Радан Кънев, от Демократи за силна България и Европейската народна партия, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Протестите на фермерите в Европа стигнаха и до България. Ефективните блокади на част от земеделците продължават и през тази седмица, но вече със стачна готовност. Ескалира обаче напрежението между земеделските стопани и министър Кирил Вътев. И ако у нас водеща за гнева е политиката на държавата за подпомагането им, то в повечето европейски страни фермерите настояват за по-ниски данъци върху горивата и облекчаване на екологичните разпоредби на Европейския съюз. И сега въпросът е: защо екологичното европейско законодателство създаде криза без възможности? Наш гост е евродепутатът Радан Кънев от "Демократи за силна България“ (ДСБ) и Европейската народна партия (ЕНП). Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Канев.

Здравейте.

Защо само 5 месеца преди евроизборите земеделците се разбунтуваха смятайки, че от европейските институции се подиграват с тях?

Много отдавна в повечето държави, особено на Северозападна Европа, в големи части от Германия, в Нидерландия, в Белгия, във Франция къкреше това сериозно недоволство сред селските стопани и особено сред по-дребните от тях. Ако трябва да разграничим някак си по-ясно, можем да говорим за стопани, които произвеждат по индустриални методи, независимо дали става за големите супермеханизирани животновъдни ферми, които познаваме в Западна Европа или за големите блокове зърнопроизводство, събирано с най-модерна механизация, което познаваме много добре от българското земеделие и стопани, които работят по фермерски методи, без задължително да са много малки като стопанства. А специално стопаните, които работят по фермерски метод, по традиционен метод: и животновъди, и производители на различни плодове, зеленчуци или зърнени култури, много отдавна изпитват много остро недоволство към трупащите се непрекъснато регулации на европейско ниво. Като евродепутат не работя в Комисията по земеделие в Европарламента, но работя много активно в тази по околна среда, често тези доклади, тези законопроекти, които предизвикват недоволствата на земеделците, попадат и в двете комисии. А нерядко между самите комисии в Европейския парламент има доста остри противоречия – ние приемаме различни доклади, много различни по едно и също законодателно предложение. Аз бях през последните близо вече две години изключително активно ангажиран като основен докладчик на Европарламента по Директивата за промишлените дейности. Това е едно огромно законодателство, в което обаче най-чувствителна беше частта, именно засягаща земеделските производители, конкретно свинефермите, птицефермите, които отдавна са под контрола на тази директива и т.нар. в България "комплексни екологични разрешителни“ и предложенията на Европейската комисия да бъдат включени кравефермите. В тази си работа видях за колко сериозна проблематика става дума, за колко много натрупани проблеми между правителствата, европейските институции и земеделските производители. Като тук  слушайки, следейки внимателно това, което се случва в Европа, все пак бих отбелязвал, че много от нещата, срещу които протестират земеделците, са наистина европейско законодателство, но  твърде често техните собствени правителства, нашите правителства, са приемали по това законодателство по-амбициозна позиция. Т.е. това законодателство е такова, каквото го виждаме, основно заради позициите на правителствата в Съвета на Европейския съюз като съзаконодатели. Парламентът доста по-чести и доста по-внимателно слушаше фермерските възражения през последните години. Случаят по Директивата за промишлените емисии, по която аз бях докладчик, беше точно такъв: Парламентът отхвърли в пакет изцяло предложението на Европейската комисия за изменения по отношение на земеделието, тъкмо обратното – правителствата в Съвета приеха доста, доста амбициозна програма за допълнителните екологични изисквания към целия животновъден сектор. И това е само пример от голямата картина, разбира се.

Г-н Кънев, а защо екологичното законодателство създаде криза без възможности, а се очакваше обратното – да създаде възможности, за да тушира кризите?

