Интервю на адв. Пламен Борисов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус", излъчено на 10 юни 2025 г.

Възможно ли е да сме паднали толкова ниско като хора? Въпросите се множат с напредването на разследването. Задаваме ги и на госта в студиото, адвокат Пламен Борисов. Защо става възможна мрежата от незаконни хосписи? Защо трябва да преживеем този ужас, който са преживяли вече възрастните хора?

Това е най-първият ужас, който обществото ни преживява. Аз веднага си спомням за разкритието на детски домове за деца с увреждани, който беше нещо подобно. Сега с ужас – що за ужас? Ами това нещо са го допуснали всички ние, кметове, общество, обществени организации, хора и най-вече децата на тези хора. Каквото и да се е случило в живота им, не вярвам, че всички са с разстроени отношения или не знаят какво се случва. Как така ще оставиш майка си и баща си и да не знаеш къде са? За щастие, видяхме или поне така чух, че някои хора са открили част от тези домове, търсейки родителите си. Може би трябва да призовем сега от вашия ефир: ако и вие имате близки родители там някъде оставени, отидете и ги потърсете, вижте какво става. Наистина ли това място е подходящо за тях.

Наистина ли живеят в подходящи условия?

Неслучайно сутринта като чувах за пореден път ужасяващите новини, някак си в съзнанието ми изплува тази разпоредба от Семейния кодекс, че децата са длъжни да уважават майка си, баща си, баба си, дядо си, близките си, което е продължение на петата божа заповед, която казва: "Почитай майка си и баща си, за да ти е добре на земята“. И написах го така, а характерно за тази пета божа заповед е, че тя е единствената от всички 10, която предлага награда тук, на земята. Сиреч, това, което ни казва Бог: "Няма да ви е добре тук на земята, ако не почитате майка си и баща си“.

Нека да погледнем и към тази въпросна разпоредба. Има ли санкции за нея, за който не я спазва?

Аз поне не съм видял.

Добре, защо е вписана? Правно лицемерие ли е това?

Не мога да отговоря. Трябва да попитаме законодателя и най-малко трябва да възбудим един силен обществен дебат по темата. Ето, сега аз, не го крия, съм един от хората, които се борят за промяна на Семейния кодекс и за споделеното родителство. Той може да се разглежда като част от този пакет да може родителите да присъстват в живота на децата си и съответно след това да разчитат на тези деца за старините си. Не е само тази разпоредба на чл. 124 от Семейния кодекс, има и други, за които трябва да мислим сега. Тази реформа може да се разглежда в този контекст. Ето, като се говори за родителски конфликти, ами децата биват учени не да почитат майка си и баща си, а да ги мразят. Нима за пръв път чуваме, че един родител не давал на другия родител да вижда детето, защото нещо му е сърдит. Ето и тук да попитаме: къде е държавата? Ето и пак липсата на санкция. Хубаво е, че сега законодателят е предприел някакви реформи, но ето отиваме, обсъждаме в парламента, дебатираме какво да се прави и какво да не се прави. И аз имам чувството, че обяснявам някакви неща, които отдавна трябва да са ясни. Сякаш обяснявам 10-те божи заповеди. Ама те не се нуждаят от обяснения, би трябвало отдавна като хора да сме ги разбрали. Ако не сме ги разбрали, ние сме загубили хуманността си, човечността си.

Човешкия образ. Да ви върна към темата с хосписите: какви схеми се крият зад фасадата на домове под наем?

Това меко казано е шокиращо: схеми. Някой е решил от това нещо да прави пари.

И кой му е позволил? Някой му е сложил чадър, след като досега, от години няма реакция.

