Киното създава паралелна реалност и ни дава възможност да разберем паметта по съвсем различен начин. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов биологът Богомил Пешев.

По думите му няма еднозначно определение какво е памет, но има много начини, по които може да я квалифицираме, като например краткосрочна и дългосрочна, или на база това, което запаметяваме, например епизодична памет, памет за факти или т.нар. семантична памет, процедурната памет – това е паметта, която е обвързана с това как правим неща.

"Паметта ни служи, за да бъдем адаптивни в една динамична и променяща се среда. Паметта при нас до голяма степен се трансформира – хората учат през преживяванията, които постоянно се трансформират в мозъка ни, като един спомен може да съществува под няколко различни формата. И всичко това е свързано с идеята да запазим баланса между абстрактното и конкретното", разясни той.

Биологът сподели за съвременната концепция, че живите организми и животът като цяло не обича изненадите. И паметта според него служи именно за това: за да можем тогава, когато сме поставени в нови ситуации, на базата на оценката на нашия предходен опит да реагираме по най-бързия възможен начин. "Най-силните ни спомени са може би тези за най-изненадващите неща, което е много любопитно именно в контекста на киното. Все повече се наблюдава тенденция, в която филмите, когато говорим за киноиндустрия, а не за кино изкуство, филмите започват да стават малко по-банални и можем доста по-лесно да ги разчетем. Именно там се корени връзката между филм и памет – именно тогава, когато киното може да ни постави в една съвсем различна реалност и да ни изненада", обясни той.

За него най-ключовият филм на тема памет е "Мементо“ ("Memento“) на Кристофър Нолан, много добре пресъздаващ реалността на човек, който страда от ретроградна амнезия, както и "Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind) на Мишел Гондри с Джим Кери и Кейт Уинслет, в който от гледна точка на паметта много аспекти се застъпени по много добър начин, а именно това, че паметта може да бъде своеобразен мотиватор. "Една от многото информации, която паметта складира, е информацията за т.нар. емоционален тон или емоционална валентност, т.е. дали дадено събитие е положително и отрицателно. Този филм много добре предава как събития с негативен емоционален тон могат да повлияят на мотивацията на човек да продължи до такава степен, че всъщност да нарушат нормалното му функциониране. От гледна точка на науката за паметта е много точен,“ отбеляза Богомил Пешев и допълни, че друг добре пресъздаващ амнезията филм е "50 първи срещи“ (50 First Dates).

По думите му "Бащата“ (Le Pеre) на френския драматург Флориан Зелер много добре пресъздава темата за загубата на памет. "Този филм има освен чисто художествения си аспект, може би е и добър начин да накара хората да обърнат внимание на точно тези най-засегнати социални структури и социални групи, а именно възрастните хора,“ каза той и допълни, че друг добър филм аз паметта, базиран на мемоарите на невролога Оливър Сакс, е "Пробуждане“ (Awakenings). Филмът "Самоличността на Борн“ (The Bourne Identity) пък пресъздава добре разликата между отделните системи на паметта в мозъка, а именно системата, която е свързана със събитията, фактите, с идентичността най-вече, и тази, която е свързана с нещата, които правим", разясни Богомил Пешев.

Ако един филм може да предизвика силна емоция, то със сигурност цялата информация около него остава за дълго време в паметта ни, смята още биологът. "Много важна за паметта е атмосферата. И когато атмосферата е свързана със силна емоция, задължително споменът за този филм остава да живее с нас,“ обясни той, като даде пример за такава атмосфера с филма "Сикарио“  (Sicario) на Дени Вилньов.

"Бях сразен, защото тези големи живописни пространства, които филмът използва, за да представи това усещане за безпомощност, цветовете в него, наистина създават една страхотна емоционална атмосфера, понякога пък особено чрез напрегнатата музика, която един филм има, човек може дори да усети тази безнадеждност, която главната героиня във филма изпитва, осъзнавайки колко трудно е да се справи човек с действителността. Така че и при добрият трилър, и при добрата мистериозна история, и при добрия ноар според мен атмосферата е това, което прави тези жанрове, свързани с мистицизма на човешкото съществуване, толкова любопитни", допълни той.