Основната причина е, че високи са изискванията за използване на по-малко и по-различни пестициди например или на по-малко и по-различни изкуствени торове, нитратни торове, както и поредица други изисквания, но тези са много, много характерни. Има конкретни изисквания по отношение на начина, по който да се използва земята, начина, по който, както се казва, да почива земята или да бъдат сменяни културите, а всички тези изисквания, които са в основната си част на европейско ниво действително, а някои държави има допълнителни изисквания и на национално ниво, повишават себестойността на земеделското производство в Европа и то я повишават значително. Тук в случая е, когато говорим за земеделието в чист вид и за растениевъдството. Когато става дума за животновъдството, има също огромен набор от изисквания, свързани с безопасност на храните и характеристики на фуражите, които могат да не важат за производителите и извън Европейския съюз, но важат за всички държави в Европейския съюз, и правят нашето производство значително, значително по-скъпо. Това стои в основата на напрежението, а очевидно е, че досегашният модел на субсидиране е предостатъчен за част от земеделските производители, но крайно недостатъчен за друга част, за да посрещнат те конкуренцията на вносни продукти, след като тези вносни продукти не покриват такива изисквания – те са произведени с много по-евтини торове, с много по-евтини пестициди, с много по-евтини фуражи именно поради липсата на тези изисквания. Ние, като потребители, аз бих казах най-вече като родители, доста държим на това нашите храни да се произвеждат с по-малко и по-качествени химически агенти в тях, независимо дали става дума за месото, което ядем или става дума за хляба, който ядем. От тази гледна точка повечето европейски норми за ограничаване на вредните пестициди се посрещат с одобрение от много широк кръг граждани в Европа, те се приемат като нещо лошо. Лошото е обаче, когато се оказва, че на нашия пазар могат да влизат стоки, които са произведени с различни норми. Т.е. хем затрудняваме земеделците си, хем не гарантираме здравословната храна на семейството си. Тук е големият конфликт и тук са реалните проблеми. Защото вижте, в тези протести, като във всеки голям протест, като във всяко голямо движение има и хора, които просто искат повече пари, има и хора, които просто изливат гнева си, има и хора, които са водени от политически амбиции, има и жертви на пропаганда и на различни лъжи, но още веднъж подчертавам, това е старо недоволство, то не е от вчера, то отдавна беше заявено и беше пренебрегнато от сегашната Европейска комисия и от едно нерядко проявяващо се ляво мнозинство в Европейския парламент и сред правителствата на държавите членки. Това недоволство има своите основания, които не бяха чути навреме.

И ако в Европейския парламент не беше приет новият Регламент за устойчива употреба на пестициди, за който така добре ни разказахте, на дневен ред обаче са новите геномни техники, които са на път да бъдат разрешени в Европейския съюз. А те имат ли място в биологичното земеделие? Става дума за ГМО-тата, разбира се.

Не, това не са ГМО-та, тъй като това е доклад в моята Комисия по околна среда, по който без да съм пряко ангажиран като докладчик, работих много активно, прочетох хиляди страници в последните месеци, а именно поради изключително деликатната научна същност на проблема се въздържах от внасянето на законодателни изменения. Докато обикновено по важни законопроекти съм много активен, тук предпочетох да оставя работата на хората с научно звание, защото става дума за свръх- свръхспециализирана научна материя. Тук единствено хора с образование по молекулярна биология и със специализация в генетиката на растениевъдството могат да разберат изобщо всички тези технологии, които са описани в това законодателно предложение. Нерядко в модерния свят законодателят, политикът е изправен пред тази много трудна задача да гласува по въпроси, по които всъщност разбират хора от много, много тясна научна прослойка. Такъв е случаят с новите генни техники. Те са именно опит да се разграничат определени форми на генно редактиране от традиционното ГМО и да им бъде дадена по-лека регулация. Т.е. тук сме изправени не пред случай, в който европейските институции налагат нови регулации, както обикновено сме свикнали да се притесняваме, това не са досадните нови регулации, а напротив, мащабна дерегулация на един вид генно редактирани организми. Интересен факт е, че докато в България повечето земеделски производители, особено под влияние на доста повърхностни информационни кампании, нека да не ги наричам пропаганда, защото не всичките са, ами доста повърхностни информационни кампании, в България земеделците масово се обявиха против тази либерализация. А то в западноевропейските държави повечето земеделци искат именно по-бърза и по-голяма либерализация на новите генни техники. И примерно колегите, които са в Земеделската комисия на Европарламента, дрегите, които са откровени лобисти на Аграрния сектор в Европа, всички искаха това законодателно предложение да бъде прието по-бързо, да не бъде много пипано, да бъде прието както е предложено от Европейската комисия или дори малко засилено - още повече либерализация, защото това значи достъп до по-евтини и по-устойчиви семенни култури. Основната цел на новите геномни техники е създаването на култури по-устойчиви на новите климатични условия. Най-типичният пример е една вече наложена на пазари извън Европа сухоустойчива царевица. Знаете, че производството на царевица в Европейския съюз е под огромен натиск в сушавите последни години предимно за фуражи, а нашите земеделци са принудени да ползват много по-некачествени, с много по-ниски екологичен стандарти вносни царевични продукти или царевични фуражи. Тук се получи голям сблъсък, като едната линия беше, че не може безкрайно да либерализираме нещо, което не разбираме, защото все пак, както казах, разбират го десетки до стотици хора в целия Европейски съюз тесни специалисти, а другата линия беше, че така и така ние сме изправени пред огромен внос на такива продукти, който застрашава нашите  производители, не можем да им забраняваме и те да го ползват. Това е общо взето сблъсъкът в тези нови генни техники. И те също са част от големия дебат и част от тази протестна вълна.

