Росен Йорданов, социален психолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Вече се уморихме от зрелищни преговори на коалиционните партньори, а имаме усещането, че съвсем сме в началото. Всичко е мобилизирано: телевизори, социолози, депутати и министри. Колко време още ще изпитват търпението на българите? Гост в студиото е социалният психолог Росен Йорданова. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Йорданов.

Здравейте.

В началото на месеца и преди същинското завързване на възела на преговорите ги определихте като “игра на покер". Но казват, че за него има правило: ако до половин час от началото на играта не си разбрал, кой е идиотът на масата, то със сигурност този идиот си ти. Кой се озова в тази златна позиция?

Претенденти има много, но аз бих използвал други, как да кажа, други аналогии с покера. Аз използвах аналогия с качествата на играчите, с това какви умения притежават, но и какви залози имат. Защото, за да участват в определени раздавания, трябва да имаш и определени ресурси.

Това не изключва обаче полезният идиот на масата, нали?

Аз мисля, че полезният идиот го разпознават много отдавна все повече и повече от групата на мразещите го. Защото наскоро гледах едно проучване и това, което ми направи впечатление, не е одобрението, а  нивото на неодобрение. И то в различни степени на одобрение, но в крайна сметка неодобрение. Аз мисля, че имаме първенец за тази палма и за да не се превръща  прекалено лично, не искам сега да посочвам. Той има и вече нарицателни имена, с които бива наричан и т.н. Но вижте, аз от началото го казах, на тази маса имаме различни типове играчи. И то мисля, че се видя много ясно при тези пресконференции, които бяха дадени в последните дни. Имаме играч, който не искаше да си изиграва ръцете, казах, че това е Борисов. Той имаше добри карти, но раздаванията всъщност бяха не с особено високи залози. И според мен, преди тези финални драматични моменти по-скоро неговата драма беше в това, че от една страна той не иска да изиграва тези карти, а от друга страна хората, които го подкрепят настойчиво, все по-яростно го подтикваха той да изиграе тази ръка. Това е чрез социологически данни, чрез всякакъв натиск, чрез недоволство, и най-вече чрез това, че изключително много нарасна дела на тези хора, които наистина, ама наистина не харесват това, което вършат ПП, най-вече ПП. Сега гледам, че пак и ДБ се прикачиха към тях. Но тези, които наистина са възмутени от стила и манталитета на поведение на ПП и на негови представители, които те дори изобщо не са само от ГЕРБ, това са доста хора, които определено не ги харесват, ама истински не ги харесват: и заради високомерието им, и за други неща. Но да не се спираме на това. Имахме един играч, който играеше с широка усмивка, много темпераментен, но слаб играч, който разчиташе на това да му бъде подсказано как да играе и като такъв играч определих г-н Петков. Много борбен, много суетен, много твърд, много буен, с много ентусиазъм в поведението, със смели залози, но всъщност слаб играч, който не винаги оценява залозите и блъфовете. Също така имахме и играч, тук е по-скоро събирателен образ на ДБ, нека така да го кажем, на г-н Атанасов и г-н Иванов, които по-скоро са влезли в ролята на постепенно разоряващи се играчи, които са имали добри ръце, но не са ги отиграли в правилни раздавания. И някак капиталът им, купчинката от пулове пред тях започва да намалява, губейки ги във всякакви такива блъфове и рискувайки, отказвайки се от определени залози да загубят възможността да залагат, макар че са имали и силни карти и, разбира се, капитал, с който да участват. Има и един допълнителен играч, той мисля, че, дето се казва, обърна масата и направи невъзможна играта по-нататък – това е г-н Асен Василев, който всъщност не трябваше да е на масата, но той се е добрал до играта, убеждавайки останалите участници, че има необходимите средства, за да участва и да залага. Какво имам предвид? Имам предвид, че неговият капитал реално е това, което щеше да свърши за 9-те месеца и за евентуалните още 9, които му предстояха. Той трябваше да убеди всички: и свои, и чужди, че ние ще изпълним гигантските цели. Без да съм вещ финансист и икономист, аз следя всички хора, които говорят и от позицията на психолог преценявам, кой колко уверено говори, и, разбира се, сравнявам: кой как познава в прогнозите си. Но много сериозни финансисти казаха, че целите са неизпълними. Колкото и оптимистично да се опитваха да звучат, съмняваха се дори и хора, които можем спокойно и открито да определим като хора от този кръг - от кръга на ПП-ДБ. И всъщност към момента като че ли изглежда така, че въпреки, че г-н Василев си криеше пуловете под масата, с какво участва, и тихомълком си вършеше някакви смяна на тестета и разни други неща, на практика той трябваше да извади големия залог в даден момент от играта. Обаче очевидно е, че и всички прогнози, и всички мнения показват, че като че ли няма да се случи през 2025 г. и като че ли може да се сбъдне прогнозата на Симеон Дянков, че по-скоро 2026 -2027 г. можем да говорим за Еврозона, което по никакъв начин не устройваше все още настоящият в оставка министър на финнасите. Тъй като вижте, той беше наистина самостоятелен субект в това, той колеше и бесеше абсолютно независимо от никой, с никого не съобразяваше. Той много пъти го показа, беше обвит в една мистерия, както и разбира се, докато беше в правителството на Кирил Петков. И трябваше да убеди, че тези ресурси ги има, че са налични. Но май не са. Какво правят играчите в такъв момент? Обиждат някой от масата, той ги обвинява в това, че играят нечестно, и че сменят тестета, и че не трябва да са на масата, обръща масата, вади пищовите, и т.н. Та всъщност май това се случи, развалиха играта.

