Стефан Софиянски, 10 години кмет на София, в интервю за Аудиокаста на Фокус "Това е България“.

 

Кампанията за местните избори върви към своя край. Какви качества показаха кандидатите? Наш гост е Стефан Софиянски, 10 години кмет на София. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Софиянски.

Благодаря за поканата и добър ден на слушателите. Има нещо, което поне мен ме притеснява: не можах да приема логиката, по която се явяват тези кандидати, като изключим, разбира се, г-н Вили Лилков, който е стар общинар, още при мен беше общински съветник. Това е, което ме притеснява. Някои от посланията са малко неясни, нека така да кажа, примерно “да спрем ремонта на ремонта", ама ти си бил общински съветник по това време. И като спреш ремонт на ремонта, какво ще правиш? Ето, тези неща леко ме смущават. Но от друга страна не мога да отрека, че фигурите, които се явяват, са млади хора, амбициозни, в края на краищата когато станах кмет и аз бях на техните години и аз имах същите амбиции. Така че можем само да стискаме палци най-добрият да спечели и София да има добри резултати. Добри резултати не като изборни, имам предвид като развитие.

Самите кандидати показаха ли качества?

Ами образовани хора, отново подчертавам, когато казвам липсата на логика един добър успял журналист, един добър успял бизнесмен, един синдикален деятел по принцип не политизиран, защо се кандидатират? Аз търся логиката им за явяването им за кмет и като не мога да я намеря, малко се смущавам. Но да смениш амплоато, да изоставиш всичко, което си градил досега, някак си изглежда странно.  Но може би аз гледам доста пристрастно, аз вярно, че съм бил политически ангажиран, когато съм се явявал, но моят цял живот е бил в публичната администрация, професионалният ми път имам предвид. Аз имам 43 години трудов стаж в публичната администрация. Познавам отвътре устройството на държавата, работил съм винаги и по комунистическо време, и след промените. И независимо, отново подчертавам, че бях изявена политическа фигура, все пак заместник-председател на СДС в онези години, професионалният ми път беше в публичната администрация. Не казвам обезателно, че трябва да бъде човек от публичната администрация, но ми се искаше един профил на инженер, примерно. Защото София има сега много нужда, строи се бавно и скъпо, за съжаление, има много нужда от човек, който да познава добре града и да го развива, тук не бих казал инвестиционно, да развива инфраструктурата му, и да я поддържа правилно. Като под инфраструктура разбирам освен пътищата и това, което е под земята.

А имахме ли изобщо кампания?

Не се засягайте, че ще го кажа така директно, но силно дирижирана от вас медиите.

Какво ви дава основание да мислите така?

Просто се фокусираше в много ограничен брой кандидати и някак си медийно се превърна в двубой, включително слагам тук и обществените медии.

Тоест, имаше фаворизиране на двама кандидати за сметка на всички останали, така ли?

Дори не пряко фаворизиране на база на качествата, а фаворизиране на структурите, които ги издигат. Така едни комплименти, ако мога да употребя тази дума към структурите, които ги издигат.

Както ви разбирам, огорчен сте от сервилността на съвременната ни журналистика, така ли?

Не бих употребил този краен израз сервилност, това е неприятна дума, но от ангажираността, така бих казал, към определени политически сили, даже не към кандидатите конкретно, а към определени политически сили.

А вие уловихте ли компромати през тази кампания или компроматите вече изглеждат по друг начин, може би компромат е мълчанието, неглижирането? Припомням, задавам ви този въпрос, защото вие бяхте първия кандидат за кмет на София срещу когото през 1995 г."24 часа" публикува факсимиле на уж ваша партийна книжка със статия на 1-ва страница, в която се твърдеше, че членувате в БКП. Вие бяхте кандидат от листата на Съюза на демократичните сили. Тогава тази клевета предизвика вашите сълзи на гняв, това си спомням. Днес с какво се стреля по потенциално силните кандидати? Може би с мълчание?

