14:43 / 20.02.2026
2947
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със създателя на театър "А' парт" Сашо Петков, за петото издание на Национален младежки театрален конкурс "Малката Мелпомена".
Преди да започнем да говорим за конкурса, разкажете ни повече за вашия театър!
Нашият театър съществува вече 41 години. Той е първият в страната, в България недържавен професионален театър. Той е създаден още в 1985 г. като студентски театър към Музикалната академия в Пловдив и веднага след промените през 1990 г., още март месец, се регистрирахме като самостоятелен професионален театър, като юридическо лице. Към него съществува и театрална студия за обучение по актьорско майсторство, която дава актьорска правоспособност. Вече точно 41 години.
Има ли реализация на вашите актьори на по-високо ниво?
Много от тях са завършили и друго след това, защото театралната студия не дава степенно образование – не е бакалавър, магистър и доктор, тя дава само професионална квалификация. Тези, които биха искали да продължат да реализират себе си на по-високо образователно ниво като ценз, много от тях са завършили и продължават да завършват НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", и не само там – и в Пловдивския университет специалността "Актьорско майсторство". Един от нашите възпитаници вече е заместник-ректор на НАТФИЗ – Пенко Господинов.
Г-н Петков, предстои петото издание на театралния конкурс "Малката Мелпомена", който вие правите. Има ли вече записали се, колко са?
Може би ще бъдем малко затруднени да приемем всички, но вече има записали се, подали документално заявленията си за участие. Това са трупи от София – две трупи, от Добрич, от Варна, от Пловдив също. И ще продължават. Ние даже сме малко обезпокоени дали ще можем да ги поберем в три дена и затова вече разсъждаваме дали да не го направим в четири дни. Но това ще се разбере, когато изтече срокът, а той е до 31 март.
Сложничко ще е и с логистиката след това - къде ще ги настанявате тези хора?
За това няма никакъв проблем. Хотели и къщи за гости в Пловдив – колкото искаш, няма никакъв проблем. Тук е важно да кажа, че тази година, петото ни издание, което е не е юбилей, но е годишнина все пак, се провежда и организира с активното участие на Община Пловдив, Отдел "Култура". И то е с една добра финансова подкрепа, не само финансова. Представители на Община Пловдив, Отдел "Култура" ще участват и в журитата на този младежки фестивал, така че сътрудничеството е тясно и изказвам голяма благодарност.
Имаме и други партньорски организации. Някои ни помагат за техническата част. Други ни помагат за храненето на участниците. Трети ни помагат за визуализацията. Не е нужно да споменавам всички, защото такава една организация на един национален фестивал никак не е лека. Аз отсега предполагам, че ще бъдат не по-малко от 15-16 трупи от цялата страна. И затова сме го нарекли "национален", защото той наистина е национален. Има няколко особености, ако е удобно да ги споделя?
Аз искам да попитам какви са условията за участие и да кажете за тези особености на конкурса, съответно?
Именно това е различното, може би защото ние много отдавна съществуващи и сме първият такъв театър, различен, не държавен, професионален театър със звено за обучение, и може би затова имаме малко повече опитност в това отношение в организацията на такъв род фестивали. Ние сме организирали вече няколко международни театрални фестивали. Участвали сме в такива международни театрални фестивали. Между другото, в два от трите най-големи световни театрални фестивали – в Авиньон и в Казабланка. Разликата при нас се състои в няколко аспекта. Първо, нямаме никакво ограничение за жанр, в който трупите ще участват при нас. Могат да бъдат музикални формации, в смисъл, музикално-театрални, могат да бъдат куклени, могат да бъдат пантомима, могат да бъдат драматични.
Няма и тематика, нали така? А времетраене?
Именно – нямаме ограничения във времетраенето. Много подобни фестивали, които се провеждат в България, казват: времетраене 1 час или 30 минути. Няма как, ако ти си направил художествено произведение, да го орежеш. То е жив организъм, няма как. Нямаме ограничения във времетраенето.
А такса ще плащат ли участниците? Обикновено такива конкурси, които са на частни начала, се правят с такси от участниците.
Това е последното, което може да бъде много важно да кажа – нямаме такса за участниците, да. Не само защото тази година общината ни помага и финансира. И предишните четири издания също не сме имали такси за участие.
А как ще става оценяването на трупите?
Оценяването ще става на три нива, с три отделни журита. Първото жури е младежкото ни жури, в което участват младите ни възпитаници от театралната ни студия. Те дават награда за женска роля, награда за мъжка роля и награда за цялостен спектакъл. Както те си преценят, тях никой не ги контролира. Те самите преценяват съученици и приятели от другите формации.
