12:55 / 05.05.2026
16267
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с психолога и психотерапевт Рая Чаушева, за откраднатото внимание и как да си върнем фокуса в свят, който ни разсейва.
Защо толкова често се улавяме, че не можем да се фокусираме върху нещо, че сме твърде разсеяни? На какво се дължи всичко това и тази наша липса на концентрация? Има ли връзка с нашето психическо състояние?
Да, разбира се, има връзка с нашето психическо състояние, но огромен проблем е всъщност външната среда. Отвън идват прекалено много стимули. Ние живеем в един свят, в който никога преди това не сме поемали толкова много информация. Нашите емоции не са устроени да поемат толкова информация. Ако се замислите, отвсякъде идват новини, кратки видеа, неща, които буквално привличат фокуса ни и емоциите ни. Много често и в социални мрежи се хващаме как изпитваме гняв, как изпитваме тъга, нещо което толкова сериозно ни разфокусира от важното нещо, от работата ни, от истинската ни мисия за този ден. И най-често точно външните стимули са огромен проблем днес. Тези кратки проявления на информацията, която ни залива отвсякъде. Преди не е било така. Преди когато сме поемали новини дори през телевизора е било доста по-бавно, доста по-легато, така че да не ни блокира по този начин.
И всъщност какво се получава? Психическият момент идва, когато мозъка ни филтрира информацията. Тоест, това по естествен път се разсейва, за да може по някакъв начин да се възстанови. Но не винаги е дефицит на внимание това, което много хора го представят като огромен проблем. Просто, някой път човек трябва да поразреди малко социалните мрежи, да пости от новини, да пости от подкасти. Те са станали много популярни. Изобщо, трябва да се откаже от външна стимулация и най-вече екранна дигитална стимулация.
Но, как, като това е нещо като мания? То просто те тегли натам. Нещо като пристрастяване.
Този е вид зависимост, защото малко или много нашите мозъци привикват. Получава се нещо като зависимост към допамина. Допамина е един хормон в мозъка, който се получава при кратка наслада или кратка награда. И това малко или много си е тип зависимост, като наркотика. И за това са толкова опасни социалните мрежи, защото те дават точно тази кратка наслада. А всъщност нашите мозъци се развиват най-добре когнитивно, ментално и емоционално. Ние се развиваме като хора, като личности, когато имаме малко по-продължителни награди, малко по-продължителни дейности, да кажа дори, в които проявяваме търпение, в които имаме дълбока концентрация, за да може да получим голямата и бавната награда. Тя ще дойде малко по-късно, когато завършим проекта си, когато постигнем целта си. Тези кратки награди малко заблуждават мозъка ни, карат го да се заблуждава, да си мисли, че нещо предстои. Може би като сте скролвали, сте усетили един момент, в който имате чувство, че търсите нещо, но то все не идва.
Може би е в следващото видео, може би е в следващия пост. И все не идва. И това е точно заблудата, която се получава с краткосрочния допамин.
Променя ли се нещо по-трайно в мозъка ни, в нашето съзнание от тези кратки награди? И това поправимо ли е след това? Как да работим върху фокуса си?
Със сигурност да, поправимо е, когато човек работи върху себе си. Когато осъзнае проблемите, защото това са големи проблеми, това е първата стъпка. Човек да осъзнае. После той трябва да бъде мотивиран да поправи навиците в живота си, в ежедневието си, и нещата могат да се поправят. Но въпросът ти беше, защо всъщност трябва да го правим? Какви могат да са трайните последствия, ако не работим върху фокуса си? Те са много. Има когнитивни последствия - разпиляно, объркано мислене, съответно разпиляно и объркано говорене. Има ленивост и опростяване на мисълта. Съществува така наречената когнитивна мъгла. Хората може да са чували за това. Емоционални последствия също съществуват. Това са тревожност, депресия, флустрация, гняв. Това чувство, че о все имаш нещо недовършено. Все нещо не е както трябва. Това се случва изцяло от липса на фокус и липса на последователна концентрация. Усещането е за заседналост или безпомощност. Все едно си блокирал, замръзнал.
Това и в моята практика, с моите клиенти го забелязвам, това е основният проблем. Те идват при мен и ми казват, че се чувстват заседнали. Все едно не се движат в живота си. И когато разбера за тяхното ежедневие, всъщност те на ежедневния ниво точно това правят. Седят, скролват, работят върху дълбоки цели. И от там започваме.
Това проблем само на младите хора ли е? Или го има и при възрастните?
Да, случва се нещо като епидемия вече. Въпреки, че започна от младите хора, защото промените много често започват при тях. Но вече не се наблюдава проблема само при тях. И възрастното поколение твърде много се разсейват. Съществува едно разпиляване на концентрацията. Съществуват проблеми с фокуса. Съществува изобщо проблем с вниманието, който много лесно се оправя, ако човек се опита. И ако забележи, че прави нещо нелогично. Как може да се тренира това всъщност? Има няколко техники, които аз предлагам, които и в моето обучение ще разгледаме. Разделила съм ги на три основни екипа - техники за подреждане на вниманието, техники за управление на стимулацията от външната среда, която идва към нас и третия тип, когнитивно преструктуриране, или структуриране на мисълта.
В първия тип техники съм сложила дълбок работен блок. И това означава работа в интервал от 25 до 90 минути, без прекъсване. Хората просто трябва да се научат да имат интервали от работа, малко воля да проявят. Има го елемента на волята, в който си казват, че изключват всичко и това им е времето за работа. После, след този интервал от 30 минути или от 40 минути, може да си дадат 5 минути почивка.
