Проф. Румен Христов, лидер на Съюза на демократичните сили и заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

След тежки дебати и напрежение парламентът реши да отпадне забраната за внос на украинско зърно. Решението за промяната на позицията беше внесено от депутати от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и ДПС, и подкрепено от Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание. След разрешения внос зърнопроизводителите обявиха ефективни протести от понеделник, които ще се изразят в затваряне на пътища и блокиране на кръстовища. Как ще се отрази напрежението върху работата на държавата? Поканих народен представител, който работи в двете комисии – по земеделие и по икономическа политика. Наш гост е лидерът на Съюза на демократичните сили и заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, който е бил и два пъти министър на земеделието проф. Румен Христов. Здравейте и добре дошли в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Христов.

Здравейте. Благодаря.

България въведе забрана за внос на зърно от Украйна през април. Кое наложи тази забрана сега да отпадне?

Първо, като народен представител, не само аз, и останалите колеги трябваше да вземем тежко, но балансирано решение. Когато говорим за различните интереси, трябва да имаме предвид трите групи хора с интереси: едните са зърнопроизводителите, производителите на суровина, втората група са преработвателите или това са така наречените маслопреработвателни предприятия и третата група, най-важната според мен, това са българските граждани. В крайна сметка потребителят, българският гражданин и изобщо гражданите в Европейския съюз имат предимства, ако мога така да се изразя, от гледна точка на това, че всичко, което вършим, всичко, което произвеждаме, всичко, което предлагаме на пазара, е за потребителя, за българските граждани. Аз знам, че това решение е много тежко, аз винаги съм подкрепял земеделските производители в качеството си на заместник-министър, и на първи заместник-министър, и на министър, както казахте, и председател на Комисията по земеделие, но понякога трябва да се вземат трудни, но балансирани решения, които да успеят да намалят напрежението. Аз съм на страната на господин Кирил Вътев и на неговото решение да се съобрази с Министерския съвет, защото един министър е член на колективния орган Министерски съвет. Той излага своите аргументи, тези аргументи се чуват от целия Министерски съвет. Предполагам не, ами съм сигурен, че в случая при дебата и анализа, който беше направен и който беше предоставен на нас, народните представители, вносителите от Министерския съвет са взели отношения: и министърът на труда и социалната политика, който отговаря за хората с ниски доходи и пенсионерите; и министърът на икономиката, който има отношение към преработвателните предприятия; и министърът на финансите, който отговаря за събираемостта на данъците в България и загубите, които той каза, че отчита държавата. Разбира се, че трябва да се търси някакво подпомагане, което да компенсира евентуалните загуби. Но вижте, всичко започна с нереализацията на 600 хиляди тона слънчоглед от миналата година. Имаше един период, когато цените скочиха, когато производителите очакваха тези цени да се задържат, те не се задържаха, от една страна, и от друга страна, дойде и едно грешно решение от тогавашното правителство да се забрани износа в точно тези моменти, в които цените бяха много високи. Аз обаче като основен опонент на БСП не бих критикувал тогавашния министър от БСП и правителството, защото започна войната и никой не знаеше, какво ще се случи. Ние не знаехме, дали ще можем да осигурим реколта, дали трябва да попълним държавния резерв, помните, че бяха заделени 1.5 милиарда за закупуване на зърно, което е в основата на животновъдството и на изхранването на българските граждани. Така че е много комплицирана ситуацията. А що се отнася до атаките, които опозицията отправи спрямо нас и се солидаризира с колегите от зърнопроизводителния бранш, нормално и логично е – ако ние бяхме в опозиция сигурно също щяхме да се възползваме от тази ситуация. Но аз бих попитал: защо те, които са проруски настроени, имам предвид БСП и "Възраждане“, не се обърнат към техните приятели в Кремъл и да ги помолят, хайде не да спрат войната, защото не знам, дали ще имат тази възможност да го постигнат, но да отстояват идеята за сключване отново на зърнената сделка между Русия, ООН и Украйна, за да започне износът от пристанищата, а не през ползването на камиони на влакови композиции.

