Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
От Сдружението на музеите в страната настояват за финансиране от републиканския бюджет за 2026 година по три пера.

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Огнян Тодоров, председател на Сдружението и директор на Природонаучния музей в Пловдив. 

Какви средства търсите за музеите, г-н Тодоров? Какво не беше постигнато през миналата година?

Това, което искаме да бъде заложено в републиканския бюджет за 2026 година като държавна субсидия към музеите, е насочено в три основни направления. Едното е увеличаване на основния държавен стандарт, с който се финансират културните институции, с 20%. Миналата година получихме едва 6,3% увеличение, което е много по-малко, не може да покрие дори инфлацията. Музеите изпитват изключително остра нужда от нови кадри. С тези средства не могат да се привлекат млади специалисти. Не можем да запазим дори и кадърните стари кадри, които работят в музеите, защото те търсят нови полета за изява, които са доста по-добре платени, в сферата на образованието, например. Миналата година много колеги напуснаха музеите и преминаха към сферата на образованието. Второто направление, което сме си заложили за цел, което е може би доста съществено – настояваме да се създаде една национална програма за музеите, чрез която на конкурсен принцип, под формата на проекти, да бъдем финансирани за изграждане на нови експозиции и за освежаване на старите експозиции. Всички знаем, че музеите имат остра нужда от това нещо, защото голяма част от нашите институции са морално остарели и не можем да отговорим на туристическия интерес.

За 2024 година Сдружението на българските музеи успя да осигури през републикански бюджет 5,5 милиона лева, които бяха разпределени под формата на проекти чрез сесия №3 на Министерство на културата. Имаме рекорден брой участници – може би, ако не се лъжа, над 230 проекта бяха подадени. Около 120 от тях бяха финансирани през 2024 г. В резултат на това много колеги успяха да си изградят нови експозиции, да си освежат витрините, осветлението да подменят така, че музейните експозиции да изглеждат с много по-добра визия, и да отговарят на съвременните изискания за опазването на културните ценности, които съхраняваме.

През 2025 г. това беше прекъснато. Не бяха отпуснати средства в тази посока и всъщност тази инерция, която тръгна, за осъвременяването на българските музеи, беше прекъсната.

Много настойчиво и остро настояваме това да продължи, защото това е една национална гордост и ние трябва да отговаряме на европейските и на съвременните изисквания. В момента много изоставаме, дори спрямо страните, които се намират около нас.

В момента има обявена сесия за финансиране от Министерство на културата, но това са техните стандартни сесии. Чрез тези сесии не могат да се купуват дълготрайни материални активи. Те са за много по-малки неща. Не могат да доведат до освежаване на експозициите. С тези пари могат да се правят каталози, брошури и т.н. Но това не може да доведе до съществени промени в експозиционните пространства.

И може би един от приоритетите, за които се боря в последните няколко години, е включването на 49 музейни институции към системата на държавното финансиране, защото тези музеи са поставени в изключително неравностойно положение поради това, че останалите музеи се финансират от държавата с държавните стандарти, а 49 музея се финансират чрез бюджета на общините и там нещата са доста по-ниски като като летва.

Много общини въобще не подкрепят музеите на тяхната територия и колегите изпадат в абсолютно безпомощно състояние. Точно поради тази причина миналата година инициирахме промяна в Закона за културното наследство, която да даде административно основание за тази промяна. Имаме надежда, че това може да се случи, и за нас беше едно от приоритетните неща, по които работим в последните две години.

Така че това са трите точки, за които в момента настояваме. 

А какво е необходимо като суми за обезпечаване на тези ваши искания, които да се заложат в бюджета?

Около 32 милиона лева общо са нужни по трите пера.

За националната програма сме индикирали 5,5 милиона лева, която е за модернизиране, реновиране, въобще за осъвременяването на българските музеи.

За запазване на наличния квалифициран персонал и привличане на нови млади специалисти, които да дадат тласък за развитие на музейната мрежа е необходимо

подсигуряване на адекватно финансово възнаграждение, което да привлече повече млади специалисти. За обезпечаване на тази цел е необходимо отпускане на средства в размер на 18,78 милиона лева повече отколкото през 2025 г. 

За преминаване в сферата на държавно финансиране на 49 музея и художествени галерии, които сега са извън сферата на държавно финансиране, което ги поставя в изключително неравнопоставено положение спрямо останалите музеи, са необходими средства в размер на 8,6 млн. лева. Те ще покрият основен държавен

стандарт за 49 музея и художествени галерии, които са в категория "местни дейности", с 41 567 лв. за субсидирана бройка. В т.ч. са предвидени и 0,5 млн. лв. за допълващия стандарт за закритите площи на

тези музеи.

Кое от всичките ви искания е най-важното, най-спешното, крайно необходимо и не търпи отлагане? 

Не мога да кажа кое е най-необходимо от тези трите. Като цяло сме се фокусирали върху 49-те музея. Останалите две цели също са много важни, защото ниското заплащане демотивира служителите и ги кара да си търсят по-изгодни условия на труд. Отделно, това, което искаме като увеличение на основния стандарт, за него е важно да подчертаем, че 20% увеличение на стандарта не значи 20% увеличение на заплатата, защото в този държавен стандарт се включва и издръжка на институцията. Така че процентът, който евентуално биха получили като увеличение служителите, далеч няма да стигне 20%. Това искам да подчертая, че държавният стандарт, основният държавен стандарт, чрез който се финансират щатните бройки, не е вързан пряко с работната заплата, т.е. не е равностоен на работната заплата, защото в сумата влиза и издръжка, и осигуровки, и т.н.

Може ли да ни кажете каква е средната работна заплата на музейните работници и от колко време не е увеличавана?

Миналата година имаше едно увеличение на стандарта с 6%. Т.е. служителите са получили някъде около 4% увеличение на заплатите си, което е изключително смешно. През останалите години назад Сдружението много активно се бореше за увеличаване на стандарта и успяхме да вдигнем заплатите от около 800 лева. В момента една средна работна заплата за уредник, като най-разпространена длъжност, е около 1500-1600 лева. Т.е. те взимат чисто малко над 1000-1100 лева.

Имате наистина много квалифицирани кадри и е важно да ги задържите с достойно заплащане.

Ние затова много силно се борим, защото действително през последните две години много квалифицирани специалисти потърсиха образованието като сфера за реализация. И аз съм убеден, че ако не се вземат спешни мерки, ако държавата не приеме културата като приоритетна сфера, просто в следващите 3-4 години системата на музеите ще изпадне в колапс.