Все пак, като проследим различни изявления от последните дни, особено от тази сутрин, като че ли се очаква, има надежда за някакво правителство, за някакво договаряне. Ако не с първи мандат, вече започва да се прокрадва идеята за трети мандат с  г-н Пеевски?

Не, не, това се нарича параноя на желанията: да привиждаш като това, което ти се иска да се случи. То отдавна живеем в този режим. Нека да обърна внимание, напоследък изключително много се фрустрирам от появата в национален ефир на хора, няма да ги посочвам поименно, които обаче през живота си освен да бъдат в някое НПО или в някое центърче, където да си правят изследвания и да си четат книжки, нищо на терен не са свършили. Но говорят като последна инстанция, все едно са видели, разбрали. Но това е позицията на евнуха, нека това да им кажа. Значи евнуха нали го знаете, той стои в харема, вижда как се правят нещата, знае кое къде трябва да бъде, как трябва да се случи, но никога не го е правил. Ние живеем в момента в някакъв много, изключително перверзен момент. И защо го изказвам с патос и с възмущение? Ами защото ми се струва, че моето впечатление, наблюдение и чувства, което изпитвам към хората, с които разговарям по темата, са, че те не просто се надяват нещо да го има, да се случи, да се договорят. Вижте, ние минахме всякакви етични граници, ама това наистина е безобразие. И е време някой да тропне по масата и да каже каква е истината. Истината е, че това е абсолютно безобразие. Не да стоят като мумифицирани по студията и да се опитват да пропагандират или да си измиват неверните прогнози, които правеха в продължение на три години. Ама това е недопустимо! Не може да се употребява такъв вулгарен език, нито да си мислиш, че когато си много красноречив и много изобретателен с метафорите и алегориите си, си страшно интелигентен и страшно адекватен. Ама няма такова нещо! Хората са отвратени според мен, повечето хора в България и то го показват с все по-затихващият брой от участието в изборите, че са отвратени от манталитета, от езика, от стила. Всеки нормален българин, независимо с какви политически убеждения е, иска да има някаква прогнозируемост в живота си. Не искам да използвам думата стабилност, защото веднага ще има асоциации за статукво и т.н. Вместо това, какво ни се предлага?

Зрелищен спектакъл.