Според българските зърнопроизводители сега обаче ще има сериозна загуба за тях, защото заради войната цената на украинското зърно е по-ниска, а това прави невъзможно оцеляването им на пазара, или поне по-трудно. Има ли контрааргументи на тази икономическа логика?

Вероятно ще има затруднения, вероятно тези затруднения не са за подценяване. Аз нямам притеснение, че ще стане така, както казахте, това е унищожение, това е крах и т.н. Българското земеделие, и много се радвам, че е така и се гордея с това, е устойчиво земеделие. Ние преживях много по-тежки моменти след началото на промените преди около 30 и няколко години. Помните, при така наречената "ликвидация“ или Ликвидационните съвети на СДС, въведени от СДС в тогавашното земеделие, за да могат да бъдат разпределени дяловете между собствениците, да може да се върне и земята, която беше национализирана съвсем неправомерно, неоснователно, се получи срив в производство на земеделието, в отрасъла "Земеделие“, но преодоляхме и тези катаклизми. Вижте, тази година имаме около 8 милиона рекордно производство на зърно в България, около 8 милиона тона. България има нужда от милион и нещо, така че не виждам чак толкова апокалиптична картина. Няма да е лесно, но понякога така не може да се поема целия риск или цялата тежестта от крайния потребител. Това е опит да се намали инфлацията, за да се задържи цената на олиото, което е основна суровина в полза на българските домакинства. Но искам да кажа и нещо друго: от Украйна влизат много други стоки, различни от зърно, от сухо мляко, мед и т.н., те подбиват българския пазар, но за тези производители на тези стоки в България няма компенсации. Макар и забавени, компенсациите за загубите, които трупа българското земеделие заради войната в Украйна, идват. За другите сектори няма. А сега логиката да затворим вноса на зърно започва да се разширява. Вие знаете, че сега е периода на туршиите и на подготвяне на зимнината. Внася се капия, "Куртовска капия“ – най-добрия български сорт от Македония, зеленчукопроизводителите са недоволни и искат да се ограничи вносът, след това идва зелето, Гергьовден – агнешкото. Ние не сме изолиран пазар и не можем да бъдем, ние сме член на Световната търговска организация, ние сме член на Европейския съюз, ние работим солидарно с останалите страни членки на Европейския съюз и понякога трябва да вземаме не толкова добри за България и  българското земеделие решения. Да не забравяме, че тази техника, високопроизводителна, на световно ниво, която може да блокира цялата държава, имам предвид земеделската техника, комбайни, трактори, пръскачки и тем подобни, е купена благодарение на помощта, която ни даваше Европейският съюз от 2007 година насам. Ние сме получили много от Европейския съюз, сега трябва да бъдем солидарни. И трябва да бъдем на нивото на останалите страни членки. Вие знаете, че днес изтече мораториумът. Той, за да бъде подновен, трябва да бъде обсъден и гласуван от всички страни членки, а нагласите с изключение на фронтовите държави, към които присъединяваме и България, другите държави за удължаването на тоя мораториум нямат.

Зърнопроизводителите директно предупредиха, че премахването на забраната няма да спомогне за намаляването на цените нито на хляба, нито на олиото. Това сигнал ли е за поредни повишения?

