Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Едно от най-значимите и заслужили имена в родната ММА сцена - Никола Дипчиков, бе гост на предаването "Спортът на Фокус". 42-годишният ветеран, който от 11 години е сред водещите бойци в една от най-силните ММА вериги в Европа - "Absolute Championship Akhmat", загуби последната си среща в Омск, Русия. Боецът от Севлиево, който се състезава в средна категория, допусна поражение от руската легенда Александър Шлеменко във втория рунд на сблъсъка им, който бе главно събитие на галавечерта "АСА 204".

Защо се стигна до поражението, каква е текущата ситуация в българската ММА сцена, ще продължи ли да се занимава със смесени бойни изкуства и след края на професионалната си кариера и цени ли България своите топ спортисти? Все въпроси, на които г-н Дипчиков бе така любезен да отговори.

Днес e 23 юни. Само няколко дни след мача ви срещу руската легенда Александър Шлеменко. Главното събитие на галавечерта "Абсолют Чемпиъншип Ахмат 204", която се проведе в Омск, Русия. Г-н Дипчиков, след победа се говори по-лесно предполагам, но този път вие бяхте от другата страна. Първо на първо, успяхте ли да си починете? Кога се прибрахте в България?

 - Прибрахме се в неделя рано сутринта. Физически нямам толкова нужда от почивка, колкото емоционално и психически и сигурно ще ми трябва повече време. Няколко дни не са достатъчни. Всичко е много прясно, случи се много скоро. Всеки професионален спортист знае, че загубата е изключително неприятно нещо. Още повече пък, когато си бил и близо до победа, боли още повече и със сигурност трябва повече време, за да може да си изчистиш главата, да си починеш емоционално. Иначе физически не се чувствам изморен, чувствам се много добре даже. Това ми дава сили и надежда, че бързо ще изляза от това състояние на неприятни чувства след загуба.

За хората, които са гледали мача и аз имах възможността да гледам "хайлайтс", така да се каже. Първият рунд абсолютно, без да бъдем, нали да сме си домашари, да сме си българи. Първият рунд в най-лошия случай беше равностоен. След това дойде този втори рунд - загуба чрез "риър нейкед чоук". Как ви се стори на вас мача? Имахте ли шанса да го изгледате? Успяхте ли за толкова кратко време да намерите позитиви и негативи?

 - Да, да, със сигурност. Не ми беше много интересно да гледам мача веднага след като приключи, но докато бяхме на летището в Омск и чакахме самолета за Москва, едни момчета бяха седнали до нас и ни разпознаха и те си пуснаха на телефоните да гледат мача. Аз ги попитах дали мога да се присъединя към тях да го гледам, че все още не съм го гледал. И те много се зарадваха и отидох при тях, седнах и изгледах мача. Първи рунд в никакъв случай не е близо дори до равностоен, категорично. Първият рунд го печеля аз, беше тотална доминация. Вторият рунд... по-скоро би трябвало да отговоря, може би на въпроса защо според мен загубих. И най-краткият отговор и точен, който мога да дам е, защото не издържах психически на напрежението. Това е главната причина. Чувствах се много добре преди мача на загрявката, като влязох в клетката, чувствах се много лекичък, много бърз, много подвижен. И то се видя в първия рунд, че всичко беше наред, но в момента, в който седнах на столчето между първия и втория рунд, почивката, треньорът ми Добруджански ми даде наставления, всичко ми беше напълно ясно. Станах за началото на втория рунд и нещо се случи. Усетих огромна тежест в краката, огромна тежест в ръцете, усетих много висок пулс и учестено дишане и всичко това нещо се случва за стотни от секундата. Мисълта работи много бързо, адреналинът е висок, ти си под напрежение. Започнах да си задавам въпроса "Никола, защо се чувстваш така? Играл си само 5 минути, това е абсолютно нормално." И мисля си, че се стреснах много и получих нещо като паник атака и буквално целият ми организъм се скова. Тялото ми функционираше изобщо не както съм го научил и както трябва да функционира. И с всяка измината минута ставаше по-зле. Аз се опитвах да се движа, да мога да възстановя, да държа далечна дистанция. Обаче усещах как тялото не ме слуша. Наистина получих много тежка криза и главната причина за това, според мен лично, според моя треньор също и хората, които са покрай мене е, че имаше много напрежение. Тази седмица, която бях в Омск, беше много дълга и продължителна за мен. Напрежението беше това, с което не можах да се справя и затова загубих мача.

