Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Преговорите за ротацията между не коалиционните партньори преминаха през всевъзможни обрати и блъфове и все още резултат няма, освен, че се появиха 7 дни за изпълнение на мандата. Габриел го получи от президента Радев, но ПП-ДБ са против състава на кабинета. А каква е невидимата страна на пазарлъците? Какъв е вторият план? Наш гост е политологът проф. Александър Маринов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Маринов.

Здравейте.

Изяснява ли се политическата картина на хоризонта? Преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС накъде вървят, към съставяне на кабинет?

Конкретният резултат не е още ясен. Но всичко, което се случва в последните дни особено, потвърждава категорично същността на процесите. Разбира се, за мнозина това не е някаква изненада, а по-скоро потвърждение на едно съзряло с течение на времето убеждение. За какво става въпрос? Те могат да се нарекат както искат, могат и коалиция и не коалиция, и сглобка, и каквото си помислят.  Същността на нещата обаче е такава, че става дума за антагонистични, непримирими отношения между две сили, които не просто са противници, а които използват всяка възможност, за да си нанесат щети, по възможно щети с решаващ характер. Това, което в момента наблюдаваме, е, че по силата на редица обстоятелства ГЕРБ и най-вече Бойко Борисов с активното съдействие на Делян Пеевски натисна много силно, всъщност натика ПП-ДБ в ъгъла, за което, разбира се, те сами са си виновни и не от днес. Но включително през последните дни, включително и снощи, допускат такива грешки, които не се прощават.

Например?

Например, нямаше никаква нужда снощи да дават контра пресконференция. Напротив, трябваше според мен да вземат асиметрична стратегия или по-точно тактика. И така щяха да извлекат не просто тактически репутационни ползи, щяха да бъдат в по-силна позиция за преговори. Но това все пак са детайли. Искам да кажа следното, че от тук насетне още повече ние сме свидетели на един вече брутален натиск, шантаж. На този шантаж не е лесно да се удържи дори за опитни политици. А ПП-ДБ просто се разпадат като къща от карти, независимо какво говорят на този етап. От тук насетне е въпросът за този тип отношения, дори да допуснем, че намерят някакъв компромис, който между другото става все по-труден. Какво имам предвид?  Знаете известната поговорка “Клин, клин избива", само че има едно допълнение “последният остава". Така че с всяка следваща, все по-агресивна, все по-твърда взаимна стъпка се стеснява все повече терена за маневриране. Ето например, сутринта доколкото можем да съдим от публичните съобщения, сутринта Изпълнителната комисия на ГЕРБ е взела решение, че може да се подпише споразумението,  но с приложения състав на Министерския съвет и то точно този състав, не друг. Тоест, от тук насетне ако ще има пазарлъци с оглед на това, че ПП-ДБ обявиха, че проекто-състава е неприемлив за тях, това означава ръководството на ГЕРБ, тоест, Борисов да преразгледа своето решение, което е вече доста по-трудно и по-злепоставящо. Същото важи и за ПП-ДБ. Така че дори да допуснем, че по някакъв начин се спогодят, а това ще означава в много голяма степен капитулация или сериозно отстъпление на една от двете страни, по-вероятно на ПП-ДБ. Но дори и това да се случи, нали си представяте следващите стъпки, включително уж много подробно разписаните в Споразумението. Тези уж подробно разписани стъпки, всяка една от тях, по всеки конкретен повод подлежи на интерпретации, на тълкувания, в края на краищата на това прословуто право на вето. Което между другото не е предвидено да се обосновава, просто едната страна казва - “Не, за нас това не е приемливо" и точка.  Така че същността на нещата вече е ясна, може да продължи още известно време тази трагикомедия, но нищо добро от нея няма да произтече за страната и за хората.

Казахте, че е “упражняван шантаж". В какво се състои този шантаж?

Е, шантаж може би е силна дума, може би изнудване.

Е, то шантажът е френския превод на изнудването.

Значи, защо трябва да търсим някакви такива евфемизми, като е ясно, ГЕРБ понеже се чувстват по-силни, поставят по същество ултиматум: или приемате това, което ние предлагаме, което за нас е важно. Защото на ГЕРБ въобще не им пука ни за 10, ни за 100 страници споразумение. Те знаят много добре, че ще правят това, което са си намислили, ще го правят по начина, по който са си намислили и ще намерят начин да го обяснят. Но за ПП-ДБ остава: или вие приемате нашите условия, или отиваме на избори. Тук вече е ясно, че ако допреди известно време горе-долу имаше паритет, сега силният принуждава слабия. А слабият, освен, че де факто е по-слаб, той се държи и като по-слаб. От него лъха неувереност, страх, вътрешни противоречия, които между другото ГЕРБ също използва много умело в коалицията ПП-ДБ. Това разбирам под шантаж, това не са преговори, това не са преговори в точния смисъл на думата, това е ултиматум.