Така. И веднага се оформят агитки. Сега, едната агитка започва веднага с пропагандата. Ама то наистина е, извинявайте, аз съм работил и съм носил отговорност за експертните си решения, за разлика от повечето от тези хора. Те не са носили отговорност за експертните си решения. Ако те бяха на мое място, когато съм спасявал човешки животи, или когато е трябвало да преценя, дали един човек е извършител на престъпление или не, щяха да се провалят и никой нямаше да ги потърси повече. Не можеш да си говориш каквото ти хрумне и ад хок да коментираш някакви неща. Ти си там в студиото, за да даваш наистина правилна ориентация на хората, ако трябва и морална. Та в този смисъл, в момента те излязоха и започнаха да говорят, как видите ли ДПС било проблем. Разбирам добре тяхната стратегия на измъкване, може би г-н Тицин им я е подсказал, нали да пришием отново ДПС  към ГЕРБ и хората ще ни разберат и те пак ще гласуват за нас. Добре, сигурно ще гласуват хора за тях, но ще бъдат по-малко. В същата роля е и ГЕРБ. ГЕРБ трябваше много по-отдавна да излязат от света на заблудите, които най-вече г-н Борисов задава като тон, че влизайки във взаимодействие с момчетата, нека така да го нарека, тъй като аз отдавна съм казал, че той е с психологията на стария Герак. Нали влизайки във взаимодействие с момчетата, те постепенно ще се укротят, ще се успокоят и ще можем да влезем в някакви разговори, които да бъдат продуктивни и някакво сътрудничество. Тоест, опознавайки се, ние всъщност няма да се караме толкова много и няма да правим тези циркове.

Това не е ли много наивно за Борисов?

Ами наивно е, наивно е, и според мен, той непрекъснато беше в едно такова, как да го кажа, разкрачено положение. Докато повечето хора, които го подкрепят бяха на съвсем друго мнение. Те много отдавна казаха...

От това нищо няма да излезе?

“Твоето поведение ни унижава". Не, не, не че няма да излезе, “ние се чувстваме унизени". Защото всъщност от отсрещната страна им казват: “Вижте, вие сте морални нищожества, вие сте престъпници, вие сте корупционери, вие сте за затвора". Всеки човек, който подкрепя ГЕРБ или си мълчеше, особено преди 2-3 години, сега вече никой не си мълчи. И по това си личи, че има настъпила промяна.  Или просто, както се казва, се чувстваше засегнат персонално за това, което срещаше като отношение, след това озверяване, което преминахме на този етап. Друг е въпросът, от висотата на какво го казват тези, които обвиняват? Каква е висотата на обвинителите? Съвсем не е християнско, както добре знаем. Христос пръв е казал: “Който се чувства безгрешен, да хвърли камък". Но тази позиция беше нетърпима за тези привърженици. И всъщност за тях не е било толкова важно, дали ще стане или няма да стане. А просто е неизлечимо това, че те не вярват на тези хора, че изобщо имат капацитет, оставете моралния аспект на нещата. Те не вършат нищо. Аз много пъти съм го казвал, ако Борисов направи грешка, тази грешка беше, че той наистина не ги остави докрай, докрай да стигнат да вземат властта. Точно обратна трябваше да бъде тактиката. Всъщност истината е, че във всички случаи, в които досега видяхме ПП основно, забелязвате, че основно говоря за тях. Другите имат друг профил и така се получи разделение в тях, видя се тази динамика. Когато им се даде цялата власт, нали знаете приказката за магарето? Да си покаже магарията, “дай му възможност да си покаже магарията и тогава ще видиш истинското му лице". Всъщност Борисов замазваше много от ситуациите, къде с разбирателство, къде с намигване, къде с тропане по масата и т.н., и т.н. Защото той не може да превключи на друга скорост и да разбере, че ситуацията е различна.

А това беше грешка, така ли?

Определено беше грешка, трябваше да ги остави тези първи 9 месеца наистина да консумират на воля. В смисъл, той поправяше неща, които гледаше от позицията на бивш премиер, че не трябва да се случват, и в бюджета, и в много други. Разбира се, той вероятно е мислил с идеята, че и Мария Габриел ще се включи, което също е негова грешка, но и пропуск в неговата игра.

Защо?

Да, защото и двете страни според мен, са имали скрити аса в джобовете си…

В ръкавите си, то и в джобовете може, но те в ръкавите ги държат.

