Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Владимир Бозуков, учен от БАН за загатките на палеоботаниката. 

На 13.06.2025г. (петък) от 18:00 часа в Регионален природонаучен музей – Пловдив, доц. д-р Владимир Бозуков ще изнесе интригуваща лекция на тема "Загадките на палеоботаниката“.

Доц. Бозуков, кажете ни повече за тази наука, какво изучава тя, и какви сведения ни дава?

Палеоботаниката е като клон на палеонтологията, а в палеонтологията съответно хората винаги правят асоциации с динозаври, със саблезъби тигри и такива едни страшни животни. Докато растенията не са толкова екзотични, но все пак да не забравяме, че растенията са първопроходците. Те са в началото на хранителната верига, след тях идват растителноядните животни, след тях идват хищниците. Така че на базата на тях се построява цялата хранителна верига. И е добре да обърнем внимание и на фосилните растения. Моята специалност са неозойските растения, неозойската флора, т.е. ерата след мезозоя, мезозойската ера с известните динозаври, ерата на средния живот. Докато неозойската ера е ерата на новия живот с господството на бозайниците и на семенните растения. Та, стигаме пак до растенията.

В скалите, в седиментните скали, много често се срещат запазени фосили, било то на животни или растения. Именно тези седиментни скали са наш обект, които с колегите геолози като изследваме скалите на България, просто те ни дават информация, че в тези и тези седиментни скали са открили фосили. Специално при нас са растителните фосили. И нашата работа е да отидем на терен, да съберем растителни фосили. Това може да стане с копаене, когато седиментната скала е мека и е възможно да се копае. Или пък, когато във вулкански туфи, да кажем в Източните Родопи, там често се срещат такива вулкански туфи, които са изключително здрави и разчитаме само на ерозията на скалата. Та ние разчитаме  след милиони години ерозия просто скалата да се разпука точно там, където е фосила и по този начин да ни предостави информацията. Т.е. ако изследваме листната флора, изследваме морфологията на листата, всички техни белези – форма на листата, листът дали е цял или назъбен и какво е. Целта ни е да намерим аналози на тези фосилни растения. Специално в неозойската флора това е горе-долу лесно, винаги могат да се намерят растения, които са близки на морфологичните белези. И оттук вече ние си правим аналогия. Различните белези изискват и различна екологична среда.

Т.е. ние когато видим палмовия лист в скалата на Източните Родопи, веднага правим асоциация, че съответно климатът тогава, когато се е отложил този палмов лист в седиментната скала, е бил субтропичен.

И оттук, колкото повече листни отпечатъци има и повече определени растителни видове, толкова по-точно ще бъде и реставрацията както на климата, така и на екологичните условия.

И всъщност, от всичко това следва изводът, че там, в Родопите, е имало палми на времето, а не е борове, както е сега?

Разбира се, разбира се. Ние не работим сами, ние работим и с колегите геолози, с които взаимно си помагаме – когато те могат да ни дадат възраст, ние сме им благодари, когато те не могат, идва на помощ палеоботаниката, когато са налични фосили, и ние можем чрез тези фосили да им помогнем за определяното на възрастта на седиментните скали.

А какво друго можем да кажем за тази територия тук, в Пловдивския регион, нещо по-конкретно, пак от вашите изводи?

По-конкретно, за мен са интересни седиментните басейни, които повечето случаи са в Родопите и Западна България. Но за седиментния басейн Марица изток това, което мога да кажа, е, че там също се намират фосили, но той е твърде млад. Твърде млад е, съответно въглищата, които са образувани от насложилата се в този седиментен басейн растителна маса са като лигнитни въглища, с много слаби качества и стават само за топлоелектрическите централи. Те дори не се използват и по домовете.

Но пък пернишките въглища вече са от късния олигоцен (това е последната геоложка епоха на периода палеоген), и те са на около 25 милиона години, които вече са с добро качество и се употребяват. Но това е разликата между Пернишкия басейн и Източномаришкия. Но те пък са огромни като площ, Марица Изток е много по-голяма.

А тези в Марица Изток на колко години са, казвате, че са по-млади?

В Марица Изток са на около 4-5 милиона години, докато при Перник са около 25 милиона години.

А това за Родопите, което казахте, за палмите, за какво време става въпрос, преди колко години? 

Родопите са изключително богати на фосилна флора. Има находища от границата еоцен- олигоцен, което е някъде около 35 милиона години.

А има и от среден период, от 15 милиона години, изключително богата флора, защото точно тогава е съществувал климатичен оптимум. Т.е. климата е бил много влажен и е нямало замръзване през студения период на годината. И тогава в съпътстващата флора са били над 150 вида растения.

А освен палми, какво друго е имало? Дайте ни пример - ако да кажем преди около 35 милиона години там са расли палми, преди 15 милиона години какво е имало като растителност?

Когато се направи съпоставка между тези флори, се вижда едно постепенно осъвременяване на флората. Колкото са по-екзотични откритите фосилни растения, толкова повече се връщаме назад във времето, съответно с тропичния и субтропичния климат. Но освен палмите, лавровите растения, това, което мога да ви кажа и което е интересно, че авокадо също е съществувало, канелата също е била разпространена, някои иглолистни растения като криптомерията (японското дърво на боговете), която днес съществува само на най-южния Японски остров. Срещало се е и гинкото. Но то е изчезнало от територията на България. Последният му запис на фосилния вид гинко в седиментите тук, в България, е някъде преди около 5 милиона години.

Това е, всичко тече, всичко се променя – релефът, климатът, континентите, разположението им. Лека-полека всичко се променя.

Но въпросът е, че човек винаги си гледа от човешката гледна точка. А човекът съществува едва от един милион години, когато е слязъл от дървото на земята в саваната. Докато животът е доста, доста по-стар. Само да погледнем, че динозаврите са съществували преди около 200 милиона години, и като направим съпоставката на тяхната еволюцията, заедно с бозайниците, които са да кажем отпреди 60 милиона години, то тогава човекът за един милион години е нищо, в сравнение с тях. Друг е въпросът е, че човекът много се големее и има вредни последици от това.

Да. Много интересна е вашата работа. Доста предизвикателна, любопитна. А вие какво ще разкажете в Природонаучния музей в Пловдив в петък? 

Просто ще направя съпоставка как се развива флората през мезозойската ера на територията на България. С различните стари находища, със старите флори и преходи към флори, които вече се приближават по видов състав до съвременната флора. И разбира се ще покажа няколко броя фосили с различна седиментна скала, с различна възраст, хората да видят освен снимките. И ако пожелаят да снимат с телефони, да пипнат, или да задават въпроси конкретни. А накрая на лекцията ще покажем какво представляват фосилите. Нека вашите читатели и слушатели да заповядат. Интересно ще е и за малки деца, и за възрастни  хора.