Само 30 километра делят гръцкия град Флорина (Лерин) от Битола в Северна Македония. В неделя вечер в 23:43 часá, съответно в 22:43 ч. според приетото часово време, двата града са силно разтърсени от земетресение с магнитуд 5.5 според Евро-Средиземноморския център и Геоложки проучвания на САЩ и 5.4 според оценка в Атинската национална обсерватория. Източникът на земетресението е недалеч от земната повърхност, в горната част на земната кора. По тази причина въздействието от земетресението е значително в районите на Флорина и Битола и събитието е последвано от забележима афтершокова активност.

Каква е картината на разпределение на усетени сътресения по засегнатата територия:

Както се вижда от картата, съставена в Европейския център по данни на очевидци, земетресението с магнитуд 5.5 се е проявило с максимален интензитет в посока на територията на Република Северна Македония. “Изведнъж всичко започна да се тресе и да пада [в кухнята]. Целият град излезе навън в 12 ч в полунощ", отбелязва жител от епицентралния район. Пак там трусът е нанесъл повреди – до зеещи пукнатини през стени, напуквания около гредореди или над подпокривна плоча на стари или изградени без проект сгради; така максималната интензивност в епицентъра е около VI степен по 12-степенната скáла.

В Гърция районът на Флорина (град Флорина, Аминтео), както и град Битола и близките му околности (Лавци, Горно Оризари) в Република Северна Македония (РСМ) са разтърсени с интензивност достигаща VI степен. По-далеч от епицентралния район в РСМ се очертават две направления на въздействие, което е потенциално за причиняване на повреди нежелани през настоящия зимен сезон, а именно в димоотводи (комини). Едното направление е Ресен-Охрид, и второто – от епицентъра към север (Крушево) и север-североизток (Прилеп). В Гърция подобни повреди са възможни в посоки югоизток и юг (Аминтео, дем Флорина; Неа Лефки и Клисура, дем Кастория).

Енергията, излъчена при коментираното земетресение, е предизвикала различни ефекти по териториите на девет държави. Според сведения, поместени в сайта на Европейския център страните, където земетресението е усетено, са както следва: Гърция (максималната интензивност е в района на Флорина; в столицата Атина трусът е едва усетен), Република Северна Македония (максималната интензивност е в района на Битола; трусът в Скопие – 130 км от епицентъра – е усетен от почти всички), Албания (максимална интензивност от IV степен; в Тирана на 140 км от епицентъра интензивността е от III степен), Косово (максимална интензивност от IV степен; в Прищина на 200 км от епицентъра трусът е рядко усетен), Черна гора (в Подгорица – едва усетено, 250 км от епицентъра), България (София на епицентрално разстояние 260 км – усетено само в горни етажи на високи сгради; трусът е слабо усетен из югозападните територии на страната), Сърбия (Враня-Ниш, 200-280 км, едва усетено), Босна и Херцеговина (в Сараево – над 400 км от епицентъра – едва усетено) и в Италия (от регион Пулия се съобщава за много слаби редки усещания).

Относно следтрусовата активност, земетръсният каталог на Евро-Средиземноморския център предлага надеждна справка. В първото денонощие след земетресението с магнитуд 5.5 центърът е регистрирал 41 вторични труса от същото огнище с магнитуд 2 и по-голям. Много от тях са усетени в епицентралния район, а голяма част от тях (19) имат потенциал да увеличават повреди, нанесени от основното земетресение. Най-силният афтершок е с магнитуд 4.4, случил се в 53 минути след полунощ в Битола и 01:53 във вторник съгласно часовото време в Гърция. Земетресението от неделната нощ няма регистрирани предварителни трусове.

За десетгодишен период назад сеизмичната активност в района е представена от събития с магнитуди далеч по-малки от 5.5. Максималното земетресение в горната земна кора е с магнитуд 4.1. По-силно, в смисъл на отделена енергия, е земетресение, станало на 17 юни 2012 година. То е с магнитуд 4.6 и е единственото сред сеизмичните събития в района с относително голяма дълбочина от 27 километра под земната повърхност.

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогоди-шен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)