Може и в джобовете, но ще се види повече. Първо, играта на ПП тя е наистина много детинска и много нелепа, и много разчитаща на подсказване от едни служби, които стоят, наблюдават играта и в ухото ти казват - този има еди какви си карти, онзи има еди какви си карти, както сме гледали по филмите. Но играта на ПП долу-горе изглежда така, извинявайте за опростенческия език, но от психологична гледна точка  тя може да изглежда по следния начин: “Ние сега затова не искахме да бъде с мандата на ГЕРБ, а трябваше да бъде с наш мандат. Да, играхме си с ДПС, обаче всъщност през цялото време сме ги лъгали. Ние трябваше да ги примамим те да гласуват конституционните промени, но трябваше да поизлъжем и ГЕРБ. Хайде, знаем вече за ДПС, да ги излъжем, че така да се повлекат по нас, че ще гласуват важните неща, които са свързани с изискване за 2/3 мнозинство и след това лесно ще ги пришием на ГЕРБ". Тоест: ние сме в сглобка, не сме били в коалиция, ние не сме лицемерни, ние просто сме много хитри и находчиви. Така, защо? Ами защото сега видяха, че много бързо започнаха да изчерпват доверието и започна да им пада рейтинга. ГЕРБ пък играха друга игра: “Абе хайде, ние няма да управляваме 4 години, макар че правим заявка за 4 години, но поне да изкараме половината време, през което ние сега ще ги оставим да си играят малко, както те си искат. Ама като тръгнат да излизат от пясъчника, ние ще ги върнем в пясъчника, да не си ударят главичката, пък и да не стане така, че после да не можем да оправим нищо. После ние ще дойдем, ще направим това, което ние сме си решили. Нали няма да се набутваме толкова, но ние ще играем по нашия си начин, ще оставим бляскава след след себе си. Ще вършим видимата работа". Защото реално погледнато през първите 9 месеца освен скандали друго не се свърши.

Друго не се видя.

Видимите неща не се свършиха, хората наистина не ги виждат. “И след това може да отидем на избори. И ние не мислим за 4 годишен мандат". Тоест асата са, че никой не мисли за такъв мандат. Така, и сега е много удобно да притоплим ДПС, да ги притоплим и да ги пришием към някого. Обаче аз си мисля, че този път сметките не са толкова точни.

Къде издишат? Къде се провалиха?

Най-вече се провалят в това, че то задава един много тежък национален нихилизъм. Наистина започва да се води някакъв паралелен живот. Истината е, че на хората не им се занимава толкова с политика. И когато ти ги отвращаваш с неумението си да я правиш, с абсолютно вулгарния си, просташки език. И даваш възможност на хора, които наистина не са за политическата сцена, да виреят с успех, израстват бурени. Значи, когато нивата не се култивира и не се обработва, израстват бурени. Прекалено много бурени израснаха. Хората прекалено много изкривиха представите си. Загубиха се връзките между, аз и във вашето студио съм го казвал, отварям скоба, загуби се нормалният политически процес. Какво имам предвид? Европейската традиция повелява, че общо взето семействата в по-голямата си степен имат традиционно гласуване. Тоест, аз съм си социалдемократ и си гласувам за социалдемократите. Е, може да има някаква издънка от рода там, да е гласувал за християндемократите, но основно ние гласуваме за социалдемократите. Или пък обратното, или пък ние сме либерали, или пък сме някакви последователи на веган движението, примерно. Но има традиционен избор, тоест, фамилен избор. Докато при нас стана нещо като - дядото е от “Левски", бащата е от ЦСКА. А сега де, а внучето  от “Ливърпул".

Ами който бие, към камарилата.

Не, обикновено в тези неща има приемственост. Ние накъсахме това нещо, защо е необходимо?

Защото сме интересчии. Не е ли това?

