17:02 / 04.05.2026
2692
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с популярния български кафетърсач Йордан Дъбов, чието кафене по български проект бе отличено на второ място само няколко месеца след отварянето му в Гьотеборг, Южна Швеция, сред 700 кафенета в града, в който кафе културата е на едно от най-високите нива в Европа.
Кажете ни как се прави известно в чужбина едно българско кафене?
Мисля, че най-прекият път да станете известни навън е да го достигнете вътре. Респективно, аз искам нашият план да бъде международен, ама първата цел беше да го превърнем в народен, национален и интернационален, както искате. Това, че спечелихме тази награда само за 4 месеца от отварянето, защото ние отворихме миналата година в Швеция, в края на годината, не е резултат на един или два месеца работа. То е резултат на 18 години труд и отдаденост не само моя и на моя екип, но и на международните ни партньори. Защото без тях този международен успех щеше да бъде абсолютно невъзможен. Това е резултат най-вече на изключително добрите фермери, доказани във времето, които произвеждат възможно най-добрите кафета на планетата. А ние, превръщайки се в мост между тях и потребителя в Европа, постигнахме това, което е награда за техния труд и взискателност. Така, че комплексна е работата.
Искате да кажете на хората, които започват да се занимават сега с този бизнес, че е това не е простичка работа - намираш едно място, взимаш едно кафе и практикуваш този бизнес? Всъщност, това си е една последователна проучвателска работа?
Ами да, то може и по друг начин. Аз не твърдя, че разбирам в основи този бизнес, нито че съм кой знае какъв специалист. Явно начините са много. Но нашият е специфичен в това, че ние, като компания, сме фокусирани в работата директно с онези, които произвеждат кафе и не само кафе, а онова кафе, което категорията нарича specialty coffee. И това specialty coffee всъщност се произвежда от фермери , а нашата задача е да открием тези фермери, да селектираме най-добрата им продукция или част от най-добрата им продукция. Ако успеем да ги убедим да продадат на нас в Европа, не някъде, където са по-динамичните пазари, като Азия или Америка, и да докараме тук това кафе, да го изпечем деликатно, взискателно, така че да не го нараним и след това да дадем възможност на други да се възползват от този продукт - дали ще бъдат наши кафенета, наши coffee shops, или клиенти, които ще заредим в бизнеса. Всичкото това нещо ние го правим в България, а целта е то да достигне до крайния потребител, това е нашата мисия и в това ние се състезаваме.
Ние още през 2014 година отворихме първия си coffee shop и чак през 2019 година вторият и сега вече имаме 16-сет в 6 държави. А причината за това интервю е заради успеха ни в Швеция, в Гьотеборг. Това не е било наша цел - да растем и да правим верига от coffee shops. Но когато намерим правилните партньори и те ни открият и ни припознаят като възможно най-добри и прегърнат нашата правилна концепция и отворят франчайз, защото шведският ми проект е франчайз, и обикнат бранда, фермерите, с които работим и целия занаят по начина, по който ние го правим и станем една част, то успехът рано или късно би трябвало да дойде. И ето той дойде.
Т. е. важен е преди всичко продукта, който се предлага. А не толкова мястото, обстановката, или и това също?
А, не, не. Това е специфичен бизнес. Имате кафене, то трябва да бъде посещавано, успешно и харесвано и толкова високо оценено по критерии, които са свързани с неговия дизайн. Защото там сме много високо оценени с качеството на напитките, които предлагаме, А с обслужването, което трябва да кореспондира на класа, който ние презентираме, т.е. specialty coffee, там всъщност сме много високо оценени също. Така че това е комплексна работа.
Вие казахте, че имате кафенета от вашия бранд и в други държави?
Да, от нашия бранд, имаме още в Чехия, в Прага, в Македония, в Скопие, в Гърция, в Африка и естествено в България. Имаме 11 магазина за кафе и кафетерии в страната.
Масово се твърди, че обслужването у нас винаги се побългарява, колкото и да е реномиран бранда? Това може ли да се каже за вашите кафенета?
Аз не мога да говоря за това какво се твърди, мога да говоря за себе си.
Избягвам да говоря за другите. Мога да кажа две неща по отношение на нашия бранд и на нашите кафетата. Аз лично винаги искам повече. Това е заложено в мен и това е драйфа, който ме кара да отварям повече coffee shops и те да дават по-добър сервис. Това е моята гледна точка. Така че, ако ме питате дали смятам, че сме уникални, надали. Винаги има какво да подобрим и да направим много по-добре. Но съм изключително щастлив към днешна дата от това как нещата се случват в нашите coffee shops, как клиентите се обслужват от нашите млади баристи, управители или заместник-управители. Адмирирам и харесвам всеки от моите колеги и се радвам, когато обслужват мен или някой от нашите клиенти. А също така мога да кажа и това, което чувам отстрани, защото имаме способността да чуваме. Чуваме по-скоро позитивни отзиви за нашите coffee shops, отколкото негативни. Така че общото мнение е по-скоро позитивно, отколкото негативно.
