Градският съвет на СДС-София реши да даде мандат на преговорен екип да започне разговори с ГЕРБ, както и с други партии от ЕНП. Това беше решено днес на заседание на партията. СДС ще търси съмишленици, които да изповядват общи интереси и ценности с тях. Всичко това се прави за предстоящите местни избори в София, за съвместно явяване и за сключване на предизборно коалиционно споразумение. Разговаряме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Румен Христов – лидер на СДС

(бел.ред. интервюто е от 14.07.2023 г.)

Проф. Христов, какви са подходът и стратегията на СДС за местните избори в столицата?

В столицата вероятно ще участваме отново с нашия коалиционен партньор ГЕРБ, както се случи на предходните избори. Не искаме десният вот, вотът на партии, членки в Европейската народна партия да се губи. Това беше заявеното желание от излъчения преговорен екип от Софийската градска организация. С решение на конференция на СДС сме дали право на местните структури да решават каква да бъде формата на явяване, т.е. каква да бъде коалицията, или самостоятелно да решат да се явят. Така че засега – нищо ново. Препотвърждава се на първо време желанието да продължим с колегите от ГЕРБ, но това зависи от разговорите, които ще проведем с тях.

А що се отнася до фигурата на човека, на който ще се спрете, какво ще търсите, г-н Христов, най-вече?

Фигурата трябва да бъде подходяща за кмет, разбира се, да бъде запознат с проблемите на град София, да бъде избираем, да бъде убеден евроатлантик и привърженик на десните идеи, защото и двете формации – и ГЕРБ, и СДС, членуваме в най-голямата партия в Европа, а именно – семейството на Европейската народна партия, така че ще търсим кандидат с този профил, много по-различен от този на кандидата на "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, които издигнаха един много, много обвързан с "Държавна сигурност“ кандидат за местните избори.

По-различен кандидат ще търсите. Какво точно означава това? Къде ще бъдат различията?

Първо, да няма никаква зависимост от "Държавна сигурност“, която продължава да мести фигури по шахматната дъска вече 33 години след промените в България. Действително вина някаква – и аз съм се извинил за това – има и СДС, защото не беше приет закон за лустрацията и сега нямаше да има изобщо дискусия и тема кой е Васил Терзиев и може ли от морална гледна точка, разбира се, да бъде кандидат на колеги, които заявяват, че са дясна формация, че са антикомунисти, а същевременно застават зад един виден представител на една видна ДС фамилия – дядо, баща, чичо, брат на дядото и т.н.

Защо според вас в днешно време все още имат влияние тези неща – досиетата на един човек?

Аз съм съгласен, че децата не могат да носят вина за своите родители, но същевременно пък си задавам въпроса, при положение че нямаше лустрация, че те бяха оставени свободно да развиват своя бизнес, че бяха подкрепени в развитието на своя бизнес – знаете, много, много на брой свидетелства в тази посока и разкази за това как са раздавани куфарчета, беше добре те да си развиват техния бизнес. Никой не им пречи, никой не ги лустрира, никой не ги ограничава, но да посегнеш към политиката – аз смятам, че целта е по-дългосрочна. След кметския пост или в средата, или когато стане необходимо, ако той спечели изборите, нямам съмнение, че ще бъде лансиран за министър-председател, което означава, че потомците, приближените на "Държавна сигурност“ правят всичко възможно да не изпуснат властта в България и по един или друг начин да управляват страната ни. Жалко, пак казвам, че това се случва 33 години по-късно, но и заради липсата на закон за лустрацията и заради силното влияние, което имаше БСП (БКП) в началото на прехода, в България се изпуснаха много, много неща, включително се загуби много време. При нас промените започнаха чак 1997 г. През това време в другите социалистически държави, станали в последствие свободни демократични общества, беше осъществена и приватизацията, стартира пазарната икономика, подготвиха се по-рано за членство в Европейския съюз и НАТО и ни изпревариха. И затова ние сега ги догонваме.

Проф. Христов, бюджетът за тази година е на дневен ред, въпреки че той ще действа по-малко от половин година. Синдикатите искат промени знаете. Как според вас трябва да се постъпи за план-сметката на държавата и какво трябва да се предприеме?