Не, не, имам предвид, защо е необходимо да го има? Защото не можем да очакваме от един човек, който е млад, да е толкова въвлечен в политиката, освен ако не го е избрал като за кариера. Той трябва да има някакъв базисен ориентир, основен ориентир. Това е предаването на палката между поколенията. При нас всичко това става със скандал. Защото наистина не узряхме като общество. Живеехме във време, където беше основният принцип "проба-грешка". Дълбокият морален конфликт и дълбокото недоверие, което за 30 и няколко години се насади в нашето общество, разпръсна хората на разочаровани скептици. Много ми е тъжно да гледам политици, които имат морален компас, наясно са, но са се превърнали в едни мрънкачи, които казват: “А бе, няма значение, каквото и да се случи, на мен ми е ясно. Всичко това се дължи на дълбоката държава, която е свързана така, така, така“. Тоест няма оптимизъм. Другите са се превърнали в интересчии: “Който и да дойде на власт, аз ще се нагодя". Третите са се превърнали в такива племенни групички, които стоят близо до съответната централа само и само, защото тя им дава хляб, тя им дава живот.

Социални резоньори - и тук ми е добре, и там ми е добре?

Не, не, говорим за следовници, адепти, хора, които не просто са, защото вярват в ценността на партията, която представлява дадена ценност. А защото са братовчеди, приятели или имат връзки, креатури, хора, които така са привързани тежко към ръководството или към партията, защото те я припознават като нещо като дом на своя живот. Тя им дава и храна, и НПО и каквото се сетите там.

Е, това се нарича клиетела, не е ли?

Да, клиентелисти, както искате ги наречете, въпросът е, че те са тясно привързани. Общо взето, хората, които останаха в другата група, се превърнаха в едни тежки нихилисти, хора с типичната българска реакция: като не можеш да оправиш нищо, криеш се някъде далече, или в чужбина, или на село, или ги псуваш тайно, но общо взето имаш отказ от политическо участие в процеса, и отказ от вярата, че можеш да промениш, че от теб зависи нещо. Което всъщност е изключително тежък проблем за демокрацията. Тоест, ние на практика не сме извървели основното си образование в дисциплината “Демокрация". Ние сме още в основно образование, даже и под основно образоване, в прогимназиалното.

Това не е ли вариант човек да се спаси, да спаси психиката си?

Да, така е, но няма как да спасиш психиката си, когато обществото, в което живееш, все повече полудява. Казах, когато не култивираш нивата - израстват бурени.

Накъде ще полудеем от тук нататък? Ако се преведе, какви са вариантите и пред некоалиционните партньори и пред сценариите за България?

Аз не съм толкова нито притеснен като някои представители на ПП-ДБ, особено примерно на мен ми беше изключително приятно да гледам тъжната физиономия на г-н Атанасов, когото познавам.

Ами той няма да има такъв повече шанс в живота за председател на парламента.

Аз съм сигурен, че и той в някаква степен е отчаян. През годините знаем и острия му език, и позициите му. Но в крайна сметка у него се забелязва не само личният му крах.  Той просто съзря, той е и на години човек: не може да живее цял живот като хунвейбин, няма как да се случи това. И затова си мисля, че там вътрешно нещата са много напрегнати и много обтегнати и не съм сигурен, че царува съгласието. Но това си е, както се казва, вътрешен въпрос. И груповата динамика определя това.

Разцепление ли очаквате в ПП-ДБ?

Аз го бях коментирал много отдавна.

Да. Те ту се събират, ту се разделят…

Не, вижте, сега в момента пак ще се закърпят нещата. Защото иначе означава изобщо да нямаш никакво участие в политиката, ако се разцепят. Пак ще се намерят някаква групичка, сега колко процента е, то няма никакво значение дали са 12, дали са 15, дали са 19. Наистина няма никакво значение. Няма значение, защото как да кажа, това е много странно, че паралелите между футбола и политиката са много осезаеми в днешни дни. Ами това е като Националния отбор, никой няма да го гледа. Нашето политическо представителство се превръща все повече в Националния отбор, където няма звезди, няма игра, няма  комбинации. Ние играем зле, деморализирани сме, и не се гордеем. Така че затова няма значение, защото истината е, че там политолозите ще го нарекат легитимност, че няма да има, все повече изтънява легитимността. Но истината е, че когато играеш на хубав стадион пред ентусиазирана публика, някак си играта ти се услажда и играеш по-добре, дори играеш на върха на възможностите си. А нашите политици те са част от народа, народът и политиците сме изпаднали всъщност в едно депресивно състояние, и за съжаление, в онзи тежък мазохистичен триумф, който прогнозирах преди три години и половина. Напомням на всички клакьори на политически партии, че го прогнозирах за всички. Няма щастливи, забелязвате ли, че в момента няма щастливи хора.

