да го постигнем в Българското председателство. И тогава всъщност австрийците дадоха висока оценка за България на първо място, след това за мен като бивш министър или човек, който е работил по темата "Борба срещу организираната престъпност“, и получих подкрепа на всичките 27 парламенти на държавите членки в Европейския съюз, заедно и с Европейският парламент, с Комисията LIBE в него. Е, извинявайте, защо стигнахме до това ниво, че днес Австрия да бъде такава спрямо нас? И това е тема, която трябва да се дискутира, но тя не трябва да отчуждава, не трябва да конфронтира, а трябва да бъдем партньори както с Австрия, с всичките останали държави членки, но най-вече, че ние трябва да бъдем консолидирани българските политици или тези, които представляват българските институции, за да може действително да се постигне този успех. И дано поне сухопътния "Шенген“ да бъде факт колкото е възможно по-скоро, защото това действително ще даде опции и възможност за бизнеса, а България е покрила тези критерии от 2011 година и несправедливо между другото да не влиза в Шенгенското пространство. Но сега този миграционен поток, който има към Европа, за съжаление може би той ще се увеличава в затоплящите се месеци, и страната ни, и политиците, и институциите трябва да предприемат мерки, за да могат да го комуникират това с обществото, с местната власт, и да търсим решение, и да покажем на нашите европейски партньори, че ние сме надежден партньор в Европейския съюз. И да вървим напред. 

Това е хубав финал за нашия разговор, но не мога да не ви попитам: какви са плановете на "Републиканци за България“ – вие ще се явявате ли на избори, как ще процедирате занапред?

По принцип всяка партия е хубаво да се явява на всеки избор, който предстои. Знаете, че ние пропуснахме два национални избора за парламент, защото те бяха в много кратък период от време. Дори подкрепихме "Промяната“ и "Демократична България“ с гласове, които имахме от "Републиканци“. На местните избори участвахме в коалиция. Сега, за предстоящите европейски избори, разбира се, водим разговори, но първо искам да видя, какъв е възможният потенциал за създаването на една платформа, която да обедини всички тези, които искат действително някаква промяна и искат да има някакъв конструктивен диалог. Не да се водят разговорите на махленско ниво, а да се водят по същество и със съответните професионалисти, които има във всяка от партиите. Ако не намерим съмишленици в тази посока, може би ще концентрираме вниманието си за парламентарните избори, които съм убеден, че ще бъдат предсрочни, защото при това състояние, в което се намира държавата, и с тези конфликти, които ежедневно ни заливат, може би ще се върнем по време на европейската кампания към това, което наблюдавахме по време на местните избори. Вие знаете, че по време на местните избори "Промяната“, "Демократична България“ и ГЕРБ управляват заедно, но те взаимно се противопоставяха толкова много и публично и на национално ниво, и през медиите, че всъщност в един момент се получи шизофренно усещане в обществото. Ти си заедно с тях, но същевременно прехвърляш негативите от единия на другия и само някакви скандали се продуцират. Ако това ще е европейската кампания – не си заслужава да участваш. И това ще демотивира много от истинските, реалните избиратели. А и между другото, евроизборите се падат точно в началото на активния летен сезон, юни месец, което също е предпоставка за ниска избирателна активност. Защото хората не вярват, че тези евродепутати, които ще бъдат избрани, ще могат да защитят националния интерес в Брюксел.  Защо го казвам това? Защото никой в България само преди два месеца не обърна внимание на това, което мина като гласуване в Европейския парламент. Има работна група между Франция и Германия, които внасят промени за начина на функциониране на Европейската комисия и на Европейския парламент.

О, говоря от септември месец насам по тази тема, но никой не се интересува. Да, така е.

Никой не се интересува.

Казват "А, то е много рано, какво е това?“.

Обаче това вече беше прието. Забележете, там основният акцент е да няма налагане на вето на държава членка в Европейския съюз, решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство, което означава, че България, ако приемем, че сега може да отстоява някаква принципна позиция, може да наложи някакво вето, това нещо ще отпадне в бъдещ хоризонт, което означава, че активността и ролята на нашите евродепутати, тя ще се смалява от гледна точка на полезността, която биха дали за страната ни, за да защитят нашите интереси. От тази гледна точка, аз, когато погледнах как са гласували евродепутатите – всичките са гласували различно. Едни не са гласували, други са гласували "за“, други са гласували "против“. Ето една тема, която можеше отново да обедини българските евродепутати и да бъдат единни. И все пак, когато са избрани от народа, от суверена, за да ни представляват в Европейски парламент – е поне за такива гласувания трябва да гласуват, а не да отсъстват. Ето това е проблемът, който стои пред всички нас като общество, защото ние трябва да направим информиран избор за даден депутат. И дано неправителственият сектор вече да бъде по-активен, за да провокират някакъв меморандум или поне три-четири неща, които да знаят, че евродепутатите няма да се карат по тази тема, а ще бъдат заедно с нея. Една от темите е: какво правим със Северна Македония, защото аз смятам, че интегритетът, който трябва да има, и това, което вече е започнато като някакви стъпки, нека да очертаваме този хоризонт. Защото една Гърция, която знаем какви бяха нейните мерки след солунската среща през 2003 г. – беше блокирана темата за Македония към тогавашния момент и чак 18 години по-късно всъщност темата я качихме в Българското председателство. И една Гърция, която имаше много ясни разделителни червени линии чрез Берлинския процес, където Германия много усърдно през годините работеше, ние успяхме да го заложим в Българското председателство. И в социологически изследвания са ми казвали представители от Северна Македония – България беше одобрявана над 90% като съсед, като граждани на България и т.н. Сега, в момента, Гърция е по-уважавана, отколкото България в Северна Македония.

Значи трябва да изправим парадоксите, това да са ни основните задачи?

Трябва просто да има някои теми, които да бъдат активни. Ето за тези гласувания, които ще предстоят, защото това са теми, които действително трябва да обединяват, а не да ни разделят, и да защитим националните си интереси. Защото промяната на Конституцията, която очакваме в Северна Македония, всички тези неща, каквито са преговорните глави, за да може да се извърви за еврочленството този дълъг път, ние да сме насреща, но не за да бъдем конфронтационни, а за да бъдем градивни, защитавайки националния интерес, да ползваме историята, историците и да може действително да има отваряне, защото всички искат вече да живеят в свят без граници. Но въпросът е дали сме осъзнали, че можем това да го съхраним и да го имаме като ценност.

Още много въпроси имам към вас, но нека да спрем засега. Това не ни е последната среща, надявам се, или  окончателното интервю. Имаме много да говорим през следващите месеци, защото вие сам поставихте сериозни проблеми, които не търпят като решения отлагане. Ще наблюдаваме как ще се случи.