И двете страни избягват да изговорят разминаванията им с истинските имена. И ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не назовават истинските причини за срива на преговорите, изобщо за срива на управлението им. Толкова ли грозно звучат тези причини?

Как да ви кажа, те звучат грозно на фона на високопарните думи, заявления за ценности, за принципи, за отговорност и т.н. Иначе същността, тя е ясна и не може да бъде друга. Когато имате две непримирими, антагонистични формации, както и ще тактически или конюнктурно те да са заедно, винаги те гледат как да използват този временен мир, за да нанесат удар. Тук става дума за борба за власт, и то най-вече за борба за ключови, трудно подлежащи на отвоюване властови позиции. Защото едно правителство се избира и пада. Обаче позициите в други органи, особено в съдебната система, особено в антикорупционното ведомство, да не говорим в службите за сигурност – там механизмите са такива, че веднъж, когато бъдат завладени тези позиции, е доста по-трудно, а в сегашните условия практически невъзможно да бъдат отвоювани тези позиции обратно. И затова е ясно, че компромис няма да има. Кой нормален човек ще допусне, че ГЕРБ ще позволят да им бъде отнето на тях и на ДПС преимуществото във влиянието на съдебната система и всички други органи, които в една или друга степен са призвани да се борят с корупцията, със злоупотребата с власт и т.н. Няма да стане това.

Това ли ще бъдат ябълките на раздора, защото очевидно се събира цяла кошница от ябълки?

Това е според мен, нерешимо противоречие, няма как.

Вие го прогнозирахте още преди месец. Казахте, че “истинският и големият спор между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще бъде за съдебната система и службите". И ето, конфликтът избухна.

Да, сега вярно е, че има някои регулатори, в точния смисъл на думата, защото това понятие се използва прекалено широко. Има регулатори, които са важни. Включително важни за упражняване на политическа и най-вече на икономическа власт.

Да, Комисията за защита на конкуренцията?

Да, и други има такива по-малко известни. И Финансовият надзор също, и т.н. Има такива, но те са по-опосредствани. Според мен те са на втори план, просто така, за да има някаква пълнота и обществена приемливост на спора. Иначе оголената борба за власт, тя  просто е оголена до крайност. И всеки човек, който има малко опит, има впечатления, проследил е, как са се развивали събитията през годините, знае колко жестока може да бъде тази борба. И тя ще бъде. Тя може да бъде още по-жестока от тази, която наблюдаваме в момента.

Каква ще бъде развръзката?

Не мога да ви кажа. Днес и утре е възможно всичко. Ако следваме някаква логика, доколкото  въобще може да има някаква логика в това, което наблюдаваме, нещата отидоха твърде далеч. Наистина компромисът, меко казано, а иначе отстъплението, да не кажа по-силна дума, ще има прекалено тежка цена за този, който го направи. Най-вече с оглед на неговите избиратели, на неговата подкрепа и естествено на обществената атмосфера, която се създава. Защото те вече са обект не само на ненавист, а и на подигравки. Просто те се гаврят, обществото се гаври с тях, те се гаврят помежду си. Но най-вече ГЕРБ се гаври с ПП-ДБ. Така че ако следваме някаква логика на нормалното, пределно допустимото човешко поведение, по-скоро би трябвало да не стане. Но не бих изключил и да стане, само че да не се повтарям, това ще е ден до пладне, ще е заредено с много противоречия. Имайте предвид, че в момента, в който това ново правителство встъпи в длъжност, ГЕРБ ще придобият  много силно преимущество в изпълнителната власт. Защото освен министър-председател,  там има 4-5 много опитни политици и администратори, които много добре знаят, как работи машинарията. И те ще овладеят процесите, които до момента Денков и неговите хора не можеха да контролират, поради липса на опит и поради неадекватност. Така че ГЕРБ ще има още едно силно оръжие, може би това също се калкулира, а не само репутационните и политическите измерения. Но дори това да се случи, пак казвам, след месец, два или три – нали сте обърнали внимание на сроковете, които са записани в проекта за споразумение, те до края на месец юли са си поставили задача да решат един куп въпроси, които са свръх конфликтни. Как ще стане това нещо? Първо, с гласуване на закони. Второ, с решаване на кадрови въпроси, с разместване и т.н. Тази работа много трудно би станала дори при едни добронамерени, почтено партниращи си участници. А в дадената ситуация ще има за какво да си говорим пак, това е. Въпреки, че то започва да омръзва.

