15:50 / 19.02.2026
10471
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с проф. Свилен Стефанов - изкуствовед, художник, куратор, преподавател в НХА, за съвместната му изложба с Петър Пиронков "Теза/Антитеза, синтез", която ще бъде представена в Пловдив.
Тази ваша съвместна изложба какво точно цели? Дали да противопостави вашите различни възгледи за живописта или пък напротив, да ги обедини и да даде една обща теза?
То така излезе и от самото име. И едното, и другото всъщност, защото това е идея на доц. Сузана Николова, която е куратор и тя събра тази изложба. И всъщност тя видя много добре, че Петър Пиронков е много различен от мен и всъщност той е много експресивен. Той е много емоционален в неговата живопис. Свързан е с едно езотерично чувстване в живописната материя. Докато при мен, аз вкарвам повече текст в изображението, смесвам образа с текстове, измислям някаква фабулизация, някакви истории, които раздвижват картините, срещата между образа и текста. Нещо, което обаче в крайна сметка не е разказ, защото теза, антитеза, синтез, това си е класическата диалектическа формулировка от Хегел, да речем, от това време, просвещенска. Но изложбата в никакъв случай не е илюстрация на някаква теза, още повече философска. Защото изобразителното изкуство има съвсем други цели и задачи.
Тук наистина човек може да се запита: защо тия двамата толкова различни са се събрали, защо кураторът Сузана Николова ги е събрала в такава изложба?
Първо ние искаме да покажем различни лица на живописта – една пределно експресивна живопис и една друга живопис, която също не е лишена от експресионизъм, моята, но която може да се каже, че е по-концептуална. По някакъв начин фабулизирана и доста различна като внушението. То иначе щеше да бъде по-скучна изложбата вероятно.
Като казахте за текстовете, които вие вплитате в картините си, какво точно искате да покажете? Това не е директна атака към зрителя, нали така? Има нещо по-фино?
Общо взето целта е да се вкара объркване към зрителя, защото тези текстове не водят до никакво логично съждение. Те не са морализаторски, не са и обидни. Те са по-скоро идиотски. Те могат да бъдат свързани с абсурд, със скъсване на нишката на разбираемото, антилогично, сюрреалистично като поведение, ако щете. Защото какво означава "романтици да погребват концептуалист"? Романтиците защо го погребват и има ли такъв случай в историята? Ами не. Това са общо взето едни такива работи, които са много свързани с някакъв вид скъсване с логичното.
Но разбира се, човек, ако иска, може да открие всякакви връзки, да си направи всякакви значения. Да се въобрази най-малкото, защото ако речем, че концептуализмът е хладен и рационален, то напротив, романтиците са свързани повече с емоцията и с един друг начин на изживяване на света. Т.е. такива надписи, като "Тъга по изгубената модерност" какво могат да означават, да кажем, за един човек, който седи на фона на индустриален пейзаж? Нищо. В крайна сметка, това е живопис, която би трябвало да въздейства именно като живопис, със средствата на живописта, с езика на живописта, независимо от индустриалния пейзаж и човека на преден план, който кой знае защо тъгува за изгубената модерност. Т.е. тук повече се задават въпроси, отколкото да се дават обяснения.
Вие сте професор по история на изкуството на ХХ век и сте художник същевременно, и куратор, разбира се, но искам да ви питам какво е обединяващото в творбите на художниците от вашето поколение?
Въпросът е много сложен, тъй като в българското изкуство има много посоки. Що се отнася до моето поколение, то е едно поколение, което се появи през 90-те години, и тогава за изкуството бяха характерни много провокативни моменти, които сега не са чак толкова провокативни, няма чак такава провокативност изкуството. И още повече, че тогава беше много интересно да се руши, така да се каже, построеното дълго време в една предишна епоха пирамидално построени структури, беше интересно тяхното разрушаване, тяхното разрушаване именно чрез неособено съобразяване с табутата на старата система. И също така с табутата на т.нар. политическа коректност по-късно. Трябва да сме наясно, че политическата коректност в изкуството, тя няма да донесе кой знае какво на изкуството, освен скука. Т.е. винаги трябва да има някакъв провокативен момент и общо взетобих искал хората просто да дойдат да видят два изобразителни почерка
Отделен е въпросът, че специално групата с която аз съм исторически свързан, това е групата XXL, там в началото през 90-те години имаше много силна провокативност, и после, в следващите десетилетия, едно рязко, но много категорично обръщане към традиционни изразни средства и по-специално към живописта, в някои случаи и към скулптурата. И това е един съвсем концептуален избор, доколкото ние считаме, че точно завръщането към някакви неща, считани може да за остарели, класически и т.н., но по нов начин, това може да бъде една нова крачка в българското изкуство и наистина да достави една нова радост на изкуството, която в един момент сякаш съвременното изкуство беше започнало да отказва на своите зрители, именно поради прекалената си умозрителност, прекалената си философичност, които в крайна сметка го лишаваха от всяка радост.
А какво ще кажете за художниците от последното поколение? Кое е доминиращото в техните работи?
Това, което ние започнахме през 90-те години, именно в живописта, аз виждам абсолютно продължение на това. Хората, които излизат от Художествената академия в последните години, те нямат особен афинитет към неоконцептуалните форми и те масово се изразяват в модерни начини на живописване, скулптиране, рисуване, с всякакви различни техники. Да, много ясно и категорично се търси опредметената сила на изкуството, изкуството като предмет. Защото не било да забравяме, че това е нещо, което в огромна степен класически в историята на изкуството го дефинира като изкуство, го определя, конституира го като изкуство. Това в момента е страшно видимо и е свързано с това, че вече идеологията на кураторите, които искаха да държат изкуството в един безкраен кръговрат на концептуализма, се срещна с реалностите на пазара. И между другото пазарът не винаги е нещо вулгарно и лошо. Трябва да ви кажа, че понякога това е коректив по отношение на човешките желания в изкуството.
Така е. Нека се върнем обратно към изложбата, която предстои да бъде открита. Колко ваши творби ще покажете и какви?
Това са около 40 творби, живописни произведения, повечето в големи формати. И общо взето, надяваме се това да бъде една приятна среща с нашата живопис.
Вече разбрах от Сузана Николова, че ще бъдете разположени на два различни етажа двамата художници.
Да. Хубавото е, че галерията е на два етажа, намира се на прекрасно място на Главната улица в Пловдив. Просто е прекрасно. И бих искал хората просто да дойдат да видят два изобразителни почерка.
Има ли нещо ново, което да ни кажете, подготвяте ли някакъв нов проект?
По този проект следващата ми спирка ще бъде в Градската галерия в Казанлък през април. А вече по-нататък, разбира се аз работя върху голяма изложба в София, с нови картини, които обаче още не знам къде ще покажа. Вероятно това ще стане, не следващата, а по-следващата година, ще видим.
Пожелавам успех! Сигурна съм, че пловдивската публика ще се зарадва на изложбата. Разбрах, че ще остане по-дългичко, до март месец, така че да се надяваме на голям интерес.
Дай боже! Дано да е така.