А, г-н Кънев, натрупаните проблеми, за които говорихме с вас дотук, те ще намерят ли решение, ще се решат ли през следващите няколко месеца до евроизборите или остават в наследство за следващия състав на Европейския парламент и на европейските институции?

Много сме далече от решение. Труден е за разсичане целият този възел с кризите в европейското земеделие. То от една страна получава огромни субсидии: селскостопанското производство в Европа получава 1/3 от всички европейски фондове, над 1/3 от всички фондове под формата на субсидии, и от друга страна продължава да изглежда, че не може да осигури достоен живот, достойни доходи на голяма част от земеделците в Европа и не може да им осигури стабилно присъствие на нашия си собствен пазар. Не е проблем, който има очевидно решение, както казах. И очевидно има производители, които дори да се оплакват, дори да искат допълнително някой лев при лоша година, всъщност се справят много добре в тази рамка на субсидии и изнасят изключително активно извън Европейския съюз и успяват да реализират и на европейския пазар. Но мнозинството от производителите срещат проблеми и в двете отношения: и на световните пазари цената им изглежда твърде висока, съответно ако успеят да продадат, печалбите им твърди ниски или на загуба, а и на вътрешния пазар се чувстват много застрашени от вноса от няколко основни дестинации. Сега, изглежда вносът от Украйна на продукти, които не отговарят на европейския екологичен стандарт, преля чашата, това беше последната капка. Но основният проблем и това се вижда ясно в заявките на големите организации на протестиращите в Западна Европа, е вносът от Южна Америка, защото той има огромни мащаби. Украйна не е малка, но не можем да я сравним с това, което се излива от американския континент. И може би все пак по-специфично отколкото Северна от Южна Америка, а там се преговаря за споразумения за свободна търговия. Едно от най-големите искания на производителите, които протестират в момента, е окончателно и категорично спиране на преговорите за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и МЕРКОСУР, което е Южноамериканската зона за свободната търговия. Те виждат в такова споразумение и съответно в допълнително намаляване на митата и търговските бариери между Европа и Южна Америка най-голямата заплаха за своето икономическо бъдеще. Няма как да говорим за лесно решение, въобще не може да става дума за близките месеци – близките месеци могат просто да потушат напрежението с най-вече финансови мерки или временни ограничения на някакви вносове, но трябва да се мисли стратегически. Тук Европейският парламент от известно време е дал своя отговор. Без излишно да се изтъквам, тъй като това беше продукт на общо усилие на всичките колеги, които работихме по Директивата за страничните емисии, този отговор беше даден за първи път в нашия законопроект, но само в позицията на Парламента. Това беше да се внасят на европейския пазар единствено земеделски продукти, отговарящи на условията за чистота и безопасност на здравните екологични стандарти, на които ние задължаваме нашите производители да се подчиняват. Т.е. ако даден пестицид е забранен в Европа за употреба, да се внасят само продукти, при които този пестицид не е използван, ако даден фураж е забранен, да се внася само месо, което не е хранено с този фураж, така че нашите производители да бъдат изправени в честна конкурентна битка с вносителите, а нашите потребители да бъдат сигурни, че ядат напълно здравословна храна, заради която обременяваме земеделците с регулации. Защото аз още веднъж искам да кажа: регулациите на земеделското производство са с най-добри намерения и са насочени към здравето на потребителите, които все пак са много повече от производителите. Това беше позиция широко подкрепена от Европейския парламент, която на този етап обаче се отхвърли и то категорично от правителствата в Европа. А защо са отхвърля? Защото първо, част от този внос, който не отговаря на същите екологични стандарти и който застрашава пазарните позиции на нашите земеделци, е по-евтин, а наличието на такъв внос е фактор за намаляване на инфлацията в хранителната верига, а инфлацията е основополагащ проблем през последните вече близо четири години. Той е най-голямата тревога на всеки европеец: намаляващата ни покупателно способност, като най-високата инфлация особено в България е инфлацията на хранителните продукти. Така че тази мярка, която е добра за здравето ни, добра за земеделието ни, е опасна за джобни ни и трябва да бъде в това отношение много внимателно приемана. Втората причина да се въздържат правителствата да приемат такава мярка е това, че може да има ответни мерки срещу индустриалните стоки на Европа на външни пазари, а пък Европа е по-скоро износител на индустриална продукция и подобна търговска война, примерно с Мексико, давам съвсем произволен, но реален пример, може би ще застраши нашите големи индустриални производители, които хич не са цъфнали и вързали през последните две години. И третата причина е, че все пак ние сме нетен износител на храни. Т.е. ответни мерки могат да застрашат нашите производители на месо, на зърна, които изнасят на големите глобални пазари. И тук още веднъж се връщам на нещо, което виждаме всъщност и в България: индустриалните производители в земеделието и фермерският тип производители сякаш нямат един и същи интерес и трябва много внимателно да се види баланса между техните интереси, естествено предвид броя на фермерските производители и по-високото качество на тяхната продукция за нашия пазар, може би трябва да обърнем по-голямо внимание на тях.

