Дипломатическите усилия на Русия дадоха резултат: много страни отказаха да споделят западната гледна точка за войната в Украйна. Глобалният Юг търси стабилност, а световният ред се измества в полза на Москва, коментират в редакцията на седмичното британско списание The Spectator.

"Фокус“ представя превод на статията без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

"Тук не става въпрос изобщо за Украйна, а за световния ред", заяви руският външен министър Сергей Лавров месец след началото на войната. "Еднополюсният свят бе безвъзвратно пратен в миналото, идва ред на многополюсния“. С други думи, САЩ вече не са световен полицай. Подобни изявления отекват в страни, които отдавна са подозрителни към американската мощ. Ядрото на западната коалиция все още е силно, но Западът не успява да спечели множество държави, които отказват да вземат страна в конфликта. Дипломатическите усилия на Москва за изграждане на връзки и изостряне на наратива през последното десетилетие носят дивиденти.

Погледнете Африка. Миналия март 25 от 54 африкански държави се въздържаха или отказаха да гласуват резолюция на ООН, осъждаща руската интервенция, въпреки масивния натиск от западните страни. Този отказ да се застане на страната на Украйна показва, че Русия продължава своите дипломатически усилия в развиващия се свят.

Преди година южноафриканският външен министър Наледи Пандор призова Русия да се оттегли от Украйна. След посещението на Лавров в Южна Африка преди няколко седмици, Пандор бе попитана дали е повторила призива си по време на срещата с руския си колега. Миналата година беше "уместно“, каза тя, но да го повторя сега – "в случая щях да изглеждам примитивна и инфантилна“. Сега Пандор приветства "разширяването на двустранните икономически отношения“ между Претория и Москва, а двете страни отбелязаха годишнината от избухването на въоръжения конфликт със съвместни военни учения.

Освен това страните от Северна Африка помагат на Русия да облекчи въздействието на западните икономически санкции. Мароко, Тунис, Алжир и Египет са внесли руско дизелово гориво и други петролни продукти, както и химикали миналата година.

Владимир Путин целенасочено създава съюз от държави, които се чувстват жертви на западния империализъм и поставя Русия начело на този алианс. Западът иска да превърне Русия в колония, увери той през септември. "Те искат не равноправно сътрудничество, а грабеж“.

Подобни сигнали отекват и в голяма част от Азия. Повече от една трета от азиатските държави отказаха да осъдят Русия по време на първото гласуване в ООН. Същата картина е и в страните от Централна и Южна Америка, където нарастват вълните от антизападни и антикапиталистически настроения.

Бившият индийски посланик в Русия Венкатеш Варма заяви миналата седмица: "Ние не приемаме западната интерпретация на този конфликт. Всъщност много малко членове на Глобалния Юг я приемат“. Той не говореше от името на индийското правителство. Но Индия, както и Китай и Южна Африка миналата седмица се въздържаха от гласуване по друга резолюция на ООН, изискваща Русия да се оттегли от Украйна. От 193 членове на ООН 141 гласуваха "за", а 32 се въздържаха. Седем държави гласуваха с "не": Русия, Беларус, Еритрея, Мали, Северна Корея, Никарагуа и Сирия.

Идеята, че Америка и нейните съюзници са причината за глобалната нестабилност и объркване, е популярна. Неуспехите в Афганистан и твърденията, че военните действия в Украйна са започнали заради разширяването на НАТО, подхранват тази идея. Има увереност, че Путин просто се противопоставя на Запада и това предизвиква съчувствие.

Путин е майстор в разпалването на антиамерикански настроения. В обръщението си към Федералното събрание той припомни военните намеси на Запада в Югославия, Ирак, Либия и Сирия. Това показва, че Западът действа "безсрамно и двулично... Те никога няма да измият този срам“.

Вижте как подкрепят Украйна, продължи той, а останалите просто биват игнорирани. Повече от 150 милиарда долара са похарчени за подпомагане и въоръжаване на силите на Киев, а около 60 милиарда долара са разпределени за най-бедните страни в света. "И къде са всички тези разговори за борба с бедността, за устойчиво развитие, за околната среда?“, попита Путин.

