Златина Иванова, председател на Българския съюз на оптометристите, в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус"

Българския съюз на оптометристите настоява за законова промяна, тъй като текстове в Закона за здравето ограничават предписването на очила в оптики единствено до офталмолози и специализанти.  

От Българския лекарски съюз заявиха, че оптометристите не следва да извършват самостоятелно клинични прегледи, диагностика, корекция на зрението и лечение.  

Докъде стигна този разговор, г-жо Иванова?  

Благодаря за възможността да обясня каква е ситуация. Бих искал още тук да вмъкна едно уточнение. Нашето предложение не е още от края на месец април. Тогава внесохме в Комисията по здравеопазване предложение за промяна на Закона за здравето в частта, която ни касае, за да бъдем изобщо поставени в него, защото ние там не фигурираме като специалисти. В почивката на парламента се публикува за обществено обсъждане проект за медицински стандарт "очни болести", който касае лечебните заведения.  

В момента, в така предложеният от Експертния съвет очни болести към Министерството проект, ни се налага пълна забрана на наша основна компетенция, която е определяне на зрителната острота, рефракция и диоптри.  

Няма как да не вземем отношения по този въпрос и пуснахме съответните становища. 

Според председателя на Експертния съвет по офталмология, проф. Александър Оскар, в новите текстове се разширяват правомощията на оптометристите? 

Това са две отделни действия, които обаче имат голяма взаимовръзка – нашето предложение в Комисията по здравеопазване и този текст, който касае лечебните заведения, тъй като този текст всъщност фигурира в Закона на здравето и Наредбата за оптиките, и ако там има пълна забрана, когато работим в екип с лекар в лечебно заведение, той много лесно би бил тълкуван като забрана и да упражняваме своята основна дейност в оптиките, където главно се реализираме.  

От там идва може би известно недоразумение. 

В крайна сметка имаше ли допирни точки в разговора, който водихте? 

Допирни точки се намериха не малко, но на този етап не бих коментирала категорично какъв е изходът от срещата, защото ние самите чакаме да го разберем. Трябва да видим какво министърът ще разпише в крайна сметка като окончателен вариант на този стандарт. 

Това ли е вашето желание – да се запази възможността оптометристите да консултират и да изписват очила? 

В оптиките да, това ни е основна базова компетенция - да определяме диоптри, да изписваме очила и контактни лещи. Ние се занимаваме и с напасване на контактни лещи. Самата рефракция е част от тези дейности и ако ние не можем да я правим, няма да можем да правим реално нищо. Ние сме учили до магистратура, немалака част от нас. Реално, ако се приемат такива рестрикции, ще останем на ниво продавач-консултанти. Самите студенти от университета във Варна изразиха такова притеснение. Така че следва да не се стига до там. 

А как коментирате аргумента на офталмолозите, че прегледи могат да се извършват само от лекари? 

Ами това е така. Ние сме съгласни, изобщо не претендираме, че правим офталмологичен преглед, защото той включва множество други изследвания, които дори в голяма част от оптиките изобщо не са възможни. В оптиките има сектори по оптометрия, като и по рефракция. И там дори офталмолозите не могат да извършат цялостен очен преглед, който се извършва в клиника. 

Един от аргументите на лекарите е, че понякога зад късогледство или дългогледство, може да се крие някакво много по-сериозно заболяване, което не може да бъде уловено от оптометристите. Съгласни ли сте с това? 

Разбира се, че е така. Съгласни сме, че не може да бъде уловено в конкретика - да се постави диагноза или да се назначи лечение, но нашите базови компетенции са да различаваме възможни симптоми на очно заболяване и да насочваме към офталмолог. И това в практиката ежедневно се случва. Много хора, които не са посещавали не просто профилактични, а даже изобщо очен преглед, биват изпратени от нас и насочени към такъв, благодарение на това, че първо са се обърнали към нас в оптика. 

Какво би станало, г-жо Иванова, ако така или иначе се стигне до отнемане на възможността да консултирате хората, които идват в оптиките с оплаквания от намалено зрение? 

Европейският съвет по оптометрия и оптика, на който ние сме членове, издава справка - нарича се Синя книга, която дава общата представа в Европа за необходимостта на населението от очни грижи. Там за България ясно е посочено, че около 3 милиона души в България се нуждаят от очен преглед. Знаете, че той се извършва на приблизително на 2 години, което означава, че средно на ден един офталмолог трябва да прави поне около 20 прегледа, което реално пък за цялата страна е около 6000. И това няма как да се случи в оптиките, в оптиките има едва около 140 офталмолога, било то защото самите оптики са тях- на собственост или работят там, а в останалите оптики около 90% няма офталмолози, има предимно оптометристи, които също не са достатъчни.  

Затова в крайна сметка ги има тези програми, има държавна поръчка, ние сме едно от най-скъпо платените образования в страната, така че смятаме, че наистина взаимно много добре се допълваме и просто трябва да имаме регламент, в който да работим. Самите ние го инициираме, искаме правила, не искаме привилегии, не се бъркаме по компетенции. Така че се надявам нещата да се развият по най-добрия начин за всички. 

Т.е. най-добрият вариант е да се намери начин да работите съвместно с офталмолозите? 