Доказателство, че отстрани колкото и да изглеждате като някакви непробиваеми машини, в крайна сметка и вие сте хора.

 - Абсолютно.

И на вас може да ви се случи някакъв такъв бъг в системата, защото вие сте ветеран в тази игра и на някой може да му звучи ненормално, но това е реалността, случва се. Г-н Шлеменко, който е ветеран, руска легенда, няма какво да си кривим душата. Изненада ли ви той с нещо?

 - Не, не. Между другото, първият рунд докато играехме, аз виждах абсолютно всяко него движение отдалеко. Виждах грешките, които допуска, виждах къде мога да пробия. Даже в края на първия рунд го съборих с лекота, което ми даде една увереност и спокойствие, но всичко се преобърна за секунди. В момента, в който седнах на столчето между първия и втория рунд, всичко се преобърна за секунди. И това, което каза ти е много вярно и аз искам хората да разберат, че ние професионалните спортисти сме хора. Имаме чувства, емоции. Не всеки път успяваме да се справим. При нас има много, много актьорско майсторство. В бойните спортове, докато се биеш, нямаш право да показваш болка. Нямаш право да показваш чувства и аз и бойците, които са на моето ниво, много са развили това свое качество. Да не показват какво чувстват, какво усещат и точно поради тази причина се получи разликата и това хората не можаха да разберат какво стана, защото аз съм научен да не показвам как се чувствам. И в крайна сметка, това, което е вътре в мен, тази криза, която получих - на умора, на паника, аз не я показах много видимо. И точно според тази причина дойде объркването и всички негативни коментари след мача, че аз съм продавал мача и тем подобни, което... как да кажа, много повърхностно заключение. Без да знаеш информация, без да знаеш детайли...

Без да си вътре.

 - Без да си вътре, точно така. Много е лесно да осъждаш и аз затова споделям тези неща, за да мога да разберат хората, че ние също имаме емоции, чувства и не всеки път успяваме да се справим с тях. Аз и друг път съм бил гост. Не друг път, аз всеки път, когато ходя да се бия в Русия, това са вече 11 години, всеки път съм гост, всеки път се бия за домакини. Много пъти съм успявал да се справя с това напрежение. Много пъти съм успял да печеля мачове, въпреки това напрежение. Но този път беше различно. Този път беше много различно, защото интересът към този мач беше огромен. Шлеменко е голяма легенда и в момента в който кацнах в Омск, всички прожектори бяха насочени към мен и него, докато това нещо в България го няма. И на мен ми дойде много изненадващо и по-скоро неприятно изненадващо, защото не съм свикнал да бъда толкова много в центъра на вниманието. Това е "мейн ивент", това беше много голямо призвание за мен и психически ми дойде повече и много ключово беше тази седмица, която прекарах там. Настина много се напрегнах, макар че бях спокоен през цялото време. Това спокойствие може би малко беше лъжливо, защото бях спокоен, но в същото време усещах напрежение.

Реално Александър Шлеменко първоначално имаше друг опонент. Вие се съгласихте да спасите главното събитие. Месец, може би, някъде средата на май.

 - Четири седмици преди мача.

Как протича подготовката за един мач, когато имаш на разположение 3-4 седмици и не може да проведеш адекватен тренировъчен лагер от 2-3 месеца, всичко да си мине, както си е планувано, както си му е редът?

 - В интерес на истината, аз съм ветеран в този спорт и нямам нужда от толкова много време за подготовка. Моят противник също беше сменен. Аз първоначално трябваше да играя с Артьом Фролов, друг руснак, който между другото, като физически данни много прилича на Александър Шлеменко. С единствената разлика, че Александър Шлеменко е обратен гард като мене, а Артьом Фролов беше прав гард. Единственото нещо, което трябваше да променя, е спаринг партньорите. Да играя с повече спаринг партньори с обратен гард. За щастие, тук в България имаше две момчета при моя треньор Добруджански, които бяха с размерите горе-долу на Шлеменко, обратен гард. През цялото време тия момчета бяха на мое разположение, треньорът ми също и аз реших да остана да проведа този лагер в България, макар че си бях взел самолетни билети за Варшава. Аз всеки път преди мач ходя във Варшава да се готвя, защото там имам много спаринг партньори. И останах тук да проведа своята подготовка и тя мина много добре. Много съм доволен от подготовката, чувствах се много добре, кондиционно бях много добре. През цялото време моя треньор ме гледаше, поправяхме грешки по време на спаринг. Технически работихме много и 4 седмици преди мача, когато ми потвърдиха, че ще играя с Шлеменко, аз наистина много се зарадвах, защото това е голяма привилегия да играеш с такъв боец като него. Четири седмици ми бяха напълно достатъчни да се подготвя за мач с него.