Но след това продължава следващият работен блок.
Също друга техника е приоритизация ТОП 3. В началото на деня хората избират само три ключови задачи, с които да се справят. И това по някакъв начин ограничава този когнитивен шум и помага на мозъка да насочи ресурса си само към това, което има най-голямо значение. Изключително осъзнаващо е това за мозъка. Защото другият основен проблем с фокуса не е само външният шум и външната стимулация, а фактът е, че ние се разпиляваме по толкова много задачи, на толкова много места. И този мултифастинг, за който хората говорят, е всъщност малко илюзия, малко една лъжа. Ние не можем да правим мултифастинг. Ние просто превключваме от една задача към друга, не ги правим едновременно, защото това е страшно затормозващото за мозъка, за нервната система, за психиката.
Така че приоритизация ТОП 3 е много добър начин човек още в началото на деня да се фокусира. Тоест, ако в началото на деня си подредиш задачите, това, което е най-важно, да ти бъде на първи план.
Всичко останало, ако остане време, така ли?
Точно така. Защото хората трябва да си напомнят, че има и други дни и не може всичко да се случи в рамките на 24 часа. В момента има много научни изследвания, които показват, че никога не сме работили толкова, колкото работим сега. Днешният човек просто робува на работата си, а някой път и на две работи.
Тези задачи, които са в къщи - да си почистиш къщата, да се занимаваш с детето или децата, или пък внуците, или пък някакви организационни проекти или правни въпроси, те не си тръгват. Това, че работиш на две работи, не означава, че няма да имаш и други задължения, които те чакат. Човек, който успява всичко да прави в тия 24 часа, той се чувства продуктивен, но жертва нещо. И това е фокуса си, вниманието си, енергията си, волята си.
Най-често това води до стрес, до прегряване.
Абсолютно, да. Това пък е физиологическото последствие от разпиления фокус.
И това е страхотен стрес за нервната система. Да, бърнаут също.
Добре, като заговорихме за децата, тинейджърите обикновено, може ли насила да да им се отнеме телефона, което правят обичайно родителите?
Ами това действа, да, но трябва да се направи под формата на някакво възпитание. Детето да знае защо това се прави, да разбере, че е изключително пагубно за него да си скролва по цял ден, да разбере защо му се отнема насладата. Защото децата го приемат като голяма наслада. Защото те си играят някакви игрички, които, между другото, също водят до един краткосрочен стимул и объркване на допамина, кратки наслади. Родителите знаят за какви игри говорим. Те са страшно зомбиращи. И когато се отнема телефон на детето, трябва да му се каже, че може сега да не му харесва, но това е за негово добро. Защото това ще го направи по-умен, по-фокусиран, по-силен и по-добър от другите. Така лесничко да се обясни на децата. И дори да не го разберат, не мисля, че родителят трябва да връща обратно телефона. Просто трябва да остави да действа метода на възпитание и да си напомня, че това е всъщност ключово за неврологичното развитие на детето му.
Тоест, всичко е в наши ръце. Можем да го направим със самодисциплина, така да се каже. То често проблемът е и в родителите,които също прекаляват, дори повече от децата си с телефоните.
Точно така. Самодисциплина от страна на родителите трябва. Те трябва да проявят тази дисциплина. Понякога и самите те върху себе си, защото при тях има същата зависимост. Личният пример е най-голямото нещо. Това да си модел на детето си е най-голямото призвание. Родителите трябва по-сериозно да подхождат към това призвание.
А можем ли да кажем, че днес и училищната среда изтощава децата? Те се връщат от училище изтощени до такава степен, че често имат нужда от този допамин, като го вземат през телефона си. Особено за големите, знаем колко са натоварени в училище.
Напълно разбирам какво имаш предвид. Наистина са много натоварени и липсата на движение е огромен фактор при децата. Всъщност спорта е едно от тези неща, които страшно много стимулират концентрацията, особено определени спортове. Децата са подрастващи организми и са пълни с енергия и по цял ден, като са по тези чинове затрупани със страшно много информация, има го психическото натоварване. Биха могли да се направят други промени, но те нямат нужда от този допаминов краткосрочен стимул. Всъщност всеки един организъм, малък или голям, детски или възрастен, има нужда от нещо друго и това е продължителният фокус задълбочената концентрация, която води, както казахме, до голямата награда, до постижението, до целта. И това е, което липсва. Ако може вкъщи да се стимулира това нещо, децата въобще няма да имат нужда от тези допаминови шотчета, както обичам да казвам. Защото тезите организми имат нужда от творчество, от това да изразяват енергията си по един малко по-продължителен начин. Ако се стимулират те във всякакъв спорт, танци, или бойни изкуства, някакъв отборен спорт, това също позволява един фокус, на малко по-различно ниво, също и в творчество, в музика. По някакъв начин да изразят талантите си. Това е перфектният начин и това е нещото, от което техните организми имат нужда.Те си го взимат допаминовия шот, защото просто няма друго налично, интересно за тях.
Моето обучение по тази тема ще бъде на 17 май, от 11 часа. Всеки, който иска, може да се включи, като може да намери информации във Фейсбук. Обучението се казва "Откраднато внимание. Как да си върнеш фокуса в свят, който има за цел да те разсейва".
