След като миналата седмица Столичния общински съвет проведе петото си редовно заседание, където в дневния ред бяха включени над 30 точки, проф. Вили Лилков – общински съветник от "Синия София“, гостува в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

В какъв дух се проведе петото редовно заседание на Столичния общински съвет?

Бих казал съвсем конструктивен дух. Почти нямаше точки, по които да има някакви проблеми за тяхното приемане, тъй като те бяха минали на комисия и бяха обсъждани. Единствено по някои така дребни предложения, които бяха направени в зала, се налагаше да се прегласуват някои точки, но те не са от съществено значение. Бих казал, че много конструктивен дух, много спокойно премина това заседание. Основно разглеждахме отчети на някои експертни съвети, одобрихме някои проекти, които са отнасят до културата, до спорта и много рутинни доклади имаше, които не предизвикаха някакви коментари и никакви дискусии.

Бе обявено, че ще разгледате и някои предложения на председателя Цветомир Петров относно промени в съставите на структурите, създадени с решения на Съвета. До какви изводи стигнахте?

Тези структури бяха обсъдени. Съставихме комисия, която да работи заедно с администрацията по проблемите на гробищните паркове. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че практика е когато предстои да се разгледа някакъв въпрос, да се направи работна група, която заедно с администрацията, с общински съветници и експерти извършват проучване на проблема, след това докладват към съответната ресорна комисия, подготвя се доклад, който се внася за разглеждане в комисиите на Общинския съвет. И в този смисъл се правят много такива работни групи. И сега предстои да съставим работна група за декорацията на София, например един от проблемите който ще разглежда, това е украсата на столицата, и то не само за Нова година. Ще има работни групи, които да изготвят правила за заданията, които са правят за различни проекти, работна група, която да наблюдава изпълнението на проекта "София зелена столица“, изобщо тематични работни групи са съставят голям брой.

И днес също, например, тъй като е изтекъл мандата на предния Общински съвет, а някои от неговите работни групи, които постоянно действат, като например които се занимават с проблемите на спорта, групи, които се занимават с Европейската столица на спорта – там трябваше да сменим някои от съветниците. В Съвета по безопасност на движението ще трябва да сменяме хора, в Асоциацията за развитие на София трябва също да подменим старите общински съветници с нови, които да влязат в управителния й съвет. Искам да кажа, че в тези комисии не се получава заплащане. Това не са бордовете на фирми, които много хора асоциират, това са просто работни групи и помощни органи към съответни съвети.

Професоре, да ви разбирам, че работата към момента върви конструктивно, както и вие отбелязахте, структурирано. И може би вие и всички общински съветници успяхте да стопирате разрастването на кризата в СОС, за да не се пренесе в общината, каквито подозрени имахте и вие.

По-скоро притеснение, защото много дълго наистина продължи това неразбирателство, но сега за сметка на това пък виждаме, че влязохме в работен ритъм. Ще кажа в аванс нещо, което постигнахме като разбирателство в Председателския съвет: Предложих на моите колеги да съставим една комисия от общински съветници, която заедно с главния архитект да влезе в разговори с държавата и с отделните ведомства на държавата, и с министерства, с областното управа, да разгледаме имоти, за които е отпаднала необходимостта на държавата и които могат да бъдат предоставени на общината за нейните цели. Т.е. в един разговор с Военното министерство например, с областната управа да видим кои имоти не са им необходими, тъй като държавата и нейните ведомства имат доста имоти в Столична община…

Колко имота знаете, че съществуват?

Никой не може да каже точно, защото те са пръснати и в някои други структури, не само в министерството. Например някои университети има собственост, Българската академия. Но тук не става въпрос да заграбваме имоти на тези ведомства, напротив, трябва да разговаряме, за да видим какви са перспективите, как те виждат перспективите на развитие на тези имоти, да им помогнем да ги развиват, съответно, ако някой е с отпаднала необходимост. Много от спортните стадиони и спортните имоти, които нямат национално значение като стадион "Васил Левски“ е нормално да преминат в собственост на общината, а тя да ги отдаде вече на спортни обекти да ги ползват, за да може тези клубове да могат и да се ползват и от общинската подкрепа за ремонти за поддръжка на спортната база. Това предложение, което направих, се посреща единодушно. Подготвихме доклад, който се подписа от различните представители на различните политически групи и сега предстои да започнем работа. Ще направим една такава група, аз много настоявам да се създаде, която да подготви законови промени, които да облекчат работата на общината, и не само на Столична община, и на общините въобще, ще разговаряме с Националното сдружение на общините, ще разговаряме с администрацията, ще видим какви проблеми има по законодателството, и тогава ще влезем в разговори с народните представители от София, които са в Народното събрание и ще им предложим те да инициират промени в законодателството, които да облекчат работа на общините.