Не, тази история с произхода на г-н Терзиев е неприятна и неправилна от гледна точка на неговите конкуренти. Защото в края на краищата минаха толкова години от промените, ние може би носим вината, моето поколение и хората, които бяхме ангажирани, че не предприехме достатъчно постъпки, за да променим това, което стана, това, което наследихме от комунизма с оглед на лустрация и на такива по-крайни мерки. И сега да търсим обвинения в произхода, за мен е нелогично и неправилно. Също така и срещу г-жа Григорова се издигат едни обвинения, които не бих казал, че са обвинения, по-скоро е обида, не искам да ги коментирам, което също е някак си нелогично, с оглед на позицията, която тя иска да заеме. Ако това приемем, че са компромати, има ги, присъстват и то в един груб вид. При мен проблемът беше тогава, да, големият компромат, че аз съм от такова семейство. И да съм искал, а аз не съм искал, разбира се, и тогава се изказаха доста хора мои колеги, които знаеха историята ми. И да съм искал нямаше кой да ме приеме в партията: убит вуйчо ми министър на вътрешните работи преди 9 септември. Дядо ми, и двамата, разбира се, убити, дядо ми убит цанковист след 9 септември, на който съм кръстен. И нерде-нерде аз партиен член. То беше толкова ясно, този компромат беше насочен срещу идеологията на СДС. И за щастие не даде никакъв резултат, напротив, понеже хората бързо разбраха, може би имаше и обратната реакция. Сега, не е честно в една кампания да се използват тези елементи, за които споменах. Някак си ми се иска в нашия век и след толкова години демокрация кампанията да се базира на постигнатото от кандидатите и най-вече на мотивацията, което ми липсва, разбирате ли. Отново казвам, аз не крия пристрастието си към Вили Лилков и смятам, че той е най-подготвеният и най-аргументираният кандидат. Губи ми се логиката на явяването на другите.

По време на кампанията видяхме, че партиите повече заложиха на национални теми и се занимаваха с национални теми и чак към края й започнаха да се обръщат към местните. Спомням си, че при вашите кампании беше диаметрално противоположно - Съюзът на демократичните сили изцяло разработваше местната тематика. На какво се дължи, според вас, това обръщане на тенденциите?

На по-слаба подготвеност на кандидатите, бягане от професионалното е първата причина. Лесно се плъзгаш по популизма, това дойде от ГЕРБ тази тенденция: дайте ние да говорим така с неща, които хората биха разбрали, без да влезем в детайли. На мен ми се искаше да чуя, примерно какво ще направим с “Граф Игнатиев", защото още ние имахме планове да премахнем трамвая там. Този трамвай няма място там, да не говорим, че нанася щети на съседните сгради вече, просто е една доста конфликтна точка. Това ми се искаше да чуя, такава позиция. Искаше ми се да чуя за някои развръзки пътни, които да облекчат центъра на София, примерно над бул. “Сливница" – над канала един бърз булевард, който да изнася движението от “Ботевградско шосе" над Сточна гара горе до “Баба Парашкева", сега бул. “Европа". Такива дебати ми се искаше да чуя, затова казвам, че хубаво би било един инженер да бъде, но такива дебати липсваха. Сега, може би пък това нещо да дойде с добиването на известен опит и влизането в проблемите. Много важно е тук главният архитект, това е другото, което ми се искаше, защото при г-жа Фандъкова изглежда това се позагуби малко, искаше ми се да видя екипност. Да видя този “аз идвам с този строител" , не съм строител аз, примерно, аз съм бизнесмен, аз ще организирам, аз ще намеря пари. Но до мен седи един инженер с такъв стаж, с тези познания, един архитект с такъв стаж, с тези познания, един културен деец, да го наречем, културтрегер, хайде и културтрегер да го наречем, с тази малко немска дума, който има опит в развитието на културата.  Защото в общината има четири културни института, има галерии, има Градска галерия, има театри. Всичкото това нещо си изисква да има достойно място за софийската публика. Ето, всичкото това нещо може да се постигне, ако ти вървиш с един екип от експерти в отделните области. И това ми липсва. Надявам се, не съм много критичен, споделям съвсем искрено това, което на мен ми липсва в тази кампания. Пак съжалявам, че ще взема реплика от това, което беше тогава, когато споменахте. При мен не всички бяха върли седесари, още на първата сесия ние приехме, по мое предложение 6 заместник-кмета. Всеки много добър експерт в своята област - в строителството моят колега и добър приятел, за съжаление го няма вече на този свят, Иван Гечев, който цял живот е бил строител, моя възраст, цял живот само това е работил. И резултатите бяха налице, той спеше буквално на строителната площадка и разбираше най-важното. Същото беше и с главния архитект Стоян Янев, имена, които се помнят и до днес. И него го няма, за съжаление, вече. Един утвърден специалист, уважаван в своите среди. Ето тук трябва да търсим разковничето за успешен мандат - добър екип, който да тръгне от самото начало. Да се даде възможност на кмета да си го изгради, а не да бъде парцелиран партийно, според интересите на общинския съвет или според партийното деление и квотен принцип на общинския съвет. Защото както се очертава, общинските съветници ще имат доста водеща роля и пак ще зависим отново от партийните централи. Аз трябва да ви кажа, че дотолкова, доколкото проследих очакваните резултати, има нещо доста необичайно. За някои от кандидатите листите, и то от основните кандидати, не кмета тегли листата, както е било поне в моите кампании, а листите теглят кандидата, т.е. листите имат повече проценти от кандидатите. Ще видим сега реалните резултати, но това са очакванията: листите на общинските съветници на отделните партии да имат повече проценти, отколкото кандидатите. Тоест, аз гласувам за една листа общински съветници, но не гласувам за този кандидат, а гласувам за друг кандидат. При това положение ще се политизира доста общинския съвет, защото общинските съветници са доста строго зависими от партийните централи. И това не бива да става, просто ние всички сме били кандидати, докато заемем тази позиция. Аз съм работил много добре с БСП в общинския съвет, мога да го кажа отсега. Те бяха направили една листа от много опитни общинари, ние бяхме в сравнение с тях далеч по-големи новобранци.

