Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Петър Влайков, директор на Куклен театър Пловдив и председател на Асоциацията на куклените театри АКТ-УНИМА, България.

Г-н Влайков, какво се случва отново и какви са проблемите при вас? Видяхме, че отново има протестно писмо до отговорните институции и министри. Какво става с културната политика за вашия сектор?

По-скоро ще отговоря в посока на това какво не става. Това писмо е в резултат на общо събрание на Асоциация на работодателите в театралната област и е обща позиция на колегите от театрите, членове на сдружението. В нея ние, смятам, съвсем дипломатично и с енергия за постигане на консенсус и решаване на проблема подхождаме, а не в конфликтна посока, алармираме, че ако не бъдат осигурени средства за културния сектор, и по-конкретно за сценичните изкуства, още през август месец много от институтите няма да бъдат в състояние да изплащат заплатите на служителите си. Ние сме наясно, че Министерство на културата работи по това предложение за постановление на Министерски съвет, но искаме да поставим акцент върху важността на това да се осигурят тези средства, които не са допълнителни в бюджета. Това са изработени средства от театрите, чиято субсидия се полага по закон, и алармираме, че този недостиг се държи, както смятаме, на незаконосъобразно, несправедливо редуцираните бюджети на театрите.

Понеже ние получихме бюджети на 30 май, редуцирани с близо 30% в част от полагаема субсидия и с 5% занижени приходи.

Става въпрос не за някакви допълнителни пари от Министерството, а за ваши си, изработени?

Ще ви кажа, че бюджетът на Министерство на културата за 2024 година, да бъда коректен – разходваните средства от бюджета на Министерство на културата за миналата година, са с близо 51 милиона повече, отколкото са заложени в тази година. За това става въпрос, че принципно, системно е недофинансиран секторът, хронично е оставен в тази си изнемогваща ситуация и всяка година, когато ние алармираме за проблемите, успяват да се намерят някакви пари от някъде, аварийни средства чрез постановление на Министерски съвет целево осигурени и се спасява и закърпва някаква дупка. Но следващата година ние отново молим за такива средства, понеже те не влияят на формирането на бюджета за култура. Той си остава такъв, какъвто е, и всеки 1 януари ние започваме от квадратче № 1.

В този ред на мисли апелираме за трайно, устойчиво решаване на проблемите.

Имате ли вече разговори как трайно може да се реши този проблем? Водите ли такива разговори, търсите ли срещи?

Да, искам да кажа, че получихме незабавна реакция. Буквално преди час излизам от среща с премиера на републиката. Тя беше осъществена в сравнително тесен формат, експертен формат, на който присъстваха представители на Съюза на артистите в България, представители на Асоциация на работодателите в театралната област, представители на Сдружението на музеите, имаше писатели и представители на галериите, Асоциация на куклените театри. Така че въпреки че беше в сравнително тесен формат, тя покри много от секторите в културата.

И какви са уверенията, всъщност?

Много внимателно с вникване, и с разбиране се подходи към проблемите. И  имаме уверението, че държавата ще поеме ангажимент, за което и ние се борим, към едно устойчиво, стратегическо мислене и приоритизиране на културата и на културните политики изобщо на държавно и на национално ниво. И за в бъдеще включително. Имаме уверението, че ще бъдат решени най-спешните проблеми и че ще се мисли позитивно при изготвянето на бюджета за култура за 2026 година, доколкото това е възможно разбира се.

Така че незабавно имаше отговор, незабавно бяха проведени срещи. Разбира се това е процес, срещите ще продължат, ще трябва време да видим резултатите. Но съм изключително щастлив да кажа, че реакцията беше мигновена и бяхме чути, беше ни обърнато внимание, бяха поети ангажименти.

И понеже от вчера сме въодушевени и от една друга тема, за еврото, при вас, в Културния сектор има ли някакви притеснения, или по-скоро някакви надежди, че с приемането на еврото нещата ще се променят по някакъв начин? Има ли тревога у вас, или обратното, надежда за по-добро?

Мога да кажа, без някакви политически нюанси да има това изказване, че нашият сектор сравнително лесно ще се адаптира и няма да има някакви проблеми в работата с евро. Понеже ние сме много тясно свързани с туризма, вече има градове с добре развит културен туризъм, оперен туризъм включително в Пловдив, всички ние правим международни фестивали, които подпомагат и стимулират икономиката на града, и на градовете разбира се, мисля че за нас по-скоро това би се отразило като плюс в дългосрочен план.

А в социален аспект, от гледна точка на персонала и заплащането, какво мислите?

В социален аспект – разбира се, че ще трябва да се приготвим да посрещнем първите утежнявания, първоначалните утежнявания по повод на разбирането на смяната на една валута в друга. Не може да няма някакви притеснения.

Въпросът е, че при нас е изключително малък фронтът за такива притеснения, понеже ние сме финансиран от държавата сектор. Т.е. при нас няма как да има злоупотреби, няма как да има повишаване на цените на билетите, след преминаването в евро. Няма да се отрази по никакъв начин, смятам, на цените, освен ако няма някаква генерална спекула с цените на материалите, с които работим.

Но пък от друга страна, влизайки вече в голямото европейско семейство, няма ли една надежда, че културата вече няма да бъде един второстепенен ресор от политиката на държавата?

Всички се надяваме на това, че културата ще бъде разпозната като абсолютен приоритет, понеже ние виждаме преките последици от неглижирането й през последните години, които водят разбира се до увеличаване на вандалски, хулигански прояви, до нарастване на домашното насилие, на насилието между деца, до това, че много хора не могат да се справят с емоциите си, понеже няма кой да развива емоционалната интелигентност.

Това са едни грижи, които единствено в сектор култура, особено сценичните изкуства от най-ранна възраст полагат. И някак си остават невидими, но имат много тежки последици в дългосрочен план, ако бъдат неглижирани.

А и самият културен продукт по друг начин може би ще се пласира. Изобщо, надеждата е хубаво нещо, така че да се надяваме, че ще го има това.

Силно се надявам, да. Ние вече като продукт имаме много, много добри успехи, съпоставими с европейските най-високи постижения, пък и с световни такива.

Въпросът е, че това, което не ни достига е устойчивото запазване и стимулиране на кадрите, така да можем да ги задържаме, да ги привличаме към нашата професия. Това разбира се важи с пълна сила за библиотечното дело, за музеите и галериите, особено за музеите, където рязко са отворили ножицата и заради ниските възнаграждения в музеите, много от кадрите вървят към образованието и се преквалифицират.

Дано наистина да има вече една по-различна и по-дългосрочна стратегия за развитието на културата в нашата държава, защото има остра нужда от това. И ще си говорим пак. А сега вие някакви ултиматуми поставихте ли при тази среща?

Не, не. Разговорът ни е напълно в подкрепа на постановлението, което изработват Министерство на културата и с настояване да бъдат осигурени в най-спешен порядък средствата, необходими до края на годината както за сценични изкуства, така и за музеи, галерии и библиотеки. Не говорим изобщо за ултиматуми. Силно се надявам, че няма и да се наложи да се говори за тези неща и още преди есента ще имаме абсолютно със сигурност подкрепа. 

Дано не го водим пак този разговор тогава. 

Разбира се, ние ще следим за това дали ангажиментите, които са поети, се изпълняват и ще реагираме отново.