Очакванията на най-вече на синдикатите и на много различни групи от населението в България са големи, но очакването на всички българи и на държавата като цяло е свързана преди всичко с влизането на България в Еврозоната от 1 януари 2025 година. За да се случи това голямо и важно за България събитие е необходимо ние да изпълним критериите поставяни от Маастрихт. Единият от критериите е бюджетният дефицит, и от тая гледна точка ние трябва да направим всичко възможно той да не надхвърля 3%. И това е важно не само за тази година, важно е за 2024 година, когато отново ще има преглед на изпълнението на критериите, а и за следващите години. Освен това, инфлацията, която е другият критерий, трябва да започнем да я овладяваме. Разбира се, дават малко повече от 8% към края на годината, но това все още не ни прави изпълнители на критерия, свързан с трите държави с най-ниска инфлация в рамките на Еврозоната. От тази гледна точка може би трябва да не бъдем много щедри между първи и второ гласуване. Да, има сектори, които са недофинансирани, има очаквания, но същевременно при криза се налага коланите да бъдат малко повече затегнати, и аз смятам, че предложеният бюджет засега изпълнява очакванията на по-голямата част от обществото. Въпросът е да бъде изпълнен, дотук добре както се казва. Въпросът е между първо и второ гласуване да няма твърде големи очаквания и твърде голямо раздаване, и в последствие в рамките на останалите шест месеца бюджетът да бъде изпълнен. Разбира се винаги може да се желае нещо повече, но не винаги желаното е възможно и трябва да се съобразяваме с нещата, които казах преди малко.

Казахте по време на криза, но то сякаш не сме излизали от кризи доста време. Обществото започва да се изтощава, и ето виждаме, исканията са налице.

Така е, права сте, но като човек, който следи политическия живот в страната и участва в него повече от 30 години, винаги когато се приема бюджет, има по-големи очаквания, има по-големи искания. Повярвайте, няма политик, който да не иска да даде повече на всички групи, които са в нужда, но не винаги това е възможно. Трябва да има един баланс. В края на краищата ние тая година ще разпределим 40,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, това означава 40 стотинки и една десета от тях на всеки изкаран лев да бъдат преразпределени. А повярвайте ми, ако преразпределяме по-малко, средствата, които остават в гражданите, защото тези средства идват от гражданите и от фирмите, и средствата, които остават във фирмите, сигурно ще бъдат харчени не по-лошо отколкото държавата ги преразпределя. Но ние сме солидарно общество. Има сфери, в които има нужда от тяхното финансиране: и образование, и здравеопазване, и вътрешен ред и отбрана, най-вече от гледна точка на близката до нас война. Спомняте си колко средства бяха похарчени по време на КОВИД кризата. Какво да правим, така се случи, за съжаление. И аз преди години когато отстоявах тезата за по-бързо покриване на критериите и влизане в Еврозоната, неслучайно казвах, че всичко се случва, икономиката се развива циклично, и ако изтървеш момента, после може да се наложи да чакаш доста години. И от тая гледна точка аз убедено смятам, че влизането на България в Еврозоната ще бъде от полза на България като държава, на бизнеса, на гражданите. Много са предимствата, няма да ми стигне времето да ги изброя пред вас, но убеден съм, че това ще бъде един изключително полезен ход на България, на българското общество като цяло.

Проф. Христов, преди няколко дни Европейският парламент гласува за влизането на България и Румъния в Шенген до края на 2023 година. Беше даден този определено очакван вот на резолюцията, но какво следва от оттук нататък? Знаем че решението се взима от Съвета на Европейския съюз, където вече лидерите на националните държави, които го съставляват, дават своята оценка и вота си. Как очаквате да се развият нещата?

