Огнян Минчев - политолог, в интервю за обозорното предаване на Радио "Фокус" "Метроном"

Наш гост е политологът проф. Огнян Минчев. Добър ден, проф. Минчев.

 

Здравейте.

 

В телевизионно интервю Крум Зарков – доскорошният юридически съветник на президента Румен Радев, съобщи, че се готви "щурм" срещу еврото, създават се организации и напрежения. На какво могат да разчитат подобни структури?

 

Подобни структури могат да разчитат на много неща. Те могат да разчитат на първо място на обстоятелството, че в продължение на 15 години срещу България се води организирана, структурирана пропагандна война от страна на великодържавна Русия, която пропагандна война на практика промива мозъците на доста голям брой българи и постепенно налага в българското общество, не сред мнозинството българи, но сред една значителна част от българите, визия за света и визия за България, която няма общо с действителността и още по-малко има общо с българските национални интереси и българското национално бъдеще. Освен чисто информационните последствия на тази война, тя има и организационни последствия. На българска територия са създадени сериозни мрежи на руско разузнавателно и културно влияние, политическо влияние, освен икономическото влияние през ключови български олигархични групи. В своята съвкупност всички тези форми на въздействие на практика въоръжават руската пета колона в България със значителни ресурси да мобилизира хора и да ги изправя срещу постигането в случая на ключова национална цел, каквато е присъединяването на България към еврозоната.

 

Каква е връзката между призивите от кампанията срещу еврото, които чуваме отвсякъде – и от коментатори, и от икономисти, и от политици, и опорките от Кремъл?

 

Не можем да кажем, че опорките от Кремъл са единствените, които дирижират тази кампания. Има и други интереси, които са свързани с локални и национални български реалности, като например бизнес кръгове, които не са успели да пласират тези пари, които са натрупани по нечестен път и не могат да ги легализират при смяната с еврото. Има и други подобни типове интереси, които са свързани с нежелани икономически и социални последици за тези олигархични кръгове при присъединяване към еврозоната. Но като цяло гръбнакът, който на практика осигурява цялата тази кампания срещу еврото, е свързан с мрежите на тази хибридна пропагандна война, която петата колона на Русия в България води с доста сериозен успех от много години насам.

 

Още в началото на май прогнозирахте, че ни очакват 6-8 месеца, през които цялата пета колона ще бъде мобилизирана да осуети присъединяването към еврозоната. Въпросът е какво противостои.

 

За съжаление, не противостои достатъчна мобилизация на тази част от българското общество и на българската държава, които биха искали да защитят българския национален интерес. Понастоящем забелязваме първите белези на раздвижване на българската държава в опитите й чрез различни свои представители да обясни на българските граждани какви са ползите от въвеждането на еврото като разплащателна единица в България, какви са потенциалните рискове, защото тази кампания трябва да бъде честна с гражданите. Рискове има, свързани преди всичко с международната ситуация, в която се намираме – преходът към една нова система на международни отношения, но също така е вярно и това, че преходът към еврото, към еврозоната ще стабилизира българската икономика и ще осигури за България много сериозни структурни предимства в нейното по-нататъшно икономическо и социално развитие. Но за съжаление, това започва едва сега. Що се отнася до останалата част от българското обществено мнение, ние виждаме, че има хора, които с пълни сили, с пълна мобилизация правят това, което те могат, но за съжаление не виждаме достатъчна организация на тези хора в мрежи, които трябва в следващите 6-8 месеца да се обърнат към българското общество с подробни и с многостранни анализи, свързани с това къде, в каква посока, в каква перспектива трябва да се реализира българският национален интерес като интерес на европейския избор.

 

Как може да се сложи край на тази "вакханалия от московски лъжци", както вие я наричате в публикация във Фейсбук?