Не знам дали това, че побългаряваме нещата е негативно. Аз го смятам като позитивно да го побългарим, да го адаптираме. Защото да имате бизнес с обслужване в България, да служите на българската публика, означава, че трябва да се адаптирате към нейните желания и изисквания. И смятам, че те са малко по-различни, а и очакванията хората да бъдат обслужени често са по-различни, отколкото в нашите coffee shops в чужбина. Ние трябва да побългарим в добрия смисъл нещата, за да може да обслужим клиентите по начина, по който те очакват да бъдат обслужени.
Свързват ли се с вас хора, които искат да изкопират вашия модел на работа?
Да, все по-често и по-често.
И нека да кажем нещо за тази гурме общност, която ви е оценила и ви е отличила на второ място!
Мога да кажа в общи линии, че това е много реномирана група гурме, гастро, неплатена организация. По-скоро това е анкета, конкурс, който оценява гурме обектите и специално в нашия сегмент също, а това са specialty coffee shops. Те имат такава оценка, от която ние спечелихме това второ място. Неплатено е, независимо от експерти, които са тренирани да оценяват в категориите, които споменах - дизайн, интериор, обслужване, но и качеството на самите напитки и на менюто. Така че много комплексна е оценката и много важна е наградата за нас в този момент, за да може да имаме и тази доза самочувствие, която всъщност е здравословна, полезна за хората в бизнеса.
Става въпрос за културата на консумация на кафе, като цяло?
Швеция е много динамичен и конкурентен пазар. Имайте предвид, че генерално Скандинавия е може би първото, или между първите места на нашата планета, което започва да търгува и да използва specialty coffee като продукт още в самото начало - 1999-2000 година. Пазарът е много динамичен по отношение на високата консумация на кафе, както и желанието на публиката и на потребителите да пият по-качествено кафе. Имайте предвид, че specialty coffee е около 5% от общото произведено кафе. В някои държави то е под 1% от общото изконсумирано кафе, но в някои е повече и Швеция е такъв пример. Процентът изконсумирано specialty coffee е значително над 1%. Не мога да кажа точно колко, но най-голяма е вероятността да е над 5% от общото произведено кафе на нашата планета. Така, че конкурентен и наситен пазар е по отношение на високата консумация на кафе, предлагането на кафе навсякъде е свързано с високата консумация. То е почти 3-4 пъти по-голямо отколкото в нашата географска ширина и процентно по-високото качество на кафето. Така, че голяма е конкуренцията, голяма е борбата, и от около 700 оценени кафенета, ние излизаме на второ място. Ние използваме термина specialty coffee като категория, а там тя заема отново 5% от общо произведеното кафе и никога не е 100% от консумираното кафе, на който и да било пазар. И ако преди 30 години 100% от консумираното кафе на Швеция, България и който и да е друг пазар е било на средно и изключително ниско качествено кафе, то след 2000-та година започва да се прокарва и тази нова категория specialty coffee. То малко по-малко започва да навлиза в чашите на потребителите. Не на всички, естествено, но на много малък процент. Колко голям е този процент обаче? Нека кажем, че в България той може да бъде около 1%. Или ако днес изпием 100 чашки кафе, една чашка ще бъде в категория specialty. И ние ще изпием днес няколко чашки, да кажем 3 чашки в деня. Или, ако измерваме консумацията на глава от населението, то ние изпиваме 4 кг. кафе на годишна база, на глава от населението. В Швеция консумацията е около и над 10 кг. на глава от населението. Те консумират много повече отколкото консумираме ние. Отделно и на всеки 10 чашки една ще бъде specialty, а с най-голяма вероятност ще бъдат 2,5 чашки, а може да бъдат и 3 чашки. Затова казвам, че е конкурентен пазарът и е много наситен на голяма консумация. Има и висока консумация на specialty coffee, което още повече усложнява нещата, защото ние трябва да се борим с високи критерии на пазар, който е по-образован, отколкото е нашият пазар.
И наистина това е причина за самочувствие, тъй като все пак става въпрос за българско кафе, български бранд.
Да, но ние сме част от Европа, защото продаваме из цяла Европа, изнасяме и за САЩ, мъничко и за Азия. Затова обичам да казвам, че сме европейски бранд, но в контекста на Швеция да, ние сме български бранд. Изключително горди сме, щастливи сме. Това е нашето ежедневие. Ние искаме всеки ден да слагаме в чашата на нашите клиенти, потребители или бизнес партньори, възможно най-доброто кафе от нашата планета. Защото това е, с което ние се състезаваме, което обичаме, предприемаме и спазваме.