Никой не е доволен.

Никой не е доволен, нито от тези, които ще обясняват как е станало всичко там: заради службите, заради Пеевски, заради не знам си кой. Нито другите, които ще обясняват: как тези са непочтени, нечестни, играят мръсно, не искат да има правителство. Никой няма да е щастлив от това, никой няма да е щастлив! Дори ако щете и президентът Радев няма да е щастлив. Защото в неговия случай, той пък е силно лимитиран от гледна точка на това да се развихри както преди.

Това как ще се отрази на политическата територия? Тоест, ще има ли избори или правителство? След изборите как ще се оформят конфигурациите?

Отказвам да бъда врачка. Аз мисля, че много пъти познах. Ако си спомняте преди, не мога да си спомня кое предаване беше, прогнозирах, че евроизборите ще...

Ще бъдат рубикона.

Ще бъдат рубикона. Е, оказаха се рубикон. Сега, да ви кажа, че съм го планирал или съм го виждал в такива подробности, няма да се превърна в популярен измамник, както някои други го правят в национален ефир.

Едва ли имат такава богата фантазия, която да види това, което се случи.

Но подозирах, че тази групова динамика, тези съотношения някак си водят до естествен дисбаланс. Вижте, аз се занимавам с преподаване на преговори. Аз съм водил преговори, когато става дума за човешки животи. И знам много добре, аз го казах и в едно интервю, което дадох наскоро пак, че всъщност в 90-та минута е най-опасният момент, когато се описват договорките, тогава се случват най-големите гафове. Както примерно, когато някой иска да извърши убийство и след това самоубийство, винаги съм казвал и съм учил моите колеги, че момента, в който трябва да го хванеш за ръката и да го изведеш от опасната зона, е най-рисков. А това в случая, за преговорите, за които говорим, са моментите, в които трябва да се опише споразумението. Убеден съм, че нито една от двете страни не е докрай искрена в това, което представя пред публиката. И знаете ли защо? Защото ако бъдат разбрани истинските причини, убеден съм, че те са дълбоко лични, ама много персонални. Всъщност нещата, които са се случили, колкото и да ги изкарват, че били за големия интерес – не са. Че, примерно, Кирил Петков се биел за службите. Той кога е разбирал от служби и за какво говори този човек? За какво говори? Как има смелостта да говори, какви са били службите? Разбирам генерал Атанасов да говори, да. Обаче Кирил Петков като какъв говори за службите? Та сигурен съм, че нещата са опрели до наистина дребни, недостойни провокации.  И според мен, те са били вероятно и от двете страни такива, че нещата са отишли на много личностно ниво. Аз затова смятах, че Борисов не просто се крие, а правилно постъпи, че изпрати екипа, който беше изпратил. Защото общо взето това бяха разумни, консенсусни дами, авторитетни дами, няма лошо. Но отсрещната страна стоят петима човека, те помежду си не знаят какво правят.

И какво искат.

Нали ако Борисов отиде на тези преговори, той ще бъде един там. Пет срещу един равностойно ли е?

Естествено, че не.

Очевидно не. Това е добре премислено, не знам дали са го преценили от щаба на ГЕРБ, но са го преценили правилно.

Той и Борисов си го каза, че като отиде сам и те го гракват всички.

Много правилно, той го каза после. Интервюто ми беше преди неговото изказване. Но подозирах, че е така. Та въпросът не опира до това, кой какви каузи защитава. Нещата са много лични, много персонални. Със сигурност, аз това, което видях от изражението на г-жа Габриел в първата пресконференция, която дадоха вечерта и декларираха, че преговорите са пред бламиране, ако си спомняте в централата на ГЕРБ.