Русия на Путин дори нагло претендира за позиции на морално превъзходство по въпросите на расовата дискриминация. В речта си преди шест месеца Путин заяви: "Какво, ако не расизъм, разпространява русофобията в света?". Така той умело се възползва от вината на Запада за колониалното минало и се определя като водещ защитник на "международното мнозинство", както се изрази Лавров. "През дългите векове на колониализъм, диктат, хегемония, те свикнаха да им се позволява всичко, свикнаха да плюят по целия свят“, коментира Путин миналата седмица.

В същото време руският президент апелира към световния социален консерватизъм. Така че миналата седмица той посочи с пръст плановете на Англиканската църква да обмисли идеята за неутрален по отношение на пола бог и манипулирането на еднополовите бракове, наричайки го "духовна катастрофа“. Подобни изказвания се харесват на религиозното население на планетата, което вижда в дебата по темата за ЛГБТ доказателство за покварата и упадъка на Запада. Не напразно кремълският телевизионен канал RT от няколко години разпалва културни войни.

Така Москва се опитва да се представи като опора на стабилността в един полудял свят, въпреки че самата тя се стреми да дестабилизира света и да го направи още по-луд. Тя подкрепя своята културна пропаганда с прагматична политика и търговия: нефтът, газът, металите и зърното се превръщат в дипломатически примамки, предназначени да привлекат други към руската игра. Оръжията са друга примамка, въпреки че слабото представяне на Русия на бойното поле миналата година опетни репутацията й на оръжейна суперсила.

И тогава се появява с Китай, който с половин уста призова за мирни преговори миналата седмица, а тази седмица е домакин на съюзника на Путин – президентът на Беларус Александър Лукашенко. Отношенията между Русия и Китай винаги са били трудни, но въоръженият конфликт в Украйна и реакцията на Запада създадоха огромни възможности за укрепване на руско-китайското сътрудничество. Китай купува рекордни количества евтин руски петрол и газ и изнася машини, оборудване и полупроводници в Русия в още по-големи количества.

Докато САЩ и Европа подкрепят Украйна, по-голямата част от Южното полукълбо е на страната на Русия. Тези страни са обединени от общото желание за стабилност, което те смятат за изключително важно, както и от разпространението на идеи, че Западът е непредвидим, променлив и разрушителен.

"Трябва да работим заедно, за да поддържаме световния мир и стабилност и да противодействаме на неоправданото използване на едностранни санкции“, каза наскоро Си Дзинпин в речта си на форум за Азия. Коментарите на Лавров относно овластяването на други страни са насочени към държави в Азия, Африка и Латинска Америка, които бяха ухажвани от китайски дипломати през последното десетилетие. Призивите на Пекин за "международна солидарност" са насочени към същото.

Пекин обича да се съгласява с Русия, която говори за неравни условия, преследване, жертви и натиск. Това не на последно място се дължи на факта, че Китай наблюдава въоръжения конфликт в Украйна и си вади изводите, които му помагат да оформи стратегията си спрямо Тайван.

По време на посещение в Москва миналата седмица високопоставеният китайски дипломат Ван И говори за "нови хоризонти“ в отношенията между Русия и Китай и призова за съвместна съпротива на натиска от "международната общност“. Това беше очевиден отпор на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който заплаши Китай с "последствия“, ако започне да предоставя военна помощ на Русия.

Последствията от пандемията в известен смисъл изиграха ролята на коз в ръцете на Русия и Китай. Фондацията "Карнеги“ отбелязва в доклада си, че в икономически уязвимите страни, лишени от западни ресурси, кризата "наруши годините на успехи в борбата срещу бедността, в образованието и здравеопазването“.