И сега от труднорешимите проблеми на европейско равнище в земеделието да се обърнем към България. Как ви изглежда политическия дневен ред у нас? Той формиран от скандали, изтъкан е от борби за постове, насочен е към тяснопартийни интереси. Едва ли бихте ми репликирали на тези заключения, но вероятно има и полезни действия, тях не можем да ги видим. Как оценявате това? Как от Брюксел виждате ставащото у нас?

Първо, да, не мога да ви опонирам, че реалността изглежда така, но се въздържам да я наричам политически дневен ред. Това е някакъв личен партиен дневен ред на хора, които освен с малко по-скандално поведение, трудно въобще биха влезли в публичния интерес и в обективите на камерите. Но реалният политически дневен ред в България трябва да бъде свързана изключително с възстановяване, засилване на устойчивостта на българската икономика, с много внимателно поведение по отношение на всички тези европейски законодателства, за които говорихме. Защото България едва сега при Кабинета "Денков“ възстанови някаква позиция в европейското законодателство. Досега ние се държахме като някакъв получател, а не като законодател и после евентуално се правихме на изненадани, че има закони, в които всъщност българското правителство всеки ден е участвало в преговорите по тях и в приемането им. Но преди всичко да осъзнаем, че всички тези финансови възможности, които дава Европейският съюз през последните години, а те са огромни и несъизмерими с това, което досега сме имали възможност да инвестираме и доста силното представяне на много български индустриални предприятия от и леката, и от тежката промишленост в тези кризисни години от 2020-та, от COVID-да насам, дават възможност българската икономика да дръпне, да тръгне рязко напред. Ако следващите години, когато това се съчета и с влизане в Шенген и в Еврозоната, бъдат години на рекордни нови инвестиции в българската индустрия, на нови позиции, на нови пазари, на това в крайна сметка България да стане в някой от модерните икономически сектори лидер, напредъкът ще е повече от видим. Защото ние имаме такива възможности, имаме такива дори заявки, бих казал, от нашите предприятия, но те нямат никаква подкрепа от осмислена, последователно, зряла държавна политика. Това е реалният дневен ред. А всичко друго може единствено да служи, за да го подкрепи. Целта да има ротация, да има въобще тази странна управленска конфигурация, която наричат "сглобка“, аз хич не харесвах тази дума от началото, всъщност целта е да се обезпечи тази възможност, да не сме в безвремие и заплашени от всяка криза, а от една страна да гарантираме националната си сигурност във време на война и от друга страна в едни тежки времена да се впишем като част от победителите в една криза, а не да бъдем от страната на губещите.

Като бивш партиен лидер, все пак бяхте председател на ДСБ, вие със сигурност следите напреженията, които в момента съществуват преди ротацията в кабинета. Те могат ли да бъдат туширани тези вътрешни противоречия и как?

