Проф. Милена Стефанова, бивш заместник-ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски“ и ръководител на катедра "Публична администрация“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

"Правителство на действието в екип“ нарече кабинета си служебният премиер Гълъб Донев на откритото заседание-отчет за почти половин годишното управление. Ето за какво се отчетоха министрите: военният Димитър Стоянов е доволен, че е превърнал парламента в генерален щаб; на туризма Илин Димитров рапортува с 19 изпълнени от 20 заложени точки от мандатната си програма, но неизпълнената е за неуспешното обединение на бранша; на инвестициите и растежа Александър Пулев съобщи за осигурени 5 млрд. лева за 5 месеца, а на културата Велислав Минеков за укрепен капацитет на институцията. За успешно изпълнени проекти говори министърът на регионалното развитие и благоустройството архитект Иван Шишков, за изгодно изтеглен нов дълг от 3 млрд. лева информира финансовият министър Росица Велкова, министърът на образованието Сашо Пенев каза, че от министерството са върнали над 10 000 деца отново в училище, за д-р Асен Меджидиев през половината година управление са подобрили състоянието на Спешната помощ. Какво всъщност разбрахме от 3-часовия отчет на служебното правителство? Наш гост е проф. Милена Стефанова – бивш зам.-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и бивш ръководител на Катедра "Публична администрация“.

Това, което разбираме, е, че всъщност наистина може би най-продължително работещото служебно правителство, както те самите се отчетоха, днес е работило. И е хубаво, че се отчитат точно така ресор по ресор, всеки какво е свършил, защото в крайна сметка те затова са изпратени там, макар да не са избрани чрез нормалната процедура за кабинет на мнозинството в Народното събрание, все пак те са изпълнителната власт в тези 6 месеца, и е хубаво гражданите да знаят, какво са свършили. Виждаме, че всъщност с този отчет се разколебава представата у гражданите обаче, че едно служебно правителство подготвя само избори. Това, което масово се тиражира и от политическите партии, е, че ролята на служебните правителства е да подготвя следващите избори, докато всъщност служебните правителства трябва да направят и този плавен преход от една власт редовна към друга власт изпълнителна редовна. Само че за съжаление в последните 2 години много по-често правителства, излъчени от президента, вършат тези неща, опитват се да осигурят плавен преход, но в случая ще си осигурят плавен преход от едно служебно правителство към друго служебно правителство. Ще видим, колко променен ще бъде персоналният състав на следващото служебно правителство, назначено от президента Радев. Дано да не му е толкова мандатът колкото на това.

Проф. Стефанова, това е първото правителство, служебно или редовно, което се отчита. Нова страница ли отваряме в публичната администрация?

Бих се радвала, ако се създаде такава традиция, защото всъщност много дълги години ние чакахме времето, в което редовните кабинети ще оповестяват своите управленски програми, ще ги отчитат, ще ги следим във времето, как се движат те по управленските си програми. Появяваха се такива управленски програми при редовни кабинети, не при всички разбира се, а последният редовен кабинет на "Продължаваме промяната“ с министър-председател Кирил Петков нямаше такава управленска програма. Но отчети е хубаво да се правят. По принцип е много важно публично да се отчитат всички дейности, които се извършват от изпълнителната власт и съответно средствата, които са разходени за тези дейности.

Какво отчете правителство? Какво откроявате в неговия отчет?

Да ви кажа честно, те попаднаха в много сложен момент, защото липсата на редовно правителство, липсата на парламент в първите 2 месеца, който да ги контролира, им даваше известна свобода на действие. Разбира се, именно поради тази причина и беше много хубаво това, че те се отчетоха. Освен това, ние се намираме в няколко кризи, насложени една върху друга. Виждаме, че служебното правителство е полагало усилия да се справи – колко добре и колко тайно са решени проблемите, ще се види тепърва. Защото от запълването на дупки до някакъв тип стратегическа линия не можем да направим такава оценка сега, а пък и наистина не му е работа на едно служебно правителство да чертае стратегически линии.

Защо служебните министри обаче определиха кризите в държавата като "няма криза“? Чухме го поне от няколко министри.

