19:49 / 11.02.2026
9171
България ликува след огромния успех на Лора Христова, бронз на 15 км индивидуално, биатлон, на Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина.
Двайсет и осем години след златото на Екатерина Дафовска в Нагано 1998, ние отново сме горди с постижение българска биатлонистка.
Специално за "Спортът на Фокус" на телефона бе друга легенда от онова златно поколение - Ива Шкодрева-Карагьозова, с европейска титла в биатлона, с бронзов медал от Световно първенство, пет победи в Световната купа при жените, настоящ преподавател в техническата гимназия "Никола Вапцаров" в Самоков и коментатор в ефира на Евроспорт на стартовете по биатлон.
Добре дошли в нашия ефир.
Добре заварили, благодаря за поканата.
Какво означава за България този бронзов медал на Лора Христова, предвид факта, че никой не го очакваше?
Нямам думи да изпиша радостта си, да изкажа радостта си. Нещо грандиозно направи Лора Христова, действително не беше много очаквано от хората, които гледат отстрани, но виждайки времената на нашите момичета в смесената щафета, аз усещах и знаех, че имаме шанс да постигнем медал и да спечелим дори. Днес усещах, че ще имаме трето място, такова предчувствия имах и съм изключително щастлива и развълнувана от бронзовия медал на Лора, който по никакъв начин не е случайност, а е плод на много труд, на правилни тренировки, на правилно целенасочена подготовка, която вкара нашия отбор в страхотна форма, именно за олимпийските игри в Антхолц. Наблюдавах и бягането на нашите мъже вчера. Разбира се, има някои състезатели, които са изключение, но Константин Василев и Владимир Илиев също показаха изключително бягане, 15-то и 18-то бегово време вчера при мъжете.
Вие сте европейски шампион на 15 километра индивидуално. Кои са най-опасните моменти от тази дистанция? Лора Христова направи 20 успешни стрелби. Това ли е ключът към успеха?
Ами, разбира се, сега за нея това беше ключът към успеха, плюс достатъчно доброто бягане, за да може да стигне до третото място, защото имаше и състезателки с 20 от 20, които не успяха да стигнат до третото място. Например, германката Фойхт, която завърши четвърта, по-назад имаше една молдовка, която също стреля 20 от 20, но е 17 или 14-та сега, не си спомням точно. Така че Лора намери баланса между ски бягането, скоростта на стрелбата и точността. Успя да го постигне, като това е изключително трудно да го постигнеш на Олимпиада на тази голяма надморска височина, която в Антерселва е 1600 метра, там също е много важен подхода към стрелбата, темпото, с което ще стигнеш, тя успя днес да даде максимума, да даде 100% от своите възможности, което наистина е страхотно, и аз я поздравявам за това, което направи.
Къде й беше най-трудно по време на състезанието? Как го усещате, като експерт, специалист и шампион на биатлон?
Трудно ми е да кажа къде е била най-трудно, но винаги е много трудна първата стрелба. Тя е ключова да тръгне добре състезанието и след това последната стрелба, при която тя обаче не трепна. Тя се справи великолепно на последната стрелба, и със сигурност е била много трудно на финалната обиколка, но тя я направи в отлично темпо, така че да може да задържи бронзовия си медал пред Ванеса Фойхт, която завърши на 13 секунди зад нея, а разликата между тях беше по-малка, но Лора успя дори да увеличи разликата в финалната обиколка.
Изкушавам се да запитам, имаше ли шанс за нещо повече, преди факта, че изостана с 64 секунди след Жулия Симон и с 11 секунди от Лу Жанмоно? Реално имаше ли шанс за сребро?
Да, това е максимума, след като тя е стреляла 20 от 20 днес. Направи максимум, както казах, даде 100% от това, което са нейните възможности в момента и това и стигна за трето място, което е грандиозно.
Що за човек е Лора Христова? Какво момиче е тя? Бихте ли ни я описали извън биатлона?
Ами да ви кажа, честно, не я познавам много добре Лора Христова. Не съм имала много досег с нея, но от това, което виждам и интервютата, които слушах, смятам, че е изключително интелигентно момиче, целенасочено, целеустремено, трудолюбиво. Това е, което слушам от другите хора, от треньорите за нея и в крайна сметка тя получи възнаграждение за своя труд. Беше прекрасна на награждаването, което успях да гледам, най-хубавата беше нашето момиче.
Как оценявате представянето на другите три българки, които взеха участие в състезанието?
