Китай и Индия, след месеци на отказ да осъдят руската военни интервенция в Украйна, не попречиха на публикуването тази седмица на изявление от водещите световни икономики, което силно критикува Москва, пише Associated Press в материал, представен без редакторска намеса.

Може ли това най-сетне да е сигнал за нова смела промяна на политиката от страна на Пекин и Ню Делхи, за да се присъединят към това, което Съединените щати и техните съюзници вярват, че е най-добрият начин за прекратяване на война, която донесе смърт и нещастие на Украйна и разруши живота на милиони докато цените на храните и енергията скачат и икономиките се пропукват?

Със сигурност има нетърпение от един свят, уморен от война, да види това като начало на промяна от страна на процъфтяващите глобални сили.

Ако се вгледате достатъчно внимателно обаче има и доста тънкости, да не говорим за неясноти, както в официалното изявление, публикувано в края на срещата на върха на Г-20 в Бали, Индонезия, така и в действията на самите Китай и Индия, които повдигат въпроси дали това действително е истинска промяна.

Позициите им ще станат по-ясни през следващите седмици, но засега и двете страни, които имат значителни търговски връзки с Русия и досега не са критикували войната, може просто да се грижат за собствените си интереси и да държат отворени бъдещи възможности.

Да разберем какво точно се е случило в Бали има значение, защото има нарастващо безпокойство, че без политически и дипломатически натиск от страна на Китай и Индия, Русия ще бъде много по-малко вероятно да прекрати войната си.

Конфликтът в Украйна хвърли сянката си над двудневната среща на върха за Бали, на която присъства руският външен министър Сергей Лавров. Новината рано в сряда за експлозия, която разтърси Източна Полша, накара президента на САЩ Джо Байдън да организира набързо спешна среща с Групата на седемте и членовете на НАТО на срещата на върха.

Задкулисният спор в Г-20 за това как да се действа срещу инвазията на Русия в нейното изявление беше "много, много тежък“, каза домакинът на срещата на върха индонезийския президент Джоко Уидодо.

"Повечето членове категорично осъдиха войната в Украйна и подчертаха, че тя причинява огромно човешко страдание и изостря съществуващата нестабилност в световната икономика“, се казва в изявлението.

Не толкова универсалният език – "повечето членове“ – сигнализира за наличието на несъгласие, както и признанието, че "има други възгледи и различни оценки“ и че Г-20 "не е форумът за решаване на проблеми със сигурността“.

Крайният продукт обаче беше възприет от някои като силен упрек на войната, която уби хиляди, засили напрежението в глобалната сигурност и разруши световната икономика.

Публичното изявление използва език от мартенска резолюция на ООН, която изразява "най-категоричното си съжаление за агресията на Руската федерация срещу Украйна“ и изисква "нейното пълно и безусловно изтегляне“ от украинска територия.

Германският канцлер Олаф Шолц каза, че "изненадващо ясните думи“ на срещата на върха на Г-20 за Украйна "не биха били възможни, ако важни държави не ни бяха помогнали да се обединим по този начин – това включва Индия и също включва, например, Южна Африка."

"Това е нещо, което показва, че има много хора в света, които не смятат, че тази война е правилна, които я осъждат, дори ако са се въздържали при гласуването в ООН по различни причини“, заяви Шолц. "И аз съм сигурен, че това е един от резултатите от тази среща: руският президент е почти сам в света със своята политика.“

Джон Киртън, директор на изследователската група на Г-20, го нарече "голям пробив“ и "активна промяна“ от Китай и Индия, в която те се присъединиха към "демократичната страна на голямото непосредствено геополитическо разделение“.

В частен план обаче някои дипломати бяха предпазливи да обявят, че Китай е променил позицията си спрямо Русия.

Китайският президент Си Дзинпин може просто да е взел решение да не бъде възприеман като спойлер или аутсайдер по време на срещи лице в лице с другите лидери в Бали. Изявлението също така позволява на Китай да избегне влизането ол-ин с Русия, която изглежда все по-изолирана, докато увеличава атаките срещу цивилни и гражданска инфраструктура.

Това, което Пекин не е направил, е да промени - или дори публично да постави под въпрос - фундаменталните си отношения с Русия.

През последните години Китай сближи външната си политика с Русия, тъй като проектите за тръбопроводи и продажбите на природен газ ги сближиха икономически.

Тя отказа публично да критикува агресията на Русия или дори да я нарече инвазия, като същевременно критикува санкциите и обвинява Съединените щати и НАТО, че провокират Путин, въпреки че предупреди да не се допуска конфликтът да стане ядрен.

Само седмици преди нахлуването на Москва, руските и китайските лидери се срещнаха в Пекин, където подписаха съвместно изявление, потвърждаващо, че техните двустранни отношения "нямат“ граници.

Не беше ясно дали Китай е настоявал за омекотяване на езика в изявлението на Г-20, в което се признават "други гледни точки и различни оценки“ и че Г-20 "не е форумът за решаване на проблеми със сигурността“, но Ши Инхонг, професор по международни отношения в Университетът Ренмин в Пекин свидетелства, че Китай е настоявал за подобни фрази и в други случаи.

Що се отнася до Индия, премиерът Нарендра Моди също избягва критиките за руското нахлуване в Украйна.

Моди обаче показа за първи път публично дискомфорта на Индия от атаката, когато се срещна с Путин през септември.

"Знам, че днешната ера не е на война“, каза Моди на Путин.

Това послание "отекна много дълбоко във всички делегации и помогна за преодоляване на пропастта между различните страни и допринесе за успешния резултат от документа“ в Бали, заяви индийският външен министър Винай Куатра пред репортери.

Навдип Сури, пенсиониран индийски дипломат, казва, че вижда фина промяна в позицията на Индия в отношенията с Русия.

Китай обаче може да бъде "в много по-неудобно положение от Индия, защото Китай е този, който обеща неограничена подкрепа на Русия няколко дни преди инвазията“, заяви Сури. "Китай (сега) се съгласи с толкова твърд език, включително безусловното и пълно изтегляне на руските сили от Украйна.“

Дилип Синха, друг пенсиониран индийски дипломат, отбеляза, че Индия продължава да купува петрол, да търгува с Русия и да се въздържа от резолюциите на ООН, критикуващи Русия.

"В Индия се гордеят с това, че страната върви по собствен път. Не виждам никаква промяна в политиката на Индия спрямо Русия по въпроса за войната в Украйна“, заяви Синха.