А много се надявам да не е сигнал за поредни повишения. Аз се надявам, че постепенно инфлацията, особено в сектор "Храни“, а сега предстои зима, и тогава енергоносителите поскъпват и също помпат инфлацията, постепенно ще почне да бъде овладявана, първо, за да можем да подпомогнем хората с ниски доходи, т.е. това, което получават като пенсии, като минимално възнаграждение в страната, независимо, че ще бъде повишена минималната работна заплата от следващата година, да не бъде изяждана от инфлацията от една страна, от друга страна да покрием прословутите критерии на Маастрихт и да направим крачката към приемането на България в Еврозоната. Аз съвсем скоро имах въпрос към министъра на финансите: каква е пряката загуба или каква би била пряката полза от премахване на така нареченото превалутиране или смяната на лева в евро и на евро в лева. Вие знаете, че 60-70% от нашия външнотърговски стокообмен е с Европейския  съюз, там основната валута е евро, и когато изнасяме, получаваме евро, а когато работим на вътрешния пазар, ползваме лева. Та, годишно между 500 и 600 милиона губим само от превалутиране, от смяната на курса. А общият ефект, каза финансовият министър, който очакваме годишно и от по-ниските лихви, които неминуемо ще успеем да постигнем, имайки възможност да кандидатстваме за кредити и от Европейската централна банка, и от останалите кредитни институции, ще е някъде в рамките 1.5-1.6 милиарда. Това са много пари за малка България, за бюджет в рамките на 160-170 милиарда. Това е една стотна от този бюджет.

Нашите зърнопроизводители твърдят, че от Европейската комисия още в началото на лятото им били обещали подкрепа, но такава и до ден-днешен не е оказвана. Къде се е скъсала веригата? Дали от ресорното Земеделско министерство са направили нещо по въпроса?

Тук те са прави – имаше договорена помощ от Европейския съюз. Да, действително тя не беше в размер, в който очакваха зърнопроизводителите, но така или иначе какъвто и да е размерът, който беше договорен, той трябваше да бъде разпределен, за да помогнем на пострадалите зърнопроизводители от гледна точка на забраната на вноса, преди да бъде наложена забраната от вноса от страна на Украйна. Това е задачата на министъра. Петте министри, които работиха единно, именно министрите на Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България трябваше да се обединят и да отстояват по-високи компенсации от страна на Европейския съюз. Очевидно е, че не може да убедим останалите страни членки, имам предвид Франция, Испания, Италия, Германия и т.н. да бъде продължен мораториумът за забрана вноса на зърно и други, няколко други продукти от Украйна, но да получим по-голямо обезщетение, за да подпомогнем тези, които страдат от вноса на въпросните продукти.

В средата на юни имахте въпрос на парламентарен контрол към министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов за влиянието на внесеното от Украйна слънчогледово семе върху българския пазар. Вашият въпрос не е ли актуален и сега?

Актуален е. Това, което произвежда България, не е достатъчно да натовари мощностите – това ми отговори министър Богдан Богданов, и то е ясно на всички, това го казват и от браншовата организация на производителите, преработвателите на слънчоглед и производители на олио и на масло и на белени семки и т.н. Реколтата, която очакваме тази година от слънчоглед е около 2 милиона. Като прибавяме към нея нереализираната от миналата година реколта от слънчогледово семе 600 хил. т, става 2.6 милиона. Около 3.5-3.6 до 4 милиона семе, което изнасяме, е капацитетът на нашите мощности. Добре е да ги натоварваме, за да изнасяме краен продукт на по-висока цена с по-висока принадена стойност.

Как ще разрешите кризата със зърнопроизводителите?

Аз нямам този ангажимент, ангажиментът е на министъра, няма да му е никак лесно. Но кризата ще се разреши само с диалог. Ние трябва да седнем на една маса, да чуем аргументите още веднъж, да потърсим възможност за тяхната компенсация и да им обърнем внимание, че те не са единственият сектор, който е засегнат и който страда от вноса на различни продукти от Украйна. Нека да има съпричастност между всички нас.

А кои отрасли страдат, проф. Христов?

Внасят се значителни, да не кажа огромни количества, примерно пелети за отопление, и нашите дървопреработвателни предприятия, произвеждащи пелети от отпадна дървесина, просто губят пазари, и то значителни пазари. Внасят се и други стоки от леката индустрия. Не можем да бъдем изолирани. Ето, аз ще дам един пример: в България има предприятия, които произвеждат продукти, не пълната гама, но определен брой продукти ветеринарно-медицински препарати и растително защитни препарати. За да сме сигурни, че те ще реализират продукцията, която произвеждат в България, трябва ли да забраним вноса на тези продукти, които се ползват от българските животновъди и от българските растениевъди, имам предвид ветеринарните препарати и растително защитните? Протекционизмът и популизмът са част от миналото, те не са част от бъдещето. Ние трябва да търсим други механизми за компенсация и същевременно да бъдем лоялен член на Европейския съюз, който има такъв голям принос за развитието на българското земеделие. Разбира се, това не значи да загърбваме нашето родно производство, но трябва да има разбиране и от страна на зърнопроизводителите, в каква тежка ситуация се намира правителството и мнозинството, което го подкрепя.

