Ангел Вукодинов, зърнопроизводител, с близо 17 000 дка земеделска земя в землищата на родното му село Драгомир и град Съединение, в интервю за "Фокус". Бил е член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), както и председател на организацията през годините.

Почти цялата му фамилия е заета в стопанството. Земеделието за него е  съвременен бизнес, в който трябва да бъдат прилагани иновации и технологични решения. 

Г-н Вукодинов, в протестна готовност сте, обяснете какво не е наред в сектора отново?

Аз излязох пророк, защото когато миналата година се плашехме за текущата 2022 година, аз казах, че по-страшна ще бъде 2023 година за нас земеделците. Това излезе вярно. Ще обясня защо. 

След корона кризата и войната в Украйна горивата и химическите продукти, които ние ползваме се изстреляла до космически цени - 400, 500% на някои суровини. Това важи за горивата, за препаратите и т.н. Например, торовете, най-масовият от тях - амониева селитра, преди корона кризата беше 300 лева. През зимата най-високата му цена достигна до 1600 - 2500 лева, което е около 500% увеличение. И сега, за 2023 ние имаме едно доста скъпо производство, със скъпи горива и суровини. В момента има едно движение надолу и нормализиране на цените, най-вече за торовете. В момента цените са малко под 1000 до 1500 лева, което е около 20% по-надолу. Но повечето от нас вече сме приключили със запасяването си и подготовката за новия сезон. Наторяването на есенниците и подготовката за пролетните култури е преминала и ние сме вложили тези скъпи суровини. На всичко отгоре, освен световните проблеми - избухването на войната, имахме и вътрешни проблеми от едно не държавническо, недалновидно поведение на нашите управляващи, които саботираха износа миналата година. Финансовият министър тогава каза "аз не мога да спра износа на българско зърно, но мога да го забавя максимално, с цел да не се изнася толкова". Тогава министърът на земеделието започна да тръби, че ще се изкупува 1 милиард тона зърно. Така и не се изкупи нищо. С всички тези действия, в един момент, в който имаше добър пазар на българско зърно, те го осуетиха. И зърното, което беше предимно в складовете на търговците, които са го купили, щяха да го продадат с някакви базови печалби  и щяха да си платят данъците. А ние щяхме да освободим българската стока, да я няма сега и нямаше да има натиск още за реколта 2022 година. Следствие на тези недалновидни действия, ние посрещнахме реколта 2022 с доста пълни складове, с много свит пазар и постоянно снижаващи се цени. От пролетта и лятото на 2022 година започна усилен внос, уж с цел използване на транзитните коридори на украинско зърно.

Такива са обективните реалности, с които всички трябва да се съобразим.

Да. Аз не ги мразя колегите, те също са подложени на мародерски действия. Но зърното им, което трябваше да ползва България само като транзитен коридор, остана най-много от цяла Европа при нас. По статистика, малко под 2 млн. тона украински слънчоглед е излязъл и почти половината е останал в България. Това прави половината от нашето производство. Търговците и преработвалите се възползваха от липсата на контрол, наситиха се нуждите ни от евтин слънчоглед и нашият пазар беше блокиран. За сведение, миналата година цената от 2 лева/ кг беше спекулативна, а в момента е около 0.90 лева/ кг. И няма пазар. Ако искаме да продаваме, няма на кого. Складовете ни са пълни, идва новата реколта, няма да имаме складове. Няма да имат много колеги и достатъчно средства, за да си покрият финансовите нужди. Всичко това ни кара да сме притеснени, няма държава, няма законодателна и изпълнителна власт. Тази, която я имаме, се оправдава с действията на редовното управление, или с действията на Брюксел. Миналата година Брюксел даде на два-три пъти държавна помощ за намаляване на последствията от войната в Украйна и за нашия сектор - зърнопроизводство, бяха отделени почти нула средства. Само на един от траншовете дадоха по 4 лева на декар слънчоглед, и то само до 1500 дка. Тези 4 лева са в пъти по-малко от загубата на теглото – от фирата, заради застояването на зърното по складовете. Това е подигравка! Сегашният министър се хвали много, че бил поискал от кризисния резерв на Европа. Но ние реално сме оставени на произвола.



И какво точно ще искате с тези протести? На какво се надявате? 

Ние, земеделците, в регионални и национални организации, проведохме събрания и сме в протестна готовност, но аз като фермер се чудя срещу кого ще протестираме. Единствената надежда е, че ще има общи действия на още 6 държави и дано ни чуе Европа, защото в България няма кой да ни чуе. Защото от 500 млн. държавна помощ, за нас се отделиха 0. В момента влизаме с две години закъснение в новия програмен период. Сега разглеждаме стратегическия план в детайлите. От 1 март би трябвало да започне кампания 2023 за очертаване на площите, за директни плащания, за еко схеми. В момента разглеждат проектите за тези схеми.