Ако се стигне до предсрочни избори, как ще започне да работи новият механизъм на служебните правителства и кой ще носи отговорност за това правителство служебно, което ще се появи?

В буквалния смисъл на думата: никой. Иначе истинската политическа отговорност ще я носят тези, които направиха тази дивотия с Конституцията. И там ще стават много-много интересни неща. Ние не можем да предвидим всички варианти, не можем да предвидим всички сметки. Обикновено опитите всичко да предвидиш, така да го нагласиш, че да нямаш губещ вариант, водят до най-тежките загуби. Това го знаем от историята, пък и от нашия най-съвременен опит. Така че това е една идиотщина, която един Господ знае, как ще функционира. Най-вероятно ще се сблъскаме с казуси, с неща, които за пръв път ще трябва да осмисляме и да решаваме. Там не е ясно нито как ще се подбира състава на правителството, нито как точно ще се променя, ако се наложи. Въобще, скачаме със затворени очи в един гьол. Вътре какво има в гьола, един Господ знае, има ли дъно, има ли разни твари отровни и т.н. И то пред едни избори, които ще бъдат изключително напрегнати, нажежени и така. Никой не  може да предвиди, какво ще се случи. Никой, абсолютно.

Може би това ще го калкулират през тези часове и дни и двете страни на пазарлъците и все ще намерят някакъв компромис?

То проблемът е, че както вие се изразявате така възвишено, калкулирането трябва да се прави навреме, а не постфактум. След като си оплескал работите, какво да калкулираш? Можеш да опитваш да пресметнеш, кое е по-малкото зло или как да минимизираш щетите. Само че и това вече е много трудно, защото как да измерим степента на неприемливост на едно лошо решение? Това не е като да мериш килограми или метри. Има толкова много обстоятелства, има възможни сценарии на развитие на събитията, има непредвидими реакции на хората и така. Така че вече е късно за калкулиране. Според мен, това е моето усещане, по-скоро сега се води битка, такава комуникационна битка, кой ще бъде виновен, кой ще бъде обвинен.

В кой ще остане Черният Петър?

Да, те всички са омазани като коминочистачи, само че не носят щастие, това е разликата.

Прави впечатление, проф. Маринов, че целият този спектакъл се разиграва без абсолютно никаква, ама никаква реакция на публиката. Не е ясно дори, дали публиката вече го следи. Това не е ли вече опасно и за демокрацията? Тотално  хората са отблъснати. Имам чувството, че политиците тичат и си правят новини за журналистите. Журналистите правят предавания за политиците и от там нататък - няма зрители, няма слушатели, няма интерес.

Вече има, как да се изразя, деградация на най-тясната среда. Вие виждате, вече пресконференциите на какво приличат. Вече журналистите се държат не толкова като журналисти. Анализаторите, една част, изпълняват някакви поръчки, други се чудят какво да приказват. Защото то наистина: какво да приказваш, какво да коментираш, какво да анализираш? Така че политиката се изпразва вече окончателно от съдържание, само че с уговорката: тази политика, в този момент, в това пространство, с тези участници. Това не е политиката изобщо, нито партиите изобщо. Нали с вас сме говорили, няма нито природата, нито обществото да търпят вакуум. Там където зейне такава празнота, такава кухина, бих казал, тя рано или късно се запълва с нещо. Няма никаква гаранция, че то ще е по-добро, но нещо ще се появи. Защото тези са тотално изчерпани, те дори на своята публика не могат да предложат един приличен мач, както се казва. На най-верните агитки не могат да предложат, а камо ли за широката обществена среда. Не знам, каквото и да кажем, то вече е как да ви кажа...

Както се казва, от както се обърне колата – пътища много. Въпросът е: вие изход виждате ли? Неизбежно ще ви попитам за алтернативите, политическите алтернативи, които ще трябва да излязат на сцената в най-близко време, защото иначе няма за кога.