Няма как да не ви попитам, вие преди малко го засегнахте, то стана на въпрос още на официалната пресконференция след събитието, дори президентът на организацията се възмути от появилите се слухове, че едва ли не сте продал мача. Имате ли обяснения откъде идват тези спекулации? До колко им обръщате внимание?

 - Да, имам обяснение. То, когато някой човек е паднал на земята, много лесно е да го риташ и това се случва много често. Мене това нещо, което повече ме засяга е...нали, руснаците ги разбирам. Те не ме познават като личност, не са запознати. Пак казвам, видяха каква разлика има в мен между първи и втори рунд, те нямат обяснение защо това нещо се случи така. Плюс това, руснаците са много хазартни и страшно много залагат и 100% е имало много залагания за този мач. И на пресконференцията дойдоха да ме интервюират журналисти от руската телевизия "Матч" и ме попитаха дали знам, че според много хора аз съм фаворит за този мач и аз казах, че нямам такава информация, не съм запознат. След като свърши така мача и почнаха да валят тези съмнения към мен от руснаците, че съм продал мача, веднага навързах нещата, че много вероятно е да са залагали на мен и аз като съм загубил, те от ярост и от злоба и от липса на логично обяснение какво се случи да почнат да плюят. Но по-скоро ми стана неприятно от българските коментари, които бяха такива. Има там един тесен кръг от хора, които умишлено писаха такива неща срещу мене, защото виждат, че в момента съм загубил мач и е много удобно да наранят моите чест и достойнство. Но какво да ви кажа... аз съм много наясно със себе си, аз знам какво стана. Хората покрай мен, които вярват в мен, също знаят какво стана. И от никой покрай нас, включително от организаторите в Русия, включително от бойците, които бяха на галата, които видяха всичко, никой от тях няма съмнение, че аз съм продал този мач. Така че, излишен шум са тези спекулации. Разбирам, разбирам хората, защо така говорят, но аз съм готов да го понеса това.

И вчера, и още онзи ден с приятели, които следим и се интересуваме от бойни спортове. Всички от тях, без значение дали някои тренира ММА, дали е бокс, карате, киокушин, каквото и да е. Голяма част от тях ми показаха ваш пост. Един от последните ви постове в социалните мрежи, именно след мача. Аз само искам първото изречение да прочета от него: "Искам да посветя тази моя загуба на всички, които не се страхуват да се провалят." Прочетох по-голямата част от коментарите под въпросния пост. Мнозина там казват, че сте изключително скромен човек, който не спира да се труди. Как успявате да ги запазите тези две изключително важни качества, имайки преди факта, че се състезавате на една от най-големите сцени в Европа и името ви е известно в международните среди?

 - Една от главните причини да успявам, това е хората, които са покрай мене и средата в която живея. Средата, която съм изградил, приятелите, които имам. Имам няколко приятели покрай мен, на които много ми е важно тяхното мнение. Те са много интелигентни хора, много им вярвам, много им се доверявам. И когато седнем за честни и искрени разговори, всичко се слага на масата - и негативи, и позитиви. И когато си заобиколен от такива хора, много по-лесно е да си останеш земен. Много по-лесно е да останеш здраво стъпил на земята. И тук се потвърждава това правило, че средата, може би, е много по-важна от всичко останало. Дори един характер може да се промени от точно определена среда. И съм много благодарен, че съм успял да се обградя с такива хора, че имам такива верни приятели, които успяват да ме държат здраво стъпил на земята. Това първо изречение, което написах, мен ми се появи веднага. Между другото, този пост, който го написах, наистина после осъзнавам колко силни думи са тези, но това бяха първите ми мисли, които ми минаха през главата в момента, в който осъзнах, че съм загубил. Аз тази криза физическа, която я получих по време на мача, ме държа около 30 минути след мача, аз не можех да сляза по стълбичките от клетката. Краката ми трепереха, не можех да фокусирам, виеше ми се свят. Веднага след като излязохме от клетката, отивам в медицинския кабинет да ни направят преглед, мерят ни кръвно, кислород. Говорят ми докторите, аз не мога да разбера какво ми говорят, толкова зле се чувствах. Такава криза получих. Пулсът ми беше ускорен, не мога да дишам. После влизам в съблекалнята, тръгвам да се събличам - нямам сили да се съблека, да вляза да се изкъпя. И някъде около 30 минути ме държа и след това почна да ми се избистря мозъка. Почнах да осъзнавам всичко, говорих си с треньора ми, говорих с Тони. И докато се возихме в рейса на обратно към хотела, ми дойдоха тези мисли. И те наистина са много искрени. Виждам и знам колко много хората се страхуват от провала. Аз се провалих на този мач. За съжаление, не можах да го спечеля, въпреки че имах всички качества, умения и възможности да го спечеля, не успях. Определям го като провал. Много е неприятно, но е част от играта и съм сигурен, че ще успея да направя така, че да завъртя тази загуба към нещо много позитивно и положително.

