11:52 / 13.08.2025
3015
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Рая Чаушева, психолог и психотерапевт, за границите, които ни освобождават и неумението ни да казваме "не".
Какво значи да не умеем да поставяме граници? Това проблем на много хора у нас ли е, по ваше наблюдение?
Да, по мое наблюдение, от моя опит, от това, което съм чела като изследвания за българите, а и не само за българите, но особено при нас, а също и от моята клинична практика, установявам, че това е основният проблем при много българи и това е коренът на много други симптоми и по-малки проблеми, които се проявяват в психиката и в емоционалността на човек.
Без значение на възраст, нали така?
Да, няма значение възрастта, това е истината. И всъщност това, което съм установила, е, че при по-възрастните хора от по-големите поколения, промяната на това нещо е малко по-трудна, защото те вече са изградили навици, изградили са си едни виждания за живота, едно поведение, което се повтаря. И те като че ли страдат повече, тъй като един млад човек, в една юношеска или младежка възраст много по-лесно е в готовност да промени тези навици и да опита нещо ново, т.е. да постави едни нови граници, които преди не е имал, и да се почувства по-добре.
Докато при по-възрастните вече проблемът е по-сериозен, задълбочен?
Да, за съжаление те са закоравели в техните вярвания. Това е тенденцията. Разбира се, има изключения, има и доста отворени хора над 50, но в моята практика са рядкост. Т.е. това, което виждам като тенденция, е по-скоро упоритост, дори инат в желанието за промяна.
А сам по себе си какво представлява този проблем и до какво води съответно?
Проблемът с поставянето на граници е доста сериозен, защото когато ние не поставим граници, т.е. простичко казано, когато не знаем как да казваме "не“, ние се измъчваме. Започва една прекомерна саможертвеност, прекомерна разхвърляност в начина, по който разпределяме енергията си, съответно това води до изтощение, емоционално и физическо. Затова е и по-голям проблем при по-възрастните хора, защото знаете, че енергията намалява с времето – започва едно раздразнение, един гняв, който се образува в душата, и това нещо избива по някакъв начин. За съжаление, тенденцията е да избива към близките хора, дори към себе си. Наблюдава се и автоагресия – това означава агресия към самия себе си. И всичко това е проблем, разбира се, защото вие знаете, че има и психосоматика.
Това означава, че когато имаме психоемоционални проблеми, това за съжаление се отразява и на тялото. И е възможно човек да има проблем с жлъчката, със стомаха, със сърцето. Този прекомерен гняв, задържана горчивина към близки, към себе си – това се отразява и на тялото. Това нещо трябва да се избегне. И всъщност е доста лесно да се избегне. Обикновено хората просто трябва да определят своите собствени правила, какво е допустимо за тях, къде е точно границата, на какво да казват "не", на какво биха могли понякога да кажат "да" или винаги да казват "да", защото не е проблем за тях. Но това е една лична отговорност, която всеки трябва да поеме, да се замисли за себе си и за другите.
А по какъв начин това може да повлияе и на другия, когато не можеш да кажеш "не"? Това оказва ли влияние върху другите по някакъв начин, освен всичко, което вие изброихте, разбира се? Да, ставаш гневен и това рефлектира, съответно. Но до каква степен това оказва влияние и върху другите?
Неимоверно пречи, за съжаление, тъй като когато другите видят, че не сме поставили граница, това неволно ги кара да се научат да пристъпват винаги нашите прегради и да се възползват от нас. Това ги учи пък тях на едно поведение, което не е много социално благоприятно. Самите те стават малко по-настъпателни. Не се съобразяват с граници, които би трябвало да са там, а ги няма. Самите те не осъзнават, че за себе си трябва да създадат граници. Т.е. става един такъв цикъл, в който една общност или дори на по-голям мащаб – един социум, така става доста уязвим. И същевременно заради тази уязвимост се образуват и едни лоши чувства, които не би трябвало да са там. Т.е. обръщаме се един към друг в крайна сметка.
Това при кои отношения е по-характерно – между деца и родители, между братя исестри и т.н.? Къде е по-изявено?
Да ви кажа, това е повтарящ се модел в абсолютно всички отношения. Да, в семейството – определено там се започва. Хубаво е, че се споменават братя и сестри. Разбира се, трябва да се поставят граници и в тези взаимоотношения също, родител-дете. Особено, когато детето порасне, когато вече е самостоятелно, е хубаво да започне да се замисля какви допустими границите има със своята майка, със своя баща, за да може напълно една самостоятелност да се получи и да се чувства щастлив. Но също не само в семейството. Това се наблюдава и в работата. Т.е. когато прекомерно много се раздаваме на работа, започва едно възползване от страна на работодателя, на колегите.
Точно така, да.
Когато правим извънредна работа без да бъдем възнаградени за нея, това става един навик на работа и съответно хората го възприемат като нещо нормално и започва едно изискване това винаги да бъде така. А не е редно да е така, защото не сме поставили граница в началото и това е объркало и нас, и всички около нас.
Така че – да, наблюдава се това в семейството, наблюдава се и на работа. Разбира се, като казваме поставяне на граници, нямаме предвид да бъдем някакви темерути и винаги да казваме "не, не, не!".
