Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“   

 

В интервю от 30 ноември в Аудиокаста "Това е България“ политологът Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет при държавния глава съобщи, че със събирането на подписи за отстояване на Трети март като национален празник, хората се самоорганизират, ще регистрират движение със същото име, което ще прерасне в партия. Вече стана ясно, че Движение "Трети март“ е регистрирано като търговска марка в патентното ведомство на 5-ти декември с дата на заявяване 4-ти август миналата година на името на Весела Лечева. А от две седмици насам сме свидетели на безпрецедентни акции срещу президента и негови съветници, като острието на атаката е председателят на парламентарната група на ДПС Дилян Пеевски. И друг път е имало по-силно разменяне на реплики с държавния глава, но сегашното напрежение мнозина наблюдатели вече квалифицират като война между институциите, защото сблъсъкът не е между личностите Пеевски и Радев. Дали в основата на въпросното напрежение са дългогодишните подозрения, че президентът се намесва в политическия процес? Наш гост е политологът проф. Александър Маринов, и всъщност това интервю може да се окаже и като интервю с продължение. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Маринов.

Здравейте.

След като преди седмица председателят на парламентарната група на ДПС обяви, че иска информация за "пътя на копринката“ и така наречените "касиери“ на президента, както и за ролята на Николай Копринков и Сотир Ушев по време на служебните правителства на Румен Радев, той формулира нов гейт – "Кешгейт“. В действителност има ли такава война или по-скоро тя е въпрос на интерпретации?

Ако ми позволите, преди да отговоря на въпроса ви ще се върна назад към това интервю, което вие цитирахте, за да направя някои уточнения. Първо, тогава аз казах, че сдружението "Трети март“ може да прерасне в политическа партия, а не че ще прерасне. Но това е съществено уточнение, тъй като все пак хората, които решат да се сдружават, в края на краищата имат думата по това в каква посока ще вървят. Също така бих искал да уточня, че вероятно такива процеси на самоорганизация вървят по много линии, а що се отнася до тази група от хора, които бяха в основата на усилията за подписката, ние не сме регистрирали още такова сдружение, въобще не е задължително, че то ще се нарича  "Трети март“, то може да се нарича по друг начин – все още обсъждаме, обмисляме, имаме неща, които трябва да уточним от гледна точка на по-нататъшните насоки на работа и т.н. Така че казвам всичко това нещо не заради значението на детайлите, а защото е ясно, че в българското общество по много възможни линии и с много действащи, различни действащи лица тече процес на самоорганизация, който в края на краищата неизбежно ще стигне до политическата сфера, просто сегашната българска партийнополитическа система със своите основни субекти очевидно не удовлетворява огромното мнозинство от хората. Сега на въпроса ви. Сега, дали това е война, не мога да кажа. Със сигурност имаме едно много агресивно поведение, даже няма да си спестя думата – то е не просто агресивно, то е едно хулиганско, да не кажа просташко поведение за съжаление от страна на председател на парламентарната група на една от системните партии в България. Но формата, изразните средства, които наистина са впечатляващи, не са само най-важното, важното е по същество, че става дума за твърдения, за обвинения, за констатации, които са много сериозни. Ако това, което казва г-н Пеевски, се потвърди, то би имало много сериозни последици за всички засегнати в тази история. Вярно е, че вчера г-н Пеевски изведнъж ни в клин, ни в ръкав заяви, че той нищо не твърдял, само че всички ние много добре знаем, какви думи изрече г-н Пеевски публично пред медии, включително официални изявления през тези изминали дни. Така че отговорността за това дали има или няма подобни явления, тя е огледална. Т.е. ако има такива действия, такива факти, те ще се понесат от участниците в тях, ако няма – отговорността се понася от авторите на такива по същество клеветнически злепоставящи твърдения. За целта, тъй като става дума за не просто някакви твърдения за някакви хора, а за твърдения, които засягат дейността и взаимоотношенията между основни институции в България, ясно е, че трябва да се произнесат компетентните органи. Т.е.  всички тези фокуси с, извинете за…

Играта на думи?

