Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е проведено на 18.04.2023 г.)

Действията на политиците, разговорите между тях и опитите за формиране на 49-ия парламент на този етап ще обсъдим с председателя на Българската асоциация за политически науки проф. Румяна Коларова. Здравейте.  

Здравейте.  

Проф. Коларова, трета седмица започна след изборите, които се проведоха у нас на 2 април. Вие сте председател на Българската асоциация на политическите науки, както казах. Кажете ми за вас какви са изводите за този период след изборите? 

Първо бих искала да кажа, че може би все пак беше добре, че парламентът беше свикан преди празниците, защото едно е да изкараш празниците с мисълта, че след тях ще трябва да решаваш важни задачи, друго е по време на самите Великденски празници да имаш време да обмислиш. Настроението на Великден особено – знаете смисъла, значението на този празник. Така че според мен, макар че реално погледнато тези два дни, когато парламентът работи, от много коментатори се оценяват като загубено време, аз мисля, че времето първо не е загубено и второ, тази ситуация даде възможност и на политиците, и на избирателите да премислят отново.  

Защо времето не е загубено за вас? Какво наблюдавате вие в политиците? Имаме ли откровени разговори, опити за някакъв диалог – очевидно имаме, но разбирателство между партиите? Вие ще кажете.  

Разбира се, аз не съм вътре. Как и по какъв начин те… 

Като наблюдател на политическите процеси.  

Да, как и по какъв начин те помежду си си общуват е друг въпрос. Ясно е, че това условие за ротационното председателство е опит на "Продължаваме промяната“ да наложи условия предварително. Предполагам, че това е в някаква степен и болезнена реакция от загубата на изборите. Сега дали те ще премислят това свое предложение – не знам, но съм убедена, че акад. Денков не е човекът, който ще вземе решение как да се процедира що се отнася до този вид болезнени въпроси или по-щекотливи въпроси.

Имате предвид днешното му изказване – той взе участие, заяви, че ротационният принцип за председател на Народното събрание е начинът да се върши работата. 

Аз не мисля, че е начин и не мисля, че акад. Денков е компонентният човек, който да се произнесе по това институционално решение. Сега това е може да се каже едно екзотично решение, което освен оправдание за "Продължаваме промяната“, че в края на краищата обсъждат обща законодателна програма, то е в някаква степен и индикатор, че нормалните принципи и правила на демокрацията някак си за тях не са приемливи. Те гледат на ситуацията като на нещо извън нормите в парламента, което не е добре. Да видим как ще се развие ситуацията. Що се отнася до законодателната програма – принципно какви закони трябва да бъдат приети мисля, че в това отношение едва ли има големи различия между партиите. Въпросът е какъв е точно законодателният текст. И всъщност големият въпрос е дали те ще внесат в резултат на работата на тези групи, дали ще бъде внесен общ законопроект на двете коалиции "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ и ГЕРБ-СДС.

Защото това ще бъде много важно, да, то ще ни даде още един сигнал, да. 

Точно така. Или например, те ще подкрепят внесен от служебното правителство законопроект, който е друго, съвсем по-ниско ниво на постигане на съгласие. Разбира се, още по-ниско ниво е, ако ГЕРБ се съгласят да подкрепят внесен от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ законопроект или обратното. Разбира се, че когато се коментират резултатите от постигнатите договорености, е много важно журналистите да зададат ясно тези въпроси, защото наистина има голяма разлика. Що се отнася до тази идея за ротационно председателство на Народното събрание, ротационен председател на Народното събрание, мен много силно ме смущава заявката за два месеца ротационен председател, защото това е много ясна заявка за предсрочни избори.

С други думи, това е една процедура или една идея, по-точно нестандартно хрумване, чрез което обаче "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ ясно заявяват, че за тях максималният срок, в който парламентът ще функционира, е четири месеца. И тук искам нещо да подчертая – ротационното председателство се предлага, защото в противен случай парламентът просто ще се разпусне, на втория месец значи ще имаме избори, или по-скоро още по-бързо ще се разпусне – в края на един месец, и ще имаме избори юли месец. Очевадно, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ не искат такива избори и затова търсят някаква институционална рамка, в която парламентът да продължи да функционира, но истината е, че той не може да функционира, ако няма избрано правителство.

Аз не мисля, че президентът ще им даде време, по-скоро обратното – мисля, че президентът ще работи с оглед на това в рамките на месец да стане ясно ще има ли правителство, няма ли да има, дори по-бързо, но в рамките на месец, за да може да се насрочат изборите юли месец. Но от тази гледна точка е изключително важно оттук нататък какви преговори ще се водят на лидерските срещи, дали ще има следваща лидерска среща.  