Защото, значи сега, кризи има, но първата криза, най-важната криза както се казва, тя е вътрешната ни криза, вътрешната ни криза в партийната система. А това не ни дава шанса да бъдем много устойчив и предвидим партньор и при решаването на други геополитически кризи. Всъщност, по този начин много силно се позиционира президентът. Виждаме, че той от 2 години ходи на европейските съвети, и всъщност него го възприемат в Европа като стабилната институция, защото това е фактът. В момента той е стъпил на позицията на изпълнителната власт, което не трябва да бъде така. И ние настина сме си вкарали сами, както се казва, един автогол. Сами сме си го вкарали с това, че нашият парламент не може вече толкова дълго време да излъчи стабилно правителство, което да бъде устойчиво и в предвидими според процедурите срокове да може да действа, т.е. европейските ни партньори и партньорите ни от Северноатлантическия пакт да могат да знаят, с кого говорят. Сега, аз затова казвам, че имаме криза на партийната система, защото всъщност в основата са партиите. Всичко това, което трябва да се случи, за да могат институциите да функционират според правилата и процедурите, които са разписани в законодателството, в законите ни и в различните наредби, те са партиите тези, които са виновни, защото не могат да излъчат правителство. И аз не виждам за съжаление шанса да се оправим и в рамките на този парламент с едно относително стабилно мнозинство в Народното събрание, което да може да застане зад съответния кабинет.

Проф. Стефанова, говорим с вас за отчета на правителството. Кои теми бяха пропуснати?

Те толкова, 3 часа се отчитаха, за съжаление аз не можах да ги проследя всичките в детайли, защото имах и часове междувременно със студентите. Мисля, че са се постарали да не пропуснат нищо от това, което са направили. Това, което искам обаче да повторим още веднъж и да кажем, е, че тази представа, която се опитват да създадат, че всъщност и служебното правителство може да свърши работа, и че по този начин публичният интерес може да бъде защитен, не бива много да ни успокоява. Все пак ние сме парламентарна република и е редно нашата представа за това, кой трябва да управлява, да се гради именно на принципите на парламентарната република. Не ми се иска да си мисля, че този отчет на служебното правителство отново може да бъде използван от някои политически кръгове и съответно от коментатори за това да се покаже, че какво пък толкова, и президентската република или някаква полупрезидентска република може да бъде много подходяща за България. Не, не ми се иска да мисля в тази посока въобще, защото не го виждам като нещо реалистично, което може да се случи. Така че какво са пропуснали, те могат да кажат. Това, което на мен ми се искаше да се случва в тези дни, е по-скоро повече разум у партийните ръководства и у парламентарните групи. За съжаление май виждаме, че по-голямата част от тези партии в парламента, които в момента са представени, малко се страхуват от това да поемат рискове, т.е. да се опитват да минимизират щети като спечелят други ползи. Т.е. твърдите им ядра вероятно няма да бъдат много доволни, ако те встъпят в някаква коалиция там с партньори, с които не се виждат в коалиция или срещу които са отправили множество приказки в предизборните кампании. И ние виждаме, че 2 години минаха вече в такъв тип говорене и нищо различно не се случва. Според мен е време те да се замислят по-сериозно за това гражданите ли сме им виновни, че не избираме мнозинство от тези, на които на тях им харесва. Ами не сме виновни. Гражданите сме такива, каквито сме. Всеки един граждани си има своите предпочитания и съответно избира партията, на която има доверие.

В първата част на нашия разговор, проф. Стефанова, вие говорите за криза на партийната система. Тази криза къде може да рикошира? Казахте също, че сте далеч от идеята отчетът на правителство да се смята като прелюдия към аргументите за президентска република. Но защо търсим под вола теле, след като самите политици намират там нещо друго?