Ще дам един пример: Има две наредби на Министерството на здравеопазването, те разбира се не са с характер на закони, това са две наредби, по които се изпълняват условия за изграждане на детски градини, и които поставят пред общината доста сериозни и много тежки изисквания, които струват много скъпо на общината. Би могло да се помогне на общините, като се облекчат условията за изграждането на детските градини, за да може хем да бъде по-евтино, хем и да можем да по-лесно да намираме терени и да изпълняваме условията за изграждането на детски години. И в този смисъл ще ви кажа един пример. Приехме доклада на кмета на район "Студентски" Петко Горанов, който докладва, че е изградена вече сградата и издаден и нотариалния акт на детска градина № 190 в "Малинова долина“.

Там имаше много проблеми с инфраструктурата доколкото си спомням.

Това е действително район, в който много активно се застроява, преуплътнено е, но хубавото е, че кметът е успял да намери терен, и за по-малко от 500 дни, колкото беше срокът, успя за пет месеца и детската градина беше готова по-рано. Но оттук нататък почват проблемите с намирането например на необходимия педагогически състав, намирането на медицински сестри. А мога да кажа за да се ориентират слушателите колко струва една детска градина и за колко места – става въпрос за 16 групи, 380 деца, от тези 16 групи 3 са яслени групи, и тя струва повече от 12 милиона лева, а отделно е цената и на парцела от 9 300 кв. м. Както виждате, доста скъпа инвестиция, която си извършва в съответствие с изискванията, които ни налагат тези наредби, за които говорих преди малко. Т.е. ако е възможно държава да облекчи малко изискванията, за да може и по-евтино да излиза строителството, без да разбира се това да рефлектира върху качеството на услугата, която ще получават децата в детските градини.

Въпрос на политически преговори на национално ниво.

Точно така. И ред такива неща в законодателството има, които би трябвало да облекчават общините. Например имаме някои предложения в областта на промяна на Закона за устройство на територията, който да помогне на общините по-лесно да си извършват отчуждителните процедури, защото имайте предвид, че понякога когато общините искат да започнат отчуждяване, за да реализират някой път например, или някоя градина, или каквото и да било, нали, отчуждителните процедури понякога стават толкова дълги, а в някои случаи толкова скъпи, че общините са отказват изобщо пропускат и възможност, и да кандидатстват за финансиране. Изобщо има какво да си поговорим с държавата по отношение на промени в законодателството.

Казвам всички тези неща, защото вече влизаме в работен ритъм, и винаги съм казвал, че когато хората започнат заедно да работят, постепенно се изглажда и напрежението между тях намалява, постепенно започват да печелят доверие един към друг. Спада и напрежението в колективните органи, в случая Общинския съвет.

Проф. Лилков, как определяте мястото, което зае "Синия София“ в Общинския съвет?

Мястото го определя всъщност избирателят. Избирателят ни определи да бъдем с трима общински съветници. Дали сме очаквали повече – да, очаквахме по-голяма подкрепа, но в крайна сметка това е гласът на избирателя и ние се съобразяваме с него. По отношение на мястото оттук нататък то зависи много от самите общински съветници доколко са активни и доколко ще правят предложения, ще бъдат настоятелни в изпълнения на политиките, доколко имат идеи и доколко изразяват наистина от една страна дневния ред на обществото, от друга страна интересите на гражданите и решаване на техните проблеми. Така че ние в това отношение мога да кажа, че имаме известно предимство заедно с моите колеги Иван Сотиров и Ивайло Йонков, тъй като те са опитни, бих казал, че те са изградени политици, а това е много важно. Защото ефективността на един човек, който е народен представител, или общински съветник, или кмет в много, много голяма степен зависи от това каква експертиза има той, какъв опит е натрупал и доколко този опит е ценен в крайна сметка. Така че в това отношение смятам, че нашето място ще бъде в Столична община доста по-видимо от тези проценти, които ни дадоха избирателите.

С какво, проф. Лилков, за какви идеи ще се борите?

О, много неща. Ние още на 8 декември, аз помня тая дата, тъй като това беше студентския празник, в първата среща, която имахме с кмета на столицата, му представихме, забележете: Ни повече, ни по-малко 109 предложения, които са предимно  политики за управление на столицата, не конкретни неща, например градинка или някакъв ремонт, това е друг разговор. Направихме предложение в 8 различни направления. Първото започнах да говоря преди малко – взаимоотношенията с държавата, като те не се изчерпват само с преглед на имотите, а става въпроси за политики, които трябва да започнем да разработваме заедно с държавата, например за общинска жилищна политика, тъй като Столична община няма такава политика, казвам го съвсем отговорно. Трябват ни жилища за настаняване временно при извънредни ситуации, в ситуации, когато пострадалите нямат възможност да нямат възможност да наемат жилища на свободния пазар, оборотни жилища за собственици, които са засегнати от мероприятията на общината по време до тяхното обезщетяване, жилищата за социално слаби граждани.