Не, не, в случая е неподходяща. Всички тези номера, всички тези актьорски изпълнения с драматични и шокиращи сензационни изявления трябва да минат на територията на тази система, в която се установява: има или няма нарушения. Това важи за всички, не само за г-н Пеевски. Ние виждаме, че в последните дни има едно трогателно единодушие и  единодействие между него и г-жа Корнелия Нинова, например. Но който и ще да е, ще трябва да доказва тези свои твърдения, не просто да задава въпроси реторични – ако не може да ги докаже и се окаже, че това са едни клеветнически твърдения, ще си носи последиците, най-вече политическите последици, тъй като хората ще знаят, че такива личности, които заемат високи политически позиции, са така, хайде да не използвам груби думи, не говорят истината. А оттам насетне какво движи г-н Пеевски, какво смята, че ще постигне по този начин и най-вече и какви последици ще има и за него лично, и не само за него, защото той в случая не е някакъв самосиндикален деец, той например е председател на парламентарната група на ДПС. Вие отлично знаете като опитен журналист и анализатор, че подобно арогантно, агресивно поведение е крайно нетипично за ДПС. И аз не съм убеден, че всички в ДПС независимо от моментната силна позиция на Пеевски, са във възторг от това негово поведение, което неизбежно ангажира и ДПС. Така че тепърва ще видим, какво ще се случи. Има различни обяснения, защо това се случва, но вероятно ще стане дума за тях по-нататък в разговора.

Веднага ви питам: какви сценарии се крият зад това напрежение и безпрецедентни атаки? Досега държавният глава, съгласете се, не е получавал такива.

Да, този път наистина обвиненията са много сериозни, и затова казвам, че спешно в съответствие със закона и със съответните процедури трябва да се установи има или няма данни и доказателства за подобни действия. Ако се установи, че няма, ясно е какви са последиците от това. Сега, мога да кажа следното, че сценариите или по-точно обясненията, първо са важни обясненията: защо това се случва, какво се преследва с подобна атака? Има няколко логични обяснения, които вероятно имат своята реална тежест в някаква комбинация, а не самостоятелно. Първо, на повърхността излизат няколко големи текущи скандала, аз не бих ги нарекъл корупционни, но при всяко положение скандали свързани със съмнително поведение на важни фигури в "сглобката“. Обикновено, знаете, в България има такава практика скандали да се захлупват с други скандали, много често изфабрикувани или раздути до крайност. Т.е. крадецът вика "Дръжте крадеца“. Второ, каквото ще да говорят управляващите, каквито и ще пропагандни умения да демонстрират, рано или късно, по-скоро до няколко месеца ще стане ясно,  какви са реалните резултати от тяхното управление. Тъй като сега те се хвалят например, че сме в "Шенген“, но очевидно е, че мнозинството от българите не приемат това като успех, точно обратното – не са удовлетворени. Все по-ясно става, че всички ангажименти и обещания във връзка с Еврозоната ще се отлагат във времето. Ще видим скоро, каква е реалната стойност, реалните качества на прехваления бюджет, който направи Асен Василев, и който беше приет от парламента. Ще се види реално, какво е положението, ще се види реално, какви са стойностите на основните параметри в икономиката, в публичните финанси и т.н. Следователно трябва по някакъв начин да се отвлече вниманието от не особено успешното, така ако си изразя меко,  управление, като се насочат атаките срещу този, който е може би единственият последователен и авторитетен критик на това управление, не единственият, но един от основните. И трето, можем да допуснем, че много големи притеснения у сглобката предизвикват продължаващите коментари, предположения, очаквания за формиране на някаква нова политическа формация, която се очаква по някакъв начин да бъде афилиирана с президента. Това съвсем не означава, че той непременно трябва да играе роля, и той най-вероятно няма да играе роля при нейното създаване, но самият факт, че ще се появи нещо ново или някакви нови неща, които заявяват привързаност към тези цели, принципи и начин на правене на политики, които показва президентът, означава, че това е заплаха, защото всички много добре знаем:  поне 2/3 от българите не харесват сегашните български политици, още повече не одобряват сегашното управление и начина, по който беше създадено. Тук искам да отбележа едно обстоятелство, с което често се спекулира: представители на "сглобката“ често ни обясняват, как за тях били гласували общо примерно 1.6 милиона души, само че тези 1.6  милиона души не са гласували за това те да са заедно сега в този така да го нарека извратен политически съюз. И това рано или късно, вероятно още на евроизборите, може би и по други поводи, ще проличи, защото е ясно, че има огромно разочарование от това съешаване ли да го нарека, как, политическо. И то между другото личи много ясно в много предпазливите и даже негативни реакции към тези постъпки на Делян Пеевски от страна на среди и медии, които иначе  минават за привърженици на част от управляващите, респективно за непримирими противници на президента и т.н. По-интелигентните хора разбират, че ефектът от това действие ще бъде точно обратен – то няма да възпре, няма да сплаши, няма да отблъсне желаещите да участват в създаването на една политическа алтернатива, а точно обратно, ще ги мобилизира още повече и ще усложни техните по-нататъшни взаимоотношения. Това са горе-долу най-основните причини, вероятно има някакви други, съвсем лични, аз там няма как да разсъждавам, не знам, за какво би могло да става въпрос.

