ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Вицепремиерът Валери Симеонов: България трябва да си гледа интереса, но не за сметка на политически или дипломатически реверанси и отстъпки

Вицепремиерът Валери Симеонов: България трябва да си гледа интереса, но не за сметка на политически или дипломатически реверанси и отстъпки

Валери Симеонов, вицепремиер и председател на Националния фронт за спасение на България, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

9 Декември 2017 | 18:35 | Радио "Фокус", "Метроном"

Вицепремиерът Валери Симеонов: Няма как да бъде намерен компромисен вариант за защитената зона „Калиакра“

Вицепремиерът Валери Симеонов: Няма как да бъде намерен компромисен вариант за защитената зона „Калиакра“

Валери Симеонов, вицепремиер за демографска и икономическа политика, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Правителството, местната власт и представители на екоорганизации и на собствениците на земи в защитената зона „Калиакра“ търсиха приемлив вариант за издаване на заповед от екоминистерството, която да определи кои дейности са разрешени и кои са забранени върху т.нар. „Понтосарматски степи“. Какво се реши, научаваме от вицепремиера за демографска и икономическа политика Валери Симеонов, участвал в срещата. Г-н вицепремиер, намерихте ли компромисен вариант за заповедта на министъра на околната среда и водите, така че да не ощетява нито собствениците на земи, нито екозащитниците? Валери Симеонов: Няма как да бъде намерен компромисен вариант, който да е добър за всички страни, поради заложените капани или заложените мини, ако мога така да се изразя – нещо, което е ставало с десетилетия, защото схемите за защитените зони са изготвени още от 2001 г. При приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. тези схеми без особено задълбочен анализ са потвърдени с решения на Министерския съвет – с други думи, с решение на Република България, като нов член на Европейския съюз. И от там влизаме в ситуация, много близка до тази със затварянето на Първи до Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Няма как да са доволни всички страни да се намери такова решение, което да е компромисно, просто защото това е невъзможно. Но все пак това правителство, това коалиционно правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е принудено да пристъпи към решаването на въпроса, тъй като той е отлаган от редица правителства. Вече няма как. Преди година и половина има осъдителна присъда, следват тежки санкции за България. Щем, не щем – трябва да поставим въпроса за решаване и решаването му, за съжаление, минава през – пак, за пореден път – през ощетяване на държавата. И сега ние това, което се опитваме да направим, е да не донесем, да не причиним големи вреди на държавата, вредите да бъдат по-малки – и конкретно, като отговор на въпроса ви: компромисното решение, ако въобще може да се говори за такова, е обезщетяване на собствениците. Обратен път към промяна на териториите и към отказ от изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз няма, няма. Водещ: Всъщност къде е големият проблем? Валери Симеонов: Големият проблем е в това, че са определени едни зони като „степи“, което аз някак си никак не мога да го приема като степи, защото си направих труда да ги поразгледам, доколкото мога, и на карта, и на място. В моите изградени от детството и от юношество разбирания за степи някак си не се връзват тези парчета пустееща земя, необработена, с храсти, тук-таме даже и с дървета, дерета на реки и прочее. Нещо не мога да го видя като степ, камо ли като някаква си екзотична Понто-сарматска степ. Водещ: Да, това й е наименованието, за съжаление. Валери Симеонов: Да, в моите представи степите са обширни пустинни пространства или полупустинни пространства, в които препускат коне, камили и т.