Росица Златанова, председател на Съвета на Европейската научна и културна общност и Клуба на българския културен и научен елит, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

 

Здравейте, уважаеми слушатели! Разговарям с г-жа Росица Златанова – председател на Съвета на Европейската научна и културна общност и Клуба на българския културен и научен елит. Добре дошли в нашия ефир!

Благодаря!

В навечерието на Празника на народните будители вие осъществявате за пореден път една много важна инициатива. Бихте ли ни разказали?

Разбира се. Ние от 15 години правим официални срещи и презентации на институции, на градове, на посолства, които реализират активна международна дейност. Наши институции, които осъществяват тази дейност, освен че получиха популяризация, бяха наградени и продължаваме да ги награждаваме с една много красива златна монета "Култура“. Наградени бяха посолства на Белгия, Дания, Португалия, Индия, Алжир, както и доста наши институции, под които поддържат контакти с много държави, като Народния театър, Националната библиотека, Националния исторически музеи. И всички те се радват на това, че все повече бива популяризирана тяхната дейност.

Как решихте да изберете за тази година почетният партньор на събитието да бъде Българският спортен тотализатор?

Ние познаваме дейността на повечето държавни институции, които имат допирани точки с културата. И в случая Българският спортен тотализатор е във фокуса на  общественото внимание, защото се знае, че те отделят сериозни средства не само за спорта, но и за подкрепа на културата. Тази година те бяха много активни, подкрепиха много културни проекти, и е хубаво, че помогнаха не само на най-големите културни събития в столицата, а се насочиха и към малки селища и не толкова мащабни инициативи, които са полезни. Заслужават адмирации за своето отношение към културата и затова ги поканихме да бъдат партньори на това събитие.

Мислите ли, че примерът, който давате вие, като Съвет на Европейската научна и културна общност, от една страна, и Спортният тотализатор от друга, може да бъде заразен, така че и други държавни институции също да погледнат встрани от всекидневната си дейност и да подпомагат културата в България?

Събитието, което подготвяме, е посветено на Деня на народните будители и доста държавни институции се отнасят сериозно не само към развитието на културата, но и към развитието на науката. Министерството на културата е затрупано с предложения и инициативи, Министерството на образованието също, но трябва да ви кажа, че в цялата страна ние познаваме културните календари на много малки селища и те са изключително богати по своята същност. Малките институции не разчитат единствено на държавните органи, но е похвално все пак, че доколкото им е възможно, и държавните институции помагат. Разбира се, имаме някои очаквания да бъдат по-динамични, да бъдат по-сериозни и в по-големи мащаби, но те също искат да подкрепят културата.

Вие казахте, че имате поглед върху малките селища, малките градчета, защото в София е ясно, има всеки ден десетки културни събития, които дават възможност за избор, но какво е нивото извън София, в малките населени места? Там, имам чувството, че когато дойде някоя театрална постановка, хората с жажда отиват да гледат нещо различно. Как мислите?

Ами с жажда отиват, разбира се. Ние понякога се учудваме, че големите театри или музикалните изпълнители имат много дълги турнета в цялата страна, но е хубаво, защото хората го искат. Но по-важното е, че в тези малки селища също се реализират изключително силна културна програма. Давам за пример град Хаджидимово, където в навечерието на Деня на будителите имаше впечатляващо представяне - концерт на ансамбъл "Пазарджик“, който е на световно ниво. Сега се сещам за културните събития в град Левски тази година, в град Плевен, знаете Северняшкия ансамбъл например колко е добър. Ние каним в тези градчета не само такава фолклорни състави, за които те жадуват, но например Музикалният театър също бива посрещнат много добре в малките градове. Нашият поглед е, че има симбиоза и не са толкова зле нещата, просто липсва единна стратегия за културата. Всичко се прави събитийно и епизодично, но все пак се прави.

Г-жо Златанова, каква е според вас ситуацията сред младите хора, защото сякаш се създава усещането, че те са постоянно в интернет и в социалните мрежи? Има ли интерес сред младите към автентичната, изконна култура?

Ами зависи къде е. Както е очаквано, в градовете извън столицата този интерес е по-голям. Почти няма град, в който читалището да няма по-няколко състава – дали певчески, дали танцов. Освен бабите, които са останали, хубаво е, че и учениците участват в тези състави. Ако говорим за големите градове, те също намират изява в областта на културата. Ние ще имаме сега в събота на това събитие, за което говорим, танц от хореографското училище в София. Но не само учениците, които са в това училище са активни – те приобщават и други свои приятели и създават изключително интересни съчетания. Те се намират сами по интереси – дали е модерен танц, дали е хип-хоп, не всички са само в интернет. Това е по-видимо, че са нонстоп в социалните медии, но иначе има много деца, които жадуват за култура, и това е много, много хубаво.