Проф. Маринов, но на небосклона изгрява призивът за импийчмънт, и в известна степен той би могъл и да обясни това желание държавният глава да бъде публично омаскарен като затънал в корупция, а обкръжението му свързано с контрабанда.

Бих казал следното: от "сглобката“ са много предпазливи. Да, наистина от време на време изригват с някое подобно заявление, но те си дават много добре сметката, че подобен акт няма да бъде първо, конституционно и правно обоснован, и второ, ще има самоубийствени политически последици. Така че те могат да приказват, да, със сигурност се стремят да омаскарят, да оклепат президента, само че и тук въпросът опира до това, че тези неща трябва да се доказват. Така че сега те ще приказват, да, имат една удобна, угодлива в доста голяма степен медийна среда, с пряко контролирани и послушни ресурси, с големи медии, които очевидно желаят да имат добри отношения с управляващите, но така или иначе тази пропаганда, тази медийна активност не може да подмени фактите. Ще стане ясно, дали някой е свързан с контрабанда, дали е имало тъмна стаичка, дали са се носили чували с пари и прочие, и прочие. Всичко това все пак не може да бъде ограничено в сферата на някакви словоблудства, извинете ме за изразите.  И тогава ефектът ще бъде обратен: ще се окаже, че именно те са се опитвали да оклеветят президента, защото ги е страх от него и от евентуалната  политическа сила, която го подкрепя.

Какво още можем да очакваме? Аз мисля, че атаките стигнаха своя пик, но може и да не се окажа  права, винаги може да има повече.