н. Няма такова нещо. Когато разгледате внимателно районите, които са определени като такива странни природни образувания, ще видите, че това са – пак повтарям – едни ивици, тесни ивици, до няколко километра – до 1-2, даже няма и толкова, по-малко от километър даже, едни тесни ивици, които са покрай брега на морето. Като си представите района от Шабла до Калиакра и след това и до Балчик, това е просто една високата част на платото над морето, по самия му ръб едни такива ивици, много избирателно начертани, в които по принцип почти няма обработваеми земи – това ми направи впечатление. Това е доброто в случая, че няма да се увреди бизнеса на много хора, практически почти няма такива обработваеми земи, малко са. Повечето са такива пустеещи парцели, които са закупени или представляват фактически частни имоти, които са закупени една част от общини, други – препродадени, в които местните хора си имат някакви намерения там да направя къщи за гости, евентуално някакво строителство, някакви инвестиции в туризма да направят. Сега това няма как да стане. Както се казва, ще пият една студена вода и единственото решение е държавата по някакъв начин да ги възмезди тези хора с аналогични парцели и имоти държавна собственост: или преминавайки през закупуване на общинска собственост, или пък чрез заплащане на стойността, която те са платили, или там няма значение – там по някаква схема, с лихви, без лихви, нямам идея. Това е въпрос вече на бъдещо решение на Министерството на финансите. Но като че ли това е единственият изход, защото – пак повтарям – другото е почти невъзможно. Решение на Съда на Европейския съюз, което не се изпълнява от една държава-членка – просто санкциите ще бъдат още по-големи. Водещ: А възможно ли е някакво преразглеждане при съставянето на Плана за управление на защитената зона „Калиакра“ в търсене на баланс? Четири работни групи ще работят по него. Валери Симеонов: Не знам за какви работни групи говорите. Не съм чул такова нещо. Водещ: Така беше съобщено – четири работни групи, които ще обсъждат специфични проблеми в енергетиката, земеделието, рибарството и строителството, за да предложат и проект на план за управление на защитената зона. Валери Симеонов: А, това говорите за плана? Водещ: Да. Валери Симеонов: Планът за управление – естествено, той трябва да определи по какъв начин ще се прилагат фактически тези решения на Министерски съвет от 2007 г., от времето на Станишев и на Джевдет Чакъров, който тогава е бил на околната среда и водите министър и е подписвал като селски кмет. Там ще бъде още по-тежката задача за тези планове, тъй като те трябва от една страна да осигурят безопасността и съществуването на т.нар. „хабитати“, или обиталища, на патки, гъски, гущери, не знам си още какво. Обаче това трябва да стане с възможно максимално съобразяване с местните особености, макар че лично аз не виждам как ще стане това съчетаване, след като за съжаление, тия планове в общи линии налагат забрана за обработка на земите с тежка техника. Възможно е да има последици и върху риболова, каквито засега няма – искам да подчертая, че няма последствия за риболова от тая заповед, която беше издадена от министър Димов. Но в тия планове ще има много сериозен сблъсък на интереси и на противоречиви изисквания и не мога сега да определя какъв ще бъде крайният резултат. Във всички случаи ще се стигне до по-сериозни проблеми, тъй като тези планове за управление включват едни зони А и Б, които вече са на километри… Водещ: Три зони, да. Валери Симеонов: … на километри навътре. Не става въпрос само за тая защитена зона – Защитена зона „Калиакра“, която, пак повтарям, е една тясна ивица от тези за мен малко измислени степи. Водещ: Какво ще предприемете като правителство, за да не тръгнат верижни бунтове в следващите кризисни райони и общини, засегнати от НАТУРА 2000, защото стана ясно покрай този проблем, че 1/3 от територията на България попада в тях? Валери Симеонов: Така е. Факт е, че 34% от територията на България са в НАТУРА 2000. След казуса с Калиакра вероятно ще следва Балчик, Шабла, след това близка до сърцата на софиянци Витоша също е планирано да влезе – тя си е в НАТУРА 2000, в зони, забранени за всякаква дейност. Не мога да предвидя как ще се развият нещата. Какво можем да направим? Това, което можем да направим, е да търсим намаляване на щетите. Колкото се може по-малко засегнати, колкото се може по-малко недоволни. Нямаме – пак повтарям – възможност за някакъв решителен и полезен за всички ход, политически ход, нямаме такава опция. За съжаление, налага се да плащаме греховете на редица досега управлявали. Но какво да правим, такава е съдбата. Водещ: Г-н вицепремиер, докъде е екологията и откъде започва реалният местен интерес за икономическо оцеляване? Вие сравнихте проблема „Калиакра“ с филма на Хичкок „Птиците“. Защо? Валери Симеонов: Защото сюжетът на този класически филм – това е класика в жанра, филм на ужаса, даже определен като първия такъв – там например птиците нападат обитателите на едно крайбрежно населено място, на големи ята започват да ги нападат и да ги кълват, да ги убиват, да убиват хората и т.