Със сигурност не просто могат да бъдат туширани, те трябва да бъдат туширани. Ако примерно проблем като това кой да бъде министър в едно министерство след ротацията събори правителството, то значи някой е искал правителство да бъде съборен. Това може да бъде единствено повод, и то доста несръчен повод за предизвикване на нови избори, а не може да бъде реалната причина при толкова сложно конфигурация, която очевидно ще поражда напрежение за отделните постове. Затова и аз по-скоро не мисля, че ще има избори, съответно и мисля, че разрешение ще бъде намерено. Това е усещането ми. Бих се учудил, ако някой в момента има висшата безотговорност да хвърли България на избори, когато дори и половината работа на сегашната управленска конфигурация не е свършена. Много е започнато, но нищо не е затворено. Т.е. цялата жертва да се стигне до този компромис би била напълно напразна, ако сега бъде изхвърлен, както казват хората – в канала. 

Вие вече казахте, че ще се кандидатирате за евроизборите. Какви са вашите предимства?

А, нека да не се занимавам аз да изтъквам себе си. Повече от очевидно е, че трупах опит като за двама мандата в рамките на този един, а може би защото предизвикателствата пред Европа бяха двойни. Ние минахме през COVID и цялото законодателство свързано с COVID, включително огромната финансови пакети, които трябваше да бъдат ангажирани за възстановяване на държавите и които българската политика пропилява с лека ръка, защото по всичко изглежда ние няма да успеем да инвестираме всички средства, които са на разположение на България. Сблъскахме се с инфлационната вълна от 2021 година, която е най-тежката инфлация за цяла Европа от началото на 70-те години, т.е. има две-три поколения политици, които не са се сблъсквали с такъв проблем на европейско ниво. Разбира се ние в България имаме по-тежка история в това отношения и повечето от нас помнят съвсем реално хиперинфлацията от преди четвърт век и вече, слава Богу, повече време мина на възстановяване от нея. А и съвсем не е на последно място разбира се периода от 24 февруари 2022 година до сега, през който Европа фактически живее във война, макар тя да се води между държави, които не са членки на Европейския съюз, тя е толкова близо и засяга държави, с които сме толкова интимно икономически свързани, че всъщност говорим за военни действия, които пряко се отразяват ежедневна, ежечасно на европейската икономика, на европейската сигурност може би над всичко. Така че имах отговорността да бъда евродепутат в може би най-тежкия мандат на европейските институции и без съмнение да бъда законодателно един от най-активните европейски депутати в този процес, не един от най-активните от България, а един от най-активните от всичките 705. А това вече дали е предимство или е недостатък, това ще преценят българските избиратели, но са със сигурност факти.

От каква Европа имаме нужда, г-н Кънев? Каква е равносметката на този мандат на европейските институции?

Няма съмнение вече дори за слепите, че ние имаме нужда от силна Европа, защото заплахите за националната сигурност не са по силите на отделните европейски държави. Ние всички сме доста малки в глобален мащаб. Дори най-големите две европейски държави: Германия и Франция, не са гиганти в световен мащаб. Те са били икономически гиганти някога, но сега са  изпреварени от много икономики в Азия, в Южна Америка, съвсем логично – някога напълно неразвити общества днес се развиват бурно. Така че Европа е силна единствено в своето единство. Само така тя гарантира националната сигурност на държавите членки, само така тя гарантира икономическата им сигурност. Но извън това разбира се, ако говорим за благосъстоянието ни за всички нас, от България до Дания, то е свързано със силен единен пазар, на който да можем да продаваме продукцията си. Ако се върнем малко по-назад в разговора си, свързан е с силни стандарти за безопасна и здравословна продукция, на която всички ние държим и които трябва да защитим в търговските си отношения с другите големи играчи. Така че единствено на Европа е отвъд съмнение, а въпросът е, че накъде върви тези единна Европа, накъде тя залита в законодателните си решения, дали не прекалява в някой политики, например в климатичната си политика през предишния мандат, дали не залита в прекомерни регулации на сектори, които вече започват да се оглеждат, да бягат и да инвестират другаде. Това са големи въпроси, които трябва да преоценяваме мандата след мандат, да гледаме на Европа като на жив политически организъм, както на своите държави и ако в един мандат сме залитнали прекалено в някоя посока, да мислим как без крайности, без много залитания, да компенсираме и да изправим грешките в рамките на следващия мандат. Така работи единия политически организъм, аз вярвам, че Европа е единен политически организъм. А ние, като българи естествено, да си дадем много ясно оценката, че сме били твърде пасивни откакто сме в Европейския съюз, че приносът ни към европейския законодателен процес и съответно защитата на националния ни интерес в този процес са крайно недостатъчни и трябва да работим за една много по-силна България в единна Европа през следващия мандат и следващите мандати въобще.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.