Ние работим. Имайте предвид, че мнението на Експертният съвет, както си позволих да го кажа и на срещата, не смятаме, че представлява мнението на цялата офталмологична общност.  

Ние от години работим с офталмолози, препращаме към тях, имаме чудесно сътрудничество. Смятаме, че сме установили много добри взаимоотношения. Надявам се, че те няма да се развалят заради отношения, които чуваме всички. Така че се надявам да продължим съвместната си работа, надявам се, че тя да стане още по-регламентирана, така че това е в защита на пациента. В крайна сметка и този медицински стандарт е хубаво да бъде приет отново за защита на пациента. Това е рамката на офталмолога. Ние сме предложили да имаме и такава, по която да работим самостоятелно, каквато е практиката в Европа. 

Оставам с усещането, че това е изкуствено създадено напрежение.  

Точно така е. Ние също смятаме, че е изкуствено създадено напрежение. Наистина сме инициирали законова промяна, за да можем да работим по правила. И някак си този медицински стандарт с тази рестриктивна забрана за нас би бил един прът в нашата инициатива и не мисля, че от това някои ще спечели. Дано да не остане така. 

С какъв проблем ще се сблъскат хората в малките населени места, където достъпа до офталмолози не е толкова лесен? 

На места дори ги няма. Фактът е, че тези хора, освен че е трудно да стигнат до офталмолог, техни близки трябва да им съдействат. Цялата процедура доста се утежнява и реално заради това много често такива прегледи се отлагат до безкрай. Знаете, че българите предпочитат вместо да чакат по опашки пред кабинет, и пък било то първо за направление и после за същинския преглед, предпочитат да посетят хипермаркет и да си вземат готови очила.  

Тогава никой не открива никакви симптоми. Това е отговорност разбира се на самия пациент, но реално по този начин не се постига профилактика и превенция на очните заболявания.  

В практиката си аз като оптометрист, както и колегите, когато още на първичен разговор с клиента или пациента открием необходимост той да бъде препратен към офталмолог, ние го препращаме дори изобщо без да стигаме до извършването на самата рефракция. Това е така, ние имаме тази компетентност да улавяме тези симптоми. 

Т.е. ако липсва законов регламент, това ще бъде своеобразен подтик към пациентите да прибегнат до самолечение в най-близкия супермаркет? 

Общо взето това се  получава много често, за съжаление. Точно за това искаме да съдействаме да се избегне, защото в световен мащаб много от очните заболявания са предотвратими точно на ниво на първична очна грижа и Световната здравна организация ни е признала като необходимо звено за нея и като здравни специалисти.

Оставаме в очакване да видим каква ще бъде реакцията на здравния министър и на Здравната комисия в парламента по този казус. 

Ние продължаваме да работим и по предложението си в парламента, така че се надяваме, че едното няма да бъде спънка за другото, а двете взаимно ще си помогнат да се получи един наистина коректен регламент за работата на всички в защита на пациента. 

Държавата предлага съответното образование и след като завършите, ви отнема правото да работите това, което сте учили. Това се получава на практика? 

Точно така. На нас ни преподават офталмолози, изпитват ни офталмолози, оценяват ни. Ние ходим по практики в университетски болници и вече от 10 години, след като са завършили първите випуски, има реализирани колеги и работим с офталмолози. Има много такива, с които ние общуваме и знаем, че не са на тази позиция.  

Другото, което може да направи впечатление, е, че самият Експертен съвет в официалното си становище е написал, че имаме несъмнено много хубаво образование, но не са наясно дали имаме достатъчно клинична практика. Това няма как да бъде експертно становище, ако не са наясно. Те следва да станат наясно и тогава да дават експертиза, поне според нас. 

Този аргумент важи за всеки студент, независимо каква професия завършва, той няма съответния опит, включително и лекарите?  

Да, точно така. Те претендират, че имат по-дълга специализация, но те лекуват. Няма как да изискват от нас да имаме като продължителност еднакво образование и клинична практика поради простата причина, че ние нямаме компетенцията да поставяме диагноза и да лекуваме. Ние сме първична очна грижа: определяне на диоптър, определяне на зрителна острота, напасване на средства. Изобщо не поставяме диагнози, лечение, не провеждаме такива неща. Така че защо ние да трябва да учим 12 години? Ние не правим офталмологичен преглед. Нарича се оптометрично измерване. 

Когато това измерване ви индикира, вие насочвате пациента към съответния специалист? 

Задължително. Освен че е въпрос на съвет, това ни е и компетенция. То ще е в нашия ущърб. Как? 

Другото, на което искам да обърна внимание: този медицински стандарт по очни болести е отпаднал преди доста години. Изведнъж, когато ние предприехме тази инициатива, са решили, че е крайно време да го одобрят. Имайте предвид, че това е тяхната рамка и те доскоро я нямаха. В техен интерес е сега да я приемат и ние да не им се противопоставяме да отпада отново, защото в крайна сметка това е рамката, по която те работят и в защита на пациента. 

Надявам се, че наистина в някакъв момент нещата ще станат категорично ясни. Ние изобщо не искаме с нищо да се спекулира, нито да се създава излишно напрежение, просто искаме да работим по правилата. И да се надявам, че ще ни дадат тази възможност наистина.