Е, у нас винаги може да бъде по-лошо, по-срамно, по-безобразно и т.н., в такова време живеем. Сами виждаме, че много неща, които не само ние с вас, а и много нормално мислещи хора са смятали за невъзможни до скоро, днес са реалност. Знаете ли, големият въпрос с невероятните, невъзможните неща е свързан не с това, че те не могат да се случат, а с последиците от тях. Т.е. всеки може да направи нещо невероятно, нали, сигурно има някой човек, който ще реши, че спокойно може да скочи от петия етаж и ще полети, само че последиците следват законите на природата и законите на обществото. Всяко безобразие може да бъде извършено, всякакви усилия могат да бъдат приложени в тази посока пагубна, по която са тръгнали някои хора, но това не може да доведе до кой знае какво друго. Освен това, трябва да имаме предвид и още две съществени обстоятелства: първо, обществото в България и отношението на по-голямата част от българите, да не кажа преобладаващата част от българските граждани към основните действащи лица в този скандал. Какво е отношението към Пеевски, е добре известно. Значи, там каквото и да се случва, той си е закован на своите 5% одобрение, които честно казано не ми ясно откъде идват, но все пак това е. Другият полюс е президентът с 10 пъти или 8 пъти по-голямо доверие и подкрепа. Това са несъизмерими величини. Да не говорим, че през миналите години, може би почти 20 години, името на Пеевски е било свързвано с един куп събития, процеси, които са се оказали не просто някакъв медиен ефект, а изключително тежки последици за българското общество. Разбира се, знаем добре, че там нищо не беше доказано или по-точно не беше търсено, затова не беше намерено, но така или иначе това се отразява на общественото отношение. Второ, фактът на отношението на външните ни партньори към участниците. Да, сигурно към българския президент има някакви критични бележки или има някаква критичност от гледна точка на неговите позиции и усилията му да запазва в България една самостоятелна позиция по въпроси от ключов и национален интерес, но той е достатъчно уважаван и авторитетен човек в Европа и в света. От другата страна имате един човек, за който най-малкото, което може да се каже, е, че е в списъка "Магнитски“. Но все пак нека си припомним, какви бяха формулировките, с които Делян Пеевски беше включен списъка "Магнитски“ – това не е някаква медия, която го е оклепала, това е официален документ, официално решение на американските власти. Т.е. няма как да има съпоставяне, което да доведе до някакъв краен резултат, който е различен от логичния. Да, може да има нови сътресения, може да има скандали, може да има разправи и т.н.,  в края на краищата нека си припомням, че такива неща се случваха и през 2020 година. И тогава имаше обвинения, тогава имаше незаконни подслушвания, тогава имаше влизане в Президентството, тогава имаше обвинения към един секретар и един съветник на президента. И какво се оказва цялата работа – нищо, фишек. За съжаление, не беше категорично казано, довършено до край, че това е едно голословно обвинение, че това са бошлаф работи, както казва народът. Същото според мен ще се случи и сега рано или късно. Естествено, пак казвам, нека да бъдат представени всички данни и доказателства, но не говоря тук за някакви твърдения, които са разпространяват най-вече чрез медии, близки до г-н или контролирани от г-н Пеевски или от самия г-н Пеевски. Така че очаквам да видим сега, всичко е възможно, пак казвам, всичко е възможно. Нека компетентните институции проверят, изяснят, да разследват. Така трябва да бъде по закон.

Възникват и обвинения, може би критики към държавния глава по повод евентуалната бъдеща партия "Трети март“ – нека така условно да я нарека, и се прокрадват съмнения, че няма кой да я направи, като се позовават на предишни два според съответните анализатори проекти – партията на Стефани Янев "Български възход“ и "Продължаваме промяната“. Изкушавам се да ви попитам: опарил ли се е достатъчно президентът от предоверяване?

