Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Бронзовият медалист на България в сноуборда от Олимпиадата в Милано и Кортина Тервел Замфиров заяви, че най-напрегнато за него е било, докатое изчаквал резултата от фотофиниша след битката за третото място със словенеца Тим Мастнак.

Замфиров донесе първи медал за България от 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано и Кортина. Той се класира трети в мъжкия паралелен гигантски слалом.

20-годишният българин и 37-годишният Мастнак финишираха едновременно и измервателната уредба първоначално не успя да определи победителя. Наложи се разглеждане на видеозапис от журито, което присъди победата на българския талант.

"Бе доста напрегнато. Фотофиниш за трето място. Или ще си тръгнеш с медал, или не – не скри емоциите зи Замфиров. - Като цяло определено от най-напрегнатите моменти в живота ми, но спортът ме е научил на търпение и уважение. Ако бях станал четвърти, нямаше да съм нещастен. Радвам се, че днес нещата се стекоха така, защото донесох медал за България, което в крайна сметка е най-важната цел".

Замфиров призна, че усещането му е било, че малкият финал е бил спечелен от съперника му.

"Оказа се, че не съм си изрязал ноктите. Не знаех как се развиват нещата – допълни българският сноубордист. - Ляво, дясно, ляво, дясно, газ, газ, газ. Нямаш много време да мислиш за странични неща. Газ до ламарината и каквото стане. В крайна сметка успяхме да вземем медал. Да, най-ниския медал, но все пак е медал. Изключително съм щастлив, че имах този шанс. Чувствам се благословен, че донесох медал. Това е огромна радост и голям успех за целия ни екип и за целия български спорт“.

Тервел Замфиров коментира и защо е предпочитал червеното трасе.

"Харесваше ми повече. Долната част на трасето беше много бърза – обясни сноубордистът ни. - По принцип аз съм силен на стръмни терени, равното като че ли ми куца повече. Ще работя с екипа ми по въпроса, за да изградим и това. Знаех, че равната част на червената писта е по-бързата и исках да имам по-бавната част от трасето там, където съм по-силен - в стръмното, за да мога да избивам, а пък после да не ме победят в равното. Успях всеки път, само кореецът ме би. Не беше приятно да загубя на полуфинала. Водех и го чувах зад мен, знаех, че кара бързо. Направих малка грешка. На изчакващата врата не заходих правилно за равното, което изгладих в битката за третото място. Иначе още от първия квалификационен рън доста ми хареса трасето. Дадох трето време за първия манш. След това втора квалификация и финали. Във финалите всичко е възможно, всеки може да спечели. Гледах да завършвам преди опонента си. Денят ми към момента върви така, че съм много изморен“.