ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Валерия Фол: Връзката на Орфей с музите митологически подчертава неговият тракийски произход

Проф. Валерия Фол: Връзката на Орфей с музите митологически подчертава неговият тракийски произход

Тракологът проф. Валерия Фол в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“

26 Юли 2016 | 15:00 | Радио "Фокус", "Легенди за България"

Проф. Валерия Фол: Легендите и много от фолклорните разкази днес са свързани с тракийските митопредстави и светоглед

Проф. Валерия Фол: Легендите и много от фолклорните разкази днес са свързани с тракийските митопредстави и светоглед

Проф. Валерия Фол, директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“. . Водещ: Продължава предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“. В нашето първо издание ще говорим за траките, за тракийските вярвания и култура, с които са свързани много легенди, запазени и до днес. Повече за този древен народ, за техните ритуали, гробници и светилища ще разберем в следващите минути от траколога проф. Валерия Фол, директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии. Проф. Фол, кои са най-важните тракийски религиозни вярвания, тракийски божества? Кое според вас най-точно описва тракийската култура? Валерия Фол: Много са. Казвам, че са много, защото един народ с хилядолетна история развива своите вярвания и религиозни представи, съответно своите обреди. Разбира се, на първо място трябва да кажем, че древните траки вярвали във Великата богиня майка. Това е първото божество, което е всъщност документирано по българските земи още от праисторията. То е характерно за средиземноморския свят въобще в праисторията. И траките този образ на Великата богиня майка, която е цялата природа, ако може така да се изразя, го развиват по-нататък. Всеки народ всъщност по Средиземноморието извършва това, но интересното при траките е, че това божество много късно и в различни образи, т.е. различните функции на богинята придобиват различни образи. Върховно божество, но наред с него траките почитат и Бога Слънце, който има двоен образ. Единият е уранически, небесен, а другият – на огъня като земно отражение на космическото светило. Обредите, свързани с тях, се разпростират върху целя живот, както на човека, така и върху природния цикъл. Можем да кажем, че от раждането до смъртта и от пролетта до зимата и зимните обреди – всичко това е било свързано с тези две божества. По-късно тракийският Херос наследява много от чертите на ураническото божество, но същевременно се явява и като бог на преминаването отвъд. Водещ: Какво е значението на тракийските гробници и светилища? Какво знаем наистина за тях и кои са най-значимите такива места, които са запазени до днес в България? Валерия Фол: Тракийските гробници, въобще някои от тях не са гробници, някои от тях дълго време функционират като места за почитане на хероизирания, обожествения владетел; някои от тези градежи са играели ролята на храмове за посвещения, като Старосел например, т.е. имат различни функции, но те са изключително интересни, защото от една страна, са врата към преминаване отвъд. Включително и в мистериите се вярва, че посветителните преминават отвъд да получат знание и се връщат. Интересни са, тъй като всъщност са един геометричен, геометризиран и дори можем да кажем стереометризиран образ на утробата на Великата богиня майка. Светът на мъртвите всъщност не е отделен свят, смъртта е част от живота. Тези паметници, а са запазени много от тях и в Долината на тракийските царе – Казанлъшко, и в археологическия резерват при Сборяново, Разградско – те са едни паметници, които показват много, много сложен светоглед, който са имали траките. Божествата за тях са преди всичко едни енергии. Тъй като траките вярват в безсмъртието и в това, че трябва да са в хармония с природата, много от техните светилища, особено планинските, тъй като там се използват скалата и камъкът, са съхранени до ден днешен. Такива светилища можем да видим и в Родопите, и в Странджа, и в Стара планина, въобще в планините. В равнините колегите археолози разкопаха доста светилища, в които има обредни ями, обредни ровове в кръг, но те не са така ефектни. Водещ: Споменахте Родопите. Знаем, че там са живели и бесите. Какво знаем за тях и има ли отговор въпросът свещена ли е наистина Родопа планина? Валерия Фол: Да, живели са бесите. Те са много известни, особено с тяхното светилище на Дионис. Родопите са едно от най-гъсто населените места в Древна Тракия, тъй като минното дело, дърводобивът, животновъдството са основни икономически отрасли на древните траки. Дали е свещена планина? Като гледаме гъстотата на светилищата, можем да го кажем, макар че това са жилища, които са извънселищни. Принадлежат на определени групи селища, които почитат там своите богове, измерват времето. Свързани са и с минното дело. Водещ: За съжаление, обаче, като че ли са оскъдни са историческите, археологическите сведения за тези народи. Споменахме и бесите, но живи до днес остават много легенди. Кои са най-интересните според вас, свързани с траките и тракийската култура, и какво е мястото на тези легенди като част от развитието на туризма днес? Валерия Фол: Много от легендите, много от фолклорните разкази за светилищата са свързани всъщност с тракийските митопредстави и светоглед. Да вземем всичките легенди за змейове. Цели обреди са съхранени, като нестинарство, като маскарадната обредност, традиционната погребална обредност на българите в някои райони, всъщност е почти повторение на древната тракийска обредност, въпреки че се извършва от православен свещеник. Тази вяра, че определени извори лекуват, че определени места имат енергийно натоварване и помагат на човека, и вярата, че се изпълняват желания или пророчески сън може да има човек на това място – всичко това ни е завещано от тракийската култура. Стар народ е българският народ, траките участват в етногенетическите процеси на формирането на българския народ, така че тази антична култура е оставила много в легендите за места на великани, на змейове, на някакви фантастични същества. Това е останало, то трябва да се разкаже. Албена ИВАНОВА

17 Октомври 2015 | 12:00 | Радио "Фокус"