Как се възмутих аз – видях сутринта наредена цялата държава дава пресконференция, да не ги цитирам кои министри и какви длъжности. И забелязвате ли всеки казва: "Няма лиценз. Той не е в нашия списък“, сиреч не подлежи на проверка. Ние критикуваме кметовете и общината. Ако някой от нас подаде сигнал, например до има такава агенция за контрол на социалните услуги, тя не може да направи ревизия проверка, защото това не е хоспис, не е дом за сираци, не предлага социални услуги. Къде да подадем сигнал? До организацията на хотелиерите ли? Не знам. И тия схеми, за които питате, ами стана ясно, че много от тези стари хора са жертви на имотни измами. Тези хора имат имущество, биват закарвани насила едва ли не. Аз се съмнявам, че може да е на сила. Я да видим, нотариусите не виждат ли какво се случва?

Човекът, който идва при тях, в какво състояние е.

То вероятно, има пълномощно на пълномощник, на този, на онзи. Трябва да се проследи веригата. Когато видите, че има нещо нередно, това трябва да се провери. Ето аз, изтъкнал съм го пред медиите, един адвокат се оказа, че заведе дело от името на покойната ми майка – тя си беше счупила крака, но не тук, в София, срещу общината София, и от това нещо изкарва пари. Ето пак неуважение към старостта, неуважение към годините, неуважение към нищо. Значи, правим пари вече от всичко. И понеже тези стари хора децата им са или в чужбина, или по някаква друга житейска причина са далече от тях и не наблюдават процеса, тази тяхна слабост бива използвана, и то в много по-лош вариант, отколкото измамите с хвърляне на пари от балконите.

Добре, пак възниква въпрос: как подобна схема е функционирала необезпокоявано? Къде са местните власти? Къде са кметските администрации? Къде са съседите на тези домове? Те не може да не са знаели, да не виждат какво се случва там. Тези домове не са на изолирани места.

Аз може би не се изразих достатъчно ясно: има институции, които контролират тези неща, но те контролират само своят си сегмент. Трябва да посочите срещу кого подавате сигнал, и те казват: "А не, това не е в моята компетентност. Пратете го в МВР“, МВР праща на не знам кой. Да, кметовете и ние гледаме, но трябва да има някаква верига, която да проследява има ли въобще някакво правонарушение и коя е компетентната институция да се заеме със случая, ама не да си го прехвърлят всички и накрая никой нищо да не направи, а да се намери кой е в дъното на веригата и кой е виновният. Защото наистина шокиращо е как сме стигнали дотук. Аз или вие ако искаме да подадем такъв сигнал, трябва да има на кого да го подадем. И без да се притесняваме, че ще ни се случи нещо и без този срещу когато го подаваме, ако е невинен, да се страхува, че му правят проверка.

Добре, адвокат Борисов, ще ви попитам така: възможно ли е над тези "хосписи“ и "домове за ужаси“ да е имало чадър?

Съвсем така логична хипотеза. Ако има измамна схема, от която се печелят някакви пари, съвсем логично е в нея да участват и някакви институции, които са предназначени да си мълчат.

Които са покровителствали.

Но това е предположение. Това е нещо, което трябва да може да се докаже. Аз например чух, че единия от тези... не го знам какъв е – собственик или уредник на тия хосписи, е пуснат. Задържан е, направена му е проверка и е пуснат. Няма за какво да бъде задържан. Той казва: "Давам стаи под наем“. Ми там, че не спазвали хигиената, ами голяма работа. Оказва се, че накрая ще излезе, че няма никакво правонарушение.

Ама чакайте. Не само хигиената. Тези хора са били с обръснати глави, на прозорците имало решетки, не им е давана храна. Възрастни са умирали от мъчителна смърт. Опоявани са, връзвани са.

Тогава защо е пуснат този?

Аз ви питам. Вие сте адвокат, вие сте от правната система.

Да, аз съм адвокат. Разбира се, че нося отговорности и за решенията на институциите. Да, би трябвало да мога да ви дам съвет какво трябва да е възможно и какво не е, но за мен самия това е шокиращо как е възможно да предлагате такава услуга, която очевидно за всички не е нито хотелиерска услуга, нито здравна услуга, нито социална услуга, а си е чиста измама. Как се е стигнало от там? И не един, три ли се разкриха досега?