Второто ниво вече е професионалното ниво, професионалното жури, в което участват режисьори, актьор, композитор, представител на общината от Отдел "Култура", хореограф. Това вече е професионалното ниво. Те дават същите три вагради – награда за женска роля, награда за мъжка роля, награда за цялостен спектакъл.
И третото ниво е нивото на журито на Театър "А`парт“, което оценява нови форми, модерни, характерни, различни, някакви нови предизвикателства към работата в театралното изкуство.
Има ли някакъв подбор, ако се явят много участници? Дали се налага някакъв подбор да правите?
Вие напипвате точно този момент, който нас сега ни вълнува. По принцип нямаме подбор, но ако се явят прекалено много и не можем да ги поберем в тези три дни на конкурса, вече там ще мислим. Но нямаме предварителна селекция по никакъв повод, и по никакъв начин.
Тогава ще се опитаме да разширим времето – да започват спектаклите сутрин от 10.00 часа, а не както сме предвидили досега – от 14.00 часа, може би нещо такова, за да можем да приемем всички, които биха искали. Хубаво е, когато човек върши някаква художествена дейност, тя да бъде показана, да се сравни с всички останали, да се направят някакви изводи, дори без да има награди – не е задължително това. И такава ни е идеята. Селекция предварителна – никого няма да върнем вероятно, просто ще удължим времето. Или времето в дадения ден, или с още един ден допълнително.
Каква е възрастовата рамка на участниците? От колко до колко години?
Тя е поред ЮНЕСКО. Младежката възраст каква е? Младешката възраст е да 30 години.
Т.е. да кажем от 15-16 до 30 години, така ли?
Най-общо казано ученици до 12. клас, студенти, които не са над 30-годишна възраст, и свободни младежи, които работят – нито учат в училище, нито учат във висше учебно заведение, просто вече работят, но да са до 30 години.
И при самото журиране ще разделяте на възрастови категории оценките?
Да, разбира се. Както разделяме и нашата обучаваща система. Тя се състои от две формации. Едната е Детската театрална школа "Арлекин" към Театър "А`парт", която е за деца от 1. до 6. клас.
Другата формация е театралната ни студия "А`парт", която е за младежи от 7. до 12. клас и до 30-годишна възраст. Така че това ще бъдат двете категории. Няма как да ги смесим, няма как да бъдат оценявани еднакво, нали?
Да, да, няма да е равнопоставено. И сега един по-общ въпрос – децата, които идват при вас, по собствено желание ли го правят, или под влияние на родителите? И кое е важно да знае един бъдещ актьор?
Има ги и двете неща. И в двете посоки. Някои родители се обаждат предварително и казват: "Синът ми е много малък, 3. клас, да речем, обаче много иска нещо такова да прави. Бихте ли го взели, приели?". Други родители, самите те пък имат някакви свои амбиции – неосъществени вероятно. Те подканват децата си. Но и в двете посоки при нас са добре дошли. Ако намерят своята среда, своите приятелства, ако намерят себе си в това, че могат да се изразяват като актьори на сцената, да играят различни образи, са добре дошли!
И все пак, за един бъдещ актьор кое трябва да е водещото? Какво трябва да знае и как се става звезда?
За звезда отговарят медиите, не той. А той трябва да знае това, че неговата цялостна психофизика, поведението му, начинът му на говорене, жестовете му и всичко са изразни средства. И той създава на сцената образ, художествен образ на ролята, който е различен от него. Той може да е много добър човек в живота, обаче трябва да играе злодей. Или в живота може да е не съвсем добър човек, ама трябва да играе някакъв красавец. Това са съвсем различни неща. Т.е. да осъзнае психофизиката, че е изразно средство на актьорското майсторство.
А съществува ли неудовлетворение, да кажем, по творческия път на един актьор, по ваши наблюдения, че вечно играеш някой друг, а не си самият себе си?
Това е вече въпрос за психологията и психиатрията, няма нищо общо с актьорското изкуство. Има много деца актьори и в българската практика, кино, и в световното кино, които като деца са превъзходни актьори, но след това не продължават този път. Много са такива. Половината от тези, които играят деца, например във филма "Таралежите се раждат без бодли", и са много добри актьори като деца, след това не стават актьори. Друг пример – този колега, който играеше дете в "Рицар без броня" с Апостол Карамитев – той вече не е актьор.
Да не говорим за американското кино колко такива има, които като деца са били актьори, имали са такава импулсивност, но след това намират друг път в живота си, не защото това не им е харесало тогава, а защото просто след това намират друг път. Не защото са неудовлетворени от професията, от актьорството.