 

Трудно може да се сложи край. Имаме много сериозни ресурси, инвестирани в цялата тази кампания, и в момента имаме ожесточаване на кампанията поради обстоятелството, че по силата на редица причини и фактори Русия е принудена да играе ва банк. Ние видяхме какво се случи с президентските избори в Румъния и как тя беше на границата на това да избере за свой президент фигура, която е свързана с подземните етажи на руската пета колона в страната. В България тече много по-мощна кампания, защото по исторически, културни и други причини българското общество има по-голям афинитет към Русия и към връзките с нея, отколкото румънското общество, но в България няма избори. Те се опитаха да направят референдум и на практика да повторят румънския опит в успешен план вече чрез референдум срещу еврото, но по всяка вероятност този техен опит ще се провали окончателно. Не знаем как ще реагира Конституционният съд, но по всяка вероятност този техен опит ще се провали, което не означава, че те няма да проведат докрай всички свои възможни варианти за дестабилизация на България, за организиране на граждански конфликт, за максимално истеризиране на гражданската и публичната среда в България с лъжи и манипулации против присъединяването ни към еврозоната, за да постигнат целите си, а техните цели са пълна дестабилизация на България, за да може в един следващ период евентуално Русия да може да дръпне обратно България към своята геополитическа сфера на контрол.

 

Какви могат да бъдат вариантите за дестабилизация на България?

 

Вариантите за дестабилизация могат да бъдат най-различни. Не бих искал да ставам лош пророк. Известни са вариантите за дестабилизация. Ако се върнем към българската история, ние ще видим как в предходни епохи спрямо България се реализират стратегии на дестабилизация, пак от Кремъл, които са в прекия смисъл на думата кървави, а именно септемврийският метеж от 1923 г., атентатът в катедралата "Света Неделя" през 1925 г. Днес ние живеем в други времена, което не означава, че е невъзможно да бъдат постигнати определени резултати със стимулиране на протести на определени обществени групи. Не мисля, че в момента в страната има подобна атмосфера за масови протести, но трябва да бъдем сигурни, че петата колона на Москва в България ще даде всичко от себе си, за да ги организират в максималния възможен мащаб и да постигне своите цели. Защото в крайна сметка, ако България бъде дестабилизирана политически, а това е целта на една подобна гражданска и обществена дестабилизация, то тогава и самият процес на въвеждане на еврото може в крайна сметка да пострада, защото имаме нужда от стабилно правителство, с каквото разполагаме в момента, за да осъществи включително и технологичните, и организационни мероприятия за присъединяването ни към еврозоната.

 

Свързвате ли протеста, транспортната стачка за заплатите в София, която бе последвана от сходна стачка във Варна, от стачка на медицинските работници, младите лекари – от понеделник започват да протестират адвокатите и така, на скачени съдове, тръгват протести срещу различни съсловни организации, свързвате ли ги с тази пропаганда?

 

Възможно е да има определена връзка между всички тези явления, но що се отнася до транспортната стачка в София, както и някои други, чисто синдикални протести, имат своите корени в явления, които не са пряко свързани с тази политическа среда, която с вас дискутираме, и външното влияние върху България. Те са свързани с обстоятелството, че през последните няколко години в България, по силата на редица причини, бяха либерализирани механизмите, чрез които държавата отпуска пари на една или друга социална група. Разбира се, част от тези действия бяха напълно оправдани, като например повишаването на пенсиите или повишаването на заплатите на социални категории, които бяха неглижирани съвършено неоправдано в продължение на десетилетия. Но когато започне един такъв процес на ескалиране на претенциите, той обикновено не приключва с транспортните работници или със собствениците на ресторанти и други заведения, които искат – кой знае защо – възстановяване на ДДС от 9%. Когато една социална група види, че друга обществена група с натиск може да реализира своите искания за по-високи доходи, тази социална група обикновено се мобилизира, за да направи същото, доколкото ѝ позволяват силите. А в България има доста много примери на съответни диспропорции, несъответствия между полаган труд и получавано възнаграждение в доста сектори, което означава, че подобни протести биха били легитимни, независимо от това, че точно в тази ситуация сега не са особено добре дошли.

 

Проф. Минчев, няколко вътрешнополитически въпроса. Ахмед Доган и хората му се събраха на заседание в София да обсъдят дали да създадат нова партия, след като по-рано Джевджет Чакъров остави ДПС изцяло в ръцете на Делян Пеевски. На какви процеси ставаме свидетели?