Проф. Коларова, вие казахте, че е много важно дали ще има лидерска среща. Защо? Какво може да очакваме от една такава среща? Спомняме си, че януари месец лидерска среща имаше инициирана от БСП тогава, но резултати сякаш нямаше, нямаше изгледи и тогава за правителство след срещата.  

Ако се проведе лидерска среща след консултациите и работата на двете групи по законопроектите, това означава, че се върви към някакъв вид решение, което отива отвъд краткия едномесечен срок, в който този парламент може да функционира без правителство. А това е много важно да се подчертае. Аз не виждам, ако въобще се тръгне към формиране на някакво правителство, това не може да стане без лидерска среща. От тази гледна точка, затова казвам, че е интересно и ще следим дали ще има такава среща. Разбира се, на първо време е много важно да се стигне до избор на председател на Народното събрание, както всички знаем. Но освен начина, по който ще бъде избран председател на Народното събрание, е важно да видим как ще бъдат разпределени ръководствата на парламентарните комисии, дали те ще бъдат бързо конституирани, въобще как ще функционира този парламент е изключително важно.

И от тази гледна точка, тепърва предполагам, че в рамките на тази седмица от сряда до петък ще стане ясно до каква степен има работни отношения, ефективни компромиси между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“. Така че това тепърва ще го видим. Затова казвам, че разбира се, постигането на съгласие по текстове на законопроекти е много важно, но според мен това е една основа, на която ако се вземе някакъв вид конструктивно решение, то може да бъде постигнато единствено и само на лидерска среща.

Проф. Коларова, и още малко за общите действия между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Според вас има ли умишлени действия – неразбирането между основните политически сили при избора на председател на Народно събрание, или това са някакви умишлени действия, за да се стопира едва ли не ролята на президента, на Румен Радев?  

Не, аз тук не мисля, че някакъв вид единодействие срещу президента Радев първо е възможно и второ, че то може да обедини тези две коалиции "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ от една страна и ГЕРБ и СДС от друга страна, за да формират или общо правителство, или обща законодателна промяна, общи законопроекти. Не мисля. Просто защото отношението към президента Радев е доста различно на тези две политически групировки. 

Различно от кога? 



От самото начало е различно. Дори конфронтацията между "Продължаваме промяната“ и президента по природа е много различна от конфронтацията между ГЕРБ и Румен Радев. Това е абсолютно различна конфронтация. Защо? Защото основното обвинение от страна на президента, той е инициаторът на конфликта между тях, но всъщност има едно обостряне на отношенията, което е от скоро. Докато знаете, противопоставянето между ГЕРБ и Румен Радев има една много дълга история. То започва в рамките на противопоставянето на ГЕРБ с БСП и преминава през фазата на протестите и стига до момента, когато всички протестни партии с изключение на "Има такъв народ“ реално погледнато отричат конструктивната роля на президента.

Така че това са наистина различни отношения и аз не съм привърженик на тезата, че видите ли, критичното отношение към Радев или противопоставянето срещу президента е нещо, което може да ги обедини. Това, което може да ги обедини, е общата законодателна програма и най-вече решението, че изборите юли месец са изключително деструктивни не само за благосъстоянието на българите, но и на българската демокрация, за държавните институции, за българската държавност, всичко онова, от което ние имаме нужда, което някои наричат "стабилност“, но според мен това е нещо повече от стабилност – това е фактически институционалната рамка, която прави възможно всичко, и политиката, и икономиката, и функционирането на местната власт. Ако не се стигне до формиране на правителство, местните избори ще бъдат проведени в едни изключително неблагоприятни условия, и то неблагоприятни условия, между другото, за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. И аз предполагам, че те постепенно ще осъзнаят това. Най-малкото, всички казват бюджета, ама бюджетът е само на повърхността. Много по-важни проблеми има за бюджета. Бюджетът е някакво предварително условие да започнат да се решават жизненоважни проблеми за българската държава, за българската икономика, за българското общество.  

Проф. Коларова, знаете, утре е следващото заседание на парламента, отново с точка за избор на председател. Кратка прогноза от ваша страна за утре като финални думи? 

Според мен те няма как да не изберат председател на парламента. Много важно е как - фактически дали председателят ще бъде ротационен, или ще бъде избран постоянен председател – това е изключително важно. В момента, както разбирате, нямат отговор дори самите политици. Това все още е на масата на преговорите.