11:37 / 12.09.2025
2503
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Емил Миразчиев, куратор на изложбата за "Седмицата на съвременното изкуство", която започна в Пловдив.
Какви са посланията на авторите този път и изобщо каква е цялата концепция на "Седмицата на съвременното изкуство" този път?
Това е 31-вото издание на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив и изложбата е ситуирана в Градска художествена галерия в Пловдив, за разлика от миналогодишното ни издание, което беше из целия град - публични пространства, дори стигна и до кварталите. Тази година темата, която избрахме, е може би преписаната фраза на Гьоте в последните му минути от живота: "Licht, mehr Licht!" ("Светлина, повече светлина!"). Подбрал съм автори, които работят точно със светлината не само като физическа проява, но и като концептуална рамка и въобще като смислова рамка.
Самата изложба е така построена, че преминавайки през отделните зали, влизате в една тъмна зала с видеопрожекция, после в една по-светла, после пак в тъмна, после светла и т.н. Т.е. редуват се светлината и тъмнината, светлината и мрака. Защото, в края на краищата светлината е, както всички я приемаме, позитивната енергия, а мракът е по-мрачната страна в човешката природа. Всичкият този дуализъм и в света присъства. Така че фокусът общо взето е именно в позитивизма и светлината, и съответните автори са акцентирали върху тази тема доста интересно и различно. И затова виждаме абсолютно различни изразни средства, различни медии, различни концепции. Така че, ако искате можем да направим някакъв бърз преглед из отделните произведения.
Най-добре е, за да придобием конкретна представа!
Влизайки в първа зала, с една видеопрожекция на участника от Германия професор Миша Кубал. Това е много голямо име на немска сцена, носител на наградата за светлинно изкуство на Германия. Общо взето той е доста голямо име за съвременната сцена. Участва именно с едно видео, което се казва "Кант и другите".
Тук, освен с тази фраза на Гьоте, влизаме и в един по-широк дискурс. Той ни представя Кант като една графична фигура, която излъчва светлина и с едни мисли и послания на всички онези философи по онова време, по времето на Просвещението - с различни изрази, които са свързани именно с него, въобще с развитие на човешката мисъл и с фокуса към светлината - мисли, разсъждения върху света. След това навлизаме в едно осветено пространство от младите ни участнички. Те използват видеокодове, морзова азбука. Това е Аксиния Пейчева, която е заснела една лампа, която по някакви причини, дали спойка, или недобър контакт, почва да премигва. И тя изследва дали тези неща са случайни. Общо взето, с тази лампа тя прави едно видео и го изпраща на ChatGPT-то, за да изтълкува тая светлина. То изпраща различни смисли и тя избира две изречения, които ги намира удачни за самата изложба и ги отпечатва на картички. Те са сложени до работата й и зрителят може да си вземе от тези картички и да ги прочете. На самата стена е изписана цялата тази история, разказа, как тя е тръгнала и какъв е самият процес на работата.
До нея е Савина Топурска, която пък преви две фотографии и една пробация застинала, която пък осветлява процеса, който се развира по нашето Черноморие. Т.е. тази бетонизация, изяждане на природата от бетоните постройки. И се показва именно този комплекс в Царево на руски олигарх, който направи това бетонно чудовище. И сега то е запуснато и изоставено, застрашаващо със самия си бетонен вид, даже бих казал чудовищно изяждане на природата от тези бетонни скелета.
После отиваме до следващата зала, където е Георги Георгиев - Jorrras, с едни обекти. Той използва светлината именно за допълнителен разказ към тази негова интерпретация с различни строителни материали, с живописни детайли, и излизайки от двумерната живопис, се хвърля в тримерен обект, който фактически изяжда и по-скоро допълва със светлината. Те по абсолютно различен начин въздействат, защото самото осветление създава една допълнителна чувствителност на самите тези обекти.
След това тръгваме малко по-нагоре, виждаме едно видео, пак на Миша Кубал, който използва светлината с допълнителен разказ. Той използва серия видеа по време на COVID кризата и той казва: "Това е моя принос като демократична споделяне на изкуството“ и изпраща тези послания в интернет пространството, където свободно можеш да ги даунлоудваш тези видеа и да си ги ползваш за лична употреба, разчупвайки малко тази стегната ситуация, която беше по време на COVID кризата.
И вече тръгваме към втория етаж. На самите стълби, преди тях, виждаме Надя Генова с едни хартиени торбички, които се използват за пазаруване, но тя си е напазарувала частица светлина, като ги е изпълнила със светлина. И отсреща е работата на Велизар Димчев – с едно 3D отпечатано Слънце, което ни напомня за това, че Слънцето може да бъде освен създаващо светлина и живот, то може да бъде и опасно. То може да бъде и изпепеляваща, и унищожителна сила, зависи от човешката природа. И това, че създаваме много замърсяване в средата и унищожаваме защитния слой от атмосферата е също една екологична тенденция. И тръгвайки по стълбите съм разположил едни светлини, които повтарят тази фраза “Licht, mehr Licht!“. Те са на едни малки светлинни дисплеи по стълбите. И тъй като самите стълби са символ на изкачване, на извисяване, на изграждане, на преодоляване с всяко едно движение, у зрутеля, когато се качва по тези стълби, му се внушава този текст: “Licht, mehr Licht!“, “Licht, mehr Licht!“ .
И така се качваме на втория етаж, където е Дориан Болка с 3 живописни творби, реализирани чрез светлина. Отиваме в една голяма зала с произведения на Красимир Добрев с една светеща кутия с доста словестни препратки по темата светлина, Валентин Стефанов с видеото "Светлина,двожеща се по ръба“. Това е една доста интелигентно поднесена творба за светлината и нейното позициониране по ръба, обикаляйки някакви интериорни пространства.
И работата на Иван Кръстев с една препратка, визуалната част на това Гьоте когато е искал "Светлина, повече светлина!“, т.е. да открият едно перде и да нахлуе светлината. Той играе с това перде с различни цветови нюанси и поетична работа. И завършваме с последната работа, която е за изложбата. И тя е абсолютна препратка към тази фраза: "Светлина, повече светлина!“ – на един огромен прозорец една завеса, която бавно, бавно, бавно закрива прозореца, настъпва светлината, и много мощно после и рязко се отваря с един невероятен шум и нахлува отново светлината. Това е творбата на Севдалина Кочевска, която я препраща към детството си, когато сутрин рано майка й с този шум от пердето я събужда, и наистина денят започва с тази светлина.
Така че всички тези творби говорят за тази игра на светлина и тъмнината, както казах в началото, и завършваме с тази творба на Севдалина.
Всичко това е провокацията на авторите. Но налага ли се да обяснявате, когато има посетители, които за пръв път попадат сред това изкуство?
Това е един много интересен процес и за мен е много важна обучителната част. Зрителят първо трябва да бъде въведен в тези неща. Затова имаме различни табелки, има концепции, за да се запознават те със самата творба, не просто само да я гледат. Защото някои неща изискват малко повече обяснения, не всички са толкова категорични. Това е невероятно важно, и аз затова организирам понякога кураторски турове, за да обяснявам, да разказвам. И наистина тогава става много интересно и самият зрител започва да задава въпроси, да си говорим въобще за процесите. Така че тази взаимна, двустранна връзка е много важна.
Важна е, да, особено при вашето изкуство. Тази изложба ще остане до 30 септември, нали така?
Да. Изложбата продължав до 30 септември, така че всеки може да заповяда в Градска художествена галерия - Пловдив, на ул. "Княз Александър I" 15.