 

Продължава разцеплението в Движението за права и свободи, което винаги е било една много сложна конструкция от три основни елемента. Единият елемент е етническа корпорация, тъй като това движение винаги се е самодефинирало като политическа структура, защитаваща интересите на българските турци и мюсюлмани, и то защитава интересите им, като осигурява тотален контрол на тази партия върху общностите им. Това е едната страна. Втората страна е: ДПС в продължение на повече от 30 години е сложна корпоративна структура, която става все по-мощна с годините. И след 2005 и особено след 2013 г. на практика корпоративната пирамида на ДПС овладя до голяма степен контрола върху ключови позиции в българската държава, осъществявайки реалността на т.нар. "завзета" държава. И на трето място, ДПС представлява политическа партия, която участва в демократичния политически живот на България. Това, което се случи- разцеплението на ДПС, се получи благодарение на обстоятелството, че мощната корпоративна пирамида на постройката ДПС на практика изтласка от контрола върху върховете на партията тази част от нейните доскорошни водещи лидери – т.нар. "дерибеи", и направи съединение в лицето на Пеевски между корпоративния контрол върху държавните институции, от една страна, и контрола върху определена част от тези малцинствени гласове, не само турски и мюсюлмански, но също така на ромската общност и т.н., и т.н., оставяйки старото ръководство, стария елит на ДПС, начело с Ахмед Доган, в все по-периферна и безпомощна позиция. Това е процесът, който тече в ДПС, и през последните няколко месеца този процес на практика навлезе в доста голяма дълбочина, като към "ДПС – Ново начало“ преминаха редица кметове, редица ключови фигури в организационната структура на "Движението за права и свободи", задълбочавайки изолацията на ДПС-Доган. С отпадането на Джевджет Чакъров като съпредседател на ДПС, официалното му отпадане онзи ден, на практика ДПС-Доган губи всякакви шансове, дори формални шансове, да се пребори за името ДПС като политическа организация, поради което и са взели решение да направят нова политическа сила, която да е в състояние да се противопостави на "ДПС – Ново начало". Като говорим за маргинализация, за изтласкване на ДПС-Доган от ключовите позиции в корпорацията ДПС и в партията ДПС, не бива да забравяме, че ДПС-Доган продължава да има определени сериозни позиции сред българските турци и някои други мюсюлмани, които все още не биха гласували за "ДПС – Ново начало", така че контролът върху този етнически масив дава шансове на ДПС-Доган, ако не да се пребори за влияние с "ДПС – Ново начало", то поне да запази своя контрол върху тези етнически анклави и да успее да се съхрани като политическа сила с потенциал да премине 4-процентовата бариера и да участва по-нататък в политическия живот на България.

 

Какви са политическите рискове от тази ситуация?

 

О, политическите рискове от тази ситуация са доста на брои и в различни посоки. Определени наблюдатели се притесняват от прекалената концентрация на власт в ръцете на Делян Пеевски, тъй като както казахме, той е ключовата фигура, която ръководи процеса на завладяване на държавата, на държавните институции от страна на корпоративната пирамида на ДПС през последното десетилетие и малко повече. Освен това, притеснителен е фактът, че много съществена малцинствена група в България, каквато е общността на българските турци и мюсюлмани, преживява криза на своето представителство в българската политика, което може да се окаже доста нездравословно в дългосрочен план, ако не бъде по някакъв начин компенсирано. И освен това, на трето, но не на последно място, разделянето на ДПС на практика продължава тази неблагоприятна тенденция на фрагментирането на българската партийно-политическа система, което фрагментиране създава допълнителна нестабилност и облекчава опитите за дестабилизация на България, за които разговаряхме с вас в първата част на нашия разговор.

 

Вие виждате ли връзка между тези процеси?

 

На повърхността връзка няма, или по-скоро не може да бъде пряко засечена, поради простата причина, че и двете страни в процеса на разделяне на ДПС – и "Ново начало" и ДПС-Доган, се самоопределят като политически сили, подкрепящи европейския и атлантическия избор на България, подкрепят присъединяването на България към еврозоната, а "ДПС – Ново начало" на практика се явява в момента не само "златен пръст", а просто се явява важно предусловие за съхраняване на стабилността на действащото правителство. Така че пряка връзка не можем да направим, но не бих се учудил, ако под повърхността има подобни процеси на обвързване на част от тази панорама на фрагментиране на ДПС на различни фракции с опитите за дестабилизирането на българската държава, тъй като ДПС винаги е била партия, която е била дълбоко структурно свързана с руските интереси в България. Тя беше създадена като проект на Москва и на българското реформистко ръководство през 1990 г. за овладяване на контрола върху българските турци и мюсюлмани в много чувствителните условия след края на Възродителния процес и края на комунистическия режим в България.

 

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.