Не знам дали не е рано за такъв въпрос, но вече гледате ли към следващия си мач. Реално докога е договорът ви с организацията?

 - Аз съм 11 години почти вече там в тази организация. Реално погледнато по договор, този ми беше последния мач. Аз не съм имал някакви проблеми с подписване на нов договор. В много добри отношения съм с организаторите. Те са ми казали, че мога да се бия докато поискам, докато мога да правя хубави мачове, няма да има проблеми да играя в тази организация, но силно са надявам, този последен мач да не се отрази негативно на имиджа ми и на имиджа на организацията. Не вярвам. Не вярвам, защото всички знаят истината каква е. Но тук вчера и днес започвам да събирам някак си сила и мотивация за следващ мач. Последния път, като си вадихме визи за Русия, те умишлено ми пратиха едногодишна виза, за да мога да не си вадя всеки път. И имам някакви планове в главата, включително и "мач мейкърът", след като свърши мача, дойде и ми каза, че имам вече едногодишна виза, да дам сигнал, когато мисля да играя пак. И ще видим. Сега тука да минат още няколко дена, да си поприказвам с всички мои приятели, да видя какво мислят и те и ще реша кога ще направя още един мач.

Хората казват, че професионалният спорт, особено пък бойните изкуства, които са супер изтезаваща за тялото и за ума дисциплина, са поле за младите. В този ред на мисли, далеч ли е според вас денят, в който Никола Дипчиков ще кажа чао на ММА сцената, поне като професионален боец?

 - Нямам представа, зависи какво значи далеч. Със сигурност ще е повече от година, така мисля. Аз имам много точно мерило за това колко да продължа - много важно е как излизам физически от последната среща. За щастие, мачът ми с Александър Шлеменко не получих абсолютно никакви поражения. Нула, нищо. Както влязох от мача, така излязох, което със сигурност ми дава още възможност за време. Имам време, за да се подготвя за още мачове. Ако бяхме се отрепали от бой, ако бях претърпял няколко нокдауна, ако бях нокаутиран, ако беше  станала някаква сериозна травма, със сигурност нещата щяха да се коренно различни. Със сигурност мислите ми щяха да тръгнат в посока отказване. За щастие, това нещо не се случи. Така че мисля си, че има още какво да покажа и да дам от себе си.

Както вие казахте, правите дебют в "Абсолют Чемпиъншип Ахмат" преди 11 години, през 2015 година. Видял сте 2 и 200 в професионалния ММА. Какво научихте за себе си в тези 11 години и какво е отношението към вас от руските промоутъри, както казахте, "мач мейкър" и организатор?