И защо заедно с държавата да не започнем да разработваме и политики за жилища за изпълнение на специфични политики на общината, например млади семейства с талантливи деца, за висококвалифицирани специалисти. Имайте предвид, че Столична община има голям проблем с назначаването на висококвалифицирани специалисти поради лимитираните заплати в администрацията. И ако ние искаме да привлечем добри специалисти, трябва да им предложим не само заплата, трябва да им предложим и добри условия за живеене. Но София много изостава с жилища за научни работници, много университетски преподаватели живеят в общежития и нямат възможност на свободния пазар да наемат – ето тук е мястото на държавата и общината. Например в разговори с държавата ние можем да потърсим терени, които да предостави държава, общината пък да инвестира в строителство на такива целеви жилища. Така че говорим за политики.

Например много е важно за мен да се насочим към едно обновяване на историческия център на София, което започна наистина с ремонтите на "Граф Игнатиев“, улица "Шишман“,  улица "Иван Вазов“, пространство около "Александър Невски“, но голяма част от улиците в историческия център, ето например карето "Патриарх Евтимий“, "Христо Ботев“, Алабинска и Раковска, това каре е в много тежко състояние и по отношение на осветлението, и по отношение на тротоари, по отношение на инфраструктура. Там трябва също да видим как да решим въпроса…

Може би тук трябва да кажем и за бюджета на София, на Столична община, с който ще разполага, и възможностите.

Бюджетът е много важен и в крайна сметка винаги всичко достига и въпроса до пари. А в момента е решително добро финансовото състояние на столицата, в смисъл, че тя няма големи задължения и може да се помисли целево дори и да се изтегли и кредит. Защото не е тайна, че всички общини, и големи, и малки, работят и теглят изгодни кредити, но задължително те трябва да бъде инвестирани в качествена инфраструктура и в изграждане на нови обекти. Много е важно да разработим най-после тази програма за развитие на северните територии. И аз съм отбелязал в нашите предложения това предложение към кмета със звездичка като особено важна. Трябва да направим всичко възможно да приключим въпроса с т.нар. "виетнамски общежития“ в квартал "Красна поляна“. Там поетапно започна тяхното премахване. Това беше една голяма язва за района.

В този мандат трябва да приключи премахването на тези жилища и пренастаняването на хората там, а мястото, което се освобождава, да се превърна в едно приятно междуквартално пространство. Реконструкцията на Централната гара, чака ни много отдавна този проблем. Това място деградира. Има приети планове за реконструкция на цялата тази част и превръщането на това пространство около Централна гара в една зона, в която имаме и пешеходна зона, нови места за култура и обществени функции. Изобщо имаме много идеи, които сме предложили. Аз много настоявам, тъй като съм поел този ангажимент още преди години към хората, които живеят на булевард "Скобелев“, да изместим трамвайно трасе, което буквално преминава на 2 м от прозорците им. Там има дори съдебно решение. Навремето се прие преди десетина години уж като временно решение да преместим трамвайната линия по булевард "Скобелев“…

А то се оказа трайно.

… и то се превърна в трайно, и никой не се интересува, хората вече вдигнаха ръце, но трябва да им напомним на общината и на кмета, че има дори и решение на съда – ние сме осъдени да можем да изместим трасето. Защото не може в центъра на София, а и където и да било да преминават на 2 м трамваите от твоите прозорци. Внесохме предложение заедно с моите колеги кметът да предприеме действия за отварянето на парка в резиденция "Лозенец“. Докладът чака ред, ще вляза на разглеждане, и се надявам общинската съветници от всички политически групи да ни подкрепа, защото става този един прекрасен парк на една резиденция, която в момента се ползва от Народното събрание, а паркът ще бъде подведомствен на Министерство на отбраната. И ние можем там с Министерство на отбраната да проведем преговори, както навремето проведохме преговори за парка на Военната академия, и този парк на резиденция "Лозенец“ да бъде отворен за граждани. Става въпрос за прекрасно парково пространство в сърцето на между Горни и Долни Лозенец, и така ще увеличим и парковете в София. 

Изобщо, може би един цялостен урбанистичен подход е нужен на София?

О, знаете ли, цялостен подход има и това е Общият устройствен план на София. Но тук ще кажа нещо, което е хубаво да се знае и най-добре е да се чуе от много общински съветници. Много малко общински съветници познават Общия устройствен план. И много малко се говори за него и затова едно от моите предложения е, което е залегнало в правилника. Всяка година  на първите сесии през пролетта да се извършва изслушване на хода на изпълнението на Устройствения план на София, точно за този урбанистичен проект, за който говорите. Защото ние имаме концепция 25-30 годишна, за която ние не правим отчет пред гражданите как се изпълнява. Между другото, ако се запознаете с Общия устройствен план, с някои критики се допуска преуплътняване на някои територии. Той е много добър в своите идеи, но за съжаление, се изпълнява по-скоро лесната част от него. А по-тежките, и проектите, които изискват по-дългосрочни усилия, те остават на заден план и се прехвърлят от мандат в мандат.