Защото има един баланс, който трябва да постигнем. Когато излизаме от зоната си на комфорт, казваме "да" на много неща и на много хора. Проблемът идва, когато не поставяме граници, и това ни кара да се чувстваме изморени, гневни и вгорчени. Тогава е проблемът. Това е сигурен знак, че не сме поставили граница, когато е трябвало. Но в други отношения, разбира се, в други ситуации просто трябва да се замислим кое ще е по-добре за нас, кое ще ни накара да се чувстваме по-добре, кое ще ни накара да се развием повече, да вложим в себе си повече. Така че зависи и от ситуацията.
Ако сме тръгнали в грешна посока и не умеем да казваме "не", кога е най-подходящата възраст това да се поправи?
Честно казано, никога не е късно. Въпреки че е огромен проблем – говорихме за симптоматиката, говорихме и за последствията, има надежда в цялата работа. Истината е, че никога не е късно, на колкото и години да е човек, стига да е отворен за промяна. Винаги ще бъде благоприятно за него. Както казахме, с една идея по-лесно е от гледна точка на черти на характера и на развитието човек да го направи, докато е по-млад, но пак казвам, стига човек да има готовност и отвореност, той може да го направи по всяко време и винаги ще бъде благоприятно.
Сещам се за един стандартен пример, когато един родител, от прекалена любов, не може да откаже на детето си. Например, той е вече пенсионер, а дъщеря му много иска да остави там децата си, да отнеме от личната му свобода, за да се чувства тя свободна, и родителят винаги казва "добре, да". В този случай как трябва да постъпи родителят? Все пак той обича детето си и внучетата си, и иска да ги направи щастливи, да даде свободата, но в същото това време отнема от своята свобода. Какво бихте препоръчали в такъв момент като психолог?
Да, това е много хубав пример. Благодаря за него! Има и много други такива фамилни примери, които са добри. Това, което аз винаги препоръчвам, е че тонът е изключително важен. Той е по-важен от съдържанието. Когато човек иска да постави граница, да каже "не“ по една или друга причина, е много важно той да е вежлив, да е много учтив, да е много мил, но твърд в решението си и да не отменя това, което е поставил като граница. В случая примерът, който казахте, родителят просто може да каже "Съжалявам, но в момента няма как да помогна. Много се радвам, че ти потърси моята помощ, но мисля, че ще е по-добре и за мен, и за теб, ако ти се справиш сама. И аз вярвам, че ти можеш да се справиш сама".
Това е един много позитивен коментар, който може да помогне много повече, отколкото една зависимост към родителя, което за съжаление се случва точно когато родителите не поставят граници. Децата, колкото и големи да са, те стават зависими, започват едни лични проблеми, интимни проблеми, тъй като детето, когато не се е отделило специално от майката, но и от семейството като цяло, просто не може да създаде собствени правила и собствена среда, в която да разцъфне неговото собствено семейство.
Чудесно е всичко, което казвате. А вие какво ще предложите на хоратапо време на това психологическо обучение по темата на 6 септември, в Пловдив? Какъв е вашият подход, за да ги научите наистина да умеят да поставят граници?
Първо, аз много обичам да се забавлявам в моите обучения. Аз имам дългогодишен опит също в чужбина. Искам хората да си изкарат добре и дори да си отдъхнат в тази съботна сутрин. По принцип, когато не се взимаме на сериозно, учим много по-лесно и нещата си остават в нас. Така че това е първо правило за моите обучения. Това включва ролеви игри. Хората ще видят в реална ситуация как могат да се приложат техниките за поставяне на граници. Ще видят, че няма нищо страшно в това и нищо трудно в това. Просто ще отиграем реални ситуации, които вие поменахте вече – във фамилни връзки, но също и в колегиални връзки, във връзка с работодател, във връзка с приятел, който прекалено много ни настъпва, във връзка с интимен партньор, който ни кара да се чувстваме неудобно по една или друга причина. Просто всякакви житейски ситуации, в които е нужно да се поставят граници, защото всички те са важни и всички те се случват ежедневно в нашия живот.
Така че много практически насочено обучение, с усмивка, с позитивизъм, с една лека презентация, не от тип лекция, в която само аз говоря, но напротив – хората ще участват със собствени ситуации, със собствени мнения, със собствен житейски опит и с много уроци, които ще останат.
Допълнителното, което предлагам, са материали, които те ще получат при тяхното излизане от залата. Т.е. те ще работят и вкъщи сами, практически, ще продължават да се самообучават и да практикуват поставянето на граници. Ще им препоръчам много добри четива по тази тема, най-световноизвестните. И също така ще има малка символична томбола, точно с тематични награди – няма да казвам какви са, но пак ще са свързани с психологията и границите. И не на последно място, все пак аз съм психолог и това, което предлагам за тези, които искат – не всеки ще иска, но след края на събитието, ще имат възможност тези, които искат, да получат кратка консултация с мен като психолог по личен казус.
Интересно събитие ще бъде. Нека пак да кажем, че това е през месец септември месец, на 6-ти, в събота. Всеки, който иска може да ви намери във Фейсбук - Психологическо обучение: "Границите, които ни освобождават".
Аз ви благодаря за това, което ни разказахте, защото е наистина един огромен проблем. Аз лично също имам този проблем, не се срамувам да го кажа.
Всички го имаме, не се притеснявайте. Затова го правя.
Можем така да заключим - добротата не означава да не можеш да казваш "не", нали така?