Те ще излязат при всяко положение, защото много хора вече се досещат, че има огромна ниша. Че тези, които сега имат властта, правят всичко възможно, все едно нарочно, да отворят път на други. И от тук насетне вече започват най-различни варианти, могат да се появят различни типове алтернативи. Може отново да е някакво политическо инженерство с пари, с някакво влияние. Може да са някакви случайни, дори бих казал авантюристични начинания, които в дадената ситуация нещо малко може да спечели пропорционална подкрепа. Я си представете, защото това се е случвало на други места по света, при един тотален разпад на системата, се появяват не две, не три, а може да са пет, може да са десет антисистемни на думи или на дело формации, не много силни. Ние сега се кахърим за парламент, който е съставен от 7 партии, както беше. Ами ако са 15? Защо да не е възможно? Както има общински съвети, в които има 15 групи и най-голямата е с 3-ма, защо смятаме, че това няма как да се случи на национално равнище? Може в една или друга степен. Тук е въпросът, че е нужна такава консолидаця, такава консолидирана алтернатива, която да може да поведе действителната промяна. Тоест, да представя една картина и едно действие, които са противоположни на всичко, на което се нагледахме през последните години. А за тази цел, тази алтернатива не може да възникне като някакъв тюрлю гювеч от 5 или 10 дребни, разнопосочни, току-що възникващи формации. От тази гледна точка, естествено, по-голям шанс да има такава алтернатива, която казвам, която е сравнително консолидирана, тоест, ползва се с определена разпознаваемост, поне в общ смисъл, поне като очакване. Има достатъчно убедителни, познати лица, в т.ч. в една и ли друга степен доказали какво могат. В това число с известни познати грешки и грехове, по-добре такива, отколкото непознати. И това е добрият вариант. А иначе, може да има хаос, който един Господ знае, как може да продължи и как да завърши. Ние много често разсъждаваме в едни тесни рамки с малки вариации на съществуващото положение. Само че не съм убеден, че това е не само единствено възможното, даже не смятам, че това е най-вероятното вече.

Партията, споделяща идеите на президента, ще се появи ли? Готви ли се за скок в тази ситуация?

Не знам, нямам представа. Не забелязвам такова нещо. Във всеки случай не само партия, а дори и едно гражданско сдружение, каквото би могло да се създаде на вълната на подписката за референдума за 3-ти март, вече принадлежи на миналото, това отпадна. Това свърши. Така че каквото и да се появява, то ще се появява тепърва. Предполагам, че няма да е само едно, защото могат да се появят различни формации, които да заявят тези принципи или тези идеи, или тези ценности, или този начин на действие към които се е придържал президента. Кои от тях, в каква степен ще искат и ще могат да ги прилагат, не можем да кажем. То зависи от много неща, зависи от хората, зависи от идеологията, зависи в края на краищата от възможностите на една такава формация. Ясно е, че президентът остава най-авторитетният, най-уважаваният политически деец в България, в това отношение няма спор. Само че и неговата популярност спада, то няма как да бъде иначе. Защото при положение, че цялата система върви зле, няма как някой да бъде абсолютно незасегнат от този процес.

Излизане има ли от цялата ситуация? Изобщо, вижда ли се нещо?

Да, светлина в дъното на тунела. Ама дали това е ...

Ама дали е насрещният влак или светлината на изхода?

Да де, дали е Слънцето, което огрява или е фарът на локомотива, не знаем, какво е. Вие много добре знаете, достатъчно събития сте наблюдавали, коментирали и т.н., нищо не е вечно. Нещата се променят, дори крайно устойчиви структури или крайно устойчиви управления са се разпадали. Неща, които сме смятали за непоклатими, са изчезвали, така ще бъде и този път. Какво ще се случи, един Господ знае. Във всеки случай, колкото и да се стараем да бъдем оптимисти, няма особени основания за това - нито вътрешни, нито външни. Тепърва ще видим, и то скоро, какви са реалните последици от това управление, от последните 9 месеца. Аз се опасявам, че ще има не скелети, ще има гробници в гардероба. Но ще видим, какво ще се случи, това е. В края на краищата, надеждата умира последна, нали тока. За много хора надеждата се състои в това, както вие казахте: не се интересувам, не гледам, въобще не искам да ги чувам. Да гледам аз да се оправям по някакъв начин, да се справям с живота, да си решавам проблмите моите лични, на близките ми, на децата ми и т.н. Само че това е много трудно в едно общество, където държавата е не просто слаба, а понякога дори и вредна.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Хубав ден на вас и на слушателите ви.

Добър да бъде и за вас. Наш гост бе политологът проф. Александър Маринов.