н. В преносен смисъл аз направих сравнение, че нещо такова се получава и в България, когато под претекст, че се защитават определени пернати видове, определени видове птици, се унищожава поминъка на хора, които имат правото на своята икономическа инициатива и на правото на живот и на приходи, и на търговска дейност. За съжаление, това става. В конкретния случай заради птиците се ощетяват много сериозно интересите на хората. И не знам тия хора, които са ги планирали всичките тези зони, сигурен съм, че са ги правили в името на благородната цел да запазим екологията и природата, и животинския свят на България, но аз мисля, че са стигнали до крайност в тоя случай. Водещ: Някой ще понесе ли – извинете – отговорност, защото в изготвените проекти за такива зони попадат места, като летището на Балчик, което се използва, при това се използва за военни цели и наскоро там имаше учение? Ей такива недоразумения. И сигурно този пример е мултиплициран в цяла България – няма защо да се заблуждаваме. Някой ще понесе ли отговорност за това? Валери Симеонов: Какво да ви кажа? Първо, летище „Балчик“ не влиза в Защитена зона Калиакра“ – много внимателно го проверих преди малко. Не влиза в Защитена зона „Калиакра“. Влиза в тези дълбочинните зони, които ще бъдат предмет на план на управление. Но както и да е, да го оставим летището – последният кахър, дето се казва, е летището. Но ако някой трябва да понесе отговорност, може би ще трябва да направите няколко интервюта с включвания на живо с г-н Станишев, с Джевдет Чакъров, с хората, които са подписвали тия документи – не знам дали са ги и чели даже – и които са поемали ангажименти пред Европейския съюз от името на цялата държава. Ето кой трябва според мен да понесе отговорност и донякъде да се иска и обяснение на тези изключително влиятелни в Европа – подчертавам, в Европа – дружества за защита на птици, на животни, на природа и т.н. Нека да излязат да обяснят пред целия народ по силата на какви аргументи са предвидили точно тия зони и тези тесни ивици, които, повтарям, моята гледна точка е гледна точка на външен наблюдател. Аз нито съм еколог, нито се занимавам с териториално устройство, но за мен това не могат да бъдат степи. Много измислено ми изглежда всичко. Не може някакви полупустинни такива участъци… Водещ: Необработвани ниви – нека така да ги наречем. Валери Симеонов: Някакви необработвани терени да бъдат степи. Пак повтарям, за мен понятието, самото понятие може би трябва да бъде подложено на сериозен анализ и на аргументация. Нека да излязат да кажат кое точно ги прави толкова уникални тези парчета, абсолютно безполезни, бих казал, и безинтересна земя. Кое ги прави такива степи? Как може? Например нека някой точно от тях да излезе пред обществото да обясни как така тези Понто-сарматски степи ги има само в района на Калиакра, малко на Балчик и горе на Шабла, а как така странно, мистериозно ги няма в съседна Румъния, която е на метри от там? Изведнъж тези степи свършват. Ако ще е така, нека поне така да се прославим, като държава, да ги кръстим „Българско-сарматски степи“ или „Понто-български“ степи, защото по тоя начин ще подчертаем, че те се намират изключително и само в България, някакво уникално природно явление, за което досега никой не е подозирал, включително и учените, които са съдействали – имам предвид учените от БАН, които са съдействали за оформянето и за определянето на тези зони. Водещ: Как ще завърши тази каша, защото тя не е нищо друго, освен такава? Тя не е криза, това е голяма бъркотия. Валери Симеонов: Ами, какво да ви кажа? Не знам как ще завърши, но това, което зависи от нас, които сме натоварили хомота на това управление, ще гледаме да завърши с минимални щети. Това ще гледаме да направим. Така че ще завърши зле – зле ще завърши, но поне колкото се може по-малко зле да завърши. Това ще е нашата цел. Съжалявам. Цоня Събчева

9 Август 2017 | 11:00 | Радио "Фокус"