 - Научих за себе си това, което съм знаел от дете - че съм борбен, много съм борбен. Това съм го разбрал. Много имам нужда да се доказвам пред себе си. Не толкова пред хората, колкото пред себе си. Това ме държи много, дава ми сили и много искам да видя докъде мога да стигна, на каква възраст и докъде мога да стигна. В момента съм на 42, скоро ще имам резултати и ясен отговор на това. А вторият въпрос, който ме пита за отношението на руснаците - точно днеска си мислех това нещо. Добре, че ми се налага да ходя до Русия и да се срещам там с руснаците, за да получа потвърждение, че съм постигнал нещо в този спорт. Толкова много ми се радват тия хора там, такава подкрепа получавам от тях... Сега като бях в Омск, родният град на Шлеменко, в момента, в който кацнахме на летището и пътуваме с таксито от летището до хотела, навсякъде имаше реклами на мен и моя мач. Навсякъде. Цяла Русия говореше за този мач. Тази голяма държава, с такива традиции в бойните спортове, навсякъде говореха за мен. По каналът "Матч", ден преди боят ни, Шлеменко беше в студиото на интервю, показваха кадри от моя мач. Говореха за мен - силни, слаби страни. Показваха моите нокаути, говориха колко опасен боец съм. И да видиш това нещо по най-голямата спортна руска телевизия, наистина означава, че съм постигнал нещо в този спорт. Връщам се тук в майка България и абсолютно никой - нищо. Нито една национална телевизия. Не никой - нищо. Извинявам се. Нито една национална телевизия не показа моят мач, не показва това, че ще играя с такава легенда. И интересното е, че аз съм заслужил да бъда главно събитие на "АСА 204", заслужил съм да се изправя срещу такава легенда като Александър Шлеменко и руснаците го оценяват, а в нашата майка България, в нашата скромна държава, дори хората не са чували и за мен. Пак казвам, радвам се, че успявам все още да ходя в Русия, да получа топлото отношение на руснаците към мен, за да имам потвърждение, че това, което съм направил, съм постигнал нещо.

Въпреки че се състезавате в чужбина, вие имате сериозен и отличен поглед върху родната ММА сцена. Как се развива тя, ако изобщо можем да използваме точно този глагол "развива" и накъде се е запътила?

 - За мен лично смесените бойни изкуства в България са на изключително ниско ниво. Професионалният ММА буквално не съществува, няма го. И главната причина за това е начинът, по който е управлявана Българската федерация по ММА в лицето на президента Станислав Недков. Това не е тайна за никой. Всички са вече наясно какво се случва в Българската федерация по ММА, всички се наясно с тъмното минало на този човек. Той е бивш престъпник, който осъждан за насилие и изнудване. Толкова много години заема тази ръководна позиция, бивайки пазен от различни политически сили. Неговият интерес изобщо не е да развива българския ММА. Неговият интерес се спира дотам, той колкото се може по-дълго да се задържи на тази позиция. И в България ММА е на това ниво, благодарение на него и когато става дума за развитие на българския ММА, и то само не е за развитие на ММА. Каквато и сфера да погледнеш, за да има развитие, трябва да има конкуренция. Българската федерация по ММА уби конкуренцията в България и уби професионалния ММА. И точно поради тази причина нямаме професионални състезатели с договори в големи организации. 

Много ми е странно. Вие сте един от най-добрите ни състезатели. Вече 11 години славите страната в чужбина и както казахте, не къде да е, а в Русия, където бойните спортове са на няколко стъпала отгоре. В същото време г-н Недков е президент на федерацията. Вие поддържате ли някакъв дори минимален контакт с него? Имате ли някаква връзка? Кога за последно се чухте?

 - Не, аз аз не го познавам този човек. Имах една съвсем случайна среща с него, която аз нямах желание да разговарям с него, защото знам каква личност, какъв човек е. Знам колко много е навредил на българския спорт и точно поради тази причина не искам да общувам и контактувам с него. Никога не съм се чувал с него. То няма и причина. Аз се бия извън България толкова много години и за щастие нямам никакви допирни точки с него. Няма никакъв повод, за да имаме контакт.

Вижда ли се Никола Дипчиков някой ден като президент на родната ММА федерацията. Или пък треньор? Изобщо как виждате, когато и да е, дните си след края на професионалната ММА кариера?

 - Да, виждам се, разбира се. Аз ММА последните 15 години ми е част от живота. През последните 15 години той ми е единствената мисъл, с която лягам и ставам -  как да стана по-добър в този спорт и абсолютно сам, с тесен кръг от хора покрай мен, успях да стигна до една от най-големите международни сцени и да се задържа там толкова много време. Така че, ММА е част от моя живот и напълно логично и нормално е да продължи да бъде част от моя живот. Дали ще бъда президент на федерацията, дали ще бъда треньор, нямам представа. Мисля си, че се справя с каквото и да се хвана. Много вероятно е след прекратяване на професионалната ми кариера да се занимавам с ММА.