Ами, мисля, че Милена Тодорова просто не успя да се справи с напрежението и смятам, че очакванията повече бяха върху нея, като очакване за по-голям резултат и възможно е това да й е понатежало. Не се справи със стрелбата. Иначе Милена е с най-доброто бягане. Но пък има още спринт, преследване, масов старт, евентуално ако попадне там, Лора със сигурност попада в масовия старт. Пожелавам на Милена да успее да се справи с напрежението и смятам, че тя способна да постигне. А Мария Здравкова и Валя.... за Валя мога да кажа, че тя определено не е във форма. Не знам каква е причината, дали имала заболяване или нещо друго, но като цяло този сезон нейното ски бягане не вървеше много добре, и тук сега в днешната дисциплина си пролича доста очевидно, докато Мария Здравкова също е подобрила много нивото си на ски бягане, но тя също допусна страшно много грешки в стълбата.
Ива, мислехте ли, че след края на вашето поколение - Катя Дафовска, Ива Шкодрева, Ирина Никулчина, Надежда Алексиева, Павлина Филипова и Радка Попова, ще има някаква дупка? Как се преодоля този спазъм във българския биатлон, за да се появи сега това поколение?
Ами действително имаше дупка специално в женския биатлон, но пък имахме доста силен отбор при мъжете с Владимир Илиев, с Краси Анев, Митко Герджиков, Мирослав Кенанов и още, и Мишо Клечеров остана така от по-старото поколение. Те така поддържаха инициативата, докато дойде това поколение, което още в девическа възраст и Валя, и Лора, и Милена показаха, че има голям потенциал, и в крайна сметка с правилна работа, с много добър треньор, според мен, Волган Пихлер, който е менторът на българския отбор, той не е навсякъде с тях, но по неговата методика се подготвят, с неговия близък доверен човек Робърт Коваков, който е непрекъснато с отбора. Борислав Панков е там също като помощник треньор. Мисля, че това е ключът към успеха на българките.
Освен таланта на Лора и другите момичета има и други предпоставки, които обуславят такива успехи като материалната база, финансовото осигуряване, местата за подготовка. Как е сега ситуацията в българския биатлон към днешна дата? Защото беше ясно казано, че някои от спортовете се подготвят в чужбина като шорттрека, тъй като няма условия в България?
Да, много хубав въпрос. Действително аз искам тук и пропуснах да поздравя специално клуба от Троян, Който всъщност в последните години така създава кадри за българския национален отбор. Много от състезателите в националния отбор са от Троян и Константин Василев, и Владимир Илиев, и Милена Тодорова, и Лора Христова. Така че поздравления за хората, които работят там. А що се отнася до условията, бих казала да, Липсват добри трасета, липсват места, особено при зимни условия, където да се подготвят нашите млади състезатели, където да израстват най-вече в детско-юношеската възраст. Това е голям проблем, защото сега и с климатичните промени знаем, че по-малко сняг има, но няма никъде в България трасе, където да се подготвя с изкуствен сняг, специално за ски бягане. Няма такова нещо. Аз ходя като любител да карам на Боровец и се налага да караме по трасето, което е отъпкано за алпийците, което идва от Ястребец 1 към кабинковата въжена линия. Там има изкуствен сняг, сложен заради туристите. И там тренират нашите биатлонисти. Това наистина е жалко, тъжен факт. Боли ме, когато отида и виждам какви са условията. Така не може да се запалят децата, така не може да се тренира в детско-юношеска възраст качествено, да унаследят техника, и вече когато имаме някое дете, което показва някакви качества, започва едва ли не от нулата в националния отбор, където смятам, че подготовката е на много високо ниво, обезпечена. Както и вие казахте, тренират в чужбина, готвят.
Тоест, медалът на Лора Христова е въпреки липсата на трасе в България, ние имаме бронзов медал от Олимпиада.
Точно така. Въпреки липсата на достатъчни условия. Може би в Банско имат малко по-добри условия, но в много от клубовете и центровете в България, които с традиции в миналото, нещата не стоят по този начин.
И накрая, с Ива Шкодрева-Карагьозова, тук е мястото да отличим и Цветан Цочев и Момчил Кинов. Това са треньорите на Лора Христова в клуб "Аякс" от Троян, защото всеки започва от някъде и не бива да се пропуска приноса на първите треньори. Поздравления за вас, момчета.
Благодаря сърдечно на европейската шампионка по биатлон на Ива Шкодрева-Карагьозова, наше велико име в областта на биатлона, която анализира бронзовия медал на Лора Христова на олимпиадата в Милано и Кортина. Още веднъж, нека се радваме всички от сърце за този пореден чутовен български успех.