И ще ви дам един пример, така наречената “Зелена линия", прекрасен проект, който е под трасето на бившата околовръстна жп линия и тръгва от “Хладилника" и продължава през Борисовата градина, през “Дианабад", пресича “Симеоновско шосе", “Цариградско шосе" и стига чак до товарна гара “Подуяне". Това е една зелена линия от десетина километра, която идейно е проектирана да бъде едно пешеходно и велотрасе, което  да свърже много части на града. Разкошен проект със съответните спортни терени към него, места за почивка, за рекреация. Този проект стои, от години се говори за него, а това трасе е застрашено постепенно да изчезне, и да бъде превзето, и да бъде застроено. И точно затова ще настоявам пред Национална компания “Железопътна инфраструктура" час по-скоро да ни прехвърлят тези стотици декари, които те все още държат в своя собственост, а не ги прехвърлят на общината, за да можем да реализираме това трасе. Предложихме още един проект, да се изгради една специализирана структура, която да се занимава с експлоатацията, проучването и развитието на минералните извори в София. Това е моя кауза и аз няма да престана да настоявам, най-после общината да започне да развива това богатство. Аз казвам “Вода газим - жадни ходим".

Изключително богатство, да така е.

Изключително, а нищо не се прави. Имаме програми и всяка година ги преписваме и отчитаме колко сме богати на минерални води, а нищо не правим в това отношение.

Проф. Лилков, учудващо може би беше, че едно от основните лица на ПП-ДБ-СС арх. Любо Георгиев напусна екипът на кмета, след като се разглеждаше като бъдещият главен урбанист на столицата. Какво знаете по въпроса?

Нищо не зная, знам само, че са се разделили с добри отношения с кмета. Напуснал е работа. Имаше някаква идея той да заеме ключова позиция в направление “Архитектура и градоустройство", но нямам представа, не съм се интересувал. Сега виждам много млади хора назначени в общината. Доста хора бяха пенсионирани от старата администрация. Нов е и целият екип на кмета от заместник-кметове, тепърва ще трябва и те да се доказват. Показват в момента добронамереност, желание за работа. Аз вече имам и впечатления от ресорните кметове по “Култура, образование и спорт" г-жа Яна Генова и от заместник-кмета по финанси г-н Василев, с много добри впечатления съм, хора, които желаят да работят ще срещнат и нашата подкрепа. Аз на всеки казвам, че тези отношения, добрите отношения между Общинския съвет и администрацията също са много важни и те се изграждат в съвместна работа, печели се доверие и от двете страни и не виждам никакъв проблем да работим с тази администрация. А за г-н Георгиев не мога да ви кажа нищо повече.

Много ви благодаря за отделеното време и това, което вие ни казахте. Ние ви желаем успех в работата в Столичния общински съвет и в преговорите с държавата, както няколко пъти тук вече стана на въпрос.

Благодаря. Налага се този разговор е много необходим. И ще ви кажа последно едно изречение, по Закона за местното самоуправление, така нареченият чл. 8, в него е написано, че София като град има статут на област или по-точно Столична община има статут на област, в която забележете, се реализират държавните политики  за развитие на града. Аз искам от този разговор не само да произтече това, какви имоти евентуално държавата може да предостави на общината, а и аз да разбера лично като съветник и моите колеги, каква е политиката на държавата на територията на Столична община. Защото, извинете ме, освен чистото даване на пари като държавна отговорност предоставяне на средства или финансирането на някои проекти. Аз досега не съм чул държавата да каже “Дами и господа общински съветници, г-н кмете, ние имаме идея да направим еди какво си в София".

И искам заедно с тях да работим. Например, многофункционален стадион на София отдавна е необходим модерен. Трябва да го направим с държавата. Необходимо е да започнем да говорим за т.нар. Лека градска железница, трябва да я направим с БДЖ и с държавата. Необходимо е да изместим КАТ от центъра на София. Милион и половина автомобили годишно посещават КАТ и натоварват трафика, мястото му не е там. Трябва да го изнесем заедно с общи усилия, с МВР, с държавата и цялото това пространство, да го преобразуваме в един вторичен градски център - с парковете, със спортните съоръжения, атракциите, административните сгради. Имаме много работа с държавата, а тя някак си стои така встрани от нас. И аз искам да направя така, щото кметът и министрите, и държавата, и областната управа, и общината да заработим заедно. И разбира се, да преобразим града,  който трябва, аз това го казах в самото начало, крайно време е да влезе в ХХI век.