Освен че сте навътре в ММА обществеността ни, вие се познавате с хора от всякакви бойни дисциплини - таекуондо, кикбокс, каквото и да е. Предполагам, че следите изкъсо какво се случва и в другите федерации. Преди няколко дни Българската конфедерация по кикбокс и муай тай, която в продължение на няколко години беше управлявана от г-н Галин Димов, доста компрометирана личност, вече има нов президент - Марио Иванов. Тази смяна дойде след много главоболия, много полемики. Може ли да видим такава промяна и в ММА федерацията?

 - Абсолютно мисля, че да. С Марио се познавам от много години, в много добри и близки отношения сме с него, много пъти сме си говорили, имали сме много искрени разговори. Аз винаги съм го подкрепял. Знам, че той е мъж, който има чест и достойнство. Бях изключително радостен, когато разбрах, че са свалили Галин Димов и той е станал президент. Веднага му писах, веднага го поздравих и му казах: "Марио, ти си светлина в тунела. Щом ти, вие, успяхте да направите това нещо, няма абсолютно никаква причина ние да не успеем. Всичко е въпрос на време.

Напълно подкрепям. Щом там смяната дойде, макар и закъсняла в очите на много хора, действително промяната е възможна навсякъде. Колко важен човек за вас е Николай Добруджански? С какво той ви помогна за тези повече от 10 години работа заедно?

 - Много важна фигура в моя живот. За щастие, ние с него сме на първо място приятели. Имаме много сходна ценностна система. Имаме много сходен начин на виждане за живота, философски. И това ни обединява и прави много голяма и силна връзка между нас. Когато имаш такива отношения с приятел, моето уважение към него като треньор, се засилва още повече, защото познавам личността. Нашата връзка е много силна, разбираме се с поглед, където се казва, толкова много време се познаваме. Даже когато играя по време на мач, толкова съм успял да изолирам всичкия страничен шум и да чувам само неговия глас. Каквото и да се случва, аз чувам само неговия глас. И това е достатъчно показателно каква силна връзка имаме и колко съм насочил фокуса си към него, колко доверие му имам и как в стресови ситуации, докато съм вътре в клетката под напрежение и под въздействието на адреналин, успявам да чувам неговия глас. Това означава, че имаме много силна връзка.

За тези 11 години, в които се състезавате в Русия, интересно ми е получавал ли сте някога покани да си биете тук на родна земя, защото вие за последно сте го правил това през 2015 г.?

 - Да, преди години с Любен Джубрилов имахме някакви разговори да се бия в България. Обаче то е невъзможно, защото аз имам подписан договор с руснаците и там ми е интересът.

Разбираемо.

 - Абсолютно, да. Интересът ми е там. Иначе в България няма как да се бия на този етап, защото пак казвам, то няма професионални гали. Единствено "Макс Файт" се борят все още с Българската федерация по ММА и се опитват да правят някакви ММА срещи. От ММА организация, "Макс Файт" се превърна в организация за бойни спортове - кикбокс, бокс, защото Българската федерация по ММА с толкова много уби българския ММА, че то няма състезатели. И г-н Любен Джубрилов е принуден да прави срещи от други спортове, за да може "Макс файт" да съществува. При условия, че няма поле за изява в България, няма как да играя в България. А и високата топка, която са вдигнали моята организация "ACA", натам ме дърпа, там искам да играя и да се бия.

Малко като Висшата лига и Първа лига, ако трябва да направим съпоставка с футбола. Разбирам, интересно ми е г-н Дипчиков, когато правихте първите си стъпки в бойните спортове представяхте ли си, че на 42 години все още ще бутате яко.

 - Не, не съм си представя такова нещо,. Някак си през всичките тези години, изобщо не ми е минавало през главата да правя нещо друго. Това нещо мисля, че много ме държи. Със сигурност, ако сега пред мен е Никола на 20 години и го питам "Ти мислиш ли, че ще си активен спортист до 42?", той би ми отговорил "Да, със сигурност." Защото на мен това ми е било спасението. Мен спорта ми е бил спасението. Аз имах много тежко детство и единственият начин да изпъкна и да пробия в този живот, е бил спорта. Винаги съм се представял като спортист. Винаги във фантазиите ми съм бил изявен спортист, добър спортист и точно поради тази причина не съм мислил за отказване, не съм се виждал като отказал се спортист.

Казахте в началото на интервюто, направи ми впечатление. Много е важно в клетката да не показваш никакви емоции, да си затворен, абсолютно всичко да е скрито. Как успявате да балансирате това нещо в личния живот, защото човек, когато излезе от клетката и от залата е хубаво да си сподели емоциите, болките, каквото и да е с най-близките си хора. Имате ли проблем с това "switch on & off"-  от залата, от ринга в личния живот.