И ако позволите, проф. Христов, една серия политически въпроси. Академик Николай Денков  вече потвърди, че "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ са изпратили на ГЕРБ чернова на коалиционно споразумение. Известно ли ви е, какво предлагат, освен вече огласеното,  че никой няма право да се намесва в работата на Министерския съвет?

Да, това е така. Министерски съвет е автономен орган, политиците не бива да се намесват, но нека да не забравяме, че това е политически орган, че министрите са политически лица, които са избрани от едно мнозинство, в което присъства и ГЕРБ-СДС. Ние носим отговорността за дейността на това правителство и най-малко имаме право на парламентарен контрол, макар че тя и опозицията има право на парламентарен контрол. Що се отнася до наименованието на споразумението, твърде рано е да кажем "коалиционно споразумение“. Доверието между нас, "Продължаваме промяната“ и правителството, имам предвид ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, и правителството не е стигнало до такава степен, че да говорим за коалиционно управление. Ние не отричаме, че в това правителство имаме министър на външните работи и вицепремиер и носим цялата отговорност за външната политика, но все още е рано да кажем, че има такова доверие, та да говорим за коалиционно споразумение. Нека да говорим за механизъм за подобряване на работата между управляващото мнозинство и правителството. Законодателната програма като цяло е съгласувана, надявам се тези 13 законопроекта, които имаме амбициите да приемем до местните избори, да бъдат приети, и да подпомагаме по този начин дейността на правителството с големите цели, които стоят пред него, и които ние от ГЕРБ-СДС споделяме, а именно Еврозоната и "Шенген“.

Правителството навърши 100 дни работа. Как я определя, как оценявате тези 100 дни?

Трудно им беше, но нормално беше да се оставят 100 дни да поработят, така че да могат да се запознаят със секторите, които оглавяват, със секторните политики, които трябва да провеждат. Имаме и забележки, не че не скърцат взаимоотношенията между правителството и управляващото мнозинство, но честно казано ние сме широко скроени, хора с много голяма опит, и ГЕРБ, и СДС, управлявали сме България, дали сме своя принос и то значителен за развитието на България и нашата икономика, и така сме склонни по-дребните неща да не ги хиперболизираме, да гледаме, пак казвам, това, което стои пред нас като големи цели: финансовата стабилност, не само от гледна точка на приемането ни в Еврозоната, но и от гледна точка на това, че не бива да трупаме допълнителни дългове, тъй като поколенията след нас ще ги връщат, повишаването на доходите – виждате, че и по отношение на учителските заплати ангажиментите се изпълняват, ще бъде повишена и минималната работна заплата от следващата година, търсене на по-висок ръст на икономиката, създаване на условия за постигане на този по-висок ръст, и най-важното на този етап в тези месеци са  промените, които по-скоро да игнорират забележките от страна на Австрия и на Нидерландия по отношение на охраната на границата, по отношение на правораздаването, по отношението на контрола на главния прокурор. Имам предвид, визирам тук променете в Конституцията най-вече.

Понеже на няколко пъти повторихте за членството ни в "Шенген“ като приоритет, отпадна мониторинговият механизъм над България и Румъния, обаче остава препятствието заради Австрия и Нидерландия. Как ще осъществим този си приоритет?