Аз много се надявам това да се случи, защото ако погледнем е трите основни принципи на съществуването на Европейския съюз, това е свободното движение на хора, стоки и капитали, засега свободното движение на капитали между България и европейските държави е налице, но свободното движение на български граждани, особено през летните периоди, когато почиваме в Гърция, знаете какво се случва на границите, да не говорим за тежкотоварници автомобили, чакащи по 48 и повече часа на "Дунав мост 1“, "Дунав мост 2“ и на българо-гръцката граница. Но за мен е много важно да имаме стабилност в страната, да имаме редовно правителство. Убеден съм, че ако правителството остане да работи до края на годината и покаже желание за изпълнение на поставените допълнителни от страна на Австрия и на Нидерландия, ние ще успеем да станем член на Шенген. Пак казвам, това е един резултат, който ще го усетят всички, и то много бързо, особено тези, които пътуват без значение дали по въздух, по суша или по вода. България покри всички критерии технически. Забележките са свързани с върховенството на закона. И не е случайно ние там работим много ударно, ако мога да ползвам този термин. Всички свързани с върховенството на закона промени в нашето законодателство ще се случат, и се надявам, че наистина от 1 август по въздух, ако мога така да се изразя, а от 1 януари по суша и по вода ще бъдем приобщени към това пространство, Шенгенското пространство.

А що се отнася до политическата обстановка у нас вие казахте: "Надявам се да оцелее поне до края на годината това правителство“. Това ли ще бъде полезният ход за България, правителството да оцелее до края на годината?

Да, това е един от полезните ходове. Няма какво да се крие, коалицията скърца, и то много сериозно. Така желанието на колегите от ПП-ДБ да окупират всички властови позиции са налице. Виждате колко време не мога да бъдат назначения областни и зам.-областни управители, защото най-общо казано не се отстъпва нищо и се води битка за всяка позиция, което много не го разбирам. Вие видяхте колко компромиси направихме ГЕРБ-СДС, за да се случи  това правителство. Имаме само един представител в изпълнителната власт и беше редно, затова между другото лидерът на ГЕРБ г-н Борисов настояваше за споразумение, защото ако имахме споразумение предварително и се знаеше, че съотношението на, по-скоро разпределението на областните управители е по равно, щяха да бъдат изяснени кои са областните градове към едната политическа формация, кои към другата, и ще се случи по по-лесно. Затова тези дълги, понякога по няколко стотин страници споразумения в Западна Европа, в старите демокрации ни показват, че когато имаш нещо, което е разписано, което е ясно, което посочва какво се следва, е добър вариант.

Независимо, че скърца коалицията, за мен тя трябва да направи всичко възможно от гледна точка на събитията в Украйна, но няма да се учудя, ако след местните избори колегите от "Продължаваме програмата“ и "Демократична България“, завоювали някакъв успех, решат, че трябва да отидем по-рано на избори. Надявам се това да не се случи, да изчакаме поне приемането на България в Шенген.

Не смятате ли, че сделката или не знам точно да я определя за ръководствата на парламентарните комисии може би ще увеличи шансовете на Кабинета "Денков“?

В известен смисъл, да. Първоначалната идея на колегите от ПП-ДБ беше, че те вземат изпълнителната власт, а ние ги контролираме през комисиите с ръководителите, които бяха избрани вчера на тези комисии. Но искам да ви кажа, че ние дадохме като председатели на комисиите безспорни експерти, хора със сериозен опит, със сериозна експертиза, и това би било само от полза на управляващата основно ПП-ДБ коалиция, защото ние нямаме коалиционно споразумение, не сме коалиция, ние подкрепяме това правителство. И в този смисъл контролът, който би оказвала ГЕРБ-СДС, парламентарната група на ГЕРБ-СДС, би била само от полза. Опозицията очевидно, че няма да помагат, то това е не само в този парламент, а винаги. Нейната цяла е да така да критикува, да постига своите цели. Тя също е важна, но когато имаш партньори, които в комисиите ти помагат или те критикуват, но добронамерено, може само да се спечели, и може да, наистина, това да бъде в посока удължаване работата на правителството. Ще видим.

От опозицията, за която говорите и вие, вчера казаха, че ДПС вече е към мнозинството.