Не, три са само във Варна, един е в Ягода и един в Говедарци.

И ще се разкрият още.

Адвокат Борисов, още колко такива домове като тези, които са разкрити досега, се крият из държавата под фалшивото знаме на грижа?

Мога да предполагам, че има още много. Фактът, че са започнали бързо хигиенизиране на някои, като подстригване на скалпове и т.н., мога също да предположа, че много от тях сега се евакуират, изнасят и нещо се прави, за да се скрият. Надявам се институциите да си свършат работата и да ги хванат и виновните да бъдат наказани. Очаквам осъдителни присъди, очаквам повдигнати обвинения, очаквам разследвания, очаквам реформи, ако се наложи, очаквам актуализирани бюджети ако щете, където тия хора сега къде ще отидат?

Това исках да ви попитам. От домовете във Варна са извадени 150 човека, 75 са от Ягода, от Говедарци все още не е ясно колко са.

Някъде трябва да бъдат, някой трябва да се погрижат, т.е. трябва някак да се погрижим всички ние за тях, било като ги настаним в подходящи заведения. Не знам дали такива има достатъчно. Ако няма достатъчно, трябва успешно да се разкрият такива, за да има къде да отидат, да се намерят всички възможни рискови групи, фактори да се проучат. Ето ви доста работа за социалните служби. Колко му е да се види по ЕГН-то колко живи хора има на преклонна възраст. Ето доскоро и моята покойна майка доживя до 92, но някоя социална служба не е дошла да се поинтересува как е, дали я гледам добре, дали е в мизерия. Ей такива неща ми хрумват. Знаете ли, като се замисля, ще ми дойдат още много идеи какво може да се направи и то не кой знае колко много. Просто трябва да се направи, за да има общество, за да има държава, за да ни има нас, като хуманно общество, и да не се срамуваме от себе си.

И много важно е, адвокат Борисов, каква ще бъде по-нататък съдбата на възрастните хора, които имат тези проблеми? Защото с поколенията идват такива хора. Ние всички ли ще ги затворим в такива концлагери? Извинете за израза.

Аз се опитвам да, когато коментирам ето, като вас, се опитвам да говоря в първо лице, защото всички нас ни чака това. И когато коментираме тези въпроси, така ли ще изглеждат края на дните ни?

Ето, това е най-тежкото и мъчително, което всеки от нас си задава.

Добре, толкова ли е далеч от ума да се сетим, че мислейки за тези хора, мислим за себе си. Хайде малко и егоизъм да вкараме в играта. По време на Прехода, аз винаги съм се възмущавал, се въведе една така ужасяваща култура на всяка цена да махнем децата си от тази "скапана“ държава, да отидат да живеят в някаква хубава държава, да им бъде хубаво. И сега какво се оказа – доста хора са сами, с деца далече, не ги знаят и те какво правят, и децата не знаят какво правят и какво става.

Какво става с родителите.

Това е резултат точно от тази култура да мразиш държавата си, да мразиш обществото си и да си въобразяваш бог знае защо, че там някъде те чакат едва ли не рая небесен. Не е така, аз съм живял в чужбина на 10 години. Навсякъде има проблеми. И държавата тамошната си има проблеми, като нашата държава, и тамошното общество си има такива проблеми, и те ги обсъждат, и те ги решават. Хубавото е, че този път този проблем го открихме сами. Не дойде някоя чужда медия или такава международна организация да открие и да състави доклад, и да каже колко сме зле, както беше до момента за домовете за децата с увреждания. Надявам се този път да намерим добро решение за всички ни. И с едно такова наблюдение на всяка една личност в затруднено положение, мисля че това в кратко бъдеще не трябва да е възможно да се случва. Повече не трябва да се срамуваме от такива неща.

Задавам си въпроса: има няколко хиляди неправителствени организации, как пък нито една от тях не се зае с проблемите на възрастните хора с затруднения? Ама нито една. Това също говори много.