Вижте сега, ако анализираме този процес на възлагане на мандати от страна на президента и тяхното изпълнение до момента, виждаме, че всъщност единствено парламентарната група на ГЕРБ-СДС отигра нещата според действащите правила. Всъщност, ако трябва да кажем, кой е поел отговорност нещо да се случи, това е тази парламентарна група, защото единствено тя предложи решение, там имаше контактна група от бившия президент Росен Плевнелиев и Соломон Паси, опитваха се нещо да правят, да си говорят. Всъщност, те събраха подкрепа след внасяне в парламента на проектосъстав на кабинет и министър-председател, която хич не беше малка между другото на фона на всичко, което се случва през последните години. Значи, "Продължаваме промяната“ като втора парламентарна сила се опита да се измъкне с една декларация, която не събра подкрепа, и на тях им беше абсолютно ясно, че тяхната декларация няма да получи такава подкрепа, но въпреки всичко играха този театър. Сега на ход е БСП, и питането е всъщност: защо след като имаше толкова много заявки, че ако третият мандат беше връчен на "Демократична България“, може би, може би, не казвам със сигурност, може би бихме могли да изиграем един успешен трети мандат с някакъв тип правителство, с подкрепа и на "Продължаваме промяната“ и на ГЕРБ. И очевидно е, че е преценено, където трябва и от когото трябва, аз не казвам, че това непременно е президентът Радев, може би в разговорите му, които са били извън микрофоните и камерите на медиите с парламентарните партии, а такива разговори безспорно има, нека да не се заблуждаваме, и трябва да има, не може всичко да се говори пред камери и микрофони, може би там се е породило нещо, което всъщност е довело до решението на президента в избора си отново да посочи БСП, когато е абсолютно ясно било предварително, че мандат с БСП няма да бъде реализиран. Ето тук, както се казва, вече изборите са наближили, в края на март или началото на април, това ще се разбере от сроковете, които ще се зададат от връщането на мандат от БСП. Сега виждаме тук една лидерска среща се подготвя – хубаво е да има такъв тип срещи. Тези срещи трябва да бъдат редовни, и особено тогава, когато нямаме ясно дефинирано мнозинство, имаме някакви представителства на партии, лидерите трябва да говорят помежду си много често и съответно да се опитват да преодоляват по някакъв начин различията с компромиси, които са поносими. Поносимите компромиси се определят от политики, не се определят  от заклинания. Така че аз много пъти съм говорила с вас и на други медии съм го казвала – не се прави така, няма червени линии, няма заклинания, няма предразсъдъци, сядаме и говорим рационално. Говорим за това, какво можем да направим, как да изведем страната от кризите. Вижда се, че всъщност благодарение на факта, че България е член на Европейския съюз и на НАТО, ние преодоляваме кризисни ситуации много по-лесно, отколкото ги преодоляват други държави-членки – наши партньори. Не виждам никакъв проблем в това да се случват лидерски разговори. Нека да се случват. И защо най-атрактивната тема за медиите в четвъртък беше, дали Бойко Борисов би отишъл на такава лидерска среща – какво толкова са се вторачили в Бойко Борисов? Да, той е лидер на парламентарно представена партия, и разбира се е добре, че е потвърдил, че е готов да седне и да разговаря с лидерите на другите парламентарно представени партии. Но едновременно с това виждаме, че други лидери се отказват да участват в такъв тип срещи, което не говори добре въобще за политическата култура и за начина, по който политическите партии, които претендират да представляват обществения интерес на отделни групи от обществото в  Народното събрание, не искат да разговарят помежду си. Това не е хубаво. То не е и извън нормалното възприемане на политиката.

За това, да даде президентът мандата на БСП, не на "Демократична България“, дали не помогна скандалът с NEXO, който тепърва ще се развихри и тепърва ще се спекулира с него?

Аз още не бих го нарекла скандал, защото всъщност не знаем, точно какво представлява NEXO и какво отражение би имало то върху вътрешните ни проблеми. Покрай изявленията на прокуратурата  научихме, че срещу NEXO има някакви претенции от страна на 8 щата от САЩ, виждаме, че всъщност може би там се извършват някакви действия, които не са регулирани. Къде се извършват, кой ги извършва, колко са виновни хората, престъпили ли са закони, какво се случва – това тепърва ще разберем. Така че аз това не бих го нарекла скандал. Освен това обаче искам нещо друго да кажа, че това нещо рефлектира върху политическия процес единствено и само чрез факта, че именно "Демократична България“ е получила някакъв тип дарения от служители на NEXO, които са сравнително еднакви по своите размери и са съмнително в едно и също време получени. Формално няма никакво нарушение на закона, защото те са от частни лица, но е много важно да се види, как се случват тези неща и да се помисли за промяна именно на финансирането на дейността на политическите партии. Люшкахме се от 1 лев субсидия до само държавно финансиране, до частно финансиране, до ограничаване на корпоративни интереси чрез забраната на фирми или съответно частен бизнес да може да ги финансира легално. Трябва да се решат нещата по много по-прозрачен начин, защото виждаме, че се намират изходи да се случва това. Това е нещо, може собствениците на NEXO, както се казва, да са привърженици на "Демократична България“ и наистина да искат тях да ги спонсорират, за да може по този начин да се подобрят нещата в България, аз не мога, не знам, нямам достъп до такава информация и до фактите, за да коментирам в детайли. Всичко е възможно. Така че едва ли, самият президент Радев каза, че той не се е повлиял. Може да се е повлиял, но да не е го е казал – не мога да гадая.

И на финала, от лидерската среща, която предстои да започне утре в 11.00 часа, какъв смисъл има, когато едни лидери ще отидат, други няма да отидат?

Няма да има никакъв смисъл. Това ще е последната сцена от театъра, който се играе вече 3 месеца в Народното събрание. Ще пуснат там едни медийни…

Балони?

Балони, послания към съответните електорати. Ще се приключи. Надявам се вече в понеделник г-жа Корнелия Нинова без букети и бонбони  да се върне в Президентството с празната папка и да тръгваме към избори .

Цоня Събчева