Дават ли си сметка кандидатите за кметове как ще изпълнят предизборните си обещания при наличието на силно фрагментиран общински съвет, който рядко и трудно ще е склонен да ги подкрепя?

Много важно е това, което си поел като ангажимент, да е добре аргументирано. Когато е добре аргументирано и партийните централи, и самите общински съветници няма да желаят конфронтация и компрометиране за това, че отказват подкрепа на разумни идеи. Тук също е нещо много важно, ти просто трябва да си добре аргументиран във всичко, което правиш. За мен това е било водещо - бързо взимане на решение и аргументация защо се взима това решение. Дори там, където трябва публична аргументация, на базата на контакти с вас, медиите.

Очакваше се местните избори да предизвикат по-голяма избирателна активност, засега в социологическите прогнози надделява апатията. Това в дните до изборите може ли да се промени и как?

Малко дни остават, дебатите не допринасят много, защото виждам, че вяло се следят и не смятам, че ще се промени много. Имам притеснение, че главните централи се подготвят за изборите по един не до там коректен начин да ги проведат, на което за съжаление бяхме свидетели последния път.

Какво имате предвид по “не до там коректен начин"?

Как какво? Фалшифициране. В цели избирателни секции се манипулират резултатите.

А не се ли дължи това и на обстоятелството, че българинът е все повече разочарован и с мисълта, че изборите са нагласени, отказва да приеме, че с гласа си може да промени нещо?

Има такова разочарование, да, има, има. Много хора казват, защо да гласувам, като той няма никакви шансове. Не може, ти трябва да упражняваш най-малко за себе си, за да имаш обществена позиция, защото обществената позиция не се изчерпва със заемането на публична длъжност. Обществената позиция се заема с всеки един момент от живота ти, ето, с  този разговор, който ние с вас водим, с гласуването най-вече. Не е необходимо всички да са на някаква позиция, за да бъдат политици. Политик можеш да бъдеш, както при нас запалянковците, не е необходимо да си бил футболист, за да си добър запалянко, ако мога така да кажа.

Какви са уроците за успешния кмет, г-н Софиянски, 10 години сте бил такъв?

Дали съм бил успешен? Ще мине още време да се оцени. Аз съм работил съвестно, това мога да кажа. Но пък знаете, че ми повдигнаха четири дела.

Които вие спечелихте.

На по три инстанции, 12 инстанции произнесоха оправдателни присъди и всички тези обекти са действащи и са в добро състояние в момента. И така, даже са едни от знаковите за София, болница “Токуда", Халите, Гранд-хотел “София" и т.н., кулите тези трите, това е минало. Но сега, как да ви кажа, работата, това е като всяко нещо, ставаш сутрин рано, аз тук ще кажа – много важна е връзката с хората. Аз имах приемни дни, сутрин в 7 часа ми започваше приемния ден. И като се събираха повече хора, в 7-7,30 ч. започвах работа с хората. И по този начин идваха, записваха се и споделяха, повечето разбира се, лични проблеми, но някои и обществени проблеми и по този начин усещаш пулса на града. Винаги съм го казвал, въпреки, че много мои приятели са го отричали това нещо. Но винаги съм казвал, че ти трябва да си живял много дълго в този град, да си роден в този град, от дете да си ходил по тези улици, да виждаш развитието му, за да можеш да го усещаш. Аз сега се върнах да живея там, където физически съм се родил, на “Оборище", защото майка ми си отиде и решихме със съпругата ми да се върнем в моето жилище. И познавам града, т.е. имам отношение към града, това ми се иска да го усетя и у кандидатите. Сега не е чак толкова задължително да си роден в София, но поне един дълъг период образование, колкото по-дълго, включително и начално, ако може трудовият стаж да е минал в този град, за да го усещаш. Това е много-много важно и да го обичаш. Това не е формална длъжност - кмета. За да си министър-председател или президент трябва да си много силен родолюбец. А пък за да си кмет, трябва все пак отчасти да си силно привързан към града. Не знам коя дума да употребя.

Сраснал с града.

Сраснал с града, да.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Ами да пожелаем на слушателите един добър изборен ден, да ги помолим да гласуват, нали да гласуват от сърце, без да гледат на това дали техния кандидат ще спечели или не.

Наш гост бе Стефан Софиянски, 10 години кмет на София.

Цоня Събчева