Нека първо да уточним едно много важно обстоятелство, тъй като с това се спекулира и истината се изопачава. Почвам отзад напред: партията на Стефан Янев не само че не беше направена по поръчка на президента, а той дори не беше уведомен за това намерение на Стефан Янев. Това е истината. Стефан Янев реши в един момент да поеме по своя път, в това няма нищо осъдително, само че бедата беше, че там се създаваше до известен период от време, вероятно не случайно, внушението, че това е партия одобрена, ползваща се с доверието на президента, което, доколкото аз знам, не беше вярно. Толкова по Стефан Янев. Така че това не е никакъв опит на президента да направи партия. Между другото в  по-скорошно време, нека си припомним, имаше твърдения, че президентът чрез своите хора организира кандидати за кметове, ще прави кметска партия – минаха изборите, видя се, че това са също фишеци. И сега най-важното нещо за "Продължаваме промяната“. "Продължаваме промяната“ не възникна поради указание или желание на президента. Напротив, те решиха да влязат в политиката. И тогава президентът, да, той им се довери. Довери се на това, което те заявяваха, всичко, което правеха докато бяха в служебното правителство, и след това те го излъгаха – да, така е. Оттам насетне, вижте, въпросът когато говорим за политика, независимо за кого се отнася, за Румен Радев или за който и да било друг човек, в политиката, както и в други области на живота, е невъзможно да постигнеш резултат, ако не работиш заедно с други хора, а за да работиш заедно с други хора е необходимо доверие. Значи проблемът не е в това дали да се оказва или да не се оказва доверие, а на базата на какви критерии, на какви съображения се дава и получава доверието. Това е големият въпрос. И тук естествено както много други неща в  нашия живот има значение опитът и най-вече има значение опитът на нашите неуспехи. А що се отнася за това: има ли или няма кой да направи такава партия, на мен ми е много смешно това да се говори, защото обикновено се търсят някакви образци по известния през последните 20 години модел на политическо инженерство. Събират се 10 или 15 души, обикновено със значителни ресурси, с медийно влияние, решават, че ще правят партия, обявяват, основават, и след това се сещат, че трябва да търсят някаква подкрепа надолу. Всъщност в България има много хора, които имат, аз познавам мнозина такива хора, които са неизвестни напълно или са известни в много тесни среди, които имат и интелектуалните, и политическите, и моралните качества, бих добавил и мотивацията да направят нещо такова. Но трябва да се разбере един път завинаги, че този процес ще има добър резултат, когато върви отдолу нагоре, т.е. когато се обединяват хора с достатъчно влияние, авторитет, извоювали уважение. Ние видяхме, какво се случи с проекта "Продължаваме промяната“ – там те се събраха една група от хора, създаваха добри впечатления, имаха добри СВ-та и т.н., в един момент се оказа, че има една група от хора там горе, те влязоха в парламента, влязоха във властта, а надолу няма никой. И когато се опитаха да градят своята партия, се видя, че оттам насетне започват един куп проблеми, започват един куп неуспехи и т.н. Подобен сценарий е неизбежен, ако се действа по този вариант: една група политинженери горе, които след това се сещат, че трябва да имат подкрепа, доверие и прочие, и прочие. Тук какво искам да кажа с това, което обяснявам: че важно е, не дали ще се намерят 5-10 или 15 души, които ще направят пресконференция, ще кажат: "Ние правим партия“, а е важно да има широка основа, широка социална критична маса, която да е готова да подкрепи такова действие. И според мен лично, това е мое мнение, аз нямам отношение, както съм казвал и друг път, към партийно строителство, отдавна вече, но моето мнение е, че този процес трябва да върви отдолу нагоре без да се притесняваме, че хората ще получат възможност да проявят инициатива, да се самоорганизират, да излъчат своите лидери и т.н. – въпросът е, как ще преценяваме, на основата на какво, на какви аргументи трябва или не трябва да се доверим. Проблемът, отново се връщам към "Продължаваме промяната“, е, че това бяха хора не просто обществено неизвестни, а без особени обществено значими постижения и по същество непознати, освен в някакъв много тесен слой, кръг. В такъв случай как един подобен човек, освен чрез познатите методи на политическото инженерство, ще може да получи, да завоюва и да отстои доверието и подкрепата на хората, да ги наречем така с клишето обикновените хора, които правят силата на една наистина влиятелна политическа организация – няма как да стане. В един момент животът, действителността се проявява, явява се като лакмус, който показва, какво е действителното съдържание на веществото, на материала. Така смятам аз, оттам насетне дали и какво ще се случи, това е въпрос на възможности, на вероятности, на преценки.

Как ще процедирате за напред? Все пак оформящото се, нека да го кажем – движение "Трети март“ е регистрирано като запазена марка, това е факт. Как ще продължите?

Какво ще правят хората, които са регистрирали това сдружение или движение, трябва да питате тях, аз не съм участвал в тази регистрация, не мога да ви кажа, какво ще правят. Хората, с който сме говорили, които взеха участие активно в подписката, те са хора, които са готови, обсъждаме, обмисляме, нямаме някакви причини, именно защото става дума за гражданско сдружение, ние нямаме намерение да създаваме партия, която трябва да се създаде, че да участва в някакви избори след три или шест месеца. Тук е въпросът да се акумулира и да се насочи една обществена енергия за промяна. Кога ще стане и как ще стане, аз не мога да ви кажа, тъй като това не е мое еднолично търговско дружество – аз съм един от тези хора, участвам в тези дискусии, питат ме, казвам си мнението, други хора имат други мнения. И така, ще видим, как ще се случи. Т.е.  аз нищо повече не мога да ви кажа освен това, което знам и това, което самият лично аз бих могъл и бих искал да направя.

Благодаря ви за този анализ, за откровеността и за времето, което ни отделихте.