Как се отнасят посолствата, посланиците на държавите, с които вие имате общи дейности – Белгия, Словения, Полша, Алжир, Монголия, Испания, Португалия, Азербайджан, Индия, Дания? Те оценяват ли вашите усилия и сравняват ли ги с техния бит и култура в родните им държави?

Разбира се. Те са много доволни, че се оценява това, което правят. И всички тези посолства, които вие изброихте, реализират истинска международна културна дейност. Почти няма държава от тези, които чухме, в които да не са гостували наши състави. Ето, снощи например говорихме и за Босна и Херцеговина. Нашият Народен театър си общува с техния Народен театър, разменят се постановки, идват около 20 000 туристи всяко лято, но не само на Черноморието, а и за да участват в наши фестивали. Те познават нашата дейност и се радват, че се оценява и това, което те правят за нас, българите. Посолствата са доста впечатлени. Сега например в събота ще поговорим на тази официална среща за Ирландия и ще бъде отличено тяхното посолство със  златна монета "Култура“, защото нашите споразумения за културен обмен са много отдавна и много активни. Те са много гостоприемни, когато наши състави гостуват там, и не само, а те са гостоприемни и към нашите постоянно живеещи българи там и им предоставят територия, на която да показват нашите таланти.

Г-жо Златанова, предстои Празникът на народните будители. Каква е вашата моментна снимка, която правите върху българското училище? Какво ви харесва и какво ви притеснява? Имате ли опасения за развитието на школото, на учениците, на учителите?

Нямаме сериозни опасения. Децата са деца, младите хора са млади и се интересуват от всичко. Разбира се, че има нещо, което ги притиска в тези социални мрежи, нещо, на което те искат да приличат, което не е най-добрият вариант, но не бива да достигаме до крайности. Трябва да насърчаваме онези, които са умни и които се отнасят отговорно. Например има голям спор в училищата – вие знаете, също за Деня на народните будители и за Хелоуин, дали да се забрани, дали да се говори само за нашия празник. Децата са на категорично мнение. Те казват, че трябва и двата празника да се отбележат по някакъв начин. Разбира се, нашият празник е български и трябва да му се отдаде изключителна значимост, но когато става въпрос за нещо по-различно, по-младежко, по-модерно, по-весело, защо да не им дадем възможност и това да отбележат?

А каква е ситуацията сред студентите? Има ли сред тях ентусиасти, хора, които искат да се занимават с наука, а не просто да влязат в бизнес традициите на нашето общество?

Имаме наблюдения от институтите на БАН и трябва да ви кажа, че там доста студенти отрано се насочват и кандидатстват за магистърските програми, тези, които те правят съвместно с университетите. Не мога да кажа нищо особено критично към Софийския университет или към Университета за национално и световно стопанство. Неотдавна на подобна среща популяризирахме работата на Факултета за чуждестранни езици и на Историческия факултет. Интересът към тези факултети е много голям. Това, че има по-малко обучаващи се и желаещи по физика и химия, не е чак толкова трагично на базата на икономиката, която в момента показва своята картина за държавата ни. Младите хора веднага се ориентират там, където ще бъдат търсени, където ще бъдат реализирани. И смятам, че университетите ни са на добро ниво. Не е необходимо да бъдем чак толкова нетърпеливи към някои пропуски. Разбира се, че може да се желае много повече що се отнася до практическата насоченост и в училищата, и в университетите. Ние бяхме на посещение в Швеция и там трябва да ви кажа, че бяхме много развълнувани и даже изумени от това как местните младежи не знаят много фактология по география, физика и химия, но са много добре практически подготвени да работят веднага там, където в бъдеще искат да се реализират.

Г-жо Златанова, за финал – вашето послание към българските ученици, учители по повод Деня на народните будители?

Няма по-хубав празник за учителите. Това е една професия, която сега претърпява доста трудности и критики, много учители не достигат, не всички учители са на нивото, на което на учениците им се иска да бъдат. Това е безспорно. Но учителската професия е нещо наистина благородно като форма на реализация за човек и аз смятам, че с чисто сърце можем да им честитим празника и да им пожелаем наистина много благородство, много успехи и да съхраняват най-добрите традиции на българското училище.

 

Бойко СЕРАФИМОВ