ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Въпросът с промените в Изборния кодекс има по-скоро технически характер

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Въпросът с промените в Изборния кодекс има по-скоро технически характер

За решението на Парламента избирателните секции в чужбина да могат да се разкриват извън дипломатическите представителства и максималният брой им за всяка една държава да нe надвишава 35 Радио „...

16 Юли 2016 | 19:04 | Радио "Фокус" - Бургас

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Протестите не водят задължително до нестабилност, по-страшно е мълчанието и липсата на управление

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Протестите не водят задължително до нестабилност, по-страшно е мълчанието и липсата на управление

Политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Доц. Гълъбов, все по-вероятна изглежда коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Какъв смисъл има тя обаче – принципно идеята на коалиция е получаване на мнозинство, което не би било възможно в случая? Антоний Гълъбов: Така е, но от друга страна нека да се върнем към това, че всъщност от 2001г. насам това би било първата коалиция, обединяваща партии от едно и също политическо семейство. Най-общо казано това би било относително по-ясен профил в идеологически и политически план на едно коалиционно управляващо мнозинство. Големият въпрос е в това, че дизайнът на целия този процес даде дефект. От самото начало е ясно, че се намираме в нова ситуация, в която политическите партии ще търсят съгласие помежду си, за да избегнат необходимостта от повторно явяване на избори. Страхът от явяване на избори е изключително силен фактор, но срещу него стои друг страх и той е страхът от власт. В конкретния случай единственото разумно решение би било да се върви към програмно правителство, да се върви към правителство, което е формирано около ясна управленска програма с мандата на ГЕРБ, което да може да разчита на необходимата парламентарна подкрепа за реализирането на програмата. Така че, дефектът в дизайна, който избра ГЕРБ за водене на консултации и преговори, беше в това, че всъщност съсредоточи вниманието си върху съставянето на коалиционен кабинет, а не върху развитието на пространства на съгласие в парламента. България е парламентарна република и въпреки че функционира като премиерска, в крайна сметка пространството за постигане на съгласие в едно демократично общество е Народното събрание, а не е кабинета сам по себе си. Дизайнът на кабинета сам по себе си не може да гарантира съгласие в парламента. Това беше сериозен дефект в стратегията на ГЕРБ в тези условия и тя в известен смисъл предопредели много трудните взаимоотношения между ГЕРБ от една страна и две коалиции. Ако Реформаторският блок съдържа пет или седем политически формации, то зад Патриотичния фронт стоят 14 или 15. При липсата на коалиционен опит, ГЕРБ няма опит в коалиции и едновременно с това сложните връзки в структура на двете коалиции, с които води преговори, сме свидетели на сериозни затруднения при постигането на съгласие. Водещ: Доц. Гълъбов, според Вас реалистична ли е тази идея, която се лансира, включително и от ГЕРБ - да получават различно мнозинство според различните проблеми и различните закони, които се опитват да прокарат? Антоний Гълъбов: Това е реалистична идея. Само че в комплекса на програмно управление. Ако ГЕРБ има нужната компетентност да уговаря стъпките на тази програма, да търси съгласие по всяка една от тях в парламента, това, отново казвам, е в модела на програмно управление. Това е програмно управление с ясен набор от задачи, с ясни критерии за оценка на постигнати резултати, което да разчита на подобна ситуативна подкрепа, да разчита на плаващи мнозинства, да разчита на тематични мнозинства в Народното събрание и всичко останало. Това, разбира се, е ситуация на изключително усилие от страна на политиците за постигане на съгласие по всяко конкретно решение, но в крайна сметка в сегашната ситуация това е за предпочитане пред опита да се изгради коалиционен кабинет, който в крайна сметка ще загуби маневреност, за да спечели формално мнозинство. Водещ: Дали следващото правителство ще има силата да сложи край на културата на протеста? Помним, че през последната година и половина имаше протести по различни теми, имаше и опасения, че те са се пренаситили, т.е. хората излизат, за да протестират за почти всичко. Възможно ли е да се прекрати тази култура и да има по-голяма стабилност? Антоний Гълъбов: Не, защото протестният потенциал в българското общество остава много висок и защото протестите са израз на един много по-дълбок проблем. Партийната система в сегашния си вид фалира. Дните от 5 октомври го показват много ясно. Без съмнение това са избори, в които голяма част от участвалите в изборите са представени в парламента, според някои това число е над 95%. Но същественият въпрос е в друго. Същественият въпрос е, че имаме дълбока криза на легитимност на цялата партийна система. Нямаме ефективното разбиране за това, че политическите партии съществуват, за да представляват интересите на своите граждани. Това е твърдение, което предизвиква нездрава веселост в мнозинството от българските граждани. На фона на тази дълбока криза на политическа легитимност напълно естествено е протестната нагласа да продължава да съществува. Тя няма да затихне в този си вид, в който ние очакваме. Тя ще подлежи на спонтанна мобилизация. Същественият проблем е и в това, че ние имаме политически и корпоративни субекти, които са заинтересовани да предизвикват подобен тип събития. Само преди по-малко от месец бяхме свидетели на подобен експеримент от страна на компании на господин Ковачки с миньорски протести. Така че имаме както политически, така и корпоративни субекти, които ще се опитат да се възползват от динамиката на протестния потенциал. Големият въпрос е в това, че протестите сами по себе си не означават нестабилност. Ако имаме едно правителство, което има ясен хоризонт, което има ясни цели, което адресира адекватно дневния ред на българското общество, протестите не биха могли да застрашат неговата политическа стабилност. Проблемът би дошъл от това да няма протести, но едновременно с това да нямаме и управление. Бяхме свидетели на този период от време след стихването на уличните протести във втората половина на мандата на кабинета „Орешарски“, когато формално нямаше протести, но и нямаше ефективно управление на страната. Андреа ПУНЧЕВА

29 Октомври 2014 | 12:00 | Радио „Фокус”, „Добро утро, България”