Точно така. Правя една тежка въздишка, защото и аз съм активист в няколко неправителствени организации, и разбира се целенасочени с друг фокус. Но има едно такова усещане, че и неправителствените организации работят там, тогава и когато някой е осигурил финансиране за тях. Това също само по себе си е срамен факт.

Много срамен. И може би трябва да чуем и самите неправителствени организации те не се ли срамуват.

Едва ли ще си признаят, че се срамуват? Те обичат да се рекламират. Хубаво е държавата някак си да създаде условия за развитие и финансиране на тези неправителствени организации. Примерно сега, ако бъде създадена неправителствена организация, която да се грижи за интересите на възрастните и болни хора, откъде ще получи финансиране?

От никъде. Веднага ви казвам.

Първо, трябва ви съвет от адвокат. Добре, може да се намери някои доброволец да ви даде съвет, но това не е сериозно. Адвокатът също трябва да живее от нещо. Трябва й офис на тая организация, трябва там някой да седи на компютъра, някой да вдига телефона, да получава обаждания, сигнали, да ги регистрира, да ги обработва. Трябва екип. Тоя екип трябва да се храни от нещо, това също са хора.

Което означава, че държавата трябва много сериозно да помисли за този сегмент от неправителствения сектор, който се занимава с проблемите на хората, с тяхното здравословно състояние и най-вече с проблемите на възрастните хора.

Точно така.

Това е необходимо. И сега, какво още трябва да се направи по примера на децата в тежките социални домове, които слава богу бяха премахнати. Хайде, децата в приемни семейства. Възрастните къде да ги изпратим? Приемни семейства и те ли?

Има страшно много какво да се направи. Например в съзнанието ми излиза когато ви слушах въпроса, в Канада се сетили да комбинират детски градини със старчески домове. Уникално успешен бил примерът, защото малки дечица и стари хора общуват и си играят прекрасно. Ето ви, ако човек се замисли, ако всички се замислят, ще ни дойдат още добри идеи. Но на първо време не бива институциите да си прехвърлят топката и да кажат кой е компетентен и кой не е. Ако наистина няма компетентна институция, която да забележи този проблем и да го разреши, законодателят трябва да се намеси и да възложи правомощие на съществуваща институция или ако трябва ще се създаде нова, разбира се на бюджетна издръжка. Но очевидно сме изтървали един тежък социален проблем, който сме го оставили така да си се саморазвива и ето ви го резултата – ужасяващ срам. Не знам как другояче да го опиша.

И от който проблем има хора, които печелят. Ето това е.

Да, срам, срам, срам.

И тук е много важно и нещо друго, адвокат Борисов. Ще може ли да се сложи край на "къщите на ужасите“ или след като кампанийно изгорят едни къщи, ще дойдат други на тяхно място?

Очевидно, на тази социална потребност, някой да гледа възрастните и болни стари хора и наши родители, и баби и дядовци, обществото и държавата не е откликнала по правилния начин, и затова в този пазарен сегмент са се намесили такива нездравословни фактори. Държавата трябва да се намеси и да създаде такива норми, които да направят невъзможно намесването на такива нездравословни интереси и структури, и да ги контролира. Не се изисква кой знае какъв контрол. Не е кой знае какво. Права сте вие да, видях подозрение или поне така го усетих, че има намесени и други институции, които се си затваряли очите. Възможно е, това е въпрос на разследване и доказване, но каквото и да се докаже или не, трябва от сега нататък това нещо да стане невъзможно. Както стана невъзможно с децата с увреждания, за тях се намери решение. Надявам се, да не и пък сега да излезе друго нещо, но така поне останах с впечатлението аз. Повече да не го коментираме този проблем по такъв начин, а да коментираме, че в резултат на ето това обществено обсъждане, което се случва в момента, когато обществото се възмущава от себе си и се срамува от себе си, си е взело поука, поправило се е и е започнало да спазва поне петата божия заповед.