Паметникът на Мильо е поставен без санкция, без решение на Общинския съвет. Това съобщи в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" историкът Стефан Шивачев.

"И в двата мандата, в които аз бях общински съветник, няколкократно беше поставен този въпрос, разбира се подтикът за това бяха мненията на пловдивчани. И в Общинския съвет се оформиха две мнения. Първото беше свързано с това, че един паметник, поставен без санкция на Общинския съвет, трябва да бъде и премахнат. Още повече, че това е паметник на един особняк, който се характеризира с показване на някои не толкова лицеприятни части от неговото тяло. От друга страна обаче, се изрази и мнението, което е и в обществото, че грубо казано всеки град има своят особняк, всеки град има своят луд", посочи Шивачев.

По думите му Мильо не е бил конфликтна личност, той просто е бил една от емблемите на Пловдив в едно време, в което подобни хора не се толерират.

От друга страна, тогава Мильо е участвал и в една от сериите на "Всеки километър“. Той е бил сниман в него и е бил една атракция.

"И честно да ви кажа - покрай моята професия съм обиколил всички балкански страни, в по-голямата част от европейските страни, в много от градовете има подобни паметници, които са свързани с някакъв особняк от местните жители. Примерно сега се сещам, че във Валенсия има един подобен паметник, в който онези по-специалните атрибути също са извадени на показ. И разбира се там има утвърдена една идея, че който пипне тези атрибути, ще му се сбъдне желанието. И трябва да ви кажа, че точно тези неща са най-блестящи, защото най-много са пипани.

Това е в кръга на шегата, но успоредно с тази шега има и нещо друго", добави историкът.

Той отбеляза още, че през всичките тези години, през които е водил много чужди групи и чужди делегации в Пловдив, всички чужденци са питали: "Ама кой е той?“ И започнат да го милват, започнат да го галят и от един момент, когато им кажеш с какво е бил известен той следва едно бягство от паметника.

"Мисля, че след като във Виена има паметник на чумата, в много градове има паметник на дявола, в Шефилд, във Великобритания - също, и в страшно много градове има паметник на подобни особняци, били те творци или пък градските луди, в крайна сметка този въпрос някак си в Пловдив придоби едно мълчаливо съгласие. И този паметник си е там. Слава бога, не се повдига толкова много този въпрос вече, въпреки, че още има хора, които смятат, че не му е там мястото.

Но мисля, че това мълчаливо съгласие, което се постигна през последните години, е решението на въпроса.", добави историкът Стефан Шивачев.