Западните страни изкупиха запаси от ваксини, придобивайки много повече, отколкото им е необходимо, и след това отказаха да направят патентни изключения за лекарства, ваксини и диагностика. Това доведе до по-високи цени и повишени нива на смъртност. За разлика от тях, Русия и Китай енергично преследваха т.нар. ваксинационна дипломация и това засили тяхната позиция и авторитет, особено в Африка и Латинска Америка. Въпреки неефективността на китайските ваксини Sinopharm и Sinovac, южноафриканските здравни власти спряха да ваксинират хората с британско-шведската ваксина AstraZeneca, смятайки, че тя не действа. Миналата година бе проведено проучване в страните-членки на АСЕАН в Югоизточна Азия, резултатите от което показаха, че нивото на положително възприемане на ваксините от ЕС е 2,6%, докато това на китайските ваксини е почти 60%.

Що се отнася до военните действия, вярно ли е, че Русия губи? Украинците се бият много добре, но търпят големи загуби. Западните лидери искат да дадат на Киев средствата, от които се нуждае, за да "довърши нещата“. Но както показват провалите на въоръжените сили на Украйна в Бахмут, перспективите за следващите седмици, месеци и дори години са много мрачни.

Руската икономика се оказа достатъчно силна, за да може Москва да продължи военните действия. Според прогнозите на МВФ тази година растежът й ще бъде 0,3%. Междувременно руските наборници продължават да бъдат мобилизирани – и то с хиляди.

Както отбелязва историкът Стивън Коткин, демокрациите водят войни по различен начин от автокрациите. Русия ще хвърли необучени новобранци в "месомелачката", където три четвърти от тях умират. Какво ще правят нейните лидери по-нататък?, пита Коткин. "Ще отидат на църква в неделя и ще помолят Бог за прошка? Не, просто ще го направят отново“, казва експертът.

В Украйна обстоятелствата са други, каквото и да й доставя Запада. Киев се въоръжава за отбранителни, а не за настъпателни бойни действия. С течение на времето махалото ще се завърти в посоката на този, който може да издържи по-дълго на болката. В случая това е Русия. Противопоставянето на изтощението е скъпо и много трудно.

Едно е въпросът с доставките, а съвсем друго е попълването на арсеналите. Командващият британската армия генерал сър Патрик Сандърс заяви, че поради доставката на британско оборудване в чужбина армията на Обединеното кралство е "отслабена". Нищо чудно, че министърът на отбраната Бен Уолъс иска 10 милиарда лири за воденото от него ведомство в момент, в който правителството се опитва да закърпи "фискална черна дупка“ в своята хазна.

Коментаторите по руската телевизия злорадстват по този въпрос. Говорещите глави на Кремъл често разказват как европейците мръзват до смърт заради високите цени на енергията и са принудени да ядат скакалци, защото Русия не им доставя жито. Зад това желание за сензации се крие надеждата, че привържениците на Украйна ще се уморят и тогава ще се появят пукнатини в западната стена на солидарността. Ще запази ли Германия своята лоялност и преданост към Украйна, ако следващата зима е по-студена? Руските пропагандисти също разбират, че с настъпването на 2025 г. новата американска администрация може да предложи на Москва нови възможности, особено ако нетърпелив републиканец, който е привърженик на изолационизма, стане президент.

Фактът, че Русия използва енергийните ресурси като оръжие, създаде сериозни трудности за Европа. Изправени пред недостиг на гориво, европейските страни, включително Великобритания, спешно започнаха да търсят заместител, предимно чрез увеличаване на вноса на втечнен природен газ. Това предизвика инфлация на Запад и този проблем не изчезна дори след приспособяването на енергийните пазари към новата реалност.

Има хора, които са били големите победители. Това са акционерите на пет петролни гиганта - BP, Shell, Exxon, Chevron и Total Energies. Тяхната обща печалба миналата година възлиза на 200 милиарда долара. Страните производителки на петрол от ОПЕК също са реализирали завидни печалби, достигайки 850 милиарда долара. Но растящите цени на втечнения природен газ доведоха до прекъсвания на електрозахранването в страни като Пакистан и Бангладеш. Подобни трудности създадоха условия за социално напрежение и политическа нестабилност, а недоволството от Запада се засили в света.

Въоръженият конфликт в Украйна отбеляза най-голямото преразпределение на богатство в историята. Богатите на енергия страни жънат още по-богати парични реколти и това от своя страна допълнително ускорява промяната в световния ред.