Той е най-близко случващият се, може да се случи. Много трябва да се работи в тази посока, трябва да убедим тези две държави, че опасенията им, че България е разграден двор, не са верни. Вие виждате, че работим много активно на българската граница, ежедневно се задържат мигранти, но натискът е огромен. И ние като фронтова държава, като външна граница на Европейския съюз, осъзнаваме нашите ангажименти и правим всичко възможно. Но си даваме и сметка, че ако бъдем приети в "Шенген“, ресурсът, който в момента имаме на граничните пунктове със страни членки на Европейския съюз, а именно Гърция и Румъния, може да бъде насочен към страните нечленки на Европейския съюз, е именно Турция, от където е основно натискът, и, разбира се, Македония и Сърбия от западната страна на България. Що се отнася до върховенството на закона, ние се надяваме, че с тези промени, които ще осъществим в Конституцията по отношение на съдебната реформа и начина на по-ефективна работа на тази система, ще убедим правителство на Нидерландия, още повече, че те са пред избори и там ситуацията до голяма степен зависи от вътрешната конюнктура. Но се надявам да ги убедим, че ние отдавна, отдавна, отдавна заслужаваме да бъдем член на "Шенген“, но дано да ги убедим да ни пуснат в "Шенген“. Сега, дали ще бъде от 1 януари само по въздуха, а от 1 юли по суша и по море, не мога да кажа предварително, но трябва да се направи стъпка в тая посока и за България, и за Румъния. Изключително важно е от икономическа гледна точка и от всяка гледна точка по отношение на инвестиции, по отношение на свободно преминаване на стоки, хора и капитали. Изключително важно е важно за България и за Румъния.

И няколко политически въпроса ще ви задам. Как СДС се готви за местните избори?

Активно. Ние имаме решение на Националната  конференция, че на местните избори се регистрираме сами, търсим коалиционната форма с нашите партньори от ГЕРБ. На повечето места вероятно ще бъдем заедно, ще имаме и отделни общини, където ще имаме самостоятелни кандидати, но имаме уговорка на втория тур този, който се класира на балотаж, било то представител на СДС, или представител на ГЕРБ, да получи подкрепата на коалиционния си партньор. Тези избори са важни – избори на съветници и на кметове, които са близко до хората, които всекидневно провеждат политиката на местна почва, и от тая гледна точка ние искаме да запазим присъствието, което сме имали досега, и ако можем да го увеличим и като кметове, и като общински съветници.

Изпълнителната комисия на ГЕРБ приключи процеса по разглеждане на номинациите за кметове и общински съветници на партията, това направихте ли го в Съюза на демократичните сили?

Да, готови сме. Ние водим нашата регистрация успешно, бих казал, че сме вече към средата на тази кампания, определили сме си нашите кандидати за общински съветници и кметове. И пак казвам, там където ние сме самостоятелно или сме водеща политическа формация, осъществяваме регистрация на местна почва или като самостоятелна партия, или като местна коалиция.

А бихте ли казали някои от имената на кандидатите ви за кметове?

Например в град Карлово ще бъде досегашният ни кмет д-р Емил Кабаиванов – човек с много сериозен опит, в район "Витоша“ на София е Теодор Петков, досегашния ни кмет там, във Видин отново ще подкрепим кмета, който в момента управлява, в Монтана издигаме пак Златко Живков – дългогодишен кмет от СДС, но подкрепен и от политическа партия ГЕРБ, в Кюстендил е Петър  Паунов и т.н.

И остава ли в сила решението кметът на София да бъде обявен на 19 септември и около какъв профил на кандидат се обединихте?

Профилът трябва да бъде коренно различен от кандидата на т.нар. "неолиберали“, които се броят за десни, не знам защо. Нашият кандидат не трябва да има нищо общо с Държавна сигурност – като представител на СДС оттам започвам, нито той, нито роднините му, и да бъде човек, който е избираем, разпознаваем, и който би решил проблемите на софиянци. Надявам се не на 19-ти, а и малко по-рано да чуем това име. Има няколко номинации, няма да коментирам имена, но не сме без достойни кандидати. Тук сме с колегите от ГЕРБ, коалицията ГЕРБ-СДС в София.

Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, за този разговор и за богатата информация, която ни предоставихте.

Благодаря и аз.

Цоня Събчева