 - Не, нямам такъв проблем, защото съм осъзнал нещо много важно. Бих го казал и като съвет към хората, които ни слушат - всеки един човек, всяка една личност трябва да може да играе роли. Не да си фалшив. Имам предвид да можеш да превключваш, този "switch", който каза ти. И ще обясня какво имам предвид. Когато влезеш в клетката и трябва да се биеш по време на мач, за да победиш противника, ти трябва задължително да превключиш в ролята на хищник, ролята на победителя. В момента, в който излезеш от тая клетка, ти трябва да превключиш на нормалния човек, който е оръжие за обикновените хора, който трябва да се съобразява и да спазва правилата, за да не наранява другите. В момента, в който се прибереш вкъщи, трябва да превключиш на бащата, родителя. В момента, в който отидеш на работа, трябва да превключиш на това да си вършиш работата. И когато си наясно с всички тези роли и успяваш да ги изиграваш искрено, не фалшиво, това означава, че вече си една балансирана личност. Наясно с това кой си, какво правиш и какво ти е предназначението.

Г-н Дипчиков, последните години, може би даже и десетилетия, улиците на България се пълнят с тъй наречените "локали". Деца, тийнейджъри, които гледат лошо, мислейки се за гангстери. Побойщата в училищата и на улицата стават  ежедневие, а в същото време залите и стадионите като че ли, не са толкова пълни. Има хора, но поне това, което съм видял с очите си, няма толкова много деца. Къде според вас се къса веригата и защо не можем да вкараме повече деца по залите, по стадионите и на пистите, вместо да висят с "вейпове" в устата?

 - Защото на нашата майка България не ѝ е приоритет спорта. Оттам идва цялата работа, според мен. Тези "локали", за които говориш, мисля, че могат да бъдат много добре превъзпитани със спорта. И от всички видове бойни спортове, които съществуват, ММА е най-близко до уличния бой. Аз мисля, че една държава като България, ако развие много добре спорта ММА - правилните хора биват ръководители на тази федерация, правилните хора биват треньори на тези клубове по ММА, аз мисля, че много в правилния път може да бъде вкарана младежта. Защото тези "локали", които са толкова агресивни и несправедливи и използвайки сила, за да доминират, те не са възпитани добре. Средата, в която са попаднали не е правилна, не е благоприятна. В момента, в който тези момчета дойдат в залата и биват доминирани по време на тренировка, толкова много ще им се промени погледа. Толкова много ще стъпят на земята и ще разберат, че има някой над тях. Те в момента си мислят, че те са на върха на хранителната верига, не са яли бой, не са били превъзхождани явно от някои. Макар ще има и друго нещо. Има го и варианта, някои от тези момчета да са били тормозени и оттам да се отнасят и по този начин с другите хора, защото те това познават. Но пак казвам, че средата е много определяща и в правилната среда, това нещо може да се вкара в правилния път.

И за финал, г-н Дипчиков. Как и по какъв начин може да се премахне тази догма върху бойните спортове, че едва ли не по залите ходят само единствено престъпници и хора с "IQ" от 50? Как според вас трябва и да се работи с родителите, които по една или друга причина, не искат да си пускат децата да тренират бойни спортове.

 - Много пъти съм си мислил по тази тема, но интелектът е нещо, което е много определящо. Когато един човек има висок интелект, има нужда от знания, иска да чете, иска да учи, иска да се развива, напълно нормално е да гледа по друг начин на бойните спортове. Всичко тръгва от семейната среда, от родителите. Няма как да искаме нещо от деца, чиито родители не знаят каква посока да им дадат.

Точно така.

 - Мисля си, че всичко тръгва от родителите, от семейната среда и за да бъде това нещо променено, ще са нужни много години, аз нямам правилната формула в главата как да се случи. Знам как да го направя за моите деца и ще се опитам да го направя и да го приложа върху моите деца и след някои друга година, ако се получи, ще ме извикате пак тук и ще ви разкажа как съм го направил. 

Имаме сделка, имаме сделка. Изключително много ви благодаря за отделеното време, г-н Дипчиков.

 - И аз благодаря.

Пожелавам ви една супер почивка, едно супер лято с любимите хора и до нови срещи!