ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Мариана Кукушева: Ако се намали ДДС-то на 5%, цената на хляба автоматично ще бъде с около 15 стотинки по-ниска

Мариана Кукушева: Ако се намали ДДС-то на 5%, цената на хляба автоматично ще бъде с около 15 стотинки по-ниска


Мариана Кукушева, председател на Консултативния съвет по зърното, председател на управителният съвет на Националният браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите и член на Сдружение „Произведено...

28 Юни 2015 | 14:30 | Агенция "Фокус"

Мариана Кукушева: Ситуацията в хлебопроизводството върви към коловоза на затваряне на български предприятия

Мариана Кукушева: Ситуацията в хлебопроизводството върви към коловоза на затваряне на български предприятия

Мариана Кукушева, председател на Консултативния съвет по зърното, председател на управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите и член на Управителния съвет на Сдружение „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес” в интервю за Агенция „Фокус” Фокус: Отчита ли се спад в приходите при хлебопроизводителите? Мариана Кукушева: Официалните доходи и обороти в хлебопроизводството намаляват. Това е така, защото сивият сектор се разраства. В момента никой в държавата не се интересува от това каква е икономиката – сива, бяла или тъмна. Важното е да няма публични протести. Истината е, че сивият сектор се разраства, защото има няколко акцента, които го подпомагат. Първият е върху 20% ДДС, чиято кражба е достатъчно голям финансов ресурс, който се преразпределя назад по веригата за обезпечаване на кражбата. Категорично поставяме въпроса за 5% ДДС върху хляба като максимум. В момента Гърция и Румъния нотифицират своето предложение хлябът да бъде освободен от ДДС. Другият проблем, който съществува е огромната административна тежест, която е еднаква и за големите, и за малките. Малкият бизнес в България е длъжен нормативно да отговаря на същите изисквания и подлежи на същите санкции, както индустриалният. А това е немислимо - малкият бизнес не може да издържи на това и затова минава в сенчестата област. В момента сивият сектор в България, в хлебопроизводството и сладкарството, по наши изчисления наближава критичните 50%. Много лесно бихме могли да потвърдим това. Само преди месец Националният статистически институт (НСИ) излезе с изследване, че българинът потребява около 130 грама хляб на ден. Истината е съвсем различна, българинът потребява 280-300 грама. Виждате, как се изчислява това 50%-во наличие на сив сектор. Освен това оскъпяването, недалновидната и липсата на каквато и да е енергийна стратегия води до там, че започва едно презастраховане по веригата. Енергийните разходи се покачват не с обявените 10%, а 10% на дневна и 10 % на нощна тарифа, а това прави обявените проценти различни. Освен това в енергийните фактури ДДС не се поставя само на единия компонент от фактурата, а върху сбора от всички. Във всяка фактура има 3 компонента. Вместо Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да преразгледа договорите с енергийните дружествата, тя удари най-беззащитните – малките стопански потребители, които вървят заедно с битовите потребители. В цял свят енергията, която ползва промишлеността, която ползват стопанските потребители е чувствително по-евтина, за да може да се поощрява потреблението – в България е точно обратното. Фокус: Наблюдава ли се спад в потреблението в хлебопроизводството в момента? Мариана Кукушева: Разбира се, че се наблюдава спад в потреблението и то не само на хляб, а на всички видове стоки, храни и услуги. От три години България е в състояние на дефлация. Това състояние не позволява да се покачват доходите на хората, когато се покачват разходите, а доходите са замразени се свива потреблението. Фокус: Смятате ли, че и в България ДДС-то върху хлебопроизводството трябва да отпадне? Мариана Кукушева: В България, в този момент е немислимо да си представим, че ДДС-то на хляба може да бъде с нулева ставка, но абсолютно нормално е то да бъде 5%, а на останалите храни 10%. Говорим за храните от потребителската кошница. Фокус: Освен до покачване в цената на хляба, в какви други аспекти ще повлияе повишаването на стойността на електроенергията? Мариана Кукушева: Всички хранителни стоки ще бъдат покачени, както и себестойността на промишлените такива. Българските храни, стоки и услуги имат по-висока себестойност от европейските. Като прибавим и това, че европейските субсидии са в пъти по-големи за европейските земеделски производители, сами разбирате, че ситуацията е абсолютно категорична и върви към коловоза на затваряне на български предприятия. Колкото по-малко са нашите работни места, толкова повече се свива потреблението. Фокус: Тоест, може да се очакват и фалити на фирми и предприятия? Мариана Кукушева: Особено тревожен е фактът, че се увеличава междуфирмената задлъжнялост, както и задлъжнялостта на държавата към бизнеса. Като прибавим към това спрените европейски фондове, а нашата икономика в 40% от браншовете се крепи на европейски програми, разбирате колко е тежко и трудно положението в страната. Многообразието в българският парламент е шанс да се създаде една структурирана програма за приоритетно развитие на българската икономика. Широката представителност в парламента, след изключително ниска избирателна активност, би могла да бъде козът на българските държавници да създадат здраво, полезно и професионално управление на държавата. Фокус: Очаквате ли следващото правителство да промени по някакъв начин положението в сектора? Мариана Кукушева: Нямам очаквания, а имам убеденост, че следващото правителство трябва да реши важни въпроси – с финансирането на държавата, бюджетния дефицит, кредитния рейтинг на държавата, отварянето на европейските програми, реализиране на частични реформи в здравеопазване, образование, изпълнителна и съдебна власт, както и в правосъдната система. В противен случай държавата се загубва като такава. Критичният праг на сивота на бизнеса е достигнат. Светлият бизнес няма как да поеме разходите за държавното управление, нито издръжката на всички пенсионери, нетрудоспособни и безработни хора в държавата. Ако това се случи, спасение няма да има. Фокус: Ще преминат ли още предприятия в сивия сектор? Мариана Кукушева: Това не бива да се допуска, защото законодателството на България е унифицирано с европейското. Ако сивият сектор продължи да се разраства, това ще блокира съвсем постъпленията в държавния бюджет. Фокус: Има ли проблеми при проверките за качество и контрол, след като повечето производители работят през нощта, а контролните органи работят през деня? Мариана Кукушева: Това, че работят през нощта е най-малкия проблем. Законът за храните, който е валиден в България е готов да бъде хвърлен в коша. Трябва да бъде направена адекватна, ясна и кратка редакция на Закона за храните. Такава, каквато беше тя преди 7 години. Контролните органи трябва да имат право да влизат във всяко едно място, което създава продукция. Към момента са проверявани само тези, които работят на светло. Сега не се търси АКТ-16 за пускане в експлоатация на дадено помещение, в което ще се произвежда или проверява храна. В момента не се проверяват превозните средства, които доставят хляб, тестени и сладкарски изделия просто защото превозват храна от неживотински произход. Не се проверяват трудовите договори във фирми, в които работният процес е повече от 8 часа, а пък реално екипите са наети на 4 часа. Не се провеждат хигиенно-санитарни изследвания на голяма част от асортиментите, които се предлагат в търговска мрежа, просто защото законът частично предполага това да не се прави. Сектор „Хлебопроизводство и сладкарство” е една неразорана целина, която е време да започне да се обработва по съществуващата европейска нормативна уредба. Няма нужда да измисляме топлата вода. Вярвам в здравомислието на избраните парламентаристи в България, в спешното създаване на здраво правителство с широка подкрепа на Народното събрание. България не може да си позволи поредни предсрочни избори, нито да отсрочва крайно належащи решения за неопределено време. Лора ГОРОВСКА

17 Октомври 2014 | 06:08 | Информационна агенция "Фокус"