Всичко е забавено, не виждате изход от ситуацията, така ли?

62 години ще направя след месец, от 31 години съм земеделски производител, по-притеснен не съм бил никога. Искаме да привличаме млади хора, да им дадем сигурност и устойчив бизнес. В момента целият стратегически план е така направен, че със всеки ден косите ни настръхнат все повече. Това, което виждаме,  огромни бюджети, с които се хвалят са от парите на данъкоплатците и тази хвалба не е нужна. Това е общо европейска данъчна политика и тя трябва да се спазва. Ако е неправилна, трябва да се смени, но докато е в сила трябва да се изпълнява. Около 800 млн. евро ще бъдат директните плащания по различните схеми за зелената политика на Европа. Около 400 млн. лева ще бъдат за директни плащания. Половината от тези средства, там няма да има кражби, но за всичко друго са възможни кражби, така е направено, че може да се краде и да има измами и малка част от хората, които ще се възползват.

Другите страни за какво настояват, какви ще бъдат общите ви действия?

Всичките други страни са убедени, че тези коридори трябва да бъдат реално коридори, а държавите трябва да намерят ефективни инструменти, за да не остава украинското зърно в тях. Като членове на ЕС ние спазваме европейската политика, а Украйна няма тези редукции като нас. У нас всеки ден отпадат препарати, защото са вредни за човешкото здраве. Там същите препарати се ползват и стоката, която ние я ядем е същата, която е произведена с вредните препарати. Няма реален контрол какво влиза. Може да влязат вредители със зърното от Украйна. Общите ни действия ще бъдат да се освободят коридорите, заради това, че няма контрол на това производство. На практика намират се лостове - еко схемите, задължителни и доброволни, и евентуално възнаграждение.

Преди седмица разглеждахме какви задължения са поели държавите и каква е целта на базовите плащания. Оказа се, че ние сме поели най-ниското базово плащане и най-тежките задължение. Всички други държави са направили обратното. Там има държавническо отношение, а тук - безхаберие.

Кога ще бъде протестът, има ли вече определена дата?

Текат предложение за дата и разговори с другите европейски страни. Очаква се и решение на европейските организации за кризисния резерв. Трябва да бъдем много по-единни с тези държави, за да има някакъв полза и отзвук в Европа, при положение, че няма кой да ни чуе тук. Да се действа, а Европа да не си прави оглушки и тези 6-7 държави, които страдаме в момента, като е общ гласа ни и по-силен, да ни чуят.

Искаме някакъв контрол и редуциране и да не се смесват украинските с българските партиди. Гражданите да знаят откъде е произведено, дали е от украински слънчоглед, който не отговаря на европейските изисквания.

Как сегашното положение в зърнопроизводството се отразява на крайната цена на продуктите, които консумираме? Да очакваме ли покачване на цените на хляба, на олиото?

В момента пазарите вървят надолу, както на зърното, така и на слънчогледа, което би трябвало да се отрази положително, да има намаляване на цените за крайните продукти за потребителя. След като газта е в пъти по-малко, пшеницата е 500 лева на тон надолу, слънчогледа е 900 лева на тон, всичко това трябва да се отразят. 

Но ножицата между разходите и приходите при нас ще е много отворена. Приходите ще бъдат малки, а разходите големи. Има и нещо друго. В момента, в град Съединение падналият дъжд за шест месеца е 158 литра на кв. м. А дъждовете не трябва да са по-малко от 305 литра на кв. м. Това е минимумът за суха година. Природата ни наказва. Тези дни излезе заповедта за поливане на нашето министерство. Има 65% увеличение на цената, която ползваме за поливане, в сравнение с миналата година. Тогава съм плащал 0,10 лева за кубик вода, сега ми искат 0,165 лева. Натиск от всякъде. Работниците ни също искат по-високо заплащане, по-високи заплати и оттам натиск, и банките вдигнаха лихвите. И ние всички тези неща ще трябва да ги понесем.

И как виждате изхода от тази ситуация?

Сега най-много съм притеснен в житейският си път, откакто съм в този занаят. Българският земеделец е сериозно изпатил и се е трудил и е преживял какво ли не. Въпреки всичко и въпреки всички действия, най-вероятно, дано само природата е да е милостива, ние пак ще се справим, но ще бъде за сметка на много усилия и притеснения.