ДПС нямат представители в изпълнителната власт. Те казаха, че още от самото начало през сформирането на този парламент заявиха, че всички теми, които според тях са важни за България и за българското общество, и които не са в противовес с техните виждания за развитието на страната, ще бъдат подкрепени. Визирам основно отношението им към войната, която Русия води на територията на Украйна, задълбочаване на интеграцията в Европейския съюз и НАТО на България, приемането на еврото, влизането ни в Шенген, ускоряване реформата на правосъдната ни система, и те бяха първите, които внесоха примерно промени в Конституцията. С тяхно съдействие още от самото начало, макар че ние имаме мнозинство, но те съдейства ефективно, беше създадена и Комисия по конституционните въпроси. Така че независимо, че те не участват в изпълнителната власт, те по темите, които са им близки, помагат. И това означава поне 168 народни представители, които за промени в Конституцията са достатъчни. Сега, разбира се, ние очакваме да получим подкрепа и от други парламентарни групи, примерно "Има такъв народ“, за да можем да ползваме т.нар. "бърза писта“, т.е. със 180 гласа да приключим промените в Конституцията, които се отнасят до правосъдната система, по-бързо.

И от "Има такъв народ“, но и те вчера напуснаха пленарната зала и не искаха да участват в гласуването, което според опозиционните партии предварително беше договорено. Как ще ги убеждавате?

Да. Въпрос на аргументи. Вижте, СДС е било дълги години в опозиция. Тя, опозицията, никога не е доволна, без значение дали е лява или дясна.

Тя затова е опозиция, да.

Тя затова е опозиция, точно, абсолютно сте права. Тя затова е опозиция – да бъде в опозиция на тези, които управляват, и да не допуска самозабравяне. Така че нормална реакция. Вероятно, ако не бяхме в опозиция, щяхме да постъпим по подобен начин. Няма какво да им се сърдим, така е. Разбира се, по отношение на разпределянето на комисиите може да имат някакви основания, но това се е случвало и в други парламенти – управляващото мнозинство преобладаващо взема броя на комисиите. А те, след като се отказаха, бяха разпределени между управляващото мнозинство.

Още един избор предстои следващия вторник. Разбрахме, че с разпореждане на председателя на парламента Росен Желязков на извънредното заседание на 18 юли Народното събрание ще избира управител на БНБ. За поста ще се борят Димитър Радев, който е номиниран от вашата партия и ГЕРБ, и Любомир Христов, издигнат от партия "Възраждане“. Отново обаче имаше критика от БСП. Те оттеглиха дори претендента си г-н Николай Каварджиклиев – по негово искане било. Какъв беше вашият подход, г-н Христов, в този случай? Как очаквате да се развият нещата? И коментарът на Корнелия Нинова, който беше, че това е поредният уговорен мач, как ви се струва?

Имам удоволствието да познавам г-н Радев повече от 30 години, но познава добре и другите двама кандидата. Аз съм изключително удовлетворен, че в крайна сметка управляващото мнозинство, и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, и ГЕРБ-СДС се обединихме около кандидатурата на г-н Димитър Радев, защото той е безспорен експерт. Повярвайте ми, той наистина е много сериозен човек, човек с много сериозен опит и това би било само от полза на България, при положение че ние сме в чакалнята на еврозоната, изпълняваме останалите критерии на Маастрихт и предстои от 1 януари 2025 г. да влезем в еврозоната. Той започна тази дейност. С негова помощ, разбира се, не е достатъчна само Българска народна банка, но с неговата активна позиция, с неговата активна работа ние успяхме да влезем в чакалнята на еврозоната, влязохме и в Банковия съюз и сега предстои последната крачка. Добре е този, който е започнал този процес, да го довърши. Уважавам и другите двама кандидати, но съм убеден, че г-н Димитър Радев е най-добрият в момента кандидат за гуверньор на Българската народна банка и съм убеден, че и в парламента той ще срещне една много широка подкрепа и ще бъде избран без съмнение.

А как бихте отговорили на коментара на опозицията в случая за уговорения мач?

Когато издигаш един безспорен авторитет в областта на банковото дело, още повече доказал своите качества като гуверньор в последните шест години, това не може да бъде уговорен мач. Уговорен мач е, ако примерно отстраняваш г-н Димитър Радев, който очевидно заслужава да бъде още един мандат гуверньор и законът му го позволява, и сложиш човек, който не е с неговата биография, неговите познания и неговата експертиза. Тогава би било уговорен мач. Но конкретно за него да се каже, че е уговорен мач, категорично не съм съгласен. Безспорен експерт, повтарям още веднъж.