10 месеца след свалянето от власт на кабинета на Кирил Петков, България отново има редовно правителство. Неговата конфигурация е безпрецедентна – ротационен кабинет между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Само преди няколко месеца това правителство би било невъзможно за сглобяване, но обстоятелствата се променят и то вече е факт.

102-ото правителство на България е изправено пред множество кризи, с които трябва да се справи. Ситуацията е изключително сложна, а заявките, които даде новият министър-председател Николай Денков са категорични – спазването на управленска програма, прозрачност, яснота и обещанието, че ако нещата не вървят в правилната посока, той ще подаде своята оставка.

Държавата обаче се намира и в тежка институционална криза. Вече месец няма седмица, в която обществеността да не бъде разтърсена от поредния скандал. Наред с това Народното събрание, Президентството и Прокуратурата водят своеобразна война помежду си по множество фронтове, което допълнително усложнява обстановката в страната.

Има ли изход обаче от сегашната ситуация?



Кабинетът "Денков – Габриел"

Във вторник Народното събрание излъчи 102-ото правителство в историята на страната. То бе подкрепено от 131 депутати, подкрепа бе дадена и от някои от знаковите лица в българския политически живот. Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ бяха единствените, дали гласа си от ДПС в подкрепа на правителството. Това хвърли тежка сянка върху новия кабинет и провокира множество въпроси. Те, разбира се, бяха отбити тактично, а мотив за подкрепата стана конституционната реформа, с която да бъдат пренаписани текстовете в основния закон на България в частта за съдебната власт.

Николай Денков бе избран за министър-председател след близо тричасови дебати. Така в късния следобед съставът на новото правителство трябваше да отиде на "Дондуков“ 1, където да му предадена властта от служебния кабинет.

Президентството

Румен Радев връчи втория мандат на Николай Денков с думите, че той е "дискредитиран". Преди връчването му той каза още, че не е целесъобразно да го прави, но бил задължен по Конституция. Този акт провокира множество бурни реакции.

Де факто държавният глава е задължен да връчи мандата. Действията му бяха целенасочени и демонстрираха, че той е снел доверието си от "Продължаваме промяната", зад които именно Радев стоеше през 2021 година.

Той продължи да критикува опитите за съставяне на правителство. Радев оприличи съюза между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ като "целувката между Борисов и Петков“ и допълни, че тя "може да роди само отвращение".

След връщането на папката с изпълнения мандат Радев издаде указ в рамките на същия ден, а председателят на Народното събрание Росен Желязков свика извънредно заседание във вторник, на което да се гласува кабинетът.

Преди официалната церемония Радев говори пред журналисти, където той заяви, че лидерите на новата коалиция са предали доверието на своите избиратели. Той бе скептичен относно бъдещето на това безпрецедентно управление.

След като кабинетът бе избран, Радев напусна пленарната зала по време на клетвата.  На въпрос от журналисти защо го е направил той каза: "С тази клетва съм се клел да служа на народа си, не мога да приема тя да бъде един формален акт".

По-късно стана ясно, че служебното правителство е освободило от длъжност почти всички заместник-министри. Това действие породи множество въпроси. Обяснението от вече бившия служебен премиер Гълъб Донев бе, че новата власт трябва да има свои кадри, които да сложи на тези места.

В действителност с този акт прозира и демонстрацията на власт – Радев диктуваше случващото се в страната до последния момент преди церемонията по предаване на управлението на новия кабинет.

Прокуратурата

Докато парламентът избираше правителство, а президентът и служебния кабинет предаваха властта, главният прокурор трябваше да присъства на заседанията на ВСС, където да бъде разглеждано искането за неговото предсрочно освобождаване от длъжността, която заема.

Процедурата сама по себе си е безпрецедента, а именно това доведе до близо 15-часово заседание на кадровиците в четвъртък. Първият интересен момент бе оттеглянето на първото предложение на освобождаването на Гешев. То бе свързано с израелския експерт и това дали след атентата на мястото на престъплението експертът е бил допускан на следствения терен.

Стана ясно, че израелски експерт не е бил допускан. Шестимата членове на Прокурорската колегия мотивираха своето действие с постановление на прокурор от СГП, в което се твърди, че няма установена намеса или въздействие върху разследващите.

Кадровиците не пожелаха да коментират повече решението си. От думите им стана ясно обаче, че са били подлагани на натиск. Какъв и от къде не стана ясно, а новият правосъден министър Атанас Славов обеща да насрочи специално заседание, на което темата да бъде обсъдена.

Така остана разглеждането единствено на второто предложение – то е свързано с пресконференцията на главния прокурор, проведена на 15 май, на която той нарича народните представители "политически боклук".

Дългото заседание на ВСС премина в изслушване на Ясен Тодоров и Борислав Сарафов. Хора, били в обкръжението на Гешев в дните около въпросната пресконференция.

Гешев трябваше да направи обръщение към гражданите от националната телевизия. Това също бе прецедент. До момента главен прокурор не се ползвал от тази си привилегия. Обръщението обаче бе отменено – сега то е насрочено за следващия четвъртък.

В понеделник ВСС продължава да разглежда искането за освобождаване на обвинител номер едно. Той обаче заминава в същия ден за Брюксел, където ще бъде изслушван от евродепутати.

Какво ще каже Иван Гешев на народа е неясно – настроенията са обаче, че ще направи разкрития, свързани с политическата обстановка в страната.

В петък от Прокуратурата обявиха, че главният прокурор ще бъде изслушан и на закрито заседание в Народното събрание. Той ще говори за корупцията по висшите етажи на властта и търговията с влияние.

Тази поредица от натрупване предрича поредна бурна седмица в обществения живот. Заседания, изслушвания, обръщения - какво още ще бъде изсветлено и може ли това да цели дестабилизирането на новото управление, което вече бе създадено с прекалено голям компромис между първите две политически сили?

Важно е да отбележим, че след като всички доказателства и данни по случая "Барселонагейт“ бяха внесени в деловодството на Народното събрание, БСП поискаха имунитетът на Борисов да бъде гласуван директно в зала, а не да се създава специална комисия, която да вземе решение дали трябва да бъде свален, или не.

Това означава, че дебатите от парламентарната трибуна ще бъдат нагорещени, а от БСП и ИТН заявиха, че ще подкрепят искането за неговото сваляне.

Скоростта, с която се върти политическата рулетка остава висока и изглежда, че ще нараства още. Възелът става все по-заплетен, а институциите в страната продължават да не могат да се отърсят от синдрома на междуличностните борби.