Да, да спомням си прекрасно.

Тя беше наистина много изнервена. Убеден съм...

Аз дори мисля, че тя беше на ръба да се разплаче.

Да, мисля че беше изключително възмутена, изключително гневна, изключително разстроена. Личеше й, бузите й бяха пламнали, изражението й излъчваше огромно напрежение. Коя е тази кауза на света, която би накарала една възпитана, интелигентна дама, майка, съпруга и т.н., коя е тази кауза, която ще я докара до подобно изражение видимо?

Загубата в кариерата?

Не, аз да ви кажа. Не. Една жена такова нещо не може да я накара да го направи. Извинявайте, не искам да звуча сексистки.

А какво е?

Само лична обида, само лична обида.

От кого?

Една жена може да бъде извадена така тежко от обувките, само когато се почувства лично засегната като жена, като човек, като същество. Е, от кого? По време на преговорите аз не мога да кажа кой я е обидил, но със сигурност в отношението й е личало подобно нещо. Значи една жена категорично би реагирала, ако бъде пренебрегвана, унижавана и поставена в неловки ситуации. Вероятно й е коствало страшно много да го издържа това, и това е било един постоянен натиск. А след това кой обиди доброто момиче? Не го казвам с ирония разбира се, казвам го с уважение, защото тя наистина се държа като добро момиче. Видяхме, кой го направи. А при него арогантността му продължава и си мисли, че печели някакви дивиденти... Ако се види пък, защо не му направят и на него одобрение-неодобрение, да видим къде отива неодобрението. Вижте, това наистина минава границите, и аз наистина смятам, че преговорите се провалиха заради персонални, личностни неща. Така популярният и доста лаишки израз е “егото им", но не става дума за его, защото егото има негативна комутация. Това е като егоизъм  на български, макар, че то е съвсем различно нещо, его е аз.

Да, но егоизма не е ли и его?

Личностни са причините. Но ние в крайна сметка сме личности, ние градим живот, достойнство и за нас това са безкрайно важни неща. И не можем да си позволяваме хората са възмутени точно от това: от тази арогантна, просташка лексика, поведение и манталитет, обвити в някакви ...

Претенции.

Претенции за обраование, за вкус...

За морал, за чистота.

Да, за естетика, за морал и т.н.

Които като капак, трябва да се превърнат в еталон. Ето, това е другото, което страшно много възмущава.

Определено да.

Широкополата посредственост, която трябва да бъде еталон за всички останали. Това май няма да се приеме. И ще има лоши последици.

Определено няма да се приеме. Аз мисля, че много бъркат в тази посока и смятам, че кварталите, в които има жълти павета, са доста малко.

А, те и там вече няма да го приемат.

Мисля, че и там има достатъчно, като изключим някаква група от професионално зависими хора, които наистина са скъсали с реалността и живеят в други реалности. Но разумните хора, които както видяхме, вече са недоволни и от избора си за местните избори, няма да приемат такъв тон. Той нито е европейски, нито е човешки, нито е достоен. Просто не е, не говорим тук само за професионалната нападка срещу г-жа Габриел, говорим за стила и манталитета. Не става така, не става. Всеки човек може да изпадне в ситуация, в която да се прояви като простак, всеки може, ще си изпуснеш нервите, както си на кръстовището, ще те засече някой, ще се изпуснеш. Но това не означава, че трябва да продължаваш и да го утвърждаваш като норма и като стил и стереотип на поведение. Напротив, трябва бързо да се опомниш.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. И за това, че приехте да бъдете гост в нашето студио. На финала, само едно изречение - какво продължава? Мазохистичният триумф?

Мазохистичният триумф трябва да приключи като в онзи виц: “На ви парите бе, на ви парите". След като е изконсумирана солта, след като и секса е изконсумиран, остава да извадим парите.

Жълтиците?

Жълтиците. Сега ще видим тези, които стоят отзад и се крият в сенките, какво ще направят? Как са преценили ситуацията, кое им е по-изгодно?

